Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 73 16. 09. 2019 година гр. Омуртаг

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд Омуртаг

на шестнадесети юли две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА ПЕТРОВА

секретар Диянка Константинова

прокурор

като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова

АН дело номер № 69 по описа за 2019 година,

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от М.Б.Х. *** против Наказателно постановление № 19-0308-000276/04.04.2019 г. на Началника на РУ - гр. Омуртаг при ОДМВР - Т.. В жалбата се визира незаконосъобразност на обжалваното НП. Жалбоподателят сочи, че от 34 години е таксиметров шофьор и на посочената дата превозвал пътници, които искали да им спре в максимална близост до автогарата в град О., а в този момент там било много натоварено, на пиацата липсвало свободно пространство и единственото възможно място да спре било това, на което го проверили полицаите. Същият твърди, че полицаите са пристигнали докато още клиентите му излизали от автомобила, двигателят на колата му работел и той бил в престой от 1-2 минути. Счита, че не е застрашил безопасността на пътниците и не е попречил на движението. Изтъква нечетливост на съставения АУАН. Ето защо моли за пълната отмяна на НП. В с. з. жалбата се поддържа като процесуалният пълномощник адв. А. визира неточно посочване на нарушението предвид приетото в АУАН и НП „паркиране“, а според жалбоподателят бил налице „престой“.

Ответникът – РУ - град Омуртаг, не изпраща представител по делото, но в съпровождащото административнонаказателната преписка писмо началникът на същото настоява за потвърждаване на НП.

Районна прокуратура – гр. Омуртаг, не изпраща представител по делото и от името й не е взето становище по същото.

По допустимостта на жалбата – съдът като прецени, че жалбата е подадена на 18.04.2017 г. в законния 7-дневен срок за обжалване на НП от датата на връчването му - 15.04.2019 г., от лицето, посочено като нарушител, намира същата за допустима.

Съдът като прецени становището на жалбоподателя във връзка с представените доказателства, приема за установено следното:

С приложения към административно - наказателната преписка акт бланкови с. Д № *** от 15.03.2019 г., изведен под № ***/19.03.2019 г., е констатирано, че „на 15.03.2019 г., около 14.20 ч. в град О., на ул. ***, на кръстовището с ул. „А. І-ви“ при извършена проверка е установено, че М.Б.Х. *** паркира лек автомобил „*** ” с рег. № *** – негова собственост, на кръстовище, на по-малко от 5 метра от пешеходна пътека, на място, където влизат и излизат МПС“. Като нарушени законови разпоредби са посочени чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДП, чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДП, чл. 98, ал. 2, т. 1 ЗДП. Актът е подписан от актосъставителя, един свидетел и от визирания нарушител, който е написал на съответното място в акта, че не е съгласен и нямало къде да спре, на таксиметровата пиаца имало частни автомобили и затова спрял зад автомобилите на паркинга без да е пречил на нещо. В законовия тридневен срок жалбоподателят е подал и писмено възражение против съставения АУАН, в което описва, че на 15.03.2019 г., около 14.00ч. спрял на клиенти в района на автогарата и след като те излезли от таксито, той останал в автомобила без да изключва двигателя, далеч от пешеходни пътеки като така престоял около 1-2 минути и в този момент дошли полицаите. С възражението си Х. е представил и фотоснимка, на която според него е заснето местоположението на автомобила му при съставяне на акта. Същата е налична по АНПреписка. По повод подаденото възражение е извършена проверка като АНОрган е събрал докладните записки на полицейските служители, извършили проверката. В докладната записка на мл. ПИ А./актосъставител в случая/ е посочено, че проверката е станала по получен сигнал за неправилно паркирани автомобили на входа на автогарата в града, поради което автобус не успял да влезе в автогарата. В докладната категорично се сочи, че при започване на проверката на водача Х. полицаите са установили, че автомобилът бил с изгасен двигател и върху пешеходна пътека в зоната на кръстовище между улиците „Цар Освободител „и“ А. І-ви“. Посочва се също, че приложената снимка не отразява реалното положение на автомобила към момента на проверката, като се описва и арогантното отношение на водача към полицаите. Във втората докладна записка, изготвена от ПИ „ПК“ О. Ю., е посочено, че дори на приложената снимка автомобилът се намира на разстояние по-малко от 5 метра от пешеходна пътека, дадена е правна квалификация на констатираните в АУАН нарушения с предложение за налагане на конкретни по вид и размер наказания. След приключване на проверката Началникът на РУ – Омуртаг е изпратил писмо до Х., с което уведомява последния, че е извършена проверка по подаденото от него възражение, при която е установено, че АУАН е съставен законосъобразно. Въз основа на съставения акт и след извършената проверка е издадено обжалваното Наказателно постановление № 19-0308-000276/04.04.2019 г. на Началника на РУ - гр. Омуртаг при ОДМВР - Т., в което са описани следните обстоятелства на нарушението: „на 15.03.2019 г., около 14.20 ч. в град О., на ул. ***, М.Б.Х. *** като водач на лек автомобил „*** ” с рег. № ***, в град О., на ул. *** на кръстовището с ул. „А. І-ви“ при извършена проверка е установено, че паркира личен лек автомобил „*** ” с рег. № ***, на кръстовище, на по-малко от 5 метра от пешеходна пътека, на място, където влизат и излизат МПС“. По така изложените факти са приети за извършени три административни нарушения: 1/по чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДП, 2/по чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДП, и 3/по чл. 98, ал. 2, т. 1 ЗДП. В санкционната част на НП за извършеното административно нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДП на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП е определено административно наказание глоба в размер на 50 лева, за извършеното административно нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДП на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП е определено административно наказание глоба в размер на 50 лева, а за извършеното административно нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 1 ЗДП на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП е определено административно наказание глоба в размер на 20 лева. АНОрган е сумирал отделните глоби и е посочил изрично, че общият им размер е 120 лева. За изясняване на фактическите обстоятелства по случая в съдебно заседание са допуснати и разпитани като свидетели актосъставителя А.А., свидетеля по акта С.С. и доведената от страна на жалбоподателя свидетелка Н. С.. Свидетелите А. и С. посочват, че са посетили посоченото в АУАН място по подаден сигнал на тел. № 112 за неправилно паркирани автомобили, като при пристигането си те установили трима нарушители, на които съставили АУАН и един от тях бил жалбоподателя. Свидетелите сочат, че са констатирали три нарушения по ЗДвП, извършени от жалбоподателя: паркирал автомобила си на кръстовище, на място, стоящо на по-малко от 5 метра от пешеходна пътека и на място, на което затруднява влизането и излизането на МПС – на входа на автогарата. Всеки от двамата свидетели поотделно описва местоположението на автомобила на жалбоподателя в момента на започване на проверката. Според свид. А. автомобилът бил паркиран непосредствено на входа на автогарата, в дясната страна пред обекта за продажба на дюнери, като предната му част сочела към ул. *** и се намирала върху пешеходната пътека, двигателят бил изключен, водачът бил вътре и в този момент свидетелят не видял в таксито да има пътници или такива, които да излизат от него. В показанията си свид. А. е категоричен, че приложената по АНПреписка снимка не е направена от полицейски служител и същата не отразява мястото, на което е бил паркиран автомобила на Х. в момента на проверката. Свидетелят уточнява, че реално същият автомобил бил спрян по-напред от мястото на снимката, като предната му лява гума била настъпила пешеходната пътека, която се вижда на снимката. Наред с това свидетелят пояснява, че ако снимката е направена по време на проверката, то на същата следвало да се вижда и полицейския автомобил, който бил спрян непосредствено до лявата страна на таксито, до шофьорската врата. Свид. С. също посочва, че таксито било спряно в района на автогарата като предната му част била насочена към ул. *** и се намирала върху пешеходната пътека, двигателят бил изключен, водачът бил вътре сам, като в момента нямало нито качващите се, нито слизащи пътници от таксито. И този свидетел е сигурен, че автомобилът на Х. бил заварен в положение, различно от това на приложената снимка, тъй като реално се намирал по-напред от заснетото му местоположение, предната му част настъпвала пешеходната пътека, която се вижда на снимката, а и до лявата страна на таксито не се виждал полицейския автомобил, който бил спрял непосредствено до вратата на водача. И двамата свидетели разказват за арогантно поведение на водача, който започнал да прави снимки на полицаите с телефона си и да ги заплашва с влиятелни хора. Ангажираната от жалбоподателя свид. С. сочи, че един ден в средата на месец март 2019 г. тя наела жалбоподателя за таксиметров превоз от фермата в с. *** до центъра на град О. с цел пазаруване. Същата посочва, че около 14.00 часа Х. я докарал в града, но тъй като на пиацата за таксита нямало място, той завил към входа на автогарата и спрял там зад паркираните коли. Свидетелката твърди, че в момента, в който тя плащала на водача сумата от 10 лева, дошъл полицай и му поискал документите. Според същата Х. й върнал ресто и тя слязла без да разбере какво е последвало. Свид. С. уточнява, че двигателят на таксито не бил изключен докато тя плащала. Същата описва, че преди да спре таксито влязло в района на автогарата, обърнало в посока центъра на града и спряло на входа на автогарата, по-близо до страната на банка „О.“, като между него и обекта за дюнери, намиращ се на отсрещната страна, имало място да минат коли. При анализ на свидетелските показания съдът преценява, че показанията на двамата свидетели – полицейски служители, са последователни, прецизни и напълно кореспондират помежду си относно релевантните за делото факти, което е признак за тяхната достоверност. Същите не са в противоречие и с писмените доказателства, събрани в хода на извършената проверка преди издаване на процесното НП. Свид. А. излага в показанията си пред съда данни, които напълно съвпадат с изложеното от него в докладната записка, датираща преди издаване на НП. За ангажираната от жалбоподателя свид. С. няма данни за заинтересованост от изхода на делото, но показанията й са в противоречие с напълно съвпадащите помежду си показания на другите двама свидетели. За разлика от последните свидетелката твърди, че е била на мястото при започване на проверката, докато свидетелите А. и С. са категорични, че не са видели пътници да стоят вътре в таксито или да влизат или излизат от същото. Свидетелката описва местоположението на таксито като спряло в лявата част на платното на входа на автогарата, докато свидетелите посочват, че то е било спряно в дясната част в близост до магазина за дюнери. Разминаване е налице също и относно работата на двигателя, който според полицаите бил изключен, докато според свидетелката работел. Прави впечатление, че показанията на тази свидетелка не синхронизират и с описаното във възражението на самия жалбоподател, който сочи, че докараните от него пътници били излезли от таксито, той стоял след това около 1-2 минути и тогава дошли полицаите. Последното означава, че и според жалбоподателя полицаите и свид. С. не са се засекли при извършване на проверката. Предвид установените разминавания с останалите приети доказателства съдът намира показанията на свид. С. като изолирани и неподкрепени от другия доказателствен материал, поради което и не кредитира същите относно съществените за делото факти. Досежно приложената фотоснимка следва да се посочи, че същата отразява описания в НП таксиметров автомобил, но нейната доказателствена стойност е дискредитирана от свидетелските показания на полицейските служители, които ясно и точно посочват, че тя не отразява реалното местоположение на автомобила по време на проверката. В резултат на направеното обсъждане на събраните доказателства съдът намира за достоверни, пълни и последователни показанията на свидетелите А. и С., като кредитира същите.

Обсъждайки събраните по делото доказателства съдът направи следните правни изводи: АУАН е издаден от компетентно длъжностно лице, овластено за целта съгласно Заповед № 3633-719 от 05.08.2016 г. на Директора на ОДМВР - Т.. Същият притежава предвидените в чл. 42 ЗАНН реквизити. Относно четливостта на акта съдът от своя страна се запозна със съдържанието му и въпреки ръкописното попълване на реквизитите намира същото за четливо в нормална степен и разбираемо. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентно длъжностно лице, овластено за целта съгласно т. 2.8. от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. Подобно на АУАН, и НП съдържа предвидените от чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити. Предвид редовността от процесуална страна на съставения АУАН, същият се ползва с придадената му ex lege доказателствена сила съгласно оборимата презумпция на чл. 189, ал. 2 ЗДвП. В НП ясно е посочено деянието, което присъства в състава и на трите установени административни нарушения, а именно „паркиране“, което се и потвърждава от данните в свидетелските показания. На база на съставения АУАН и събраните писмени доказателства и свидетелски показания съдът приема за доказани по безспорен начин описаните в процесното НП административни нарушения. Субект на тези нарушения е водачът на паркираното МПС, какъвто безспорно е бил жалбоподателят по делото, който признава, че на посочените време и място е спрял автомобила си в посочения район. По повод на подаденото от жалбоподателя възражение срещу съставения му АУАН АНОрган е извършил проверка, за което разполага с правомощие съгласно чл. 52, ал. 4 ЗАНН. Събраните и по време на съдебното следствие свидетелски показания са категорични, че жалбоподателят е паркирал автомобила си на кръстовище в централната част на град Омуртаг, на входа на автогарата – място през което влизат редица МПС/всъщност и поводът за проверката е получен сигнал за невъзможност на автобус да влезе в пиацата на автогарата/, като предното ляво колело на паркирания автомобил се е намирало върху пешеходна пътека. Съдът приема, че деянието, с което е осъществен състава на трите нарушения, е паркиране, тъй като съгласно чл. 93, ал. 2 ЗДвП паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. А съгласно чл. 93, ал. 1 ЗДвП пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. В конкретния случай не се доказва по безспорен начин, че в момента на проверката таксито, управлявано от жалбоподателя е изчаквало качване или слизане на пътници или извършване на товарно – разтоварна дейност. Кредитираните свидетелски показания съдържат данни, които изключват извода за престой – двигателят е бил изключен и таксито не е стояло в покой, за да се качат или слязат пътници, или да се натоварят или разтоварят товари. Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП престоят и паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. С установяването на паркиране на самото кръстовище е доказано и извършването на нарушение на тази разпоредба. Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП престоят и паркирането са забранени на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях. В случая предната част от автомобила на жалбоподателя се е намирала върху пешеходната пътека и по този начин е налице извършено нарушение и по цитираната норма. Според чл. 98, ал. 2, т. 1 ЗДП освен в посочените в ал. 1 случаи паркирането е забранено пред входовете на паркове, театри, кина, предприятия, както и на други места, където е възможно да влизат или да излизат пътни превозни средства. Автогарата е място, на което по предназначение преминават или спират много МПС, предназначени за обществен превоз, като за целта те влизат през входа на автогарата. След като е паркирал именно на входа на автогарата жалбоподателят е осъществили състава на нарушението по чл. 98, ал. 2, т. 1 ЗДП. За нарушенията по чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДП и по чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДП законодателят е предвидил в санкционната разпоредба на чл. чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП административно наказание глоба в точно фиксиран размер от 50 лева. А за нарушението по чл. 98, ал. 2, т. 1 ЗДП, предвид липсата на съответна специална за това нарушение санкционна норма, е приложима по-общата норма на чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП, според която наказва се с глоба 20 лв. водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно. Следователно АНОрган правилно е подбрал и приложил санкционните разпоредби на ЗДвП. Предвид твърдо определения от законодателя размер на наказанията, нито АНОрган, нито съдът като въззивна инстанция има възможността на измени този размер. Ето защо не се налага обсъждане на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства с оглед прецизиране справедливия размер на наказанията глоба. Законът предвижда, че при установяване извършването на всяко едно от описаните три нарушения се налага наказание глоба в конкретния фиксиран размер без възможност за индивидуализирането му според конкретните обстоятелства на случая. Ето защо, като прецени, че при издаването на обжалваното НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила, както и че е спазен материалния закон, съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло като законосъобразно и правилно Наказателно постановление 19-0308-000276/04.04.2018 г. на Началника на РУ - гр. Омуртаг при ОДМВР - Т., с което на М.Б.Х. *** за извършени административни нарушения по чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП, по чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП и по чл. 98, ал. 2, т. 1 ЗДвП, са му наложени следните административни наказания: на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП глоба в размер на 50 лева, на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП глоба в размер на 50 лева и на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП глоба в размер на 20 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Т. в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Анета Петрова