№ 15
гр. Бургас , 30.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тридесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Т. Канакиева
Членове:Благой Г. Потеров
Мая П. Величкова
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно частно
наказателно дело № 20212000600056 по описа за 2021 година
Производството е образувано по протест против определение от
разпоредително заседание, с което е прекратено съдебното производство по
НОХД № 1016/2020г. по описа на БОС и делото е върнато на БОП за
отстраняване на допуснати на досъдебното производство отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на подс.Г. Н. И..
С частния протест се правят оплаквания за незаконосъобразност на
атакуваното определение. Счита се, че при изготвяне на обвинителния акт не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимия за научи в какво точно
престъпление е обвинен. Твърди се, че в обвинителния акт е изложена
подробна фактология относно поведението на подсъдимия и съучастника му,
като по отношение на последния материалите са отделени поради отсъствието
му от страната. В протеста се посочва, че липсва противоречие между
диспозитива на обвинението и обстоятелствената част на обвинителния акт,
поради което не е налице неяснота в какво точно се обвинява подс.И..
Относно изпуснатото цифрово изписване на вр.чл.20 ал.2 от НК при
обвинението по чл.277а ал.7 от НК, се сочи че се дължи на технически
причини, като текстово е изписано в диспозитива и нарушението е
процесуално, но не и съществено, и не е довело до ограничаване правото на
защита на подсъдимия. Посочва се, че постановлението от 14.08.2020г. за
отделяне на производството по отношение на П. К. не подлежи на съдебен
1
контрол и позволява да се завърши разследването за обвиненията срещу
подс.И. в разумни срокове без да се нарушава правото му на защита и без да
се поставя развитието на разследването зависимо от издирването на К.. Иска
се отмяна на атакуваното протоколно определение от 11.02.2021г.
Апелативна прокуратура гр.Бургас е депозирала писмено становище, в
което нейният представител заявява, че счита депозирания протест за
процесуално допустим и основателен. Излага съображения, че сочените от
съда допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила
са неточности, които могат да се отстранят по реда на чл.248а от НПК, тъй
като са очевидни фактически грешки, свързани с цифровото ицписване на
вмененото обвинение, което като текст в диспозитива е пълно и подробно.
Твърди се, че субсидиарният състав на престъплението по чл.277 от НК е
запълнен с конкретни норми на законовите и подзаконовите норми. Сочи се,
че отделянето на материалите за неиздиреният съучастник П. К., молдовски
гражданин, не препятства или затруднява правото на защита на подс.И., тъй
като евентуалното му издирване и екстрадиране ще забави процеса. Твърди
се, че обвинителния акт отговаря на изискванията на чл.246 от НПК и на
задължителните указания на ТР № 2/2002г., ОСНК, ВКС. Сочи се коректно
посочени обстоятелства на инкриминираните деяния в обстоятелствената част
на обвинителния акт, а неточността на правната квалификация може да се
отстрани от прокурора по реда на чл.287 от НПК след приключване на
съдебното следствие в първата инстанция. Намира частния протест за
основателен, а атакуваното определение на БОС за незаконосъобразно и
необосновано, като моли същото да се отмени и да се уважи протеста.
Въззивният съд намира, че настоящият частен протест е подаден в
преклузивния седемдневен срок по чл.249 ал.3, вр.чл.342 ал.1 предл.1 от НПК
от представителя на държавното обвинение, който има право на такъв, против
постановеното определение, с което е прекратено съдебното производство по
НОХД № 1016/2020г. по описа на БОС и делото е върнато на БОП за
отстраняване на допуснати на досъдебното производство отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на подс.Г. Н. И., поради което частният протест е
допустим.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по
настоящото наказателно дело, обсъди изложените в частния протест
2
оплаквания срещу атакуваното първоинстанционно определение и съобрази
становището на прокурора от въззивната прокуратура, направи извод, че
настоящият частен протест е основателен, поради което следва да се уважи.
НОХД № 1016/2020г. по описа на БОС е образувано след внесен
обвинителен акт от ОП Бургас относно повдигнати обвинения на Г. Н. И. за
извършени престъпление по чл.277а ал.3, вр.ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК и по
чл.277а ал.7 предл.2 от НК, вр.чл.23 ал.1, вр.чл.147 ал.6, вр.ал.1 и чл.152 ал.2,
вр.ал.1 т.6 от Закона за културното наследство, вр.чл.31 от Наредба № Н-00-
0001/14.02.2011г. за извършване на теренни археологически проучвания във
вр.чл.23 ал.1 от НК. Въззивната инстанция намира внесеният обвинителен акт
за отговарящ на изискванията на чл.246 от НПК, като не е налице
несъответствие между обстоятелствената и диспозитивна му част.
Обвинението за извършено престъпление от определено лице се повдига от
страна на държавния обвинител пред съда, т.е. органа, компетентен да се
произнесе по въпросите на виновността и наказанието със стабилен акт.
Обвинителният акт определя предмета на доказване по делото и очертава
рамките, в които ще се развие процесът на доказване, като чрез него
прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия
съдебен орган. Обвинителният акт формулира така обвинението, че да
определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното
престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се
поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на
правото на защита. Съобразно ТР № 2/07.10.2002г., н.д.№ 2/2002г., ОСНК,
ВКС, в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът
задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността
на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. В настоящият
случай обвинителния акт съответства на задължителните указания на
тълкувателното решение, като е посочено времето и мястото на извършване
на престъплението, и пълните данни за личността на обвиняемия, както и
всички елементи на обвинението относно извършеното престъпление и
участието на обвиняемия в него. Или с други думи не са налични непълноти в
обвинителния акт, отнасящи се до съставомерните признаци на деянията и
участието на обвиняемия в тях.
В заключителната си част обвинителният акт отговаря на всички
задължителни изисквания, които предопределят валидността на изготвения
3
обвинителен акт, поради което създават необходимите предпоставки за
гарантиране на правото на защита на подсъдимия. Престъпните деяния, в
които е обвинен подсъдимия са конкретизирани като е посочено времето и
мястото на извършването им, както и техните фактически обективни и
субективни признаци, а също и конкретните нарушени законови и
подзаконови норми. Фактът, че при цифровото изписване на квалификацията
на деянието по чл.277а ал.7 от НК не е изписана връзка с чл.20 ал.2 от НК, а
словестно в диспозитива изрично е отразено, че деянието е извършено в
съучастие и е посочена формата на съучастие – като съизвършител,
настоящата инстанция намира, че е налице процесуално нарушение, но
същото не е съществено и не е основание за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокурора. Същото може да бъде
отстранено по реда, предвиден в чл.248а от НПК, чрез отстраняване на
очевидна фактическа грешка.
Предвид изложените съображения, въззивният съд счита, че не е налице
несъответствие и противоречия между обстоятелствената и заключителна
част на обвинителния акт, поради което не са налице допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на
правото на подс.И. да разбере в какво се обвинява и да организира защитата
си.
Относно разделяне на делото по отношение на молдовския гражданин П.
К., настоящият състав на съда намира, че това е изключително в
правомощията на представителя на държавното обвинение и не може да се
осъществява съдебен контрол относно постановлението на прокурора за
разделяне на производството. Разпоредбата на чл.216 ал.1 от НПК дава
възможност на прокурора, когато по делото се съберат доказателства за
участието на повече лица, да отдели материалите за неиздирените лица в
отделно дело, което е сторил и наблюдаващият прокурор по делото. Доколко
е законосъобразно това действие на прокурора, не е предмет на настоящото
производство и въззивният съд не взема отношение относно това
обстоятелство, но счита че с отделянето на материалите не се накърнява
правото на защита на подс.Г.И..
Предвид всичко изложено, въззивната инстанция намира, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че следва да прекрати
съдебното производство по НОХД № 1016/2020г. по описа на БОС и да върне
4
делото на прокурора. Поради това настоящият съдебен състав счита, че
следва да се отмени атакуваното протоколно определение и да се върне
делото на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ето защо и на основание чл.249 ал.3 от НПК, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 11.02.2020г. по НОХД № 1016/2020г.
по описа на Бургаски окръжен съд.
Връща делото на Бургаски окръжен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5