Р Е Ш Е Н И Е
№
град
Добрич, 09.06.2017 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, четвърти състав, в публично съдебно заседание на девети
юни две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ЛЕФТЕРОВА-САВОВА
СЕКРЕТАР: РУМЯНА
РАДЕВА
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело № 857/2016 г. по описа на ДРС и за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ-ДОБРИЧ” ЕООД, ЕИК *********, град Д., бул. „***” № ***,
преобразувано по реда на чл. 264 от ТЗ в търговско дружество „Водоснабдяване
и канализация-Добрич” АД, ЕИК *********, със същия адрес на
управление,
с която
против М.А.М.
с ЕГН **********,***, са предявени искове по реда на
чл. 415 от ГПК за установяване на вземанията, за
които е издадена заповед № 44 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 30.01.2015
г.
по ч.гр.д. № 381 по описа на ДРС за 2015 г., а
именно: сумата от 290,13
лева,
представляваща стойността на предоставената услуга – водоснабдяване, отвеждане
и пречистване на отпадни води през периода от 17.06.2013 г. до
13.11.2014 г.,
заедно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението в съда - 29.01.2015 г. до окончателното ѝ плащане и сумата
от 20,20
лева,
представляваща законната лихва върху главниците (поотделно
за всяка фактура) за периода от първия ден след изтичането на 30-дневния срок
за плащане на всяка месечна фактура до 29.01.2015 г. /първоначалната
дата е 16.08.2013 г./;
Претендират
се и разноските по водене на делото, както и разноските в заповедното производство.
Ищецът твърди, че между
страните е сключен договор при действие на Общи условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от „ВиК” ЕООД Добрич, по силата на който ищецът е
предоставял на ответника - абонат водоснабдителни и канализационни услуги, а
абонатът се е задължил да заплаща ползването на същите. Ответникът е ползвател
на услуги на ищцовото дружество и има открита индивидуална партида кл.№ 23269,
за обект в от
гр. Д., ж.к. „***” бл. ***, вх. ***, ап. ***,
в който е монтиран водомер, съобразно чиито показания са отчетени потребените
количества вода. За периода от 17.06.2013 г. до 13.11.2014 г., ищецът
изпълнил задълженията си за предоставяне на услуги. Ответникът не изпълнил
задълженията си да заплаща ползваните услуги по издадените фактури. Съгласно
чл. 31 от Общите от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от оператора „ВиК” ЕООД Добрич, потребителите са длъжни да
заплащат дължимите услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране на
задължението.
Въз основа на депозирано искане
от ищеца, е образувано ч.гр.д. № 381 по описа на
ДРС за 2015 г. за издаване на заповед за изпълнение за процесните суми. Успешно е
проведено производство по реда на чл.410 ГПК. За претендираните вземания е
издадена заповед за изпълнение №44 от 30.01.2015 г. по ч.гр.д. №
381/2015 г. на
ДРС.
В
срока по чл.131 от ГПК, ответникът представя отговор на депозираната искова
молба, като намира предявените искове за недопустими и неоснователни. Оспорва
представените от ищеца писмени доказателства – карнети, по отношение тяхното
авторство и съдържание. Сочи, че от същите не се установява вземането на ищеца,
а подписите в карнетите, за процесния период, не били положени от ответника.
В хода на процеса, на 24.08.2016 г. по отношение на ищцовото дружество, в
Търговския регистър при Агенция по вписванията е вписано преобразуване, като същото е заличено, а
правоприемник
на заличеното дружество е „Водоснабдяване и Канализация“ АД. Съгласно
разпоредбата на чл.227 ГПК, когато страната умре или юридическото лице престане
да съществува, производството по делото продължава с участието на
правоприемника, т.е. заместването на
страната от нейния правоприемник настъпва ex lege, като процесуална последица от материалното правоприемство.
В проведено по делото съдебно заседание
страните отправят искане до съда производството да бъде спряно на осн. чл. 299,
ал.1 т.1 ГПК. Съдът е уважил искането, като с определение от 04.10.2016 г. е
спрял производството по делото. Същото е възобновено по искане на ищеца в
законоустановения шестмесечен срок. В съдебно заседание ответникът признава
изцяло предявените искове.
При така
установеното по делото и като взе предвид, че ищецът прави искане съдът да се
произнесе съобразно направеното признание на исковете, съдът
направи следните правни изводи:
При наличие
на признание на иска от ответната страна, както и при наличие на направено от
ищцата искане съдът да се произнесе съобразно направеното признание, като
следва нормата на чл.237, ал.2 ГПК, съдът мотивира решението си основно върху направеното
признание. Не са налице пречки по чл.237, ал.3 ГПК, а именно –
признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и няма пречки
страната да се разпорежда с него. Следва да се посочи още, че признанието на
иска не може да бъде оттеглено, поради което съдът намира, че не са налице
пречки да се произнесе с решение по реда на чл.237 от ГПК.
Досежно
допустимостта на исковете: Съдът приема същите за
процесуално допустими. Фактическите твърдения са, че страните по
настоящото дело са били в договорни правоотношения, както и че за ответника е възникнало
задължение да заплати цената за предоставените и услуги, обхванати от сключения
договор.
Видно от
представените и приети от съда писмени доказателства, в т.ч. карнети и фактури
и служебно известните на съда Общи условия, следва да се приеме, че за ищеца е
възникнало право да получи цената на предоставените услуги. Ответната страна не
спори, че то е именно в претендираните размери.
Ето защо,
съдът достига до извода, че следва да бъде уважена изцяло
ищцовата претенция, като бъде установено задължението, за което е издадена
заповед за изпълнение.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ: На основание чл.78 ал.1 от ГПК и след извършено плащане на
разноските в настоящото производство, ответникът следва
да бъде осъден да заплати
на ищеца сума в размер на 78,55 лева за заплатена държавна такса в
заповедното производство.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторени разноски в настоящото
производство в размер на 75 лева – заплатена държавна такса.
С исковата молба ищецът е отправил искане да му бъдат
присъдени и разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, но доколкото по
делото не е представено доказателство за размера, както и за реалното плащане
на това възнаграждение, искането следва да бъде оставено без уважение.
Водим
от горното и на основание чл.237, ал.1 във вр. с ал.2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.А.М. с ЕГН **********,***
дължи на „Водоснабдяване и
Канализация“ АД, ЕИК *********, град Д., бул. „***“ № ***
/след преобразуване по реда на чл. 264 от ТЗ/, следните суми: сумата
от 290,13 лева,
представляваща стойността на предоставената услуга – водоснабдяване, отвеждане
и пречистване на отпадни води през периода от 17.06.2013 г. до
13.11.2014 г.,
на абонат клиентски номер ***, за обект стопанисван от
длъжника, с адрес: гр. Д., ж.к. „***” бл. ***, вх. ***, ап. ***,
ведно
със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението в съда - 29.01.2015 г. до окончателното ѝ плащане,
както и сумата от 20,20 лева, представляваща законната лихва върху главниците (поотделно
за всяка фактура) за периода от първия ден след изтичането на 30-дневния срок
за плащане на всяка месечна фактура до 29.01.2015 г. /първоначалната
дата е 16.08.2013 г.;
ОСЪЖДА
М.А.М. с ЕГН **********,*** да заплати на Водоснабдяване и Канализация“ АД, ЕИК
*********, град Д., бул. „***“ № *** сторените
в заповедното производство разноски в размер на 78,55 лева, както и сумата от 75
лева, представляваща сторени от ищеца разноски в исковото производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.