М О Т И В И
Мотиви към
Присъда № … от 28.09.2023 г.
постановена по НОХД № 211/2020 г. по описа на КвРС.
Районна
прокуратура Добрич, ТО Каварна е повдигнала обвинение против Д.Г.Д., роден на ***
г. в гр.***, ЕГН **********, с адрес ***, гражданство – българско, средно
образование, осъждан, за това, че
- на ***г. на
път ***, в района на
входа към ***гр.*** е управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил „***“ с рег.№ ***, с концентрация на алкохол
в кръвта си над 1,2на хиляда промила , именно 1,44 промила, установено по
надлежния ред )протокол за химическа експертиза №12/02.01.2018г. на МБАЛ „Св.
Анна“ гр.Варна – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
- на ***г. на
път ***в района на входа на ***гр.*** е управлявал моторно превозно средство –
лек автомобил „***“ с рег.№ ***след употреба на наркотично вещество – метамфетамин, установено по надлежния ред със съдебно-химическа
експертиза №Е-097/12.08.2019г. на ВМА – МБАЛ Варна – престъпление по чл.343б,
ал.3 от НК.
В хода на
съдебните прения, представителят на РП Добрич, ТО Каварна поддържа изцяло така
повдигнатото обвинение. Излага доводи, че по безспорен и категоричен начин е
изяснена фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, поради което
пледира за признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатите обвинения. Излага
становище, че следва да бъдат кредитирани показанията, както на разпитаните в
настоящото производство свидетели, така и показанията на свидетелите приобщени
по реда на чл.281, ал.1 и ал.4 от НПК.
Относно
обясненията на подсъдимия, представителят на Районна прокуратура твърди, че са
абсолютно противоположни, имайки в предвид обясненията дадени по настоящото производство
и тези, дадени при предходното разглеждане на делото от първоинстанционния
съд. По отношение на обясненията, предлага да бъдат кредитирани, доколкото
кореспондират с останалия доказателствен материал.
На следващо
място, представителят на държавното обвинения акцентира и върху това, че установеното
количество алкохол в кръвта на подсъдимия 1,4 на хиляда и наркотичното вещество
– метамфетамин е било установено по надлежния ред, с
необходимите химически лабораторни изследвания и в съответствие с предписанията
на Наредба №1 от 2017г. за реда и
установяването на употребата на алкохол и наркотични вещества и техните
аналози, издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните
работи и Министъра на правосъдието.
Предвид това,
предлага подсъдимия Д.Г.Д. да бъде признат за виновен в извършване на
престъпления по чл.343б, ал.1 и чл.343б,
ал.3 от НК, като и за двете престъпления са предвидени наказания „Лишаване от
свобода“ от една до три години (към
момента на извършването им), като разликата е в кумулативното наказание
„Глоба“, което за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК е в размер от 200 до
1 000 лева, а за деянието по чл.343б, ал.3 от НК, наказанието е от 500 до
1 500 лева. Така представителят на обвинението предлага на подсъдимият да
бъде наложено наказание около минимума, т.е една година „Лишаване от свобода“, която
да се изтърпи ефективно, в предвид на предходно осъждане на подсъдимия (присъда от 2014г.по която към
момента на постановяване на настоящата, подсъдимият не е реабилитиран),
кумулативното наказание „Глоба“ предлага да бъде в размер на 500 лева. Освен
това на основание чл.343г. от НК, предлага да бъде наложено наказание „Лишаване
от право да управлява МПС“, отново в размер на една година, като се приспадне
периода, през който е бил лишен от управлението по административен ред от
25.12.2017г., т.е. това наказание е изтърпяно изцяло.
Защитникът на
подсъдимия – адв.Ст.И. – АК ***, счита, че са налице
процесуални нарушения при разглеждане на настоящото производство. Твърди, че
четете на свидетелски показания, в протоколите било индивидуализирано чл.281,
ал.1, т.2 от НПК, което било пропуск и нарушавало правото на лична защита на
подсъдимия. Твърди, че ако той като защитник на подсъдимия е давал съгласие за прочит
на свидетелски показания, то изрично съгласие на подсъдимия липсвало.
На следващо
място сочи, че в обвинителния акт липсвало определяна на обстоятелството кой е
водач на МПС, събитие възникнало в процес на управление на МПС и т.н. И не на
последно място защитникът твърди, че е
опорочена процедурата по вземане на кръвната проба и урина. Експертизата била
изготвена след година и десет месеца, поради което и бил изтекъл срока за
повторна експертиза.
В този смисъл
защитата пледира за оправдателна
присъда, а при осъдителна, твърди, че не е коментиран въпроса за прилагане на
чл.55 от НК.
Подсъдимият Д.Г.Д.,
в рамките на предоставената му възможност за лична защита, поддържа казаното от
своя защитник.
Съдът след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, счита за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият Д.Г.Д.
е роден на ***г. в гр.***, български гражданин, със средно образование, с
постоянен адрес ***.., женен, осъждан, ЕГН **********. Подсъдимият е правоспособен
водач на МПС, категория „В“ и „АМ“ от 2007г. и притежава лек автомобил „***“ с
рег.№***.
На ***г.
сутринта, около 7,45-7,50 бил получен сигнал в ОДЧ на РУ Каварна, за настъпило произшествие.
Сигналът бил предаване на св.А.В.Н. ***. Тъй като смяната на Н. приключвала в 8,00
часа, а в РУ Шабла бил пристигнал св.Й.И.Н., А.Н. го информирал за случилото
се.
Около 7.55 часа
св.Д.С.Я., служител в НСО, тръгвайки си от работа в *** , видял катастрофиралия
автомобил и подсъдимия в него.
Междувременно Д.
позвънил на своя приятел Н.С.У. и го помолил за помощ. Св.У. отишъл на местопроизшествието
и опитал да изтегли автомобила на Д. от банкета на пътя, но не успял. Тогава У.
потърсил съдействие от св.И.Д.Й., който с автомобила си издърпал този на
подсъдимия. След което подсъдимият Д. се прибрал до дома си с лекия автомобил „***“,
управлявайки го до сам.
Около 8.10 – 8.15
часа, полицейските служители - Й.И.Н. и М.Г.М. пристигнали на местопроизшествието,
където не заварили подсъдимия и превозното средство. Установили единствено
следи от кал по платното за движение и такива от отъпкване върху банкета.
Веднага след това отишли до дома на подсъдимия Д., където установили лекия
автомобил „***“ и подсъдимия до него. Последният признал, че е управлявал
превозното средство и обяснил как точно е възникнало пътно-транспортното
произшествие. Пред полицаите, подсъдимият обяснил, че е пил алкохол предната
вечер. Тогава полицаите изпробвали подсъдимия Д. с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ за алкохол,
което от своя страна отчело наличие на 1,40 промила в издишания въздух. След
това двамата свидетели Й.Н. и М.М. придружили
подсъдимия до ФСМП гр.Шабла, където му били взети проби кръв и урина.
В резултата на
химическото изследване в отделение „Съдебна медицина“ на МБАЛ „Св.Анна“,
гр.Варна на кръвната проба, взета от подсъдимия Д., се установявало наличие на
етилов алкохол в количество 1,44 промила в кръвта. В биологичните проби – кръв
и урина, които били изследвани в специализираната лаборатория по
химико-токсикологични изследвания към ВМА-МБАЛ-Варна било открито наличие на
следи от метамфетамин, което било установено чрез имунохимичен скрининг на пробата
урина и се доказвало по надлежния ред, посредством газ-хроматографски анализ на
кръвната проба.
Св.Й.Н. съставил
на подсъдимия Д. АУАН, бл.№502992 от 25.12.2017г. по чл.20, ал.1 и ал.2,
чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ и чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата и
му били иззети свидетелството за управление на МПС, свидетелството за
регистрация на МПС и двете регистрационни табели на автомобила.
Защитната теза,
която се излага от подсъдимия е следната:
Подсъдимият Д.
на въпросната дата, около 04.00 часа се наложило да отиде до морето – къмпинг „***“
в гр.***. Пътувайки към морето, на завоя, до *** имало слана която поднесла
колата му и влязъл в банкета. Опитал се да изкара автомобила, но не успял,
който бил надраскан от клоните. След като не успял да изкара автомобила, не си
спомня как се случило, оттам минал св.Н.У., който се опитал да го издърпа. Той
също не успял и тръгнал към дома на св.И.Й.. Той дошъл доста бързо, закачил
колата и я издърпал. След това двамата се прибрали по домовете си. Подсъдимия
твърди, че от цялата тази ситуация се стреснал, уплашил се и в къщи си налял
водка. Изпил няколко водки, като даже употребил и наркотични вещества. След час
и повече излязъл навън до автомобила си, след него излязла майка му, която
викала и се карала, защото го видяла. През това време пристигнали полицаите Й.
и М.. Те го питали дали е употребил алкохол и наркотици, като той им отговорил,
че по време на шофирането не е употребявал нищо. След това те поискали да му
вземат проба за алкохол, но той мисли, че им възразил как така като е в къщи, а
не в колата ще му вземат проби. Дал проба да алкохол, а след това те го закарали
в болницата за кръвна проба. Оттам отишли в управлението в Шабла, където му
съставили акт, а след това се прибрал в къщи. Подсъдимия твърди, че от
катастрофата, докато дойдат полицаите били изминали два часа, не се било
съмнало, а полицаите отишли в 8.30 часа. Твърди, че под въздействието на стреса
употребил наркотичните вещества.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните
доказателства по делото – обясненията на подсъдимия, депозирани в съдебно
заседание и тези приобщени чрез прочитане по реда на чл.279, ал.1, т.3 от НПК,
показанията на свидетелите Й.И.Н.,
дадени пред настоящия състав; показанията на М.Г.М., депозирани непосредствено
пред съда и приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК; отчасти
показанията на Н.С.У., в това число и прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК, дадени по НОХД №217/2019г. на КРС и тези дадени по ДП №96/2017г. по описа
на РУ Шабла – ЧНД №205/2019г.; показанията на св.А.В.Н., дадени непосредствено
пред съда; показанията на св.И.Д.Й., частично дадени пред съда и прочетени на
основание чл.281, ал.1, т.2 от НПК, дадени по НОХД№ 217/2019г. – л.47 от
делото; показанията на св.Д.С.Я., приобщени към доказателствения материал на
основание чл.281, ал.1, т.4 от НПК; частично от показанията на свидетелката В.Г.К.,
депозирани непосредствено пред съда; писмените доказателства – писмо
изх.№196/03.02.2022г. от МБАЛ „Св.Анна – Варна, отговор на д-р Д.Демиров,
изх.№15/02.02.2022г. с приложено към него копие от приемо-предавателен протокол от 29.12.2017г.; писмо с
рег.№В-изх-382/14.02.2022г. от МБАЛ гр.Варна Военномедицинска академия –
заверено копие от протокол за медицинско изследване от 25.12.2017г. на ФСМП
Шабла; заверено копие на протокол за предаване и приемане на проби от
29.12.2017г. на ЛХТИ при МБАЛ Варна, Военномедицинска академия; справка за
съдимост рег.№2212140050001/14.12.2022г. на Бюро съдимост при РС Каварна; писмо
с вх.№260004/06.01.2023г. на РУ Каварна; Справка картон на водач на лицето Д.Г.Д.;
Справка за съдимост вх.№260132/26.04.2023г., изготвена от Бюро съдимост при
КРС; Акт за установяване на административно нарушение №343 от 25.12.2017г.;
Наказателно постановление №17-5811-000338/18.01.2018г.; разписка за получаване
от 25.12.2017г.; докладна записка рег.№5811р-8282/25.12.2017г.; декларация от Д.Г.Д.
от 25.12.2017г.; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№17-5811-000062/28.12.2017г. на РУ Шабла; заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №17-5811-000063/28.12.2017г.; сведение от Д.Г.Д. от
25.12.2017г.; сведение от И.Д.Й. от 25.12.2017г.
Съдът кредитира
обясненията на подсъдимия Д. единствено в частта, в която същия сочи, че на ***г.
сутринта е катастрофирал по пътя за къмпинг „***“ гр.***, на завоя до ***, както
и в частта в която твърди, че е бил изпробван за алкохол от полицаите и след
това е бил откаран в Спешния център в гр.Шабла за даване на кръвна проба. В
тази част обясненията на подсъдимия кореспондират с останалите събрани по
делото гласни и писмени доказателства.
От събрания в
хода на съдебното следствие доказателствен материал съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия в частта, в която отрича да е управлявал автомобила
на инкриминираната дата под въздействие на алкохол и наркотици, а сочи, че е
употребил същите след катастрофата, именно от стрес. Тази защитна теза се
опровергава от събраните по делото доказателства. Свидетелите Д.С.Я., чийто
показания бяха прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.4 от НПК са недвусмислени,
че около 8.00 часа на 25.12.2017г., напускайки работното си място е видял
автомобила на подсъдимия извън пътното платно. Същия спрял и попитал подсъдимия
дали има нужда от помощ. Св.А.Н. сочи,
че бил нощна смяна и около 7.50 часа получили сигнал за ПТП по пътя за къмпинг
„***“. Той предал на колегите си св.Й.И.Н. и св. М.Г.М., които застъпвали след
него за ПТП-то. Свидетелите Н. и М. са категорични, че пристигайки на място не
е имало автомобил, но от получената информация са знаели, че става въпрос за
автомобила на подсъдимия. Тогава отишли до домът му на ул.“***“ в гр.***,
където открили подсъдимия до автомобила да оправя регистрационната табела и
други нередности по автомобила.
Свидетелите сочат, че подсъдимият им заявил, че той е управлявал
автомобила, и че е употребил алкохол предната вечер. Св.М. обаче твърди, че
погледа на подсъдимия бил мътен, очите зачервени, говорел несвързано, а и
знаели, че се движи в такива среди, употребяващи наркотици, затова го
придружили до ФСМП, за да му бъдат взети кръвни проби. Св.Й. Н. твърди, че
винаги, когато има ПТП, изпробвал лицето за алкохол. Така станало и в случая.
При проверката с „Алкотест Дрегер“,
техническото средство отчело 1,4 промила, което наложило да придружат
подсъдимия до ФСМП гр.Шабла за кръвни проби.
В тази насока
са и показанията на свидетелите И.Д.Й. и Н.С.У., дадени както непосредствено
пред настоящия състав, така и четени по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК. Св.У.
твърди, че Д. му се обадил в 6.00 – 6.30 часа, че има нужда от помощ, защото
излязъл от пътя и паднал в канавката, и не можел да излезе. Свидетелят отишъл,
но не успял да го издърпа, защото под колата на Д. имало един дънер. Затова и
отишъл до дома на св.И.Й., да го извика, защото той имал джип „***“. Всъщност той
го изкарал. После всички се прибрали по домовете си. Св.И.Й. сочи, че това се
случило около 7.30 – 8.00 часа.
При формиране на
съдийското убеждение, интерес представлява и факта, че подсъдимият е приел да
бъде тестван с алкотест дрегер.
Обясненията на подсъдимия, че бил учуден от този факт, но приел да бъде
тестван, е нелогично.
С оглед на
гореизложените обстоятелства, съдът прие обясненията на подсъдимия, че е употребил
алкохол и наркотици след като се прибрал в къщи, като защитна теза.
Обясненията на
подсъдимия, че е употребил алкохол и наркотици след като се прибрал в къщи се
подкрепят единствено от свидетелските показания на неговата майка В.Г.К., с
подразбиращо се съмнение в безпристрастността на нейните показания. Безспорно
по делото бе установено, че св.Д.Я. е видял катастрофиралия автомобил на
подсъдимия 7.30-8.00 часа. Свидетелите Н. и М. посетили местопроизшествието
около 8.00 часа, а след това непосредствено се отправили към дома на
подсъдимия. Фиксират като час 8.00 – 8.30 часа, където и бил самия подсъдим. Именно
тук е мястото да се посочи, че показанията на св.К. са нелогични, доколкото
видяла сина си да пие алкохол и да смърка, но какво, не уточнява, поради това и
съдът отчете показанията на свидетелката К. като естествен стремеж за
осуетяване на наказателната репресия спрямо подсъдимия.
И обясненията
на подсъдимия са в пълно противоречие със свидетелските показания на двамата
свидетели Н. и М.. Съдът дава вяра на свидетелските показания на двамата полицейски органи, тъй като те са незаинтересовани
от изхода на делото, техните показания са последователни, логични и взаимно
допълващи се. Те кореспондират отчасти с показанията на свидетелите на
подсъдимия – И.Й. и Н.У., както и с писмения материал по делото.
С оглед на
всичко гореизложено, съдът даде вяра на показанията на свидетелите Н., М., Й. и
У. по основните факти по делото, а именно, че подсъдимият е управлявал
автомобила на инкриминираната дата и концентрация на алкохол в кръвта и след
употреба на наркотици.
Съдът кредитира
и другите писмени материали, приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК, не
оспорени от страните, които в своята съвкупност очертават идентичната
фактическа обстановка.
Съдът счита за
нужно да акцентира на наведените от страна на защитника на подсъдимия
възражения за неспазване на разпоредбата на чл.281, ал.7 от НПК при прочитане
на показанията на свидетелите И.Д.Й., М.Г.М. и Н.С.У.. Въпросните показания на
свидетелите са прочетени на основание чл.281, ал.4, във вр.
с ал.1, т.1 и т.2 от НПК. В действителност в съдебните протоколи липсва
отбелязване за това, съдът да е изпълнил задължението си по чл.281, ал.7 от НПК, а именно да разясни на подсъдимия последиците от прочитане на показанията
на свидетелите. Независимо от този пропуск, доколкото подсъдимият е бил защитаван
от професионален защитник, който е посочил изрично „Даваме съгласие“, то следва
да се счита, че правните последици от това процесуално действие са му били
известни, съответно, правото му на защита е било гарантирано в пълен обем.
Поради това и настоящия състав счита, че не са допуснати съществени нарушения
при събиране и проверка на доказателствения материал.
Досежно възражението на защитника на подсъдимия, че самата
експертиза и изследването на кръвните
проби е станало след година и десет месеца след вземането им, съдът не споделя
тълкуването относно тяхната годност. Вещото лице Г.Д.Б. при разясненията дадени
в с.з. посочва, че причината за забавянето е поради огромното количества проби
и невъзможността технологично лабораторията да изготви всичко в срок. Но заключението
е категорично, че в биологичните проби се открива наличие на следи от метамфетамин, установено чрез имунохимичен
скрининг на пробата урина и посредством
газ-хроматографски анализ на кръвната проба. А метамфетавмина
е наркотично вещество от групата на високорисковите. В този смисъл съдът счита,
че е налице документална следа, проследяваща биологичните проби, от момента на
тяхното вземане, до предаването им в лабораторията и не са налице данни в
насока тяхната подмяна, неправилно съхранение или негодност.
По отношение изводите
за обремененото съдебно минало на подсъдимия, данните за същия, неговата
правоспособност и извършени нарушения по ЗДвП (стр.206-208 от делото), съдът ги
изведи въз основа на приобщените по надлежния ред писмени доказателства, а
именно: свидетелство за съдимост, характеристични данни и справка картон на водача, издадена от ОДМВР „Пътна
полиция“.
При така
установената по делото фактическа обстановка, след преценка на всички
доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК – поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прави следните правни изводи:
По
обвинението по чл.343б, ал.1 от НК
Подсъдимият Д.Г.Д.,
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
343б, ал. 1 от НК, тъй като на 25.12.2017 г., на път ***в района на входа към ***гр.*** е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „***“ с рег.№***с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,44 на хиляда,
установено по надлежния ред (протокол за
химическа експертиза №12/02.01.2018г. на МБАЛ „Света Анна“ гр.Варна).
Субект на
престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано
лице.
От обективна
страна деянието е извършен при форма на изпълнителното деяние - действие, тъй
като на *** г., на път ***, подсъдимият е управлявал моторно превозно средство
- лек автомобил „***“ с рег.№***- след употреба на алкохол, което е установено
с протокол за химическа експертиза №12/02.01.2018г. на МБАЛ „Света Анна“
гр.Варна. Наличието на алкохолната концентрация е установено по надлежния ред,
регламентиран в Наредба № 30/ 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата
на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС / в сила към момента
на деянието/, а именно с протокол за химическа експертиза №12/02.01.2018г. на
МБАЛ „Света Анна“ гр.Варна, доказващо
наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия Д. към момента на управление на
МПС.
За да се
приеме, че деецът е осъществил престъпление по чл. 343б ал.1 от НК трябва по
безспорен и категоричен начин да се констатира, че алкохолната концентрация над
1,2 промила е установена по "надлежния ред", който е предписан в
Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или
друго упойващо вещество от водачите на МПС. Съгласно чл. 1, ал.2 от Наредба №
30/2001 г. употребата на алкохол в кръвта се реализира посредством използване
на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни
изследвания. Самата Наредба регламентира подробно реда за установяване
употребата на алкохол от водачите на МПС, "като използването на техническо
средство и/или медицинско изследване са еднакво възможни и приложими" /Р
183-2012-І н.о./. В тази насока е еднопосочната съдебна практика на ВКС. Подсъдимият
Д. не е оспорил показанията на техническото средство, за да е необходимо
назначаване на лабораторно изследване с оглед чл. 2, ал.1 от Наредба № 30.
Независимо от това, съгласно посочения подзаконов нормативен акт, когато с техническо
средство е установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда, длъжностно
лице от службата за контрол може да придружи водача до лечебно заведение, което
е и сторено. Д. е бил придружен до ФСМП гр.Шабла, където са му взети проби кръв
и урина, а в последствие същите изпратени в специализирани лаборатории за
изследване (за изследване на алкохол в кръвта, пробите са изпратени в МБАЛ
„Света Анна“ гр.Варна).
В случая са
накърнени обществените отношения, чрез които се осигуряват условията за безопасно
и правилно използване на транспортните средства с цел опазване живота и
телесната неприкосновеност на участниците в движението.
От субективна
страна горепосоченото деяние е извършено от подсъдимия при пряк умисъл, видно
от неговите действия. Той е знаел задължението си като водач на МПС да не
привежда в движение автомобил след употреба на алкохол, но не се е съобразила с
разпоредбите на закона и е привел в движение автомобила, след ката е употребил
алкохол.
Според
действащото в Република България законодателство, реципираните
норми на европейското право и съдебната практика недопустимо е постановяването
на осъдителен съдебен акт при недоказаност на обвинителната теза по несъмнен
начин. Само когато всички факти, включени във веригата на причинно-следствения
процес на престъпното деяние и неговото авторство бъдат установени безспорно и
категорично, съдът може да ангажира претендираната в
обвинителния акт наказателна отговорност на подсъдимия. Присъдата не може да
почива на предположения, на съмнителни и колебливи обстоятелства. Съдът
признава подсъдимия за виновен само и единствено, когато обвинението е доказано
убедително /чл. 303 от НПК/. Последното е гаранция за реализиране на неговите
права в наказателния процес, произтичащи от презумпцията за невиновност.
Обвинението следва да бъде доказано по несъмнен начин. В тази насока съдът по
категоричен начин, чрез верига от преки и косвени доказателства, цитирани
по-горе, намери, че на инкриминираната в обвинителния акт дата, подсъдимият Д.
е управлявал МПС с алкохолна концентрация над допустимата от закона, а именно с
концентрация 1,44 промила. Поради това прецени, че обвинението срещу подсъдимия
Д.Г.Д. е доказано по несъмнен начин, съгласно чл. 303, ал.2 от НПК, със
събраните в производството доказателства и го призна за виновен в извършването
на престъпление по чл. 343б, ал.1 НК.
По отношение
вида и размера на наказанието.
При
индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следното:
Престъплението,
за което на подсъдимият Д. е повдигнато обвинение е извършено умишлено и за
него в НК към момента на деянието – ***г. се е предвижда наказание "лишаване от
свобода" от една до три години и "глоба" от двеста до хиляда
лева.
При определяне
на вида и размера на наказанието съдът взе предвид следните смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства – двукратното осъждане на подсъдимия, макар и за
престъпление, различно от настоящото. Освен това, към момента на извършване на деянието
срещу подсъдимия не са се водили други досъдебни производства. Доколкото същият
не е системен нарушител на ЗДвП, то същото следва да се отчете като смекчаващо
вината обстоятелство.
Съдът счита, че
не са налице условията на чл.55 от НК, тъй като не отчете наличие на
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които и
най-лекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. За
пълнота следва да се отбележи, че възражението на защитника на подсъдимия за
забавяне на делото не се дължи на съда, а единствено на подсъдимия и неговия
защитник, които в периода от 2020г. и до приключване на делото пред настоящия
съдебен състав, депозираха молби за отлагане на делото поради ангажираност или
болест.
В този смисъл,
след внимателен и задълбочен анализ на събраните доказателства, след като
отчете смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, при баланс на същите,
съдът намира, че най – справедливо наказание, което изцяло препокрива целите,
предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК, е наказанието "лишаване от
свобода" за срок от една година, което следва да се изтърпи ефективно и
при съобразяване на разпоредбите на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Същото следва да
бъде изтърпяно при общ режим. Към така
посоченото наказание следва да бъде прибавено и кумулативно предвиденото в
закона наказанието „глоба“, което в настоящия случай е в неговия минимум от 200
лева.
На основание
чл. 343г от НК, съдът наложи на подсъдимия Д. наказание "лишаване от право
да управлява МПС" за срок от една година, като зачете на основание
разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от НК времето, през което той е бил лишен от това
право по административен ред.
По обвинението
по чл.343б, ал.3 от НК
Съобразно
установеното по-горе, съдът прие от правна страна, че подсъдимият Д.Г.Д. е
осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 343Б
ал. 3 от НК, тъй като на ***г. на път ***в района на входа на ***гр.*** е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „***“ с рег.№ ***след
употреба на наркотично вещество – метамфетамин,
установено по надлежния ред със съдебно-химическа експертиза №Е-097/12.08.2019г.
на ВМА – МБАЛ Варна.
От обективна
страна - изпълнителното деяние се осъществява чрез действие – подсъдимият Д. е
управлявал МПС след употреба на наркотични вещества - метамфетамин,
установено със съдебно-химическа експертиза №Е-097/12.08.2019г. на ВМА – МБАЛ
Варна.
Субект -
пълнолетно вменяемо физическо лице. Подсъдимият Д. е правоспособен
водач на МПС.
От субективна
страна – подсъдимият Д. е действал при условията на пряк умисъл, от една страна
подсъдимия е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на обществено опасните последици и е целял тяхното настъпване – подсъдимият
Д., като правоспособен водач на МПС, на когото са известни изискванията на
законите в РБългария досежно
управлението на МПС, е съзнавал, че не следва да управлява МПС след употреба на
наркотични вещества, предвиждал е, че управлявайки МПС след употреба на
наркотични вещества ще наруши съответните разпоредби на закона в тази връзка,
но е целял именно тяхното нарушаване - да управлява МПС след употреба / а не
под въздействието/ на наркотични вещества.
Субективни
причини - незачитане на установения в страната ред.
За извършеното
от подсъдимия Д.Г.Д. престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, се предвиждат
кумулативно наказанията „лишаване от свобода от една до три години, „глоба“ в
размер на 500 до 1500 лева и на основание чл.343г, вр.
с чл.343б, ал.3, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК „лишаване
от право да управлява МПС“.
Съдът счита, че
наказанието за подсъдимия Д. следва да бъде определено в рамките на закона при
прилагането на чл.54 от НК, доколкото не са налице условията на чл.55 от НК. По
делото липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на
подсъдимия Д. обстоятелства.
При определяне
на конкретния размер на наказанието, което трябва да се наложи за извършеното
от подсъдимия Д. престъпление, настоящия съдебен състав отчете като смекчаващо
отговорността обстоятелство, че същия е бил наказан за друг вид престъпления
видно от Справката за съдимост.
Като отегчаващо
отговорността обстоятелства, съдът отчете обремененото съдебно минало на
подсъдимия, същия е осъждан и към момента на налагане на наказанието не е
реабилитиран по второто наказание за престъпление по чл.290, ал.1 от НК.
Поради
изложеното и според настоящия съдебен състав, наказанието на подсъдимия Д.
следва да бъде определено при баланс на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства. Предвид това на подсъдимия Д. бе определено и
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и „глоба“ в
размер на 500 лева. На основание чл.57, ал.1 от ЗИНСЗ бе постановено така
наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“, да се изтърпи при общ
режим.
На основание
чл.343г, вр. с чл.343б, ал.3, вр.
с чл.37, ал.1, т.7 от НК, на подсъдимия Д. бе наложено и наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от една
година, като на основание чл.59, ал.4 от НК се приспада времето, през което е
било отнето свидетелството за правоуправление по административен ред, считано
от 25.12.2017г.
Съдът прие, че
са налице предпоставките на чл.23, ал.1 от НК, тъй като подсъдимият Д. е
извършил две отделни престъпления, преди да е имал влязла в сила присъда, за
което и да е от тях и след като наложи наказание за всяко от престъпленията
поотделно му определи и наложи едно общо наказание, а именно най-тежкото от
тях: „лишаване от свобода“ за срок от една година и глоба в размер на 500 лева.
Настоящият
съдебен състав счита, че така определеното на подсъдимия Д. наказание ще му
окаже нужния поправително-превъзпитаващ и предупредително-възпиращ ефект не
само върху личността му, но и върху другите членове на обществото, в каквато насока
е и основният смисъл на генералната и специална превенция на чл.36 от НК.
Доколкото
подсъдимият Д.Г.Д. бе признат за виновен в извършване на вменените му престъпления
по чл.343б, ал.1 от НК и чл.343б, ал.3 от НК, на основание чл.189, ал.3 от НПК
същия бе осъден да заплати сторените в хода на досъдебното производство
разноски в размер на 181,22 (сто осемдесет и един лева и двадесет и две
стотинки) лева, по сметка на ОДМВР гр.Добрич
На основание
чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият Д.Г.Д. бе осъден да заплати по сметка на РС
Каварна, сумата от 209,30 (двеста и девет лева и тридесет стотинки) лева,
представляваща сторени в рамките на съдебната фаза на наказателното
производство разноски.
Така мотивиран,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………..