Р Е
Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
04.12.2019г. |
|
Град |
Асеновград |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Асеновградският
районен |
съд |
Трети наказателен |
състав |
|
На |
Единадесети
ноември |
|
|
Година |
2019 |
В публично заседание в следния състав:
|
Председател: |
И. Шейтанов |
|
Секретар: |
Мария Ацалова |
|
като разгледа докладваното от |
Съдията |
|
Наказателно адм. характер дело номер |
618 |
по описа
за |
2019 |
година. |
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯВА НП №19-0239-000363/01.04.2019г. издадено от Началник РУП
към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на И.В.К., ЕГН********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН
и 175, ал.3 пр.1 и чл.177, ал.1, т.2 от
ЗДвП, са наложени административни наказания -“ГЛОБА” в размер на в размер на
200 лева и 6 месеца лишаване от право да управлява МПС, за нарушение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП и административно
наказание „глоба” в размер на 200лв. за нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП,
като на основание Наредба № Із-2539/ 17.12.2012г. на МВР са му били отнети и 10
контролни точки., КАТО намалява размера
на наложеното административно наказание „глоба” за нарушение по чл.150А, ал.1
от ЗДвП от 200 лева на 100лв.
ПОТВЪРЖДАВА НП в останалата му част.
Решението
може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Производство по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №19-0239-000363/01.04.2019г. издадено от Началник РУП
към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на И.В.К., ЕГН********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН
и 175, ал.3 пр.1 и чл.177, ал.1, т.2 от
ЗДвП, са наложени административни наказания -“ГЛОБА” в размер на в размер на 200
лева и 6 месеца лишаване от право да управлява МПС, за нарушение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП и административно
наказание „глоба” в размер на 200лв. за нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП, като
на основание Наредба № Із-2539/ 17.12.2012г. на МВР са му били отнети и 10
контролни точки.
Жалбоподателят И.В.К. се явява
лично по делото, като чрез отразеното в жалбата моли обжалваното НП да бъде
отменено изцяло. С жалбата не се оспорват обстоятелствата във връзка си
извършената проверка. Заявява се, че
МПС-то с което жалбоподателя бил спрян за проверка било предназначена за
състезание в затворен маршрут, поради което то не подлежало на регистрация. Като
основание за неговата отмяна, се твърди, че обжалваното НП е немотивирано. Алтернативно
се заявява, че всяко едно от двете нарушения следва да се квалифицира, като
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, което също е основание за отмяна
на обжалваното НП
Сходно е и становището на адв. Антоанета
Павлова, която се явява в залата като повереник на нарушителя.
Въззиваемата страна, редовно
уведомени, не изпращат представител и не вземат становище по делото.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното:
Свидетелят Б.Й.Т. работи, като
полицейски служител в РУП Асеновград, като е назначен на длъжността мл.автоконтрольор.
На 03.03.2019г., св. Т. бил на работа дневна
смяна. Около 10.30 часа св. Т. и колегата му били изпратени, за оказване на
съдействие на техни колеги, в района на кръстовище ул. „Първомайска“ и „Спортист“
в гр. Асеновград. Отивайки там св. Т. установил, че те са спрели за проверка водач
на мотоциклет „Хускварна ТЕ 380“. При проверката се установило, че мотоциклета
е с № на рамата VBKUTA204GM368050 и се управлява от нарушителя И.В.К.. При
проверката станало ясно, че водачът е неправоспособен да управлява такъв вид
МПС, а освен това превозното средство било и без регистрационна табела и не
регистрирано по надлежния ред. При проведения
разговор с К., той не оспорил нарушенията, като заявил съжалява, че не е
регистрирал мотора в КАТ. Въз основа на резултатите от извършената проверка на същата
дата- 03.03.2019г. св. Т. съставил спрямо И.В.К. АУАН № 049927. Със съставения
АУАН на водача К. били вменени две административни нарушения, а именно по чл. чл.
140, ал.1 от ЗДвП и чл.150а от ЗДвП. Съставеният АУАН бил връчен на нарушителя К.
срещу подпис, като последният отбелязал, че няма възражения. На мястото била
извикана следствено оперативно група. С извършения оглед и на база съставения
АУАН и останалите писмени доказателства,
било образувано БП №186/2019г. по описа на РУ-Асеновград. След неговото
приключване, то било докладвано в Районна прокуратура Асеновград, като с
постановление от 12.03.2019г. на прокурор при същата прокуратура, наказателното
производство било прекратено. С цитираното постановление прокурора приел, че по
отношение на извършеното от нарушителя К. са налице условията на чл. 9, ал.2 от НК, като се касае за осъществен състав на административно нарушение. Във връзка с това
преписката били изпратена РУ Асеновград за ангажиране на административно-наказателната
отговорност на нарушителя. С оглед резултатите от извършената проверка на 01.04.2019г.
било издадено и обжалваното НП.
Отразената в АУАН и НП фактическа
обстановка се установява изцяло от свидетелските показания на актосъставителя- Б.Й.Т.
и на св. Красимир В.К., както и приложените по делото писмени доказателства,
които съдът изцяло кредитира.
Съдът намира жалбата за
допустима, а разгледана по същество, за неоснователна по отношение на искането
за отмяна на обжалваното НП. Безспорно
по делото се установи, че на 03.03.2019г., около 10.30 часа, в гр. Асеновград,
в района на кръстовище ул. „Първомайска“ и „Спортист“, жалбоподателят К., е бил
установен като водач на МПС- мотоциклет „Хускварна ТЕ 380“ с № на рамата VBKUTA204GM368050 , което не е било
регистрирано по надлежния ред. С това той е осъществил състава на нарушението
по чл.140, ал.1 от ЗДвП. В действителност, вмененото с обжалваното НП нарушение
се оспорва от страна нарушителя. Като доводи за отмяната на НП, се сочи това,
че управляваното МПС не подлежи на регистрация, тъй се използвало от
собственика му единствено за управление в гората. В тази насока са и
показанията на Красимир В.К., който е брат на жалбоподателя. Посочвайки НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г.
се твърди, че мотоциклета попада в хипотезата на чл.1, ал.4, т.3 от този
нормативен акт, поради което той не подлежи на регистрация. От текста на чл.1,
ал.1 от Наредбата, става ясно, че тя се определя условията и реда за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и
юридически лица, както и реда за служебно предоставяне и за предоставяне срещу
заплащане на данни за регистрирани пътни превозни средства. Кои моторни
превозни средства не подлежат на регистрация е посочено, в чл.1 ал.4 от
наредбата, като в т.4 е посочено, че към тях спадат и моторните превозни
средства, предназначени за състезания по затворен маршрут. Горното означава, че
управляваното от И.К. МПС би могло да попадне при тази хипотеза, като
неподлежащо на регистрация, само ако отговаря на условията то да е
предназначено за състезания по затворен маршрут. В тази насока обаче, доказателства
по делото нито бяха събрани, нито представени. В действителност, управлявания
от И.К. мотоциклет има някои външни белези на спортно превозно средство, но по
делото не се събраха доказателства, че същото е използва за състезания, още
повече такива в затворен маршрут. От показанията на Красимир В.К. става ясно,
че нарушителят К. е използвал мотоциклета си да го кара в гората, но това не
води да извода, че той предназначен за състезания, още повече в затворен
маршрут. След като това е така, то е подлежало на регистрация и е следвало да
има регистрационни табели. Факта, че жалбоподателя се явява любител на
мотокроса, не го освобождава от задължението му да регистрира управляваното,
макар и в гората МПС. В този смисъл съдът намира нарушението за безспорно
установено. Твърдяното в жалбата ,че нарушителят само изпробвал превозното
средство, се явява без особено значение. Причините поради които И.В.К. е
извършил нарушението в действителност са отчетени от прокурора, като той е
изложил мотиви в тази насока относно престъплението по чл. 345, ал.1 от НК.
Тези обстоятелства са отчетени и при определяне на размера на наложените административни
наказания, но те сами по себе си не са обстоятелства, които водят до изключване
на административнонаказателната отговорност. Правилно и нарушението е било квалифицирано
като такова по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Там е разписано, че по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Доколкото в хода на проверката, безспорно е
установено, че И.В.К. е управлявал мотоциклет „Хускварна ТЕ 380“ с № на рамата VBKUTA204GM368050,
което не е било регистрирано по надлежния ред, то явно, че е осъществил
именно този състав на нарушение.
Предвид събраните по делото
доказателства, Безспорно е това, че към момента на съставяне на
АУАН,жалбоподателя К. е бил неправоспособен водач, като той не е притежавал съответното
свидетелство за управление на установеното МПС. Съгласно чл.150а, ал.1 от ЗДвП,
то за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство. След като е нямал такава
правоспособност да управлява , то е налице и вмененото му нарушение по чл.150а,
ал.1 от ЗДвП. Предвид това, че управляваното от жалбоподателя И.К., МПС попада
в категорията превозни средства посочени в чл.150а, ал.2, т.4, б.“а“ от ЗДвП,
той е следвало да притежава валидна категория „А“ за негово управление. Видно
от приложената по делото справка, то И.К. притежава категории „В, М и АМ“,
което означава, че същия е бил неправоспособен да управлява мотоциклет „
Хускварна ТЕ 380“с обем на двигателя от 300 куб.см.
За извършеното нарушение по
чл.150а, ал.1 от ЗДвП, чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП предвижда да се наложи
административно наказание глоба в размер от 100лв. до 300лв. спрямо водач, който
управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил
правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за
управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171,
т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е
обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. По
отношение на размера на наложеното наказание „Глоба” съдът намира, че при
определянето му АНО не се е съобразил в пълна степен с разпоредбата на чл.27 и не
е отчел в достатъчна степен наличието на смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства, като е определил наказание в размер на 200лв. Все пак следва да
се отчете, че нарушителят К. е оказал пълно съдействие в хода на проверката и е
изразил съжаление за случилото се. Като взе предвид всички обстоятелства по
делото, то съдът счете, че наложеното наказание за извършеното нарушение по
чл.150а, ал.1 от ЗДвП следва да се намали от 200 лева на 100 лева.
Относно наложените
административни наказания, за извършеното нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП,
съдът намира, че при определянето на техния размер, АНО се е съобразил изцяло
разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, като е отчел в достатъчна степен наличието
на отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства – обстоятелствата при
които е извършено нарушението и неговата тежест, мотивите на нарушителя да
извърши нарушението и поведението му по
време на проверката.
Видно от НП, за извършеното
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на нарушителят К. са били наложени
административни наказания глоба в размер на 200 лева и 6 месеца лишаване от
право да управлява МПС, като те са били определени в минимален размер. В НП е
посочено, че те са били определени на основание чл.175, ал.3,пр.1 от ЗДвП,
който предвижда да се накаже с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред
или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Като взе предвид
всички обстоятелства по делото, както и това, че нарушителя е бил установен да
управлява МПС, което не е било надлежно регистрирано, но пък със сравнително висока
мощност, това че причината е била да го изпробва не с цел закупуване, а като
отчете и факта, че той шофьор от 2001г. което означава, че следва добре да
познава закона, като отчете и предходните регистрация за извършени нарушения по
ЗДвП, то съдът намира,че определения размер на двете административни нарушения
се явява справедлив, като няма и възможност те да се коригират.
Отнемането на десетте контролни
точки е извършено на основание чл.157, ал.3 от ЗДвП вр. Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г., на МВР. Съгласно чл.157,
ал.3 от ЗДвП „Министърът на вътрешните работи определя с наредба първоначалния
максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които
от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки
съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение”. Отнемането на контролните
точки за нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП е извършено на основание чл.6,
ал.1,т.5 от тази наредба който
предвижда, че за управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано
по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер на
водачът следва да се отнемат-10 контролни точки.
Направеното искане във връзка с
квалифицирането на случая като маловажен и приложението на чл.28 от ЗАНН, се
явява допустимо. Разгледано по същество обаче, искането за приложението на чл.
28 от ЗАНН се явява неоснователно. АНО в действителност не е изложил мотиви
относно наличните предпоставки за прилагане на чл.28 ЗАНН, но пък определяйки
размера на предвидените административни наказания за двете нарушения към техния
минимум, недвусмислено е изразил своята позиция във връзка с степента и
тежестта на установеното. Съдът е на
становище, че по делото не са налице условия а квалифициране на случая като
маловажен. Съгласно чл.93, т.9 от допълнителните разпоредби на НК „маловажен
случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Действително по
отношение на нарушителя са налице множество смекчаващи отговорността
обстоятелства, които бяха посочени и отчетени при намаляване размера на второто
административно наказания. За квалификацията на всяко едно от нарушенията като
маловажно обаче следва да се отчете и вида на самото нарушение и отношението на
законодателя спрямо този вид нарушения. Направения анализ в ретроспекция, дава
основание да се направи еднозначен извод, относно това, че законодателя, не
само, че не възприема този вид нарушения като незначителни и маловажни, но дори
напротив, отчитайки тяхната разпространеност и неглижиране в обществото, е
завишил тяхната наказуемост. В тази насока няма как да не посочи това, че до
22.01.2017г.за нарушенията свързани с управляване на МПС без регистрационни
табели, спрямо виновния водач е следвало да се наложат кумулативни наказания лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с
глоба от 50 до 200 лв. В последствие за този вид нарушения, водачите вече се
наказват лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от
6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. Няма как да не се посочи и факта, че
от 2016г. този вид нарушения свързани с управление на МПС,без регистрация бяха
криминализирани, като направените промени в чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК / за
осъществяването на който се предвижда наказва
с лишаване от свобода до една година или с глоба от петстотин до хиляда лева / са
в подкрепа на изложените по-горе изводи
относно тежестта на нарушението. Вида на нарушението, условията при които е
било извършено, както и личността на извършителя, при наличието на предишни
регистрации за извършени нарушения по ЗДвП, правилно са били взети предвид от АНО и прокурора,
като в случая се е стигнало до прекратяване на досъдебното производство. От друга страна, отчитайки
ефекта от налагането на административните наказания за извършените нарушения по
чл.140, ал.1 и чл.150а, ал.1 от ЗДвП, макар и в минимален размер, целта на
санкционирането чрез издаденото НП ще бъде постигната не само, като се
предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред , но
като се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
В този смисъл съдът намира, че не са
налице пред предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН, като остави
искането без уважение.
При служебната проверка на
атакуваното НП, не се установи наличието на съществени процесуални нарушения
при издаването му, водещи до неговата
отмяна.
Мотивиран
от горното Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: