Решение по дело №1427/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от С.И.М., ЕГН **********, с адрес ***1, чрез адв. М.Н. ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-0819-000662/05.06.2023 г., на В.С.И., на длъжност „Полицейски инспектор“ при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Варна, упълномощена със Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г., с която на основание чл. 22 АПК, е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2, б „в“ ЗДвП – временно спиране от движение на лек автомобил „*******“ с рег. № ********, собственост на С.И.М. до сключване на застраховка „Гражданска отговорност“.

С жалбата се настоява, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че към момента на извършване на проверката оспорващият е имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Сочи се, че в деня на проверката М. е закупил лекия автомобил и купувачът С.Г.С.му е предал застрахователната полица за застраховка „Гражданска отговорност“, сключена в 14:06 часа на 02.06.2023 г. Отправя се искане до съда за отмяна на оспорения акт.

Ответникът по жалбата – В.С.И.на длъжност „полицейски инспектор“ при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Варна, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт г.г. оспорва жалбата. В хода по същество на делото счита, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед. Сочи се, че до момента на провеждане на откритото съдебно заседание – 20.09.2023 г. оспорващият не е представил застрахователната полица за застраховка „Гражданска отговорност“ пред органите на ОДМВР – Варна. Иска се от съда потвърждаване на оспорената заповед и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта. Насочена е срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Жалбата до съда е подадена на 23.06.2023 г., видно от поставеното върху пощенския плик клеймо (л. 7 от делото), т. е. в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП, считано от съобщаването на акта - 09.06.2023 г., предвид саморъчно отбелязаната дата от жалбоподателя на гърба на оспорена заповед.

Производството по издаване на оспорената заповед е започнато служебно във връзка със съставен АУАН Серия GA № 893429/02.06.2023 г. С акта контролните органи са констатирали, че на 02.06.2023 г. около 15:50 ч., в гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ до Автокъща „****“, в посока ж.к. „Владиславово“, М. управлява собствения си лек автомобил ******* с рег. № В *******, във връзка с чието притежание няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за 2023 година.

На 05.06.2023 г. административният орган – полицейският инспектор при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Варна на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и съставения АУАН, издал оспорената заповед – ЗППАМ № 23-0819-000662/05.06.2023 г., с която на С.И.М. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2, б. „в“ ЗДвП - временно спиране от движение на лек автомобил ****** с рег. № ***до сключване на застраховка „Гражданска отговорност“. Описанието на нарушението от АУАН е възпроизведено в заповедта и е посочено цифрово, че същото представлява нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса на застраховането (КЗ).

Видно от представената застрахователна полица, ведно с жалбата, задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ е издадена на 02.06.2023 г. в 14:06 часа.

С административната преписка по делото е приобщена и Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. на Директора на ОДМВР – Варна, с която за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 ЗДвП измежду оправомощените лица са посочени и полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Варна.

По отношение компетентността на издателя на акта:

ПАМ по чл. 171, т. 2, б. „в“ ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, по аргумент от чл. 172, ал. 1 ЗДвП. С оглед т. 1.8. от приетата по делото като доказателство Заповед № 365з-8226 от 30.12.2021 г. на Директора на ОДМВР – Варна (л. 3 от адм. пр.), издадена във връзка с т. 1 от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи (л. 2 от адм. пр.), следва да се приеме, че полицейският инспектор при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Варна е постановил оспорената заповед в пределите на материалната (предметна) си компетентност.

По отношение изискванията за спазване на установената форма на акта:

В заповедта е посочено правното основание за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 2, б. „в“ ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН Серия GA № 893429/02.06.2023 г., фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна норма. Словесното описание на нарушението в АУАН ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието – физическо лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Не е налице несъответствие на фактическите с посочените правни основания за прилагане на процесната ПАМ.

Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, става ясно въз основа на кои юридически факти органът упражнява публичното си субективно право за издаване на оспорената заповед. Спазена е и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена законоустановената форма за издаване на административния акт.

По отношение спазването на административнопроизводствените правила и съответствието с материалния закон:

Настоящата съдебна инстанция, при преценка на събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства и след анализ на относимите и приложимите правни норми, намира оспорената заповед за незаконосъобразна, поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като постановена в противоречие с материалноправните норми и несъответствие с целта на закона.

Както беше посочено по-горе за основание за издаване на оспорената в настоящото производство административният орган е посочил липсата на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с правно основание – чл. 171, т. 2, б. „в“ ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 171 ЗДвП, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат ПАМ, като измежду посочените хипотези е и тази на т. 2, б. „в“, която регламентира временно спиране от движение на пътното превозно средство на собственик, който няма задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, до сключването . Видно от представената с жалбата застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на издаването на оспорената заповед (05.06.2023 г.), вече е била учредена валидна задължителна застраховка (02.06.2023 г.). Тези установявания водят до извод, че към датата на издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, материалноправните предпоставки не са били налице. Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, по аргумент на чл. 142, ал. 1 АПК. Следователно, за да бъде приложена ПАМ – временно спиране от движение на пътно превозно средство, следва да се установи липсата на сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на издаване на заповедта за прилагане на ПАМ. В настоящия случай обаче по категоричен начин се установява, че към датата на издаване на процесната заповед, такава застраховка за автомобила е сключена. Тоест към 05.06.2023 г. законоустановеното основание за издаване на заповедта за прилагане на ПАМ е отпаднало. Преди да постанови оспореният в настоящото производство акт, административният орган е бил длъжен да се увери, че всички законови изисквания към собственика на моторно превозно средство са нарушени. Разпоредбата на чл. 171, т. 2, б. „в“ ЗДвП ясно регламентира и условието за отпадане на ПАМ, а именно сключването на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Изпълнението на това задължение три дни преди прилагане на процесната ПАМ налага извод, че оспореният административен акт е издаден и при липса на относимото законово основание. Още повече, че наложената ПАМ по чл. 171, т. 2, б. „в“ ЗДвП има преустановителен характер и прилагането , три дни след установеното с АУАН нарушение, е в несъответствие с изискванията на материалноправните норми, както и в противоречие с преследваната от закона цел.

При така изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че жалбата е основателна, а оспорената в производството Заповед за прилагане на административна мярка № 23-0819-000662/05.06.2023 г. по чл. 171, т. 2, б. „в“ ЗДвП, на В.С.И., на длъжност „Полицейски инспектор“ при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Варна, с която е разпоредено временно спиране от движение на лек автомобил ******** с рег. № ********, собственост на С.И.М., следва да бъде отменена като незаконосъобразна, поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби, както и поради несъответствие с преследвана от законодателя цел.

С оглед изхода на спора, искането от страна на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно. От страна на жалбоподателя не е направено искане за присъждане на разноски, поради което настоящият съдебен състав не дължи произнасяне.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ АПК, АдмС – Варна, XIV състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-000662/05.06.2023 г. по чл. 171, т. 2, б. „в“ от Закона за движението по пътищата, издадена от В.С.И., на длъжност „Полицейски инспектор“ при сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Варна, с която по отношение на С.И.М. е разпоредено временно спиране от движение на моторно превозно средство „*******“ с рег. № ***до сключване на застраховка „Гражданска отговорност“.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

	Съдия: