РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Благоевград, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Любомира П. Петрова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20221210200868 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.61 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „К „ ООД, със седалище и адрес на управление:
гр.Б , ул.“Д “№ представлявано от М Д , против НП№ 42-
0001042/27.04.2022г., издадено от Директора на РД“Автомобилна
администрация“-гр.София, с което на дружеството-жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 200.00лв., във връзка с нарушение по чл. 6,
ал.7, т.3, б. „б“, предл. 1 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания
административен акт като се твърди, че същият е издаден в нарушение на
императивни правила на ЗАНН. Алтернативно се застъпва становището, че не
е доказано вмененото на жалбоподателя нарушение, а ако се приеме за
доказано такова, то е маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска
се отмяна на обжалваният акт .
Административно-наказващият орган и РП-Благоевград, не ангажират
представител и становище по жалбата и НП. В придружително писмо за
процесната преписка до съда, санкционният орган прави възражение за
1
прекомерност на претендираните разноски от жалбоподателя по чл. 63д от
ЗАНН.
Заинтересованата страна по аргумент на чл. 63д от ЗАНН-РД
„Автомобилна администрация“ –гр.София, редовно и своевременно
призована, не ангажира свой процесуален и законен представител, нито
становище по делото.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по
делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да
обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. /НП е
връчено на жалбоподателя чрез негово упълномощено лице на 07.06.2022г., а
жалбата срещу него е депозирана в съда на 21.06.2022г./
Разгледана по същество, жалбата е основателна .Аргументи:
С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установи по
категоричен и несъмнен начин, че на 02.03.2022г., длъжностно лице при
ОО“АА”"-Благоевград-св.Р. /инспектор/, в присъствието на колегата си–св. С.
/инспектор/, е съставила на дружеството-жалбоподател, акт за установяване
на административно нарушение №317706 за това, че при извършена
тематична проверка на дейността му, в качеството му на превозвач,
притежаващ Лиценз на общността за извършване на международен
автомобилен превоз на товари №12649/23.01.2015г., жалбоподателят не
изпълнил задължението си да подаде справка с необходимите документи за
доказване на финансова стабилност пред ИА“АА“-гр.София, в срок до
10.06.2021г., до когато е била валидна негова застрахователна полица, с
каквато е доказал тази си финансова стабилност предходен път.
Проверяващите са приели, че от 11.06.2021г., превозвачът е престанал да
отговаря на изискванията за финансова стабилност на дружеството и с това е
извършил нарушение по чл.6, ал.7, т.3, б.“б“, предл. 1 от Наредба
№11/31.10.2022г. на МТС. Актът е връчен на упълномощено от
жалбоподателя лице- Д К ./За Д К в преписката е приложено и изрично
пълномощно от 19.03.2019г., издадено й от процесното дружество, да
представлява пред санкционният орган жалбоподателя, включително и да
подписва и получава АУАН./ За проверката е издаден и нарочен Констативен
протокол от 02.03.2022г. с аналогични фактически обстоятелства, като тези
отразени в АУАН.
2
Въз основа на АУАН, на 27.04.2022г., Директора на РД“АА“-София, е
издал обжалваното НП№42-0001042, с което за посоченото в акта нарушение
по чл.6, ал.7, т.3, б.“б“, предл. 1 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС, на
основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози, на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 200/двеста/
лева. НП е връчено също на упълномощеното лице Костова на дата
07.06.2022г. и в законния срок срещу него е подадена разглежданата по
делото жалба /21.06.2022г./
Изложените в акта фактически обстоятелства се поддържа и при разпита
на свидетелите Р. и С., които установяват, че извършили тематична
документална проверка за дейността на жалбоподателя, във връзка с негов
международен превоз, в хода на която проверка констатирали, че има
издаден и действащ Лиценз за такъв превоз на Общността, но не представил
до 10.06.2021г., документи за финансовата си стабилност, след която дата
той престанал да отговаря на изискванията за такава финансова стабилност .
По делото не се установи, че проверяващите лица са направили в хода на
проверката справка в базата данни на НАП, във връзка с налични
задължения на дружеството, нито пък че са констатирани такива към датата
на издаване на АУАН.
Към административната преписка е приложена справка, приета като
доказателство и по делото, изведена от база данни на санкционният орган,
без посочен издател и дата на издаване, като в нея е отразено, че
жалбоподателя има издаден Лиценз за извършване на превоз, предоставен
му на 23.01.2015г. и с валидност до 22.01.2025г. В справката е посочено
също така, че дружеството се счита финансово стабилно до 10.06.2021г. , без
да е пояснено на какво основание.
С изрично пълномощно, приложено по делото, жалбоподателят е
делегирал правомощия на Д К да го представлява пред ИА“АА“,
включително и като подписва от името на дружеството АУАН и НП.
Макар , че по делото се представи Известие до жалбоподателя с изх.
№12.000-00-1605/31.01.2022г. , с което е уведомен за предстояща проверка на
контролните органи на 02.03.2022г. , доколкото това известие е изготвено на
дата близо 1 година след датата на твърдяното нарушение с обжалваното НП,
3
съдът намира въпросното известие за неотносимо към процесният казус и
спор, още повече, че в него въобще не е посочено, че се изискват от
контролните органи за представяне от процесното дружество, доказателства
за финансовата му стабилност и то в този минал период от време –до
10.06.2021г.
За доказване материалната компетентност на издателя на обжалваното НП,
санкционният орган представи Заповед №РД-08-30/24.02.2020г., издадена от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и
Заповед №3003/18.08.2022г. на Изпълнителния Директор на ИА“АА“-
гр.София, ведно с длъжностна характеристика за длъжността Директор на РД
в ИА“АА“, съгласно които документи, Директора на РД“АА“-гр.София , е
упълномощен да изготвя НП по ЗАвтП, при констатиране на нарушения.
При така направените фактически констатации, районният сьд счита, че
жалбоподателя незаконосъобразно е санкциониран за извършване на
нарушение по чл. 6, ал.7, т.3, б.“б“, предл.1 от Наредба №11 от
31.10.2002г. на МТС.
Между страните не е спорно, че атакуваното НП е издадено от
компетентен за това орган и в срока по чл.34 от ЗАНН. Не е спорно също
така, че НП и АУАН са връчени надлежно на жалбоподателя /чрез
упълномощено лице/. При изготвянето им обаче е допуснато съществено
процесуално нарушение, свързано с липсата на достатъчно ясно и
безпротиворечиво фактическо описание на начина на извършване на
твърдяното нарушение.
В тази връзка съдът констатира, че в АУАН и НП е направено кратко и
лаконично описание на твърдяното нарушение с НП и АУАН, визирано като
„непредставяне на справка с необходимите документи за финансова
стабилност пред ИА „АА“ в срок до 10.06.2021г., като до тогава е била
валидна застрахователна полица, с която е доказал предходен път“. Това
фактическо описание на твърдяното нарушение и неговото изпълнително
деяние, не кореспондира с текста на цитираната като нарушена норма по
чл.6, ал.7, т.3, б.“б“ от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС. Според
текста на тази норма, финансово стабилно по смисъла на чл. 3, т. 3 е лице,
което разполага с достатъчно ресурси, с които може да гарантира за
нормалното стартиране и функционирането на транспортното предприятие, в
4
размер левовата равностойност на 9000 евро за първи автомобил, за всеки
следващ автомобил - в размер левовата равностойност на 5000 евро, като
финансовата стабилност на лицето се доказва всяка година, преди изтичане
на срока, за който е сключен договорът за застраховка, или срока, за който е
издадена банковата гаранция. В тази законова норма не е посочено
представяне на справка с документи на санкционният орган като
изпълнително деяние на възможно нарушение при бездействие. Наред с това,
превозвачът не се счита финансово стабилен по смисъла на чл. 3, т. 3 от
Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС, когато показателят за оценка на
финансовата стабилност е по-малък от единица и/или лицето по чл. 2, ал. 1
има задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са отсрочени
или разсрочени по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, като
последното се установява съгласно чл. 6, ал.12 от Наредбата на база
удостоверение от съответният орган по ДОПК. В случая липсва каквото и
да е фактическо пояснение в АУАН и НП и по какви показатели е
направена оценка за финансова нестабилност на жалбоподателя от
страна на св.Р. и св. С. към дата 11.06.2021г./когато са приели , че
жалбоподателят вече не отговаря на изискванията за финансова
стабилност на превозвач/, тази оценка по-малка ли е от единица и дали е
установено, че жалбоподателят има задължения към НАП, респ. ако има,
че не са разсрочени такива, което да мотивира извод за финансова
нестабилност на превозвача-жалбоподател само и единствено заради
твърдението, че на 10.06.2021г. е изтекла валидността на
застрахователна полица на конкретен превозвач . Вместо това, в НП и
АУАН единствено фигурира „непредставяне“ на справка с документи за
финансова стабилност, което не е изпълнително деяние на нарушение по
чл. 6, ал.7, т.3, б. „б“, предл. 1 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС.
Наред с горното, освен непъл неяснота във фактическото описание на
твърдяното нарушение, се констатира и противоречие между фактически
обстоятелства и правна квалификация на твърдяното неправомерно
деяние, което се преписва като административно нарушение с НП на
процесният жалбоподател .
Не е пояснено фактически и кога жалбоподателят е уведомен, че следва
до определена дата и за нуждите на извършвана проверка за финансовата му
стабилност, да представи удостоверението от НАП за липса на задължения
5
към този орган, като по този начин съдът констатира, че на практика
липсва въобще и посочването на дата на извършване на нарушението,
вменено на жалбоподателя, а посочената дата 10.06.2021г. е
предшестваща датата на проверката с близо 1 години и очевидно не е
срок за доказване на такова обстоятелство пред извършващите
процесната проверка. /Приложеното известие за извършване на проверка
изх.№12.000-00-1605/31.01.2022г., с което процесното дружество е
уведомено за предстояща проверка на контролните органи на 02.03.2022г. ,
доколкото това известие е изготвено на дата близо 1 година след датата на
твърдяното нарушение с обжалваното НП, то не може да се приеме, че то е
известие във връзка с доказване на финансова стабилност за момент преди
издаването на въпросното известие, още повече, че в него не се съдържа
въобще информация в тази насока, а именно за представяне на доказателства
за финансова стабилност на превозвача –жалбоподател . /
Тези фактически неясноти и липси на основни реквизити в НП и
АУАН, не се санират с разпита на свидетелите по акта в съдебно заседание.
Посочените нарушения в процедурата по издаване на обжалваният акт на
практика водят до липсата на основни реквизити по чл. 42 т.3 и т.4 /за
акта/ и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН/за НП/, с което несъмнено е засегнато и
нарушено по значим и съществен начин правото на защита на
процесният жалбоподател, а последното винаги обуславя процесуалната
незаконосъобразност на НП и мотивира неговата отмяна само на това
процесуално основание. В тази насока е и съдебната практика /Решение
№1313/31.07.2020г., постановено по кнахд№86/2020г. по описа на БлАС,
Решение №426/02.07.2020г., постановено по кнахд№27 от 2020г. по описа на
БлАС, Решение №432/02.07.2020г. постановено по кнахд№12 от 2020г. по
описа на БлАС./
Отмяната на НП по аргумент на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН обосновава и
искането на жалбоподателя за присъждане на сторените от него съдебни
разноски по настоящото съдебно дело.
Видно от представеният договор за правна помощ, сключен между
жалбоподателя и адв.Х. при започване на делото /на 01.07.2022г./,
жалбоподателят е заплатил на този негов защитник възнаграждение в размер
на 150.00лв. за процесуално представителство и защита по настоящото дело.
6
Съдът отчете, и че адв.Х. е участвала лично и упражнила процесуално
представителство по делото в полза на жалбоподателя в рамките на три
съдебни заседания. От друга страна, съгласно чл. 7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА
№ 1 от 09.07.2024г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в сила при започване на настоящото административно-
наказателно производство, за хипотеза като процесната и за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела при интерес до 1000лв.,
минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 400.00лв., а за
процесуално представителство по административно-наказателни дела,
нормата на чл.18, ал.1 от Наредбата предвижда минимално адвокатско
възнаграждение в размер на 50.00 лв. , която сума може да се заплати и за
участието в едно съдебно заседание на адвоката или в казуса трикратното
участие на адвоката в съдебният процес, обосновава минимално
възнаграждение 150.00лв. Отчитайки тези обстоятелства и 3-кратното
участие на адв.Х. като процесуален представител по делото, както и
изготвени и представени от нейна страна писмени бележки, съдът приема, че
заплатеното й възнаграждение за адвокатска защита от процесното
дружество в размер на 150.0лв., с оглед на неголямата фактическа и правна
сложност на делото, но и свършената от нея работа в полза на
жалбоподателя, не се явява прекомерно такова, поради което и не следва да
се редуцира по цитираната Наредба и във вр. с чл.36, ал.2, вр. с ал.1 от Закона
за адвокатурата. В този смисъл направеното възражение на санкционният
орган в процеса по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН, материализирано в с
придружително писмо по делото, се явява неоснователно и не следва да се
уважи, а на жалбоподателят следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение на адв.Х. в размер на 150.00лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2 , т.1 и чл. 63д, ал.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
№42-0001042/18.07.2019г., издадено от Директора на РД“АА“-гр.София, с
което на „К “ООД, с БУЛСТАТ , със седалище и адрес на управление:гр.Б ,
7
ул.“Д “№ , с представител и управител М К Д , е наложена имуществена
санкция в размер на 200лв /двеста лева/, във връзка с нарушение по чл. 6,
ал.7, т.3, б. „б“, предл. 1 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС.
ОСЪЖДА РД“АА“-гр.София, да заплати на „К “ООД, с БУЛСТАТ , със
седалище и адрес на управление:гр.Б , ул.“Д “№ , с представител и управител
М К Д , сумата от 150.00лв. /сто и петдесет лева/, представляваща направени
съдебни разноски за участието и процесуално представителство на адв.Х., в
съдебното производство по нахд №868/2022г. по описа на Районен съд –
Благоевград .
Решението може да се обжалва пред Административен съд –Благоевград в
14- дневен срок, считано от съобщението за изготвянето му, ведно с
мотивите, за всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8