МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 107/04.07.2018г. , ПОСТАНОВЕНА ПО
НОХД № 540/2018 г. ПО ОПИСА НА ЯРС
ЯРП е предявила обвинение против В.В.К.
*** за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр.
чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК, както и против Д.Д.П.
от с. гр. за престъпление по чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението
против подсъдимите така, както е предявено. Изложената в обвинителният акт
фактическа обстановка счита за безспорно установена, с оглед направеното от
подсъдимите признание на фактите в обстоятелствената част на същия, а
самопризнанието им намира за подкрепено в пълна степен от събраните в
досъдебното производство доказателства. Затова счита, че подсъдимите следва да
бъдат признати за виновни по предявеното им обвинение и предлага на подс. К. да
се наложи наказание от три години лишаване от свобода, а на подс. П. – лишаване
от свобода за срок от девет месеца, които да се редуцират с една трета, съобразно
разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК. Прокурорът пледира за ефективно изтърпяване
на наложеното на подс. К. наказание, а по отношение на подс. П. – за постановяване
отложено изтърпяване на наказанието, като счита, че спрямо него липсват пречки
за прилагане института на условното осъждане.
Подсъдимите, редовно призовани, участват
лично в с.з., признават вината си, както и фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и изразяват съжаление за стореното.
Чрез служебния си защитник – адвокат
подс. К. пледира да му се наложи наказание от две години лишаване от свобода,
както и за намаляване размера на наложеното наказание с една трета, на
основание чл.58а, ал.1 от НК.
Защитата на подс. П. пледира за
определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК и за постановяване
отложено изтърпяване на наказанието.
За да постанови присъдата си, на основание чл.373, ал.3 вр. с чл.372,
ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК съдът прие за установени следните обстоятелства,
изложени от прокурора в обвинителния акт:
Между 19.00 ч. на 21.01.2017
г. и 07.00 ч. на 22.01.2017 г. подсъдимите К. и П. били в казино „***“, находящо се в ***, стопанисвано от „Р. М.“ ЕООД – гр. Самоков, с управител Р. Д. М.от ***. По същото време на
смяна в казиното бил свид. А.В.В., който работел като
***. В. носел в себе си служебен портфейл с парите от оборота. В един момент
св. В. минал зад бара и оставил портфейла с парите върху барплота, при което
подсъдимите незабелязано се приближили до портфейла и го взели. Отворили го и
последователно всеки един от тях взел пари, като общо двамата взели от
портфейла 570 лв., които били собственост на „Р. М.“ ЕООД – гр. Самоков. След
това подсъдимите незабелязано оставили портфейла на предишното му място и с парите напуснали
казиното. След това разделили парите помежду си.
При отчитане на оборота след
приключване на смяната, св. В.установил, че липсва сумата от 570 лв. и уведомил
за липсата управителя на казиното – св.А.. След това двамата прегледали
записите от камерите в казиното и разбрали причината за липсата.
Към
момента на извършване на деянието подсъдимият К. е бил осъждан шест пъти
с влезли в сила присъди за умишлени престъпления от общ характер – с присъдите по
НОХД № ***. на ЯРС, по НОХД
№ ***. на ЯРС, по НОХД № ***. на ЯРС, по НОХД № ***. на ЯРС, по НОХД № ***.
на ЯРС и по НОХД № ***. на ЯРС.
С присъдата по НОХД
***. на ЯРС, влязла в сила на 03.10.2012г.,
му е наложено ефективно наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за престъпление по чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.
Видно от отбелязването в справката за
съдимост, подсъдимият е изтърпял наложеното му с тази присъда наказание на 11.12.2014г.
След влизане в сила на горната присъда –
на 27.03.2015г. подсъдимият е извършил друго тежко умишлено престъпление
против собствеността – по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК, за което с
присъдата по НОХД № ***. на ЯРС, влязла в сила на 24.06.2015 г., е осъден ефективно на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА. Това наказание подсъдимият е изтърпял на 25.03.2016г., или десет
месеца преди извършване на деянието, предмет на делото.
След
извършване на деянието, предмет на
настоящото производство, подс. К. е осъждан още девет пъти с влезли в сила
присъди за умишлени престъления от общ характер - по НОХД
№ ***. на ЯРС, по НОХД № ***. на ЯРС, по НОХД № ** на
ЯРС, по НОХД № ***. на ЯРС, по НОХД ***. на ЯРС, по НОХД № ***. на ЯРС, по НОХД № ***.
на ЯРС, по НОХД № ***. на ЯРС и по НОХД № ***. на ЯРС.
Към
момента на извършване на деянието подсъдимият П. е неосъждан, а след
извършване на деянието е осъждан три пъти с влезли в сила присъди за тежки
умишлени престъпления от общ характер против собствеността – по по НОХД № ***. на ЯРС, по НОХД ***.
на ЯРС и по НОХД № ***. на ЯРС. Освен това, е
освобождаван два пъти от наказателна отговорност с налагане на адм. наказание –
с влезли в сила решения по АНД № ***. на ЯРС и по АНД № ***. на ЯРС за престъпления по чл.354а, ал.5 вр.
ал.3, т.1 от НК.
Направеното
от подсъдимите признание на изложените обстоятелства се подкрепя напълно от
събраните в досъдебното производство доказателства – от обясненията на подс. П.,
от В., А. и П., от заключението на вещото лице, изготвило назначената видеотехническа
експертиза, както и от писмените доказателства по делото, които, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, са последователни, безпротиворечиви, и поради
това се кредитират изцяло.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
И от обактивна, и от субективна страна, подсъдимият К. е извършил престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20,
ал.2 вр. чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК, а подс. П. – престъпление по чл.194, ал. вр. чл.20, ал.2 от НК, тъй като на
неустановен час за времето от 19.00 ч. на 21.01.2017 г. до 07.00 ч. на
22.01.2017г. в гр. Ямбол, от казино ***, действайки в съучастие, като
съизвършители, са отнели чужди движими вещи - парична сума в размер на 570 лв.,
от владението на А. В.В. ***, собственост на „Р. М."
ЕООД - гр. Самоков, представлявано от Р.Д.М.от гр***,
без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като подсъдимият
К. е действал в условията на опасен рецидив.
Авторството на деянието от страна на подсъдимите се установява по безспорен
начин от обясненията на подс. П. и от показанията на свидетелите П. и В., които,
като хармонизиращи помежду си, кореспондиращи с останалите гласни доказателства
и със заключението на вещото лице по назначената видеотехническа експертиза, се
кредитират изцяло.
От обективна страна подсъдимите са извършили деяние, осъществяващо всички признаци от
състава на престъплението кражба по смисъла на чл.194, ал.1 от НК, тъй като вземайки
парите от портфейла на св. В.и отнасяйки ги със себе си, са извършили действия
по прекратяване владението на собственика върху тях и установяване на свое
такова. Т.е., безспорно, е налице прекратяване владението на собственика върху
вещите, което е настъпило вследствие деянието на подсъдимите, и при липсата на
съгласие за това от страна на самия собственик.
От обективна страна, е
налице задружно участие от страна на подсъдимите при извършване на деянието,
тъй като всеки един от тях е участвал в самото изпълнителното деяние на
престъплението – както в отнемането на вещите, така и в установяване на своята
фактическа власт върху тях, т.е., двамата са действали са в съучастие по
смисъла на чл.20, ал.2 от НК, под формата на извършителство.
От
обективна страна, подсъдимият К. е
действал в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а” от НК,
тъй като е извършил деянието след като с присъдата по НОХД № ***. на ЯРС,
влязла в сила на 03.10.2012г. му е било наложено ефективно наказание от ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВБОДА за тежко умишлено престъпление по чл.198,
ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК. При това положение след като посоченият размер на
наказанието лишаване от свобода не е по-малко от година, изпълнението му не е
отложено по чл.66 НК, и с оглед размера на предвиденото наказание от три до
десет години, престъплението се явява тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК,
умишлено е и е извършено след навършване на пълнолетие, обективно деянието
осъществява признаците на престъпление извършено в условията на опасен рецидив
по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а” от НК. Обективно деянието се явява
извършено и в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „б” НК,
тъй като отделно от горната присъда К. е бил осъждан на лишаване от свобода за
умишлено престъпление от общ характер и с присъдата по НОХД № ***. на ЯРС, като
от изтърпяване на наказанията по тези две присъди не е изтекъл петгодишният
срок по чл.30, ал.1 от НК, изключващ приложението на правилата на чл.28 и 29 от НК.
От
субективна страна подсъдимите са
действали с пряк умисъл. Съзнавали са, че лишават от фактическа власт върху
вещите техния собственик, предвиждали са преминаването им в своя фактическа
власт и е целели именно това. Двамата са действали и с намерение за своете, тъй
като са се разпорудили с отнетите вещи като със свои. Разбирали са
противоправния характер на извършеното, но са целели противоправното си
облагодетелстване. Същевременно, всеки от подсъдимите е знаел, че не действа
сам, а подс. К. е знаел и това, че върши деянието, след като вече е бил осъден
с влезли в сила присъди за други престъпления.
Поради изложеното съдът намери, че двамата
подсъдими действително са извършили престъпленията, за които са предаден на
съд, поради което ги призна за виновни по предявените им обвинения.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНИТЕ НА ПОДСЪДИМИТЕ НАКАЗАНИЯ
За извършеното от подсъдимия К. престъпление
по чл.196, ал.1, т.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от две
до десет години, а за престъплението по чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК,
извършено от подс. П., се предвижда наказание до осем години лишаване от
свобода. При това положение, с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал.2
от НПК наказанията им следва да се определят при условията на чл.58а, ал.1 от НК, съгласно която, при постановяване на осъдителна присъда в случаите на
чл.372, ал.2 от НПК, какъвто е настоящият, съдът определя наказанието лишаване
от свобода като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява
така определеното наказание с една трета.
Ръководейки се от разпоредбата на чл.54
от НК, съдът определи на подс. К. наказание от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, а на подс. П. – наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, под средния размер на предвиденото в закона и при превес
на смекчаващите отговорността им обстоятелства – признанието на вината, проявената
критичност към извършеното, сравнително невисоката стойност на отнетите вещи,
младата им възраст, а по отношение на подс. П. и чистото съдебно минало към
момента на извършване на деянието. От друга страна, при определяне такъв размер
на наказанието, съдът отчече завишената степен на обществена опасност на
деянието, обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления
понастоящем в страната и в региона, както и високата степен на обществена
опасност на личността на подсъдимите. Както вече се посочи по-горе, изключая
присъдите по НОХД № ***. на ЯРС и по НОХД № ***. на
ЯРС, водещи до квалифициране на извършеното като такова в условията на опасен
рецидив, към момента на извършване на деянието подс. К. е осъждан четири пъти с
влезли в сила присъди за умишлени престъпления от бощ характер - по НОХД № ***.
на ЯРС, по НОХД № ***. на ЯРС, по НОХД
№ ***. на ЯРС, по НОХД № *** на ЯРС,
като след извършване на дянието е осъждан още девет пъти с влезли в сила
присъди за умишлени престъпления от общ характер. Освен това, деянието предмет
на настоящото производство е извършено десет месеца след изтърпяване на
наложеното му по НОХД № ***. на ЯРС ефективно
наказание от една година лишаване от свобода. Макар и неосъждан към момента на
извършване на деянието, след извършването му подс. П. е осъждан три пъти с
влезли в сила присъди за тежки умишлени престъпления от общ характер против
собствеността – по по НОХД
№ ***. на ЯРС, по НОХД ***. на ЯРС и по НОХД № ***.
на ЯРС, и е. Освен това, е освобождаван два пъти от наказателна отговорност с
налагане на адм. наказание – с влезли в сила решения по АНД № ***. на ЯРС и по АНД № ***. на ЯРС за престъпления по чл.354а, ал.5 вр.
ал.3, т.1 от НК. Тези обстоятелства налагат извод, че се касае за лица с трайно
установени престъпни навици и сочат, че спрямо подсъдимияте е необходимо по-продължително
наказателноправно въздействие. Затова съдът намери, че на фона на тези
отегчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства, изброените по-горе
смекчаващи отговорността им такива не са нито многобройни, нито изключителни по
своя характер, и не водят до несъразмерност на предвиденото в закона най-леко
наказание от две години лишаване от свобода за подс. К. и от една година
лишаване от свобода за подс. П..
След като по горните съображения,
ръководейки се от разпоредбата на чл.54 от Общата част на НК, съдът определи на
подс. К. наказание от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА (30 месеца) ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
и на подс. П. наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА (18
месеца), съобразно императивната норма на чл.58а, ал.1 от НК намали така
определените им наказание с една трета, т.е., с 10 месеца за подс. К. и с шест
месеца за подс. П., и им наложи съответно наказания от ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ
МЕСЕЦА (двадесет месеца) ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА И ОТ ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
ОТНОСНО НАЧИНА
НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНИТЕ НА ПОДСЪДИМИТЕ НАКАЗАНИЯ
С оглед предходните осъждания на подс. К.
на лишаване от свобода за престъпления от общ характер – с присъдите по НОХД № ***. на ЯРС и по НОХД № ***.
на ЯРС, спрямо него са налице законови пречки за прилагане института на
условното осъждане. Затова, и тъй като престъплението, предмет на настоящото
дело е умишлено, и от изтърпяване на предходните ефективни наказания лишаване
от свобода, наложени му с горепосочените присъди, не са изтекли повече от пет
години, на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б” от ЗИНСЗ, съдът постанови
наложеното му наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
С оглед
чистото съдебно минало на подсъдимия П. към момента на извършване на деянието и
размерът на наложеното му с присъдата наказание лишаване от свобода, който е в
рамките до три години, от една страна спрямо него не са налице законови пречки
за прилагане института на условното осъждане. Затова и като отчете изброените
по-горе смекчаващи отговорността му обстоятелства, съдът намери, че за неговото
поправясне и превъзпитание не е наложително същият да изтърпи ефективно наложеното
му наказание. Затова, и на основание чл.66, ал.1 от НК наказанието му беше
отложено от изтърпяване за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА,
считано от датата на влизане на присъдата в сила. Същевременно, при определяне
продължителността на изпитателния срок съдът взе предвид и отегчаващите
отговорността на подсъдимия обстоятелства, свързани със завишената степен на
обществена опасност на личността му, и намери, че в случая не е оправдано
отлагане изтърпяването на наказанието за минимален изпитателен срок.
При този изход на делото, тъй като
подсъдимите бяха признати за виновни по предявените им обвинения, на основание
чл.189, ал.3 НПК в тяхна тежест бяха присъдени и направените в досъдебната фаза
на делото разноски за изготвяне на експертиза в размер на 71,71 лева, или по
35,86 лева за всеки, вносими в приход на Републиканския бюджет и по сметката на
ОД на МВР – Ямбол.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: