Решение по дело №8617/2019 на Софийски градски съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

№..............

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на седемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

                                       ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

                                                            ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Алексиева частно гражданско дело № 8617 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на ЕТ „Д.– Й. Й.“, Й.И.Д., „Д.б.“ ЕООД и И.К.Д.   - взискатели по изпълнително дело № 228/2019 г. по описа на СИС при СРС, 3 отделение, 20 участък,  срещу разпореждане от 15.03.2019 г., с което съдебният изпълнител е намалил дължимия на взискателите адвокатски хонорар по възражение на длъжника. Жалбоподателите  считат, че не са налице основанията за намаляване на договореното възнаграждение. Посочват, че това възнаграждение е уговорено, както за образуване на изпълнителното дело, така и за цялостна правна защита и водене на делото. Молят съда да отмени обжалваното разпореждане.

Длъжникът по изпълнителното дело  „У.Б.“ АД подава възражение срещу жалбата, в което излага доводи за неоснователност на същата.

Съдебният изпълнител по изп. д№ 228/2019 г. по описа на СИС при СРС, 3 отделение, 20 участък е изложил подробни мотиви по обжалваното действие, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК.

На 27.02.2019 г. по молба на взискателите  ЕТ „Д.– Й. Й.“, Й.И.Д., „Д.б.“ ЕООД и И.К.Д.,  подадена от И.Д. и от Й.Д., лично и като ЕТ и управител на ЕООД, е образувано процесното изпълнително дело срещу „У.Б.“ АД,  въз основа на изпълнителен лист от 30.04.2018 г., издаден от районен съд - Разлог,  с който длъжникът е осъден да заплати на взискателите разноски в размер на 3880 лева. С молбата за образуване на изпълнителното дело се иска от съдебния изпълнител да наложи запор върху банкови сметки на длъжника, ако в срока за доброволно изпълнение не последва доброволно плащане. Към молбата е приложено пълномощно, с което взискателите упълномощават адв. Ю.да ги представлява по изпълнителното дело и да получи сумата по адвокатска сметка. Представен е и договор за правна защита и съдействие от 21.08.2018 г., с който е уговорено адвокатско възнаграждение от 500 лева, платено в брой. На 27.02.2019 г. е изпратена покана за доброволоно изпълнение на длъжника, връчена на 06.03.2019 г.  Длъжникът плаща в срока за доброволно изпълнение, като подава възражение на 15.03.2019 г. срещу размера на претендираното от взискателите адвокатско възнаграждение. Във връзка с това възражение е постановено обжалваното в настоящето производство разпореждане от 15.03.2019 г., с което адвокатското възнаграждение, дължимо на взискателите, е намалено на 200 лева.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство - задължението на длъжника за разноски е изрично уредено чл.79 ГПК. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника., като длъжникът поже да заяви възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК срещу претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от  представеното в цялост копие на изпълнителното дело,  към момента на постановяване на обжалваното разпореждане няма данни за извършени от адвоката на взискателите действия по делото.  Молбата за образуване на изпълнително производство е подписана лично от взискателите и в нея изрично е посочено, че се иска налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, само ако в срока за доброволно изпълнение не постъпи плащане. В случая такова плащане е направено в този срок, поради което следва да се приеме, че на взискателите се дължи единствено възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело, но не и адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 Наредба № 1 от 2004 г. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.    Съобразно нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. , за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. Ето защо съдебният изпълнител правилно е определил като дължими по изпълнителното дело на взискателите разноски в този размер и е намалил заплатеното от тях възнаграждение за адвокат до този размер, във връзка със заявеното възражение от длъжника по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Предвид изложеното жалбата на взискателите следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЕТ „Д.– Й. Й.“, Й.И.Д., „Д.б.“ ЕООД и И.К.Д.   - взискатели по изпълнително дело № 228/2019 г. по описа на СИС при СРС, 3 отделение, 20 участък,  срещу разпореждане от 15.03.2019 г., с което съдебният изпълнител е намалил на 200 лева дължимия на взискателите адвокатски хонорар по възражение на длъжника.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                    

                                                                            2.