М О Т И В И
към Присъда № 317 от 11.11.2016 г.,
постановена по НОХД № 6423/2016 г. по описа на ПРС, XXVI н.с.
Бързо производство №
506/2016 г. по описа на V РУ на МВР гр. Пловдив е било образувано срещу А.Д.К. с
ЕГН: ********** за това, че на 26.09.2016 г. в гр. Пловдив без надлежно
разрешително е държал високорисково вещество – хероин с общо нето тегло 0,362
грама – престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, като впоследствие има внесен
обвинителен акт срещу това лице.
В съдебните прения
представителят на държавното обвинение намира, че по несъмнен начин се
установява извършването на престъплението
по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК. Намира, че случаят не е маловажен, предвид съдебното минало на дееца,
предишното осъждане за наркотици и грабеж, който несъмнено е свързан с
наркотиците. Намира, че е налице сравнително висока степен на обществена
опасност на дееца. Предлага Съдът да наложи наказание на подсъдимия ориентирано
към минимума предвиден в закона.
Защитникът адв. О. Т.
заяви, че не оспорва изложената от прокурора фактическа обстановка, но с оглед
изключително ниските стойности на левовата равностойност и изключително ниското
количество на намерения наркотик, случаят бил маловажен и представлявал
деянието по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК. Обществената опасност не била
висока, доколкото нямало данни намереното количество наркотици в неговия клиент
да е било с цел разпространение, а е било за лична употреба. Случаят
представлявал маловажен с оглед ниската степен на обществената опасност и
вредните последици, съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК. Единствената
пречка, прокуратурата да не се позове на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК, били
предишните осъждания на подсъдимия. В полза на обществото и неговият клиент,
било същият да продължи по метадоновата програма, вместо да влиза в затвора.
Подзащитният му страдал от налудно разстройство, вследствие употребата на
наркотични вещества, като не е бил доизлекуван в метадоновата програма.
Предлага на съда, подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на
деянието с правна квалификация чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК и да му бъде
наложена глоба в размер от 1000 лева, да му се възложат разноските, а
веществените доказателства да бъдат унищожени.
Подсъдимият К. заяви, че
е съгласен с казаното от своя защитник. Изрази съжаление, че е извършил
деянието, след като се е бил социализирал в обществото. Затворът нямало да му
повлияе положително, както не бил повлияли предишните му престои в него.
Наркотикът бил взет за собствена употреба. Баща му бил с 200 лева пенсия, а
работодателят на майка му бил в ликвидация, което водело да забава на
полагащото й се възнаграждение. Грижил се за племенницата и сина си, който не
бил припознат. В последната си дума поиска проявяването на снизхождение и
уважаване исканията на неговия адвокат.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият А.Д.К., ЕГН ********** е роден на *** ***, Б.,
български гражданин, висше образование, работещ, неженен, осъждан. Същият е бил
на метадонова програма.
На 26.09.2016 г. около 14:00 ч. полицейски автопатрул към
05 РУ на МВР гр. Пловдив в състав *** С. Д. Й. и Н.Т.Т. ** към 05 РУП към ОДМВР
гр. Пловдив, изпълнявали служебните си задължения на територията на жк „Тракия"
- гр. Пловдив, с основна цел разкриване на престъпления по чл. 354а НК. Същите
били на кръстовището на бул. „Цариградско шосе" и ул. „Ландос",
когато забелязали на около 5-7 метра от тях лице със съмнително поведение,
което изсмъркало нещо от ръката си. Полицейските служители решили да
предприемат проверка на лицето, легитимирали са се и му поискали документ за
самоличност. Лицето се представило като А.Д.К., ЕГН **********,***. На въпроса
на *** Й. и Т. дали има в себе си забранени от закона вещи - наркотични
вещества, същото кимнало в знак на съгласие. Поради горното лицето било
задържано и отведено в сградата на 05 РУ при ОДМВР гр. Пловдив, където
самоличността му била установена като А.Д.К.. Поради гореизложеното на
26.09.2016 г. за времето от 14,00 часа до 14,30 часа по реда на чл.164 ал.1 т.1
от НПК от разследващ полицай С.К. при 05 РУП - гр. Пловдив е бил извършен обиск
на визираното лице в присъствието на поемни лица, при който са били иззети
следните вещи, свързани и относими към предмета на разследването:
-от десен джоб на дънков панталон са намерени и иззети 4
бр. полиетиленови пликчета, съдържащи кафяво прахообразно вещество и таблетка и
половина бели на цвят;
-от десен джоб на анцуг горнище, с което е било облечено
лицето се намерили и иззели блистер с надпис „Атаракс", съдържащ 17 бр.
бели таблетки и два хартиени плика тип писмо.
А.Д.К. бил задържан за срок от 24 часа по чл. 72 ЗМВР.
Била изготвена Химическа експертиза. Видно от Протокол №
1337/29.09.2016 г. се установява, че прахоообразното вещество, което се е
съдържало в иззетите 4 бр. полиетиленови пликчета представлява хероин с нето
тегло 0,362 грама и има съдържание на активен компонент - диацетилморфин /ДАМ/
60,8 тегловни процента и е остатък 0,255 гр. след изследването.
Стойността на наркотичното вещество - хероин общо 0.362
гр. съобразно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цените
на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството е в размер на 43.44
лв. при цена за грам 120 лв.
Хероинът е включен в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1,
Списък I от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, като вещество с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и
ветеринарната медицина.
В хода на разследването е назначена сьдебно-психиатрична
експертиза. Видно от заключението на същата се установява, че подсъдимият А.Д.К.
не се води на психиатричен учет в ЦПЗ – гр. Пловдив и не страда от психични
заболявания. Същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си по време на извършване на деянието си на 26.09.2016
г.
В хода на досъдебното производство е била изискана и
справка за съдимост на подсъдимия, като видно от нея, същият е осъждан.
Горната фактическа
обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от обясненията
на подсъдимия К., дадени в хода на досъдебното и съдебното производство, че той
е извършител на деянието, които се кредитират от настоящия съдебен състав,
доколкото същите кореспондират изцяло с останалия доказателствен материал. В
тази насока са и показанията на разпитаните в хода на досъдебното съдебното
производство свидетели: С. Д. Й. и Н. Т. Т..
Тези гласни доказателствени средства в своята
съвкупност създават пълна, точна и ясна картина на събитията от процесния
период. Същите са логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал, в това число и с
обясненията на подсъдимия. Всички те приобщават относими факти и обстоятелства във
връзка с гореизложената фактическа обстановка, в зависимост от това на каква
част от протеклите събития съответните лица са станали преки очевидци, като по
този начин пряко установяват обстоятелствата, както във връзка със
съставомерните признаци на процесното престъпление – дата, място, механизъм,
така и с авторството на деянието.
Съдът кредитира и
събраните по делото писмени доказателствени средства, тъй като същите са
относими, допустими и допринасят за установяването на фактическата обстановка и
разкриване на обективната истина - справка съдимост, характеристична справка,
докладни записки, протокол за обиск и изземване в неотложни случаи, заповед за
задържане на лице, етапна епикриза, копие от Експертно решение.
От представената по
делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият е осъждан, като спрямо
него има влезли в сила четири броя съдебни акта, а именно по НОХД № 1348/2003
г. по което има наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година
за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 НК - грабеж, което на основание чл.
66, ал 1 НК е било отложено с изпитателен срок в размер от три години.
По НОХД № 155/2004 г. по
което има наложено наказание глоба в размер от 200 лева.
По НОХД № 2254/2009 г.
по което има наложено наказание единадесет месеца лишаване от свобода за
извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, което
наказание е следвало да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, като с
Определение от 30.10.2009 г. на ОС – Пловдив, подсъдимият е бил условно
предсрочно освободен.
По НОХД № 8756/2011 г.
за което има наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години за
извършено от него престъпление по чл. 198, ал. 1 НК – грабеж, което наказание е
следвало да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, като наказанието за
това деяние е било изтърпяно на 18.06.2013 г.
От представената
характеристична справка се установява, че същият има майка, баща и две сестри,
има завършено висше образование, неженен е, осъждан е, живеел с родителите си.
От представения по
делото Протокол за обиск и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно
одобрение се установява, че на 26.09.2016 г. от подсъдимия К. са били намерени
и иззети следните вещи, а именно: от десен джоб на дънков панталон са намерени
и иззети 4 бр. полиетиленови пликчета, съдържащи кафяво прахообразно вещество и
таблетка и половина бели на цвят; от десен джоб на анцуг горнище, с което е
било облечено лицето се намерили и иззели блистер с надпис „Атаракс",
съдържащ 17 бр. бели таблетки и два хартиени плика тип писмо.
От представената Заповед
за задържане се установява, че на 26.09.2016 г., подсъдимият К. бил задържан за
срок от 24 часа по реда на чл. 72 ЗМВР.
От представената Етапна
епикриза № 110 от 29.09.2016 г. се установява, че подсъдимият К. от 2000 г.
употребява хероин. Спирал за една година. Лекуван болнично и амбулаторно
многократно. Лежал в затвора за марихуана. От 09.06.2015 г. провежда лечение в
метадонова програма с добър ефект. На 21.07.2016 г. му бил назначен Ксанакс за
панически кризи. Няма проблеми при лечението в метадоновата програма.
От представеното по
делото Копие от Експертно решение се установява, че бащата на подсъдимия – Д.М.
К. е инвалидизиран на 74 %.
Съдът кредитира и
заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство експертизи, като
компетентни изготвени, с необходимите професионални познания и опит в
съответната област, неоспорени от страните и съответстващи на събрания по делото
доказателствен материал.
Видно от заключението на
изготвената химическа експертиза се установява прахоообразното вещество, което
се е съдържало в иззетите 4 бр. полиетиленови пликчета представлява хероин с
нето тегло 0,362 грама и има съдържание на активен компонент - диацетилморфин
/ДАМ/ 60,8 тегловни процента и е остатък 0,255 гр. след изследването.
Стойността на
наркотичното вещество - хероин общо 0.362 гр. съобразно Постановление № 23 на
МС от 29.01.1998г. за определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите
на съдопроизводството е в размер на 43.44 лв. при цена за грам 120 лв.
Видно от заключението на
изготвената психиатрична експертиза се установява, че подсъдимият А.Д.К. не се
води на психиатричен учет в ЦПЗ – гр. Пловдив и не страда от психични
заболявания. Същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си по време на извършване на деянието си на 26.09.2016
г.
Настоящият съдебен
състав намира, че съвкупният доказателствен материал е в пълно съответствие с направените
самопризнания от подсъдимия. В този
смисъл следва да се посочи, че при анализа на събраните по делото гласни доказателствени
средства (свидетелски показания и обяснения на подсъдим), настоящият съдебен
състав констатира, че същите се намират в отношение на пълно съответствие и
препокриване, поради което и доколкото фактическата обстановка по делото не се
оспорва по същество, тъй като производството по делото протече по реда на чл.
371, т. 2 НПК и доколкото доказателствата са еднопосочни и безпротиворечиви, не
се налага самостоятелният им анализ.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до следните правни
изводи:
Събраният по делото доказателствен материал и неговият анализ дават
основание да се приеме, че подсъдимият А.Д.К. е извършил, както от обективна,
така и от субективна страна престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК – за това, че на 26.09.2016
г. в гр. Пловдив, без надлежно разрешително е държал високо рисково наркотично
вещество – хероин с нето тегло 0,362 грама и съдържание на активен компонент
60,8 тегловни процента диацетилморфин /ДАМ/ на стойност 43,44 лв., при единична
цена за грам от 120 лв., съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г.,
изм. с ДВ бр. 14 от 18.02.2000 г., за определяне на цените на наркотичните вещества
за нуждите на съдопроизводството.
От обективна страна – подсъдимият К. на 26.09.2016
г. е държал високо рисково наркотично вещество – хероин с нето тегло 0,362
грама и съдържание на активен компонент 60,8 тегловни процента диацетилморфин
/ДАМ/ на стойност 43,44 лева при единична цена за грам от 120 лева, като
хероинът е включен в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 Списък I от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, като вещество с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната
медицина.
От субективна страна - престъплението е било
извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици.
Обвиняемият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
му последици.
Извършеното от подсъдимия К. деяние не
представлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК,
защото вредните последици от него не са незначителни и смекчаващи обстоятелства
и не занижават обществената опасност на престъплението до степен по-ниска от
обикновените престъпни прояви от същия вид. В съдебната практика трайно се
приема, че въпросът кога случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на
чл. 93, т. 9 от НК, в която е указано, че маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от
съответния вид.
От това съдържание на закона следва, че
маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните
последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства, ако има такива,
които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от съответния вид (в същия смисъл и ТР №
23/81 г. на ОСНК на ВС).
Преценката дали едно деяние представлява маловажен
случай се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус,
отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета
му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и
моралната укоримост на извършеното.
В случая се касае до държане на високорискови
наркотични вещества за лична употреба, но количеството и стойността на предмета
на деянието несъмнено е съществен белег при преценката на маловажността на
случая, и в тази връзка следва да се съобрази, че нито количеството, нито
стойността на веществото са пренебрежимо малки, доколкото стойността на
инкриминираните вещи е в размер от 43,44 лева, както и неговият вид – хероин.
Прави впечатление на съда, че намереното количество наркотик в подсъдимия не е
било в едно единствено пакетче, а е било сложено в четири такива, което навежда
на извод, че това не е била еднократна доза, а е могло да бъде употребено на
няколко пъти. Данните за личността на дееца несъмнено имат отношение към
преценката дали случаят е маловажен, като в случая не са налице такива
положителни данни за личността, които да сочат на изключително ниска степен на
обществена опасност на дееца. А.Д.К. е осъждан, при това за престъпления по чл.
354а, ал. 3, т. 1 от НК и два пъти за престъпления по чл. 198, ал. 1 НК, като
същият е търпял и ефективно наказание лишаване от свобода, като последното
такова е било в размер от две години и е изтърпяно на 18.06.2013 г. Прави
впечатление и обстоятелството, че видно от справката за съдимост се установява,
че предходен съдебен състав веднъж вече е проявил снизходителност спрямо
подсъдимия К., доколкото с Определение от 30.10.2009 г., същият е бил условно
предсрочно освободен, но въпреки това, впоследствие той върши ново тежко
престъпление – грабеж на 21.09.2011 г. Наведените доводи за личността на
осъдения, освен че са само твърдения, но и не са от характер да обосноват извод
за занижена степен на обществена опасност на дееца. Видно от заключението на
съдебнопсихиатрична експертиза, се установи, че към момента на инкриминираното
деяние подсъдимият е разбирал значението и свойството на деянието и е могъл да
ръководи постъпките си. Прави впечатление на съда, че на гърба на лист 45 от
ДП, в своята експертиза, вещото лице е посочило, че гладът за наркотици не може
да доведе човека до такова състояние, че да изгуби напълно контрол над разума и
волята си и да изпадне в състояние на невменяемост. Тоест се достигна до извод,
че подсъдимият К. е бил в ясно съзнание, имал е координирани действия,
разработил е план, знаел е къде може да отиде да закупи наркотик, който
впоследствие да употреби. Въпреки, че е бил на метадонова програма, същият е
нарушил предписаното му лечение. Наведеното възражение, че е имал стрес в
работата е неоснователно, доколкото болшинството от хора имат такъв, но въпреки
това не отиват да си закупят наркотици.
Същевременно, видът на държания от подсъдимия К. наркотик,
разпределението му в няколко самостоятелно обособени пакетчета, тяхното
количество и равностойност разкриват типичните прояви на престъпление от този
вид – чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, а не маловажен случай по ал. 5.
Неоснователно се явява наведеното възражение, че с
оглед обстоятелството, че намереният у подсъдимия наркотик не е бил с цел
разпространение, доколкото ако имаше доказателства за това, делото щеше да бъде
разглеждано като първа инстанция от Окръжен съд, а не от Районен съд, за който
състав на престъпление и наказанието е в по-голям размер.
Неоснователни се явяват направените възражения за
наличието на дете за което подсъдимият следва да се грижи, доколкото в тази
насока не бяха ангажирани каквито и да били доказателства, като следва да се
отбележи, че ако е необходимо А.К. да се грижи за някой свой член от
семейството е налице института на чл. 415 НПК – отлагане на изпълнението на
наказанията.
Съвкупната преценка на всички обстоятелства,
свързани с деянието и личността на осъдения, следователно, не може да обоснове
извод за значително занижена степен на обществена опасност на конкретното
деяние и на конкретния деец.
По въпроса за вида и размера на
наказанието:
При индивидуализация на
наказанието и доколкото съдебното производство протече по диференцираната процедура
по чл. 371, т. 2 НПК, съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК, съдът следва
да определи наказанията по повдигнатите обвинения при условията на чл. 58а, ал.
1 НК, а именно като се ръководи от разпоредбите на общата част на НК, да намали
определеното наказание с една трета.
Разпоредбата на чл.
354а, ал. 3, т. 1 НК предвижда наказание лишаване от свобода в размер от една
до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди.
С оглед на посочените и
приети по-горе правни квалификации за извършеното от подсъдимия К.
престъпление, като съобрази с целите на наказанието по чл. 36 НК, както и с
обстоятелствата по чл. 54 НК, Съдът счита, че на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца,
като на основание чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК, във връзка чл. 54,
ал. 1 НК размерът на така определеното наказание следва да бъде намален с една
трета, а именно с шест месеца или да
бъде наложено наказание една година лишаване от свобода. Също така Съдът наложи
и предвиденият минимум на размера на глоба, а именно 2 000 лева, като
размерът на същия отговаря на извършеното от подсъдимия и е съобразено с
неговото имотно състояние, доколкото същият заяви, че реализира прилични
доходи.
Съдът определя
наказание, ориентирано към минимума и за двете наказания, като приема, наличие
на превес на смекчаващи вината обстоятелства. Като такива се отчитат:
самопризнанието на подсъдимия още на досъдебна фаза, указването на съдействие
на компетентните органи, изказаното съжаление, сравнително малкото количество
на намерения наркотик.
От друга страна като
отегчаващо вината обстоятелство следва да се отчетат предходни осъждания на
подсъдимия по които същият е търпял ефективни наказания ,,лишаване от
свобода‘‘.
Ето защо, на подсъдимия К.
беше наложено наказание лишаване от свобода, което следва да бъде ориентирано
към минимума предвиден в закона, но не и самият минимум, доколкото е налице и
отегчаващо вината обстоятелство, а респективно размерът на глобата е този,
определен за минимума в закона.
Неоснователно се явява
наведеното възражение, че ако постъпи в Затвора, подсъдимият ще прекъсне
метадоновата програма по която участва, доколкото видно от събраните по делото
доказателства, същият е бил на такава, но въпреки това е отишъл и си е закупил
наркотик, който не е бил за еднократна употреба и де факто я е нарушил.
Приемането на случая за маловажен няма да изиграе целите на личната превенция,
доколкото единствено, ако знае че е заплашен от Затвор, подсъдимият не би
рискувал да си закупи наркотик за лична употреба.
Към момента на
извършването на деянието, подсъдимият А.К. е бил осъждан, поради което на
основание чл. 60, ал. 1, вр. чл. 61, т. 2 ЗИНЗС беше постановено наложеното му
наказание в размер от една година лишаване от свобода да бъде изтърпяно в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим.
На основание чл. 59, ал.
2, вр. ал. 1, т. 1 НК беше постановено от определеното наказание лишаване от
свобода за една година да бъде приспаднато времето през което подсъдимият е бил
задържан по ЗМВР на 26.09.2016 г., като един ден задържане се зачете за един
ден лишаване от свобода.
Относно разноските:
С оглед обстоятелството,
че подсъдимият беше признат за виновен по повдигнатото му обвинение, на същия
следва да се възложат направените по делото разноски.
Ето защо, същият беше
осъден да заплати сумата в размер от 292,86 лева по сметка на ОД на МВР гр.
Пловдив.
Веществените
доказателства - 4 броя найлонови пликчета с кафяво прахообразно вещество, намиращи се в
запечатан хартиен плик на л. 24 от досъдебното производство, 2 бр. хартиени
плика тип писмо и 1 брой блистер с 11 броя таблетки, намиращи се в запечатан
хартиен плик на л. 23 от досъдебното производство беше постановено след влизане
в сила на присъдата да се унищожат.
По изложените
съображения, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
вярно с оригинала!
секретар: Д.Д.
