Решение по дело №215/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-1353 от 30.05.2024 г., подадена от „К. – 2005“ ЕООД, [населено място], обл. Габрово, ЕИК: 10757799, против Решение № 8 от 15.02.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 125 от 2023 година на РС – Трявна /РСТ/.

С атакуваното съдебно решение е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № КГ-2510 от 07.11.2023 г., издадено от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на касатора е наложена имуществена санкция на основание чл. 34, ал. 2 и чл. 83, ал. 1 от ЗЧАВ /Закон за чистотата на атмосферния въздух/ в размер на 10 000.00 лв., за нарушение на чл. 8, ал. 2 от същия нормативен акт, във вр. с чл. 6, т. 2 на Приложение № 2 от НИКТГУРНТК.

Нарушението, за което е издадено процесното НП, се изразява в следното:

При извършена проверка на 13.03.2023 г. на бензиностанция „К. 2005“, стопанисвана от дружеството, в [населено място], е взета проба от течно гориво дизел и при направената му проверка е установено, че последната доставка на такова е в количество от 5 000 л. по нареждане за експедиция от 27.02.2023 г. Декларацията за съответствие от същата дата е издадена от „Лукойл – България“ ЕООД за партида № 105 в количество 1 200 л. Наличното количество в резервоара, свързан с бензиноколонка № 2, при проверката е 843 л. След изпитване на контролната проба в стационарна акредитирана лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към Г. К. при ДАМТН – София е издаден Протокол от изпитване № С-0080-2 от 15.03.2023 г. и на основание същия и извършен анализ на получените резултати е съставен Констативен протокол /КП/ № КП-0143 от същата дата, съгласно който течно гориво – гориво за дизелови двигатели не съответства на изискванията за качество, а именно: 1. Пламна температура е с резултат от изпитването 43°С при норма 55°С съгласно БДС EN ISO 4259-2 „Нефтопродукти и сродни продукти.“, част втора, според който при получен резултат от изпитването под 53,28°С продуктът не съответства на изискването за качество по този показател.

В законния срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП. Оспорва твърдяните в НП факти. Намира, че не е правена преценка за маловажност на случая. В НП липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено, като конкретно не е посочено, че взети и проби от продавания в обекта бензин, който съответства на изискванията за качество. Не е обърнато внимание и на това, че дизеловото гориво съответства на останалите показатели за качество. Тези обстоятелства имат пряко отношение към определяне степента на обществената опасност на процесното нарушение. Освен това показателят „пламна температура“ не фигурира сред задължителните показатели на дизеловите горива, които се изпитват при пускането на горива на пазара и се докладват съгласно § 6а от НИКТГУРНТК в ЕК, т.к. контролът няма пряко отношение във вр. с въпросите, свързани с чистотата на въздуха, които са предмет на сочения като нарушен нормативен акт. Отклонението по този показател е свързано с незначителни вредни последици, т.к. дава отражение единствено на процеса на изгаряне на горивото в горивната камера на двигателя и дори води до отделяне на по-малко вредни емисии при използването на дизелови горива. Освен това проверяваното количество гориво, при което е установено това несъответствие, е малко и на ниска стойност – 2 309.82 лв. – почти четири пъти по-ниска от минималния размер на санкцията, който факт е пренебрегнат от АНО. Санкционираното нарушение се явява изолиран случай, като не са констатирани други. Касае се за малък търговски обект, подложен на постоянен контрол и при извършваните му многобройни проверки до момента не са установявани други нарушния. По тези съображения жалбоподателят намира, че е следвало да се приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН и като не е сторил това, като дори не е обсъдил тази възможност, АНО е издал незаконосъобразно НП.

За да постанови съдебния си акт, РСТ е приел, че НП е издадено при спазване на процесуалните изисквания за установено административно нарушение. Съдът е отчел, че същото е установено по несъмнен начин и че по неговото извършване и авторството му не е налице съмнение. Не са налице основания за третиране на случая като маловажен, т.к. отклонението от допустимите стойности на качествения показател е съществено. Допускането на това нарушение води до невъзможност да се гарантира пожарната безопасност при експлоатацията на автомобилите, ползващи това гориво, поради което деянието е такова със значително висока степен на риск от евентуално увреждане на имуществото и околната среда, поради което и следва да понесе санкция, която макар и по-висока от стойността на горивото, съответства на вида нарушение и вида на застрашените от него обществени отношения. АНО е определил санкция в минимално допустимия по закон размер, поради което същата не може да бъде намалена допълнително от съда.

Жалбата против първоинстанционния съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност.

В същата се излагат съображения за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт и потвърденото с него НП, аналогични на изложените в първоначалната жалба и отразени по-горе.

В проведеното по делото открито съдебно заседание за касационният жалбоподател, редовно призован, се явява адвокат М. Н., която поддържа жалбата.

Ответната страна не се представлява в о.с.з. Същата депозира писмен отговор на касационната жалба, приложен по делото, подписан от юрист при ДАМТН Р. Ш., с който същата се оспорва и се моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна.

При направената от настоящата съдебна инстанция проверка за допустимост и законосъобразност на процесното решение на РС се установи следното:

Съдебният акт на въззивната инстанция е допустим.

Относно съответствието му с процесуалните и материално-правни норми настоящата съдебна инстанция взе предвид следното:

Процесното НП съдържа предвидените от закона реквизити.

По делото са приложени доказателства, от които е видно, че АУАН и НП са издадени от оправомощени административни органи, в рамките на предоставената им от закона компетентност.

Извършването на самото нарушение и деецът не са спорни, същите са установени по несъмнен начин от доказателствата по делото.

Според сочената като нарушена правна норма се забранява пускането на пазара, разпространението, транспортирането и използването на течни горива, които не отговарят на някое от изискванията за качество, определени в наредбата по ал. 1, като нормата не градира по степен на значение тези критерии. Нарушение е налице при нарушение на всеки един от тях. В изпълнение нормата на чл. 8, ал. 1 от този закон е приета Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол. Съгласно чл. 6, т. 2 от същата, горива за дизелови двигатели следва да съответстват на показателите, описани в Приложение № 2, според което пламната температура следва да е над 55°С, съгласно посоченият БДС, докато измереният показател при касатора е 43°С, което означава, че продаваното гориво е запалимо при по-ниска температура от предвидената, т.е. по-лесно запалимо. Според приложеното към преписката Експертно заключение за съответствие на течно гориво с изискванията за качество от 14.03.2023 г. дори резултатът от изследването е 41°С при норма 55°С, като според приложимия БДС допустимото отклонение е до 53,26°С. Наличието на маловажност, вкл. конкретни обстоятелства, които навеждат на този извод, следва да се изложат и установят от жалбоподателя - страната, която би могла да се възползва от тях, но същият не е сторил това. Доказателствата, събрани в хода на АНП не са оспорени и оборени, следователно съдът правилно е приел, че процесното нарушение е типично за вида си, извършено без наличие на отегчаващи и/или смекчаващи обстоятелства, поради което и такива не са били изтъкнати от АНО в процесното НП, издадено от него. За да е налице нарушение от вида на процесното, е достатъчно да е налице дори само едно несъответствие с нормативните изисквания за качество на горивата. Не е необходимо такива несъответствия да са установявани и при предходни проверки /извършването на каквито не е установено по делото/, както и по отношение и на други горива, предлагани от същия правен субект /търговец/.

Съгласно цитираната в НП и приложена норма на чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ, лице, което разпространява, включително като краен разпространител, или използва течни горива, които не съответстват на някое от изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, независимо от наличието или липсата на декларация за съответствие, се наказва с глоба от 2000 до 20 000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 лв. Привлеченото към АНО лице се явява субект на това деяние, което е доказано от обективна страна и наложената санкция е минимална по размер. Правилен е изводът на първоинстанционният съд за законосъобразно индивидуализирана санкция и законосъобразност на цялото НП.

В заключение настоящата съдебна инстанция намира, че като е потвърдил процесното НП, първоинстанционният съд се е произнесъл с един мотивиран и законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила.

В писмени бележки по настоящото дело касаторът претендира за присъждане на деловодни разноски във въззивната съдебна инстанция. Искането е своевременно направено, допустимо и основателно, поради което същото следва да бъде уважено и в полза на ответника по касационната жалба да се присъдят такива разноски на стойност 80.00 лв. юрисконсултско възнаграждение за съдебно представителство пред настоящата съдебна инстанция.

Въз основа на горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Съдебно решение № 8 от 15.02.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 125 от 2023 г. по описа на Районен съд Трявна, с което е потвърдено Наказателно постановление № КГ-2510 от 07.11.2023 г., издадено от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на „К. – 2005“ ЕООД, [населено място], ЕИК: *********, е наложена имуществена санкция на основание чл. 34, ал. 2 и чл. 83, ал. 1 от Закон за чистотата на атмосферния въздух в размер на 10 000.00 лв., за нарушение на чл. 8, ал. 2 от същия нормативен акт, във вр. с чл. 6, т. 2 на Приложение № 2 от НИКТГУРНТК.

ОСЪЖДА „К. – 2005“ ЕООД, [населено място], ЕИК: *********, да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор деловодни разноски за касационна съдебна инстанция на стойност 80.00 лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Препис от решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението за неговото изготвяне.