Р Е Ш Е Н И Е
№ …………../29.05.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на
петнадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 20715
по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от Б.Т.Б., ЕГН **********,
адрес: *** 20, съдебен адрес:***, офис 9, чрез адв. Р.Б.
от ВАК срещу «Т.» ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***-р ****,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 86 ЗЗД за
осъждане ответника да заплати на ищеца следните суми: 225 лева, представляваща
неплатено нетно трудово възнаграждение за положен труд през м. август 2018г.; 450 лева, представляваща неплатено
нетно трудово възнаграждение за положен труд през м. септември 2018г. и 450 лева, представляваща неплатено
нетно трудово възнаграждение за положен труд през м. октомври 2018г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба - 17.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Полагал е труд по
индивидуален трудов договор № 062, сключен на 13.08.2018г. с ответника на
длъжност „охранител”. Договорът бил сключен на основание чл.67, ал.1, т. 1, във
вр. с чл. 70, ал.1 КТ. Трудовото правоотношение между
страните било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ по взаимно съгласие
на 30.10.2018г.. През релевирания период, ищецът е полагал труд в ответното
дружество, което от своя страна не му е заплатило дължимото трудово
възнаграждение в исковия размер. В тази връзка обективира
искане за осъждане на ответника - работодател да престира
посочените суми.
Въпреки предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът
не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по
допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на които
се основават същите; не е изложил възражения срещу исковите претенции, а
съответно и обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочил
доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е
представил писмени доказателства, с които евентуално разполага. На основание
чл. 133 ГПК и предвид липсата на данни по делото, че пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства по смисъла на цитирания текст, съдът приема,
че ответникът е загубил възможността да упражни тези си права в хода на
предстоящото разглеждане на спора.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание
ищецът, чрез процесуален представител поддържа предявените искове и моли за
постановяване на неприсъствено решение по делото, с което бъдат уважени.
Въпреки предоставената му възможност, в срока
по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не се е
явил, нито е изпратил представител в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
СЪДЪТ, като взе предвид, че на страните са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 ГПК. Ето защо решението по делото следва да
бъде основано на положителната преценка за наличие на предпоставките за
постановяване на неприсъствено такова.
По отношение на разноските:
Изходът на спора и релевираното
от ищеца искане за присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с
доказателства за действително реализирани такива, обосновават положителното
произнасяне на съдебния състав по искането за разноски, реализирани в рамките
на настоящото производство в доказаните им параметри, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
Съгласно формираната воля на съда по
предявените искове и на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВРС сумата в общ размер на 50 лева, представляваща дължимата държавна такса
върху уважените искове, на основание чл. 1 от Тарифа № 1 за държавните такси
събирани от съдилищата по ГПК.
На основание чл.242, ал.1 ГПК, решението
подлежи на предварително изпълнение относно присъдените суми за възнаграждения за
работа, ведно с дължимите лихви.
Мотивиран от така изложените съображения,
Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА «Т.» ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:***-р **** ДА ЗАПЛАТИ на Б.Т.Б., ЕГН **********, адрес: *** ** следните суми: 225 лева, представляваща
неплатено нетно трудово възнаграждение за положен труд през м. август 2018г.; 450 лева, представляваща неплатено
нетно трудово възнаграждение за положен труд през м. септември 2018г. и 450 лева, представляваща неплатено
нетно трудово възнаграждение за положен труд през м. октомври 2018г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба - 17.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА «Т.» ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:***-р **** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС
сумата от 50 /петдесет
лева/ лева, представляваща
държавна такса върху уважените искове, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА «Т.» ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***-р **** ДА ЗАПЛАТИ на Б.Т.Б., ЕГН **********, адрес: *** ** сумата от 330 лева (триста и тридесет лева), представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на спора, изразяващи се в заплатено възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на предварително изпълнение на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, в частта относно присъдените
суми за възнаграждения за работа, ведно с дължимите лихви.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на
основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: