№ 655
гр. Пазарджик, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря МАЯ ВЛАДОВА
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220200999 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. АС. СТ., ЕГН **********, в качеството
му на управител на „A.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.Пазарджик, против Електронен фиш серия Г, № 0030025 на
ОДМВР-Пазарджик, с който на основание чл.638 ал.4 вр. с ал.1, т.2, вр. с
чл.461, т.1 от КЗ и за нарушение на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ е наложена
имуществена санкция в размер на 2000лв. /две хиляди лева/.
Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до наличие
на материална и процесуална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се
иска.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но изпраща процесуален
представител, който поддържа жалбата и излага съображения за отмяна на ЕФ.
Иска и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
За ответникът по жалбата – териториалната структура на ОД на МВР
Пазарджик, редовно призована, не се явява представител и не се изразява
1
становище по съществото на спора.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
С обжалвания ЕФ е наложена горепосочената имуществена санкция затова,
че на 10.01.2021г., в 10:30 часа, на път І-8, километър 195+240, при ограничение
от 60 км/ч, по време на движение било заснето МПС - л.а. „Ягуар” с ДК № ***,
собственост на дружеството„A.“ ЕООД, ЕИК ***. Заснемането станало с АТСС –
ARH CAM S1 с № 11743bb, като било установено, че е извършено нарушение на
КЗ, т.к. ФЛ /физическо лице/, което притежава МПС, регистрирано в Р България
и не спряно от движение, не било сключило задължителна застраховка „ГО“.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
основателна, поради следното:
На първо място следва да се отбележи, че при издаването на процесния ЕФ
са допуснати драстични нарушения на материалния и процесуалния закон. От
съдържанието на издадения и обжалван ЕФ не може да се изясни ясно и
недвусмислено каква е била волята на наказващия орган, т.е. кой е извършител на
нарушението и кое е санкционираното лице. Това е така, защото в
обстоятелствената част на фиша е посочено кой е собственикът на процесното
МПС – дружеството„A.“ ЕООД, ЕИК ***. След това веднага е посочено кой е
законният представител на това дружество – управителят Д.С.. Накрая, т. е.
диспозитивно-санкционната част на ЕФ започва с обръщението „Уважаема/и
госпожо/господине”, след което текстът продължава: „За извършеното
нарушение по чл.483 ал.1, т.1 от КЗ във вр. с чл.638 ал.4 от КЗ Ви се налага
имуществена санкция в размер на 2000.00 лева”. От така записаното излиза, че
санкцията е наложена на физическото лице – Д.С., а не на представляваното от
него юридическо лице, т.к. както вече се посочи обръщението е адресирано към
него: „Уважаема/и госпожо/господине”, а след това обръщение липсва посочване
2
на обстоятелството в смисъл, че на представляваното от г-н С. юридическо лице
се налага имуществената санкция. При това положение ЕФ е незаконосъобразен
и защото с него е наложена имуществена санкция на ФЛ, което е недопустимо,
т.к. такава санкция би могло да се наложи само на ЮЛ или ЕТ.
В този ред на мисли следва да се каже и това, че ако в ЕФ прецизно бе
описано извършването на нарушение по чл.483 ал.1, т.1 от КЗ, изразяващо се в
неизпълнение на задължението да се сключи договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите от лицето, което притежава моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение, то тогава не би могло да се ангажира отговорността на
жалбоподателя като физическо лице, т.к. не той е собственик на описаното във
фиша МПС, а представляваното от него дружество, което е различен
административнонаказателноотговорен правен субект и което единствено е
имало задължение по чл.483 ал.1, т.1 от КЗ.
Трябва да се каже и това, че с електронен фиш за нарушение по чл.483 ал.1,
т.1 във вр. с чл.638 ал.4 във вр. с ал.1, т.1 или т.2 от КЗ може да се ангажира
административнонаказателна отговорност само и единствено на собственикът на
МПС, което е без задължителна застраховка, но не и на лицето, което не е
собственик, но го е управлявало по време на констатиране на нарушението.
Аргумент за това е разпоредбата на чл.647 ал.3 от КЗ, която сочи: „Когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган
и на нарушител при условията и по реда, предвидени в ЗДП”. Разпоредбата
продължава с това, че: „Електронният фиш се изпраща на собственика на
моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка.
Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата
или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата не се прилага”. Последното изречение на цитираната
норма указва, че собственикът не може да представи пред наказващия орган
декларация с данните за лицето, което в деня на нарушението е управлявало
автомобила, т. е. не може да се ползва от опцията издаденият против него ЕФ да
бъде анулиран и да се издаде нов против лицето – несобственик, което е
3
управлявало МПС без застраховка. От това категорично следва, че ЕФ за
горецитираното нарушение може да се издаде само против собственик, а
управителят на дружеството - Д.С., както стана ясно, не е такъв.
Отделно от това в ЕФ на се съдържа ясно и точно описание на
нарушението, което допълнително накърнява правото на защита на
санкционираното лице. Това е така, защото в обстоятелствената част на фиша е
заявено, че нарушението е било извършено от физическо лице, т.к. е казано
буквално: „ФЛ, което притежава МПС, регистрирано в Р България и не е спряно
от движение, не е сключило задължителна застраховка „ГО“ “. В същото време
не е назовано поименно кое е това физическо лице и може само да се гадае дали
това е управителят на дружеството Д. АС. СТ., което драстично накърнява
правото на защита. На следващо място, ако се приеме, че издателят на ЕФ е имал
предвид именно управителят на дружеството, но като физическо лице, което е
извършило нарушението, т.к. не е сключило застраховката „ГО“, то пък е неясно
защо се изисква именно физическото лице да сключи тази застраховка, при
положение, че такова задължение по закон /чл.483 ал.1, т.1 КЗ/ има собственикът
на МПС, а това е дружеството „A.“ ЕООД, ЕИК ***.
Правото на защита е накърнено и поради това, че в обстоятелствената част
на фиша е заявено, че нарушението е било извършено при въведено ограничение
на скоростта от 60 км/ч, като може само да се гадае каква е връзката между това
ограничение и липсата на валиден договор за задължителна застраховка „ГО“.
Всичко казано до тук прави обжалвания ЕФ незаконосъобразен и налага
неговата отмяна.
Относно искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя
следва да се каже, че то бе направено своевременно – в последното по делото о.
с. з., от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право
на такива предвид изхода на делото – отмяна на обжалвания ЕФ и с оглед
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от
Административнопроцесуалния кодекс.
От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и
съдействие се установява, че е било договорено и изплатено от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. (четиристотин лева). С оглед на
4
това в полза на жалбоподателя следва са се присъдят разноски в размер на
платеното адвокатското възнаграждение, които ОД на МВР Пазарджик следва да
бъде осъдена да заплати от бюджета си. Липсва възражение за прекомерност на
разноските, при което съдът служебно неследва да се занимава с този въпрос.
По изложените до тук съображения Пазарджишкият районен съд в
настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия Г, № 0030025 на ОД на МВР - Пазарджик, с който на
основание чл.638 ал.4 вр. с ал.1, т.2 и вр. с чл.461,т.1 от КЗ, във вр. с чл.483 ал.1,
т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв. /две хиляди
лева/.
ОСЪЖДА ОД на МВР-ПАЗАРДЖИК ДА ЗАПЛАТИ на „A.“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, представлявано от
управителя Д. АС. СТ., ЕГН **********, разноски в размер на 400 лв.
/четиристотин лева/ - адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5