РЕШЕНИЕ
№ 507
гр. Пловдив, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20235300500565 по описа за 2023 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по въззивна жалба от
ответника по спора малолетната П. А. Я., ЕГН - ********** – действаща чрез своя баща и
законен представител А. А. Я. срещу Решение № 396 от 29.12.2022 г. пост. по гр.д. №
1315/2022 г. на РС – Карлово в частта, с която по предявен от Т. К. М. иск с правно
основание чл. 150 от СК е намалена дължимата от нея за дъщеря й П. месечна издръжка от
присъдените по гр.д. № 304/2022 г. на РС – Карлово 300 лв. на 200 лева, считано от датата
на предявяване на иска – 10.10.2022 г..
Въззивникът поддържа решението да е неправилно. Счита същото за постановено в
нарушение на материалния закон и конкретно нормата на чл. 27 от Конвенцията за правата
на детето и нормите на чл. 59 ал. 5, чл. 142 ал.ал. 1 и 2 и чл. 143 ал.ал. 1 и 2 от СК. Излага
доводи, че месечна издръжка от 200 лв. съставлява минималния за страната размер такава,
че същата не е съобразена с възрастта на детето и неговите нужди, че не е съобразена
настъпила в материалните възможности и на двамата родители промяна, а само на тази при
въззиваемата - ищца, както и че промяната в нейните възможности не е трайна и съществена
по смисъла, даден в т.19 от ППВС № 5/16.11.1970 г. и трайно установената съдебна
практика, а именно да е изключена възможността да се възвърне състоянието преди
изменението на обстоятелствата. В тази насока поддържа, че въззиваемата – ищца е в млада
възраст, трудоспособна е и няма пречки да реализира доходи, позволяващи й да изпълнява
безусловното си задължение да осигурява необходимата и присъдена за детето й издръжка
от 300 лв. месечно. Поддържа се още, че минималният размер издръжка по принцип се
дължи от родителя, който не е ангажиран с упражняването на родителските права и
непосредствените ежедневни грижи за детето, а другият неангажиран с тези грижи родител
следва да заплаща по голям размер издръжка, като в случая въззиваемата не само че не
1
полага грижи за дъщеря си, но и напълно се е дезинтересирала от нея, не търси и не
осъществява никакви контакти с детето. Според въззивника решението е постановено и в
нарушение на процесуалния закон и конкретно чл. 172 от ГПК, тъй като показанията на
ищцовия свидетел В.В. – близка приятелка на въззиваемата, неправилно са били
кредитирани, съответно неправилно не са били кредитирани показанията на сина на
въззивника – Я. Я., който е с лични и непосредствени впечатления за нуждите на детето, за
полаганите от бащата грижи и за материалните възможности и на двамата родители.
Твърди, че след постановяване на първоинстанционното решение въззиваемата е сключила
брак в ***, където се е установила трайно и е с добри финансови възможности.
По така изложените доводи се иска отмяна на решението в обжалваната част и
отхвърляне на иска. Претендира направените за двете съдебни инстанции разноски. Събран
са нови доказателства.
Въззиваемата е депозирала отговор за неоснователност на жалбата. Заявява да оспорва
твърденията в същата. Поддържа решението да е правилно и иска неговото потвърждаване,
претендира направените за въззивното производство разноски. Също ангажира нови
доказателства.
Съдът установи следното:
Иск с правно основание чл. 150 от СК за намаляване на присъдена месечна издръжка,
дължима от ищцата Т. К. М. на малолетната й дъщеря П. А. Я., от 300 лева на 180 лева.
С влязлото в сила като необжалвано първоинстанционно решение искът е отхвърлен
за разликата от 180 лв. до 200 лева.
Предмет на въззивната проверка е решението в частта, с която искът е уважен за
разликата от 200 лв. до 300 лева.
Безспорно установено е по делото че месечната издръжка за малолетната П. в размер
на 300 лв. е определена с окончателно неприсъствено Решение от 08.06.2022 г. по гр.д. №
304/2022 г., считано от 15.01.2022 г. / датата на раздялата на родителите /, като със същото
решение упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на
бащата А. А. Я..
Ищцата твърди, че въпреки краткия период от време от определянето на
първоначалната издръжка за детето до предявяването на настоящия й иск / предявен на
10.10.2022 г. / е налице основание за намаляване размера на същата поради изменение на
обстоятелства за нея като задължено лице. В тази насока поддържа, че в началото на месец
октомври 2022 г. се завърнала от *** в ***, заживяла на квартира с месечен наем от 250 лв.,
работи на 4 – часов работен ден, няма други доходи, не притежава имущество, изплаща
банкови кредити, изтеглени през 2017 г. и през 2020 г., като получените от тях средства е
вложила за подобряване на жилищните условия в къщата на бащата А., където живеят с
малолетната й дъщеря П..
Ответникът е оспорил иска с твърдения, че ищцата е трудоспособна, няма
задължения за издръжка към други лица, сключила е граждански брак в ***, финансово
обезпечена е от своя съпруг.
Безспорно установено е по делото:
Детето П. е родено на *** г., т.е. понастоящем същото е с навършени *** години
ученичка в *** клас в училище *** в ***;
Родителите са разделени от 15.01.2022 г. – когато ищцата е напуснала семейното
жилище и заминала за ***. Малолетната П. е останала при бащата, който упражнява
родителските права и полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на
детето, живеят в общо домакинство заедно с пълнолетния син на страните Я.;
2
Към датата на определяне на предходния размер издръжка и понастоящем детето е с
обичайните за съответната възраст нужди, не се налагат разходи за задоволяване на трайни
специфични такива, свързани със здравословно състояние и/или други обстоятелства. Не е
налице - не се и твърди промяна в нуждите на издържаното лице в посока тяхното
намаляване.
През м. октомври 2022 г. ищцата се завърнала от *** в ***, заживяла под наем,
започнала работа на 4 – часов работен ден. В тази насока са показанията на свидетелите и на
двете страни, като според ищцовата свидетелка В.И.В. месечния наем, който заплаща е 250
лв., а получаваното трудово възнаграждение е в брутен размер от 355 лв. / ищцата същата
работи при съпруга на свидетелката /, от които заплаща ДОО и осигуровки;
Представено е удостоверение от ЕТ „ С.п.-Г.В. „ за получен от ищцата доход за м.
октомври 2022 г. / непълен за нея работен месец от 12 работни дни / в размер на 202 лв. ,
както и удостоверение за преведени ДОО и осигуровки.
Не се установява ищцата да реализира други доходи. Притежава ¼ ид.ч. от
съсобствен по наследство недвижим имот, в който живеят майка и сестра й. Същият не
задоволява жилищните й нужди, тъй като се състои от две стаи – показанията на
свидетелите
Според представен договор за потребителски кредит от 01.09.2017 г. ищцата и
третото лице В.И.В. са получили от Юробанк България АД паричен заем за текущи нужди в
общ размер от 16 000 лв., с краен падеж за погасяване 01.09.2024 г. и с месечна погасителна
вноска от 253, 27 лева.
Представен е договор за потребителски кредит от 04.02.2020 г. за получен от ищцата
от втори заем в размер на 20 915 лв., с краен падеж за погасяване 04.02.2027 г. и с месечна
погасителна вноска от 315 лева.
Представено пред настоящата инстанция е издадено от Община Карлово
Удостоверение за сключен граждански брак, според което на 31.01.2023 г. ищцата е
сключила граждански брак в *** с *** гражданин Х.Б.. Според изявленията на
процесуалния й представител в съдебното заседание на 23.03.2023 г., същата изчаква
проверка на документи и разрешение от *** власти за да се установи трайно в *** при
съпруга си.
Пред настоящата инстанция е разпитана като свидетел на въззивника В.П.. Депозира
показания, че ищцата е напълно финансово обезпечена от съпруга си, същият заплаща и
наема й за квартирата в ***. Според свидетелката въззиваемата живее в квартирата със своя
приятелка на име А., с която разделят наема поравно.
Като свидетел на въззиваемата пред настоящата инстанция е разпитана И.У..
Депозира показания че Т. живее на квартира сама, първоначално свидетелката й помагала за
плащането на наема и консумативите, а след като се омъжила тези разходи поел изцяло
съпруга й от ***. Според показанията на свидетелката Т. се интересувала от дъщеря си,
многократно е търсила контакт с нея – и в училище, и в дома на бащата, искала да й предаде
храна и дрехи, но и детето отказвало да се среща с майка си, и въззивникът не я допускал до
него.
Безспорно установено е по делото, че няма промяна в обстоятелствата досежно
материалното състояние на бащата за времето след първоначално определената издръжка.
Същият не е ангажиран по трудово правоотношение, работи частно като ***, доходите му
варират в зависимост от търсенето му от клиенти, не установява постоянен месечен доход.
С оглед така установеното съдът намира жалбата за основателна.
Задължението за издръжка на непълнолетното дете, респ. неговото право на издръжка
3
е безусловно – независимо от това дали родителите са трудоспособни и могат да се
издържат от имуществото си. Размера на издръжката – съгласно чл. 142 ал. 1 от СК, се
определя от нуждите на детето и възможностите на родителите – кумулативно, като
задължително се съобразява и разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от СК относно минималния
размер издръжка.
Съгласно чл. 150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка
може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата по смисъла на горепосочената
разпоредба е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържаното лице
или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за
изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно
посочените предпоставки.
В случая издръжката е намалена до минималния й размер / 195 лв. / - доколкото с
ПМС считано от 01.01.2023 г. е определен минимален размер на работната заплата за
страната от 780 лева. Същевременно – противно на приетото от районния съд, не са налице
данни за твърдяната от въззивницата – ищца трайна и съществена промяна във
възможностите й да изплаща първоначално определения размер издръжка от 300 лева.
Ищцата няма задължения за издръжка към други лица. Същата е трудоспособна, няма
пречка да е трудово ангажирана на пълен работен ден и да реализира доход в размер на
минималната за страната работна заплата от 780 лв./ с оглед липсата на данни за по висока
квалификация/, за да обезпечава необходимата и възможна за детето си издръжка, което е и
нейно задължение. Договорите за кредит не са нови обстоятелства, същите са били налични
и към датата на първоначалното определяне на издръжката. Освен това, задълженията й по
тяхното изплащане са непротивопоставими на приоритетното й задължение към детето по
чл. 142 ал. 1 от СК. Без значение дали получените заемни средства са вложени в извършени
подобрения в имота, в който детето живее и понастоящем. Дори и това да е така, то не
погасява задълженията й за неговата издръжка и занапред и до навършване на пълнолетие.
Изплащането на месечния наем за наетата от м. октомври 2022 г. квартира се обезпечава от
съпруга й.
Следователно не е налице възведеното основание по смисъла на чл. 150 от СК за
намаляване на присъдената за малолетната П. издръжка, дължима от вззиваемата – ищца
като нейна майка. Изводът на районния съд в противна насока е неправилен. Необходимата
и възможна за детето издръжка е 500 лв., от които майката следва да осигурява 300 лв., а
останалите 200 лв. – бащата, който е ангажиран и с непосредствените грижи за детето.
Ирелевантни за предявения иск са причините за раздялата на родителите, влошените
им отношения, осъществява ли майката определения й режим на лични отношения с детето
и ако не по какви причини. Ирелеванти са и евентуални нейни инцидентни престации лично
към детето под формата на храна, дрехи, подаръци. Същите не погасяват задължението й за
издръжка, последното се погасява чрез периодични ежемесечни плащания за задоволяване
на постоянните ежедневните потребности на детето. В този смисъл следва да се посочи и че
евентуални такива инцидентни престации са израз на родителска грижа, полагането на която
не я освобождава от задължението за заплащане на издръжка за детето посредством другия
родител, на който е предоставено упражняването на родителските права.
Предвид изложеното обжалваното решение за уважаване на иска е неправилно и се
отменя и искът се отхвърля като неоснователен.
На въззивника се присъждат направените деловодни разноски в пълен размер – 400
лв. адвокатско възнаграждение за първа инстанция, 77 лв. ДТ за въззивната жалба и 500 лв.
адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
Въззиваемата – ищца се осъжда да заплати ДТ в размер на още 140 лева.
И съдът
4
РЕШИ:
Отменя Решение № 396 от 29.12.2022 г. пост. по гр.д. № 1315/2022 г. на РС –
Карлово в частта, с която е изменена дължимата се от Т. К. М., ЕГН – ********** за
малолетната й дъщеря П. А. Я., ЕГН - ********** – действаща чрез своя баща и законен
представител А. А. Я., ЕГН – **********, месечна издръжка, определена по гр.д. №
304/2022 г. на РС – Карлово, като същата е намалена от 300 / триста / лв. на 200 / двеста
/лева, считано от датата на предявяване на иска – 10.10.2022 г., вместо което в тази част
Постановява:
Отхвърля предявеният от Т. К. М., ЕГН – ********** иск за намаляване на
дължимата се от М. месечна издръжка за малолетната й дъщеря П. А. Я., ЕГН – **********
- действаща чрез своя баща и законен представител А. А. Я., ЕГН – **********, определена
по гр.д. № 304/2022 г. на РС – Карлово, от 300 / триста / лв. на 200 / двеста /лева.
Отменя Решение № 396 от 29.12.2022 г. пост. по гр.д. № 1315/2022 г. на РС –
Карлово в частта, с която П. А. Я. чрез своя баща и законен представител А. А. Я., ЕГН -
********** е осъдена да заплати на Т. К. М., ЕГН – ********** деловодни разноски за
първоинстанционното производство в размер на 266, 66 лв. / двеста шестдесет и шест лева и
шестдесет и шестдесет и шест стотинки/.
Осъжда Т. К. М., ЕГН – ********** да заплати на А. А. Я., ЕГН - **********
деловодни разноски за първоинстанционното производство в размер на 400 / четиристотин /
лева – възнаграждение за един адвокат.
Осъжда Т. К. М., ЕГН – ********** да заплати на А. А. Я., ЕГН - **********
деловодни разноски за въззивното производство в размер на 577 / петстотин седемдесет и
седем / лева – възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лв. и заплатена ДТ в размер
на 77 лева.
Осъжда Т. К. М., ЕГН – ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ОС – Пловдив държавна такса в размер на още 140 / сто и четиридесет /
лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5