Решение по дело №694/2018 на Окръжен съд - Плевен

 

РЕШЕНИЕ

№…

гр. Плевен, 13.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-ІV гр.с. в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА

2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

при секретаря ДАФИНКА БОРИСОВА и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 694 по описа за 2018 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

             С решение № 1256/02.08.2018 г. по гр.д.№ 1882/2018 г. по описа на ПлРС e осъден на основание основание чл.45 във вр. чл.51, ал.1 от ЗЗД, М.С.С. да заплати на М.Д.Д. сумата от 1 400 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,  причинени  от М.С.С. на М.Д.Д. в средата на месец юли 2016 г., чрез разказване на широк кръг от лица, познати на страните, че М.Д.Д. е починал, че на погребението му М.С.С. е носил кръста и на погребението не е имало много хора, довело до прякор на М.Д. „възкръсналия“, ведно със законната лихва върху главницата от 15.03.2018 г. до окончателното изплащане на главницата, като претенцията за обезщетение над 1 400 лв. до 5 000 лв. е отхвърлена като неоснователна и недоказана.Осъден е М.С.С. да заплати на М.Д.Д. разноски по делото по компенсация в размер на 2.40 лв.

       Депозирана е въззивна жалба от М.С.С., чрез пълномощник, против решение № 1256/02.08.2018 г. по гр.д.№ 1882/2018 г. по описа на ПлРС, което се обжалва частично в осъдителната му част.Излагат се доводи, че решението е незаконосъобразно, като се прави искане да се отмени и постанови ново, с което да бъде отхвърлен предявеният иск като неоснователен и недоказан.

     За въззиваемия М.Д.Д. процесуалният представител изразява становище, че мотивите на първоинстанционния съд са правилни и обстоятелствени и цялостно представят реалната фактическа обстановка.Прави се искане да се остави без уважение въззивната жалба и да се присъдят направените по делото разноски.

     Депозирана е въззивна жалба и от М.Д.Д., чрез пълномощник, против решение № 1256/02.08.2018 г. по гр.д.№ 1882/2018 г. по описа на ПлРС, в отхвърлителната му част.Счита, че определеният размер на обезщетението е в пъти под предявения иск и доста под размерите на предложенията за спогодба.Прави се искане да се постанови решение, с което изцяло да се уважи исковата претенция или по справедливост да увеличи размера на обезщетението.

   За въззиваемия М.С.С. процесуалният представител изразява становище да се остави без уважение жалбата.       

            Въззивните жалби са процесуално допустими.

             Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като приема, че същото е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. 

 

 

 

 

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат.Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбите, които счита за неоснователни.Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частите им, оспорени в жалбите.

В отговор на оплакванията по  жалбата на М.С., въззивният съд приема следното.

Във възивната жалба са изложени доводи, че М.Д. не е потърсил правата си по реда на частното наказателно преследване, т.е. не е депозирал тъжба в законния срок, ако е смятал, че е налице неправомерно поведение от страна на М.С..

Правната квалификация е правилно определена от първоинстанционния съд, който е приел, че предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.45 ЗЗД във вр. чл.51, ал.1 ЗЗД.Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: действие или бездействие, вредата,  дпротивоправността на деянието, причинната връзка и вината, съединени от правната норма в единство, които са  разгледани поотделно от първоинстанционния съд.

Съгласно чл.45-54 ЗЗД, определящи границите на деликтната отговорност, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.В процесния случай няма влязла в сила присъда на наказателния съд съгласно чл.300 ГПК.Има зависимост, според която когато вредоносният резултат представлява престъпление, то винаги е и деликт, но не всеки деликт е престъпление ( решение № 1441/2.12.2008 г. по гр.д.№ 6245/2007 г. ВКС, V г.о.).Щом липсва присъда на наказателния съд, то гражданският съд е длъжен с всички допустими по ГПК доказателствени средства да преценява дали са налице или не основания за ангажиране на деликтната отговорност на делинквента.За престъпленията по чл.146-148а НК наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, която трябва да бъде предявена  в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението, или от деня, в който пострадалият е получил съобщение за прекратяване на досъдебното производство, на основание че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.Подаването на тъжба и воденето на наказателно производство - когато страната тъжител твърди, че е пострадал от престъпление от частен характер, представлява регламентирано  субективно право, чието упражняване е предоставено на волята на лицето, но в процесния случай няма данни М.Д. да е упражнил същото.След като липсва присъда по чл.300 ГПК, трябва предпоставките за носене на деликтната отговорност по чл.45, ал.1 ЗЗД да бъдат доказани пред гражданския съд с доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на делото по осъдителния иск на увреденото лице съобразно принципите на непосредственост и равенство на страните, какъвто М.Д. е предявил и по който първоинстанционният съд се е произнесъл.

Относно изразеното от въззивника несъгласие с анализа на фактическата обстановка, неправилен анализ на всичко, което е описано в исковата молба, налице е игнориране на доказателствата, то въззивният съд възприема изцяло установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка по спора, която е установена въз основа на цялостен анализ и преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, която е подробно изложена в мотивите на първоинстанционния съд, като не са допуснати процесуални нарушения при установяването й.Анализирани са кредитираните показания на свидетелите А.и Д. които като свидетели - очевидци са посочили, че лично на тях ответникът е разказал за кончината на М.Д., за погребението, за носен от него кръст и разлепени некролози.Приел е също така, че истинността на показанията на тези свидетели относно случилото се в тяхно присъствие не се разколебава от показанията на свидетеля М.., които не оборват показанията на свидетелите - очевидци на тези разкази и обръщения.

Установена е от първоинстанционния съд и причинната връзка между поведението на въззивника и вредоносния резултат, която трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай от ищеца ищеца, като е приел въз основа на показанията на свидетеля - очевидец, че при споменаване на случая на ищеца му прилошавало.

По делото е представена преписка от 03.11.2017 г. във връзка с депозирана жалба от М.С. против М.Д., но данните по нея са извън предмета на настоящето производство.

В отговор на оплакванията по  жалбата на М.Д., които касаят определения размер на обезщетението, въззивният съд приема следното.

Предявеният иск е за присъждане на обезщетение в размер на 5 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, а е уважен от първоинстанционния съд за сумата в размер на 1 400 лв.

Справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се обосновава с конкретни обстоятелства по случая.По въпросите, свързани с приложението на чл.52 ЗЗД, съществува задължителна съдебна практика - ППВС № 4/1968 г., в съответствие с която е постановено решението в обжалваната му част.Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и страдания и други неудобства.Размерът на неимуществените вреди в размер на 1 400 лв. е определен от съда въз основа на  посочените конкретни обстоятелства, като е отчел възрастта му -70 г., продължителността от време, за което разпространеното от време още е било тема за коментар и споменаване на прякор „възкръсналия“, наличието на болестно състояние на въззивника преди извършване на деянието; разпространеното невярно твърдение за неговата смърт, както и това, че на погребението не е имало много хора.

Разпоредбата на чл.52 ЗЗД изисква конкретна преценка във всеки отделен случай, която е сторена от първоинстанционния съд, като унификация и уравниловка е невъзможна ( определение № 88/05.02.2018 г. на ВКС по гр.д.№ 3218/2017 г., ІV г.о.).

Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението при спазване на принципа на справедливостта, е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае неговата правилност, поради което са неоснователни изложените доводи във въззивната жалба в тази насока.

 Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди изцяло.

              Водим от горното, Плевенски окръжен съд

                                     Р     Е     Ш       И      :

        

  ПОТВЪРЖДАВА решение № 1256/02.08.2018 г. по гр.д.№ 1882/2018 г. по о писа на Плевенски районен съд.

 Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

 

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: