№ 3765
гр. Варна, 11.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Тони Кръстев
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20253100501352 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. М. Б., гражданин на Федерация Русия и Е. А.
Б., гражданка на Федерация Русия срещу Решение № 721/02.03.2025 г. по гр. д. №
16788/2023 г. по описа на ВРС, с което всеки от ответниците, понастоящем въззивници, е
осъден да заплати на ищеца, настоящ въззиваем – „Бляк Сий Инвестмънт Тръст“ ЕАД
сумата от 4 925,85 евро, представляваща половината от дължимо и незаплатено
възнаграждение за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. по договори за поддръжка и управление от
12.06.2012 г., сключени между А. М. Б. и Е. А. Б. като възложители и „Бляк Сий Инвестмънт
Тръст“ ЕАД като изпълнител, на основание чл. 79 ЗЗД, ведно със законната лихва върху
горепосочената сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
29.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
В жалбата се отправя искане за отмяна на атакуваното като неправилно решение и
респ. постановяване на нов съдебен акт, с който исковете да бъдат отхвърлени в цялост, a в
евентуалност, след частична отмяна – да бъде редуциран размерът на задълженията на
въззивниците. На първо място същите твърдят, че районният съд позовавайки се на СПН на
решение по предходен спор между тях и въззиваемото дружество произтекъл от същото
правно основание, но касаещ различен период, некоректно не е разгледал възраженията им
свързани с действителността на договорите поради настъпила след приключване на
въпросния спор промяна във фактическите обстоятелства подробно посочени в жалбата.
Доколкото част от доводите относно действителността на съглашенията са свързани с
приложението на разпоредбите на ЗЗП във връзка с ежегодното увеличение на цената по
тях, то в евентуалност, в случай че не бъде счетено, че съответната клауза води до
недействителност на договорите в цялост, се иска дължимото от тях възнаграждение да бъде
редуцирано до цената, определена съгласно т. 2.1 от договорите с оглед разпоредбата на чл.
143, ал. 2, т. 6 ЗЗП. Другият аргумент наведен в жалбата касае правилността на преценката
на районния съд относно запазването на действието на облигационната връзка между
страните, поради невъзможност тя да бъде развалена от ответниците, с оглед тяхната
неизправност. В подкрепа на аргументите си, въззивниците сочат казуална и тълкувателна
съдебна практика.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, насрещната страна депозира отговор по
жалбата, която макар да намира за допустима, оспорва по същество и моли за
потвърждаване на обжалваното решение. Възразява срещу част от доводите на които
въззивниците базират позицията си за недействителност на договорите, като обръща
внимание, че същите не са отправяли до него предизвестие за развалянето им. Твърди, че
1
обвързващ характер има решението на съда по предходен спор помежду им, в който искът за
прогласяване нищожността на съглашенията е отхвърлен, поради което счита за
преклудирани възраженията на ответниците в противоположната посока. В този смисъл
поддържа, че помежду им са налице валидни облигационни правоотношения, по които е
налице неизпълнение от тяхна страна. Пояснява и че доколкото цената се определя въз
основа на обективен индекс извън неговата воля, то тя не може да доведе до
недействителност на договорите или на клаузата, в която е уговорена, като в подкрепа на
позицията си цитира съдебна практика на СЕС.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от активно
легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и
отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл. 267,
ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. 26613/24.03.2025 г. по регистъра на
ВРС, депозирана от А. М. Б., гражданин на Федерация Русия, роден на 01.11.1938 г. във
Волгоградска област, с адрес в град О., община Н., област Б., местност „Ю. п.“, ПИ
*****.***.***, бл.*, ет. *, ап. **** и Е. А. Б., гражданка на Федерация Русия, родена на
**.**.**** г. в град Д., М. о., с адрес в град О., община Н., област Б., местност „Ю. п.“, ПИ
*****.***.*** бл.*, ет.*, ап.**** срещу Решение № 721/02.03.2025 г. по гр. д. № 16788/2023
г. по описа на ВРС, с което всеки от ответниците, понастоящем въззивници, е осъден да
заплати на ищеца, настоящ въззиваем – „Бляк Сий Инвестмънт Тръст“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – град София, ул. „Женева“ № 9 сумата от 4
925,85 евро, представляваща половината от дължимо и незаплатено възнаграждение за 2021
г., 2022 г. и 2023 г. по договори за поддръжка и управление от 12.06.2012 г., сключени между
А. М. Б. и Е. А. Б. като възложители и „Бляк Сий Инвестмънт Тръст“ ЕАД като изпълнител,
на основание чл. 79 ЗЗД, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда – 29.12.2023 г. до окончателното изплащане
на сумата.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.09.2025 г. от
14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
като на въззивниците А. М. Б. и Е. А. Б. се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищцовата страна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2