№ 44
гр. Пловдив, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско
дело № 20245000500529 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от С. И. И. чрез процесуалния й
представител адвокат С. Й. против решение № 1079/08.08.2024 г., постановено
по гр.д. № 9/2023 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ІІ гр.с., в частта, в
която е отхвърлен предявеният от нея против Й. О. Б. и Т. С. Д. иск за
признаване за установено, че вземането на Й. О. Б. в размер на 70 000 лв.,
главница по договор за заем от 26.07.2020 г., срещу Т. С. Д. по изпълнителен
лист, издаден по ч.т.д. № 635/2021 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, не
съществува поради нищожност на сключения договор за заем от 26.07.2020 г.
поради противоречие с добрите нрави и поради привидност, както и в частта,
в която е отхвърлен предявеният от нея против Й. О. Б. и Т. С. Д. иск за
признаване за установено, че вземането на Й. О. Б. в размер на 200 000 лв.
връщане на платена сума по неизпълнен от ответника договор за поръчка от
14.02.2022 г. срещу Т. С. Д. по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №
665/2022 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, не съществува поради
нищожност на сключения договор за поръчка от 14.02.2022 г. поради
1
противоречие с добрите нрави и поради привидност. Жалбоподателката счита,
че решението в тази част е неправилно поради неспазване на материалния
закон и поради неправилна преценка на събраните по делото доказателства по
изложените във въззивната жалба съображения, поради което моли съда да
постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в
отхвърлителната му част и вместо това да постанови друго, с което да признае
за установено между страните, че вземането на Й. Б. срещу Т. Д. по договор за
заем от 26.07.2020 г. в размер на 70 000 лв. не съществува по отношение на С.
И., както и да признае за установено между страните, че вземането на Й. Б.
срещу Т. Д. по договор за поръчка от 14.02.2022 г. в размер на 200 000 лв.
дължима за връщане по неизпълнения договор сума не съществува по
отношение на С. И.. Оспорва въззивната жалба на Й. Б. и моли съда да я
отхвърли като неоснователна. Претендира разноски.
Постъпила е въззивна жалба и от Й. О. Б. чрез процесуалния й
представител адвокат Т. Т. против същото решение в частта, в която е
признато за установено по отношение на С. И. И., че вземането на Й. О. Б. в
размер на 100 000 лв. неустойка за забава на задължението за връщане на
получената сума от 200 000 лв. по договор за поръчка от 14.02.2022 г. за
периода 23.02.2022 г. - 24.02.2022 г. срещу Т. С. Д. по изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.д. № 665/2022 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, не
съществува поради нищожност на клаузата за неустойка от договор за поръчка
от 14.02.2022 г., сключен между Й. О. Б. и Т. С. Д., поради противоречие с
добрите нрави, както и в частта, в която тя е осъдена да заплати на С. И.
7 560,75 лв. разноски. Жалбоподателката твърди, че решението в тази част е
недопустимо, неправилно и незаконосъобразно по изложените във въззивната
жалба съображения, поради което моли съда да го отмени. Оспорва
въззивната жалба на С. И. и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира разноски
за въззивната инстанция.
Въззиваемият Т. С. Д. не е взел становище по въззивните жалби.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбите са подадени в срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт от лица, имащи право на жалба, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като
2
ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от С. И. И.
против Й. О. Б. и Т. С. Д. обективно кумулативно съединени искове по чл. 464,
ал. 1 от ЗЗД. Ищцата твърди, че е единствен наследник на Т. С.ова И. и в това
си качество е конституирана като взискател по изпълнително дело № 105/2017
г. по описа на ЧСИ П. Н., образувано първоначално като изп.д. № 383/2013 г.
по описа на ЧСИ М О, впоследствие продължено пред ЧСИ П. Н. въз основа
на изпълнителен лист от 18.02.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 2710/2013 г. по
описа на Районен съд - Пловдив, с който длъжниците „А б и“ ООД, Н Н Н и Т.
С. Д. са осъдени да заплатят солидарно на Т. С.ова И. сумата 12 500 евро,
представляваща част от главница в размер на 50 000 евро, представляваща
уговорена неустойка по спогодба от 09.04.2010 г. с нотариална заверка на
подписите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.02.2013
г., както и сумата 1 390 лв. разноски по делото. Според ищцата ответницата Б.
била присъединен взискател по делото въз основа на удостоверение, издадено
по изп.д. № 384/2021 г. по описа на ЧСИ А А за 70 000 лв. главница, 10 344,44
лв. законна лихва за периода 24.08.2020 г. - 07.02.2022 г., 6 255,20 лв.
неолихвяеми вземания, 9 500 лв. адвокатски хонорар 180 лв. такси на ЧСИ и
законна лихва върху олихвяемите вземания до окончателното им плащане, а
впоследствие с разпореждане на съдебния изпълнител от 22.03.2022г. по
молба на ответницата Б. били присъединени други нейни вземания въз основа
на изпълнителен лист № 52/14.03.2022 г. за 100 000 лв. неустойка, 200 000 лв.
главница и 9 200 лв. разноски. В исковата молба се твърди, че вземането на Б.
от 70 000 лв. произтича от договор за заем, по силата на който тя
предоставила на Т. Д. сумата, в договора била уговорена арбитражна клауза,
било образувано арбитражно дело, по което ответникът бил осъден да й
заплати исканите суми, въз основа на решението на арбитражния съд било
образувано ч.т.д. № 635/2021 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, по което
бил издаден изпълнителен лист от 24.09.2021 г., послужил за образуване на
изпълнителното дело пред ЧСИ А, а вземанията от 200 000 лв. главница и 100
000 лв. неустойка произтичат от договор за поръчка, сключен между
ответниците на 14.02.2022 г., с който Б. възложила на Д. да й закупи лек
автомобил с определени характеристики, за което трябвало да му заплати 200
000 лв., включващи цената на автомобила и възнаграждението на ответника,
на 21.02.2022 г. той я уведомил, че поръчката е изпълнена и на 21.02.2022 г.,
3
22.02.2022 г. и 23.02.2022 г. тя му превела уговорената сума, но ответникът и
продавачът не се явили при нотариус Т. Д. на 23.02.2022 г., не била
прехвърлена собствеността и Д. не върнал парите до същата дата, в договора
била предвидена неустойка в размер на 50 000 лв. на ден, както и арбитражна
клауза, като в образувано арбитражно дело Д. признал иска, не възразил
срещу размера на неустойката и било постановено решение, с което той бил
осъден да заплати сумите на Б.. Ищцата оспорва посочените договори за заем
и за поръчка като нищожни поради противоречието им с добрите нрави и
поради привидност, тъй като страните по тях не са целели те да породят
желаните правни последици, а единствената им цел е била да увредят нейните
интереси и самите те да се облагодетелстват, доколкото след
присъединяването на новите кредитори, въпреки значителното си по размер
вземане тя следвало да довнесе 159 611,01 лв. за тях, за да й бъдат възложени
недвижимите имоти, предмет на публична продан по делото, т.е. с
присъединяването на Б. по изпълнителното дело не било възможно И. да се
удовлетвори напълно, а дори за нея възникнали задължения. Твърди се също,
че Д. бил пасивен през целия изпълнителен процес и трудно откриваем за
призоваване, а в същото време по арбитражното дело се явил лично, за да
признае вземанията, като от действията на първия ответник и от
бездействията на втория може да се направи извод, че двата договора са
привидни и създадени с цел увреждане интересите на ищцата, като било
нелогично даването на заем с голяма сума на лице с множество кредитори и
дела, което не изпълнява задължението си, а няколко месеца по-късно да се
сключи нов договор със същото лице и да му се предоставят 200 000 лв., като
твърдението е, че сумите по двата договора не са реално предадени на първия
ответник или впоследствие са възстановени от него. Развиват се съображения
и за нищожност поради противоречия с добрите нрави на клаузата за
неустойка в размер на 50 000 лв. на ден. Предвид изложеното ищцата счита,
че двете сделки са относително недействителни по отношение на нея, а
вземанията на Й. Б. от Т. Д. по договор за заем от 26.07.2020 г. в размер на 70
000 лв. и по договор за поръчка от 14.02.2022 г. в общ размер от 300 000 лв., от
които 200 000 лв. дължима за връщане по неизпълнен договор сума и 100 000
лв. неустойка, не съществуват, поради което моли съда да постанови решение,
с което да бъде признато за установено в отношенията между страните, че тези
вземания не съществуват. Претендира разноски.
4
Ответницата Й. Б. оспорва предявените искове като неоснователни и
недоказани и моли съда да ги отхвърли. Твърди, че по сключения между
ответниците договор за заем от 26.07.2020 г. заемната сума е преведена по
банков път, като след като ответникът не изпълнил задължението си да върне
сумата в уговорения срок, тя завела дело пред Арбитражния съд при АБАС, Д.
взел участие в процеса и защитавал правата си, подал отговор на исковата
молба, твърдейки че договорът бил сключен при екстремни условия и нямал
възможност да прочете за задължението си за неустойка в размер на 0,5 % на
ден, по искане на страните производството било спряно за постигане на
споразумение с обещание за връщане на сумата, но такова не било направено
и Б. поискала възобновяване на производството, като на проведеното на
06.04.2021 г. заседание вместо ответника се явил баща му и депозирал молба
за отхвърляне на исковете, а Арбитражният съд осъдил Д. да й заплати 70 000
лв. главница по договора за заем, 7 350 лв. неустойка по същия договор за
периода от 03.08.2020 г. до датата на завеждане на исковата молба, законна
лихва върху главницата за периода от датата на завеждане на исковата молба
24.08.2020 г. до окончателно изпълнение на паричното задължение и разноски
от 2 575,20 лв. Впоследствие страните сключили договор за поръчка, тъй като
Д. обещал, че след него ще се издължи по договора за заем, като й преведе
част от сумата, която остава за него и в същото време ще й осигури
закупуването на автомобил, а тя се надявала по този начин да събере нещо по
решението, с което той бил осъден, поради некоректното поведение на
ответника по договора за заем тя настояла в договора за поръчка да се включи
сериозна неустойка, като на 21.02.2022 г., 22.02.2022 г. и 23.02.2022 г. му
превела по банков път общо 200 000 лв., а Д. трябвало да се яви на 23.02.2022
г. до 15 ч. в кантората на нотариус Т. Д. заедно с продавача на автомобила, за
да бъде прехвърлена собствеността, но той престанал да си вдига телефона, не
се явил до уговорения час в нотариалната кантора и не й върнал платената му
сума, поради което тя завела дело в Арбитражен съд при АБАС за връщане на
сумата 200 000лв., ведно с договорна неустойка в размер на 100 000 лв. за два
дни забава, Д. подал отговор на исковата молба, с който потвърдил
сключването на договора и получаването на парите, но твърдял, че
неизпълнението не е по негова вина, а поради бездействие на продавача на
автомобила, след това участвал лично в съдебното заседание по делото, а
Арбитражният съд осъдил Д. да й заплати претендираните суми и 9 200 лв.
5
разноски. Претендира разноски по делото.
Ответникът Т. Д. не е взел становище по исковете.
С обжалваното решение е признато за установено по отношение на С.
И. И., че вземането на Й. О. Б. в размер на 100 000 лв. неустойка за забава на
задължението за връщане на получената сума от 200 000 лв. по договор за
поръчка от 14.02.2022 г. за периода 23.02.2022 г. - 24.02.2022 г. от Т. С. Д. по
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 665/2022 г. по описа на Окръжен съд
– Пловдив, не съществува поради нищожност на клаузата за неустойка от
договор за поръчка от 14.02.2022 г., сключен между Й. О. Б. и Т. С. Д., поради
противоречие с добрите нрави, отхвърлени са исковете, предявени от С. И. И.
против Й. О. Б. и Т. С. Д. за признаване за установено, че вземането на Й. О. Б.
в размер на 70 000 лв. главница по договор за заем от 26.07.2020 г. от Т. С. Д.
по изпълнителен лист, издаден по ч.т.д. № 635/2021 г. по описа на Окръжен
съд - Пловдив, не съществува поради нищожност на сключения договор за
заем от 26.07.2020 г. поради противоречие с добрите нрави и поради
привидност, както и за признаване за установено, че вземането на Й. О. Б. в
размер на 200 000 лв. за връщане на платена от Б. сума по неизпълнен от Д.
договор за поръчка от 14.02.2022 г. от Т. С. Д. по изпълнителен лист, издаден
по ч.гр.д. № 665/2022 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, не съществува
поради нищожност на сключения договор за поръчка от 14.02.2022 г. поради
противоречие с добрите нрави и поради привидност, Й. О. Б. и Т. С. Д. са
осъдени да заплатят на С. И. И. 7 560,75 лв. разноски, а С. И. И. е осъдена да
заплати на Й. О. Б. 219 лв. разноски.
Решението е обжалвано от двете страни – от ищцата в отхвърлителната
му част и от ответницата в осъдителната част, поради което то е предмет на
въззивното производство в своята цялост.
При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се
установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.
По отношение на правилността на обжалваното решение съдът
съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване
проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в жалбата
фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални
нарушения от първоинстанционния съд.
6
Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата за
недопустимост на кумулативното съединяване на исковете, касаещи
нищожност на договорите на различни основания, водещо до недопустимост
на обжалваното решение.
В настоящото производство не са предявени искове за прогласяване
нищожността на двата посочени договора по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и по чл.
26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД, за да се обсъжда въпросът при какви условия могат да
бъдат съединени за общо разглеждане те. Съдът е сезиран с искове по чл. 464
от ГПК, при които един от взискателите оспорва съществуването на
вземанията на друг кредитор, като това оспорване може да се основава на
всички възражения, които могат да му се противопоставят, в т.ч. че
юридическият факт, от който вземанията са възникнали, не е могъл да породи
действие поради нищожност на договорите, в който случай съдът има
правомощия да прецени тяхната действителност, респ. пороците, водещи до
недействителност на същите.
От представеното по делото копие от изп.д. № 105/2017 г. по описа на
ЧСИ П. Н. с рег. № 911 и с район на действие района на Окръжен съд –
Пловдив се установява, че то е образувано по молба на Т. С.ова И. и въз
основа на изпълнителен лист от 18.02.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 2710/2013
г. по описа на Районен съд – Пловдив, с който „А б и“ ООД, Н Н Н и Т. С. Д. са
осъдени да заплатят солидарно на Т. С.ова И. 12 500 евро, представляващи
част от главница от 50 000 евро уговорена неустойка в т. ІV от спогодба от
09.04.2010 г. с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 14.02.2013 г. до окончателното й изплащане и 1
390 лв. разноски по делото, първоначално образувано като изп.д. № 383/2013
г. по описа на ЧСИ М О, впоследствие делото е прехвърлено на ЧСИ И Ч, а
след това на ЧСИ П. Н..
С разпореждане от 12.10.2021 г. на ЧСИ Н С. И. е конституирана като
взискател в качеството си на законен наследник на първоначалния взискател Т.
И., което й качество се установява от удостоверение за наследници от
31.08.2021 г.
С разпореждане от 08.02.2022 г. Й. Б. е конституирана като
присъединен взискател по изпълнителното дело с вземания към длъжника Т.
Д., както следва: 70 000 лв. главница, 10 344,44 лв. законна лихва за периода
7
24.08.2020 г. - 07.02.2022 г., 9 925,20 лв. неолихвяеми вземания, 9 500 лв.
адвокатски хонорар и 144,50 лв. такси към ЧСИ, като тя е представила
удостоверение от 07.02.2022 г. за присъединяване по чл. 456 от ГПК по
образуваното по нейна молба изп.д. № 383/2021 г. по описа на ЧСИ А А.
Тези суми се установяват от представеното копие от изп.д. № 383/2021
г. по описа на ЧСИ А А и изпълнителния лист, въз основа на който то е
образувано, издаден по ч.т.д. № 635/2021 г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив въз основа на арбитражно решение от 13.04.2021 г., постановено по
арб.д. № 30/2020 г. на Арбитражен съд при Асоциация български арбитражен
съд.
Впоследствие с разпореждане от 22.03.2022 г. на ЧСИ Н в
изпълнителното производство по реда на чл. 456 от ГПК са присъединени
вземанията на Б. към Т. Д. въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.
№ 665/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, за сумата 200 000 лв. за
връщане на платена от Б. сума по неизпълнен от Д. договор за поръчка от
14.02.2022 г., 100 000 лв. неустойка за забава за периода 23.02.2022 г. -
24.02.2022 г. и 9 200 лв. разноски в производството. Този изпълнителен лист е
издаден въз основа на арбитражно решение от 08.03.2022 г. по арб.д. №
45/2022 г. на Арбитражен съд при Асоциация български арбитражен съд.
По делото е прието като доказателство копие от арб.д. № 30/2020 г. на
Арбитражен съд при Асоциация български арбитражен съд, от което е видно,
че по него е представен препис от договор за заем от 26.07.2020 г., по силата
на който Б. е предоставила в заем на Д. 70 000 лв., която ще бъде предадена по
банков път, със задължение последният да я върне в срок до една седмица от
получаването й, както и уговорена неустойка от 0,5 % за всеки просрочен ден
за периода от падежа до окончателното изплащане на сумата. Сумата е била
преведена от Б. по банкова сметка на Д. с платежно нареждане от 27.07.2020 г.
с посочено основание за превода „договор за заем от 27.07.2020 г.“.
Исковата молба пред арбитражния съд е постъпила на 24.08.2020 г., в
нея като арбитър е посочен Д. В., същия ден е изпратено съобщение до
ответника с приложен препис от нея и възможност да подаде отговор, на
04.09.2020 г. е постъпил такъв, с който Д. се е съгласил да върне заетата сума,
но е поискал предоговаряне на неустойката за забава, на 08.09.2020 г. е
изготвен проекто-доклад, връчен на ответника на 09.09.2020 г., поради
8
преговори между страните производството е било спряно с определение от
заседание на 17.09.2020 г., спогодба не е била постигната и то е било
възобновено с определение от 30.03.2021 г., на проведеното заседание на
06.04.2021 г. вместо ответника се е явил баща му С. Т. Д., но не е имал
пълномощно и не е участвал при разглеждане на делото, а решението е
постановено на 13.04.2021 г. и съобщено на страните на следващия ден.
От представеното копие от арб.д. № 45/2022г. на Арбитражен съд при
Асоциация български арбитражен съд се установява, че по него е представен
договор за поръчка от 14.02.2022 г., по силата който Б. е възложила на Д. да
закупи от нейно име и за нейна сметка лек автомобил с определени
характеристики, подробно описани в договора, като за изпълнение на
възложената поръчка и за заплащане на цената на МПС-то ответницата се
съгласила да преведе на Д. общо 200 000 лв. по банков път, поръчката
трябвало да бъде изпълнена до 15,00 ч. на 23.02.2022 г., до който момент Д.
трябвало да представи необходимите документи, да доведе продавача на МПС
в нотариалната кантора на нотариус Т. Д. и да осигури сключването на
договор за покупко-продажба на МПС между продавача и Б., като за целта да
плати на продавача цената на МПС, а в случай, че не може да изпълни
поръчката Д. трябвало да върне получената от Б. сума най-късно до 16,00 ч. на
23.02.2022 г. с банков превод, като при забава дължи неустойка в размер на
100 000 лв. за всеки ден забава до окончателното изпълнение на задължението
за връщане на сумата.
Исковата молба пред арбитражния съд е подадена на 25.02.2022 г., в нея
като арбитър е посочен Д. В., същия ден на ответника е изпратено съобщение
за правото му да подаде отговор, получено от Д. на домашния му адрес същия
ден, той подал отговор отново на същата дата, изготвен е проекто-доклад по
делото на 28.02.2022 г., на същата дата Д. получил лично съобщението за
насрочване, а в проведеното съдебно заседание на 08.03.2022 г. ответникът
оспорил исковете, без да вземе становище по размера на неустойката, като
поискал да му бъде даден нов срок за изпълнение на договора за поръчка.
Решението е било постановено на 08.03.2022 г. и същия ден връчено на
страните на посочените от тях адреси.
Представени са три броя копия от платежни нареждания от 21.02.2022
г., 22.02.2022 г. и 23.02.2022 г., като на 21.02.2022 г. Б. превела на Д. по банков
9
път 70 000 лв. с основание за плащане „Първо плащане по договор за поръчка
от 14.02.2022 г.“, на 22.02.2022 г. тя превела на втория ответник по банков път
70 000 лв. с основание за плащане „Второ плащане по договор за поръчка от
14.02.2022 г.“ и на 23.02.2022 г. Б. превела на Д. по банков път 60 000 лв. с
основание за плащане „Трето плащане по договор за поръчка от 14.02.2022 г.“.
От приетото в първоинстанционното производство основно заключение
на съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице И С.а, неоспорено от страните
и което съдът като компетентно изготвено възприема, се установява, че на
27.07.2020 г. по банковата сметка на Т. Д. има получен превод с наредител Й.
Б. в размер на 70 000 лв. с основание „договор за заем от 27.07.2020 г.“, а
сумата е изтеглена в брой същия ден от Д. без заявка, поради което му е
събрана банкова такса в размер на 417,45 лв. и изплатени на каса 69 575,03 лв.
Установява се също, че на 21.02.2022 г. по банковата сметка на Д. има получен
превод с наредител първата ответница от 70 000 лв. с основание „Първо
плащане по договор за поръчка от 14.02.2022 г.“, на 22.02.2022 г. има получен
превод с наредител Б. от 70 000 лв. с основание „Второ плащане по договор за
поръчка от 14.02.2022 г.“ и на 23.02.2022 г. има получен превод с наредител Б.
от 60 000 лв. с основание „Трето плащане по договор за поръчка от 14.02.2022
г.“, като всяка от тези суми Д. е теглил на каса в деня на нейното получаване.
Видно от приетите по делото писмени доказателства /копие от
извлечение от движение по банкови сметки в „И А б“ АД с титуляр Й. Б./ и от
допълнителното заключение на вещото лице С.а, което съдът възприема, на
21.02.2022 г. в 12:01:55 ч. С. Т. Д. е внесъл по сметка на първата ответница 70
000 лв. с основание на превода „Първо плащане по договор за заем от
18.02.2022 г.“, на същата дата в 12:07:09 ч. е извършен вътрешнобанков превод
на тази сума с получател Т. Д. с основание на превода „Първо плащане по
договор за поръчка от 14.02.2022 г.“, а сумата е изтеглена от Д. същия ден в
12:14 ч. На 22.02.2022 г. в 11:00:49 ч. С. Т. Д. е внесъл по сметка на
ответницата на каса 70 000 лв. с основание на превода „Второ плащане по
договор за заем от 18.02.2022 г.“, на същата дата в 11:04:32 ч. е извършен
вътрешнобанков превод на сумата с получател Т. Д. с основание на превода
„Второ плащане по договор за поръчка от 14.02.2022 г.“ и сумата е изтеглена
от Д. същия ден в 11:13 ч. На 23.02.2022 г. в 11:21:28 ч. С. Т. Д. е внесъл на
каса по сметка на ответницата 60 000 лв. с основание на превода „Трето
плащане по договор за заем от 18.02.2022 г.“, на същата дата в 11:25:54 ч. е
10
извършен вътрешнобанков превод на тази сума с получател втория ответник с
основание на превода „Трето плащане по договор за поръчка от 14.02.2022 г.“
и тя е изтеглена от Д. същия ден в 12:14 ч.
По отношение на договора за заем:
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД нищожни са
договорите, които накърняват добрите нрави.
Посочената разпоредба не съдържа легална дефиниция на понятието
„добри нрави“, като такова не се съдържа и другаде в законодателството ни.
Според ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС
добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона, като добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, един от които е принципът на
справедливостта, а в гражданските правоотношения той изисква да се закриля
и защитава всеки признат от закона интерес, като преценката за нищожност на
договора поради накърняване на добрите нрави се извършва за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора.
На база на възприетото в правната теория и съдебната практика може
да се заключи, че добрите нрави са морални норми, етични правила за
поведение, установени в обществото, общи за всички правни субекти, чието
зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, поради която
причина те са критерий за преценка действителността на сделките.
Един от основните принципи в облигационното право е свободата на
договаряне между страните, изразен законодателно в разпоредбата на чл. 9 от
ЗЗД, според която страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на
добрите нрави.
Следователно на страните е дадена възможност на самостоятелна
преценка за дължимите насрещни престации и тяхната еквивалентност, като
границата за това е спазване на императивните правила и добрите нрави.
В случая при сключване на договора за заем ответниците са се
споразумели, че Б. ще предостави на Д. 70 000 лв., която последният се
11
задължил да върне в срок до една седмица от получаването й, сумата била
преведена от първата ответница по банкова сметка на втория ответник и
получена от него.
Действително в договора е уговорено, че дадената в заем сума ще бъде
върната след седмица, което е много кратък срок за подобен вид сделки, и ще
се дължи неустойка от 0,5 % за всеки просрочен ден, но от една страна тези
условия са част от правото на страните свободно да определят съдържанието
на договора, а от друга – предмет на настоящото дело не е присъдената с
арбитражното решение неустойка от 7 350 лв. за периода 03.08.2020 г. –
24.08.2020 г., поради което не следва да бъде обсъждана действителността на
тази клауза.
От друга страна привидна е тази сделка, при която е налице взаимно
съгласие на съконтрахентите, че не желаят правното действие на външно
обективираните волеизявления, т.е. налице е съзнателно несъответствие
между желаното и изразеното, като симулативната сделка се сключва само, за
да се даде външен вид, че страните искат тя да породи правни последици, но в
действителност те не желаят такива и по принцип тези сделки са насочени към
накърняване интересите на трети лица
В настоящия случай се твърди наличие на абсолютна симулация, при
която не се желаят последиците на привидния акт или въобще някакъв
резултат от сделката.
По делото няма никакви данни за привидност на уговорката между
заемодател и заемател – всички съществени условия на договора за заем от
26.07.2020 г. са били уговорени конкретно, в т.ч. заемната сума и срокът за
връщането й, тя е била преведена от Б. на Д. по банков път на следващия ден и
впоследствие изтеглена от него, при липсата на изпълнение около месец по-
късно първата ответница е завела дело пред арбитражния съд, за да получи
вземанията си, за избора на арбитраж е било постигнато съгласие между
страните, производството по делото е било спряно за повече от шест месеца за
постигане на спогодба, а при липса на такава е било постановено решение и
уважени исковете.
Противен извод не може да бъде направен единствено поради това, че
банковите сметки на заемодател и заемател са били открити на една и съща
дата /27.07.2020 г./ в един и същ банков клон на една и съща банка /“И А б“
12
АД офис О, к Б/, както и от това, че Д. е изтеглил същия ден преведената му
сума, заплащайки висока банкова такса. От една страна по какъв начин ще
бъде изпълнено поетото задължение не се отразява на действителността на
волеизявленията на страните, а от друга – предвид краткия срок за връщане на
заема и високия размер на неустойката, с който се е съгласил, може да се
предположи, че заемателят е имал спешна нужда от средства и е било логично
да изтегли сумата веднага.
На база на събраните по делото доказателства не може да се направи
обоснован извод, че договорът за заем е бил сключен с цел да се увредят
интересите на ищцата като взискател по образуваното изпълнително дело или
че целеният с нея резултат противоречи на принципа за справедливост или
друг принцип, действащ в гражданските правоотношения, както и че
договорът за заем е привиден, поради което съдът приема, че този договор е
действителен, породил е правно действие и вземането на Б. от Д. от 70 000 лв.
главница по него съществува.
По отношение на договора за поръчка:
Както вече беше посочено, с договор за поръчка от 14.02.2022 г. Б.
възложила на Д. да закупи от нейно име и за нейна сметка лек автомобил „М Б
М ******“ с много подробно посочени характеристики на същия, като за
изпълнение на възложената поръчка и за заплащане на цената на МПС-то
ответницата се съгласила да заплати на Д. общо 200 000 лв. по банков път в
тридневен срок от деня, в който довереникът уведоми доверителя, че е
намерил търсеното МПС, поръчката трябвало да бъде изпълнена до 15,00 ч. на
23.02.2022 г., до който момент Д. трябвало да представи необходимите
документи, да доведе продавача на МПС в нотариалната кантора на нотариус
Т. Д. и да осигури сключването на договор за покупко-продажба на МПС
между продавача и Б., като за целта преди това плати на продавача цената на
МПС. В чл. 1, ал. 3 от договора е уговорено също, че довереникът се
задължава да плати на продавача на МПС договорената между тях цена, като
разликата между така договорената и платена на продавача от довереника
цена на МПС и сумата, платена от доверителя на довереника от 200 000 лв.,
съставлява възнаграждението на довереника за изпълнение на поръчката.
Имайки предвид спецификата на отношенията между страните и
обективната липса на възможност за ищцата да ангажира преки доказателства
13
за действителната воля на Б. и Д. при сключване на договора за поръчка,
следва да се преценят всички обстоятелства около подписване на този договор
и цялостното поведение на ответниците преди и след него, които, преценени в
тяхната съвкупност, да доведат до мотивиран извод за истинското желание на
съконтрахентите.
При внимателния прочит на договора и оценка на последвалите
действия и постановени актове прави впечатление изключителната бързина,
при която са извършени те, кореспондираща на провежданата в същото време
публична продан в изпълнителното производство и необходимостта да бъдат
установени вземанията на взискателите към момента на приключването й.
С договора за поръчка на Д. е възложено да намери лек автомобил от
висока класа, с много конкретни характеристики и допълнителни екстри за
много кратък период от време за този вид луксозни автомобили, при това без
да е посочена конкретна цена на търсената вещ, която да обвързва довереника,
а му е дадена възможност на практика да договори каквато цена прецени за
необходимо в рамките на 200 000 лв., а при цена, равна на посочената,
довереникът няма да получи възнаграждение по сключения договор, което
обезсмисля неговите усилия.
Тази липса означава, че или между страните по този договор има
прекалено силно доверие и няма необходимост от конкретни уговорки, или не
е имало значение за какво точно ще се споразумеят съконтрахентите, тъй като
договорът няма да бъде изпълнен.
В подкрепа на този извод е и представеният договор за цесия от
22.12.2023 г. /л. 167 гръб от делото на окръжния съд/, с който Й. Б. е
прехвърлила на „Х г“ ЕООД своите вземания от длъжника Т. Д., установени с
решения по арб.д. № 30/2020 г. и арб. № 45/2022 г., включващи главница,
лихви неустойки, разноски и всички вземания, възникнали във връзка с
цитираните арбитражни и изпълнителни дела, като цената по договора за
цесия, срокът и начинът на плащане ще бъдат договорени с допълнително
споразумение, каквото по делото не е представено. Освен че този договор е
нищожен поради липса на предмет /липса на уговорка за един от
съществените му елементи – цената/, той отново е индиция за
симулативността на договора за поръчка, като при действително платена сума
от 200 000 лв. всеки кредитор би защитавал интересите си много по-
14
задълбочено и отговорно.
От друга страна противоречи на всякаква правна и житейска логика
поведението на Б., която към момента на сключване на този договор вече има
вземания от Д. в общ размер на повече от 80 000 лв. /без в тази сума да се
включва законната лихва за забава/, установени с решение на арбитражен съд,
и повече от две години не може да ги събере, като вместо да се съгласи да
преведе на втория ответник сумата 200 000 лв. само въз основа на устно
уведомяване, че е изпълнил поръчката, тя е можела да заплати директно на
продавача продажната цена на лекия автомобил /при това последната вноска е
внесла само няколко часа преди изповядване на сделката при нотариус/ и да
прихване евентуалното възнаграждение на Д. по договора за поръчка с
вземането си по договора за заем, като по този начин щеше да изпълни
задълженията си по договора.
Не може да не се отбележи и начинът на плащане на уговорената цена
– в три поредни дни на три вноски от 70 000 лв., 70 000 лв. и 60 000 лв., като и
в трите случая бащата на втория ответник С. Т. Д. /което качество е
установено от Справка за физически лица на МРРБ – л. 2270 от делото на
окръжния съд/ е внесъл на каса по сметка на Б. съответната сума с основание
на превода „Плащане по договор за заем от 18.02.2022 г.“, няколко минути по-
късно тя чрез вътрешнобанков превод е преведена на Д. и минути по-късно е
изтеглена от последния. По делото не се представи цитираният договор за
заем между Б. и С. Д., както и не се ангажираха доказателства за
възможността на втората ответница да отпуска заеми в такива високи размери
/в т.ч. процесния/ на лица от едно семейство.
Прави впечатление също фактът, че двете арбитражни дела са
разгледани от един и същ арбитър, избран от първата ответница, както и
особената процесуална активност и бързина на длъжника Т. Д. по арб.д. №
45/2022 г., който е получил съобщението с препис от исковата молба в деня на
постъпването й, същия ден е подал отговор на същата, отново лично е получил
на домашния си адрес съобщението за насрочване на делото в деня на
изготвяне от съда на проекто-доклада, а на датата 08.03.2022 г. се е провело
съдебно заседание, постановено е решение и то е връчено на ответниците, при
това адресът на Б. е в гр. В Т, но това не й е попречило да го получи същия
ден. Сами по себе си тези своевременни действия са похвални и желани, но те
15
пораждат основателни съмнения, когато се сравнят с абсолютното
бездействие и невъзможност да бъде намерен Д. в изпълнителното
производство и по настоящото исково дело. Към посоченото следва да се
прибави и това, че преписът от исковата молба, изпратен до Й. Б. по делото, е
получен на 15.03.2023 г. от бащата на втория ответник С. Д. с посочване, че е
неин свекър /л. 46 от делото на окръжния съд/, като в същото време той е
отказал да получи съобщението до сина си.
Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че договорът за
поръчка е привиден и като такъв е нищожен, поради което вземанията по него
не съществуват.
За пълнота на изложението следва да се добави, че на собствено
основание клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите
нрави.
Освен горепосочените съображения досежно противоречието на един
договор с добрите нрави следва да се посочи и ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк.д.
№ 1/2009 г. на ОСTK на ВКС, според което нищожна поради накърняване на
добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
При извършване на преценка за нищожност по конкретния случай към
момента на сключване на договора настоящият състав споделя извода на
окръжния съд, че клаузата за неустойка по договора за поръчка в размер на
100 000 лв. за всеки ден забава /при главница от 200 000 лв./ е нищожна
поради противоречие с добрите нрави, тъй като уговореният размер на същата
значително надхвърля трите горепосочени функции на неустойката и целта й е
да обогати неоснователно лицето, в чиято полза е уговорена, респ. да се
обедни неоснователно насрещната страна, и това противоречи на основните
правни принципи в гражданските правоотношения за добросъвестност и
справедливост.
На база на събраните по делото доказателства и изведените въз основа
на тях правни изводи съдът приема, че договорът за заем от 26.07.2020 г. е
действителен, не е установено той да противоречи на добрите нрави или да е
симулативен, а вземането на Б. от Д. по него в размер на 70 000 лв.
съществува, но договорът за поръчка от 14.02.2022 г. е нищожен като
симулативен, а в частта за уговорената неустойка противоречи на добрите
16
нрави, поради което вземанията на Б. от Д. по него в размер на 200 000 лв.
главница и 100 000 лв. неустойка не съществуват.
Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че предявеният иск по
чл. 464 от ГПК по отношение вземането по договора за заем е неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен и първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в тази част, а исковете по чл. 464 от ГПК по
отношение на вземанията по договора за поръчка са основателни и следва да
бъдат уважени и решението на окръжния съд следва да бъде отменено в тази
част.
С оглед изхода на спора на ищцата се дължат разноски за
първоинстанционното производство в общ размер на 22 705 лв. съразмерно на
уважената част от исковете на база общите извършени такива от 28 002,77 лв.,
в т.ч. за заплатено адвокатско възнаграждение от 12 000 лв., като следва да
бъде потвърдено решението в частта, в която ответниците са осъдени да
заплатят на ищцата разноски от 7 560,75 лв. и следва те да бъдат осъдени да й
заплатят допълнително 15 144,25 лв.
Следва да бъде потвърдено решението на окръжния съд в частта, в
която И. е осъдена да заплати на Б. разноски до размер от 56,75 лв., като над
този размер до присъдения от 219 лв. решението следва да бъде отменено.
На ищцата и първата ответница се дължат разноски за въззивното
производство съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете,
както следва: на И. 4 000 лв. - част от заплатената от нея държавна такса, като
няма данни за други извършени разноски, в т.ч. за адвокатско възнаграждение;
на Б. – 2 463 лв., представляваща част от заплатеното адвокатско
възнаграждение от 9 500 лв. за изготвяне на отговор на въззивната жалба на
ищцата, като останалите претендирани разноски от 2 000 лв. държавна такса и
8 650 лв. адвокатско възнаграждение са извършени във връзка с подадената от
ответницата въззивна жалба, която е оставена без уважение, поради което те
не следва да бъдат възстановени.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1079/08.08.2024 г., постановено по гр.д. №
17
9/2023 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ІІ гр.с., в частта, в която е
отхвърлен предявеният от С. И. И. против Й. О. Б. и Т. С. Д. иск за признаване
за установено, че вземането на Й. О. Б. в размер на 200 000,00 лв. /двеста
хиляди лева/ връщане на платена от нея сума по неизпълнен от Д. договор за
поръчка от 14.02.2022 г. срещу Т. С. Д. по изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д. № 665/2022 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, не съществува
поради нищожност на сключения договор за поръчка от 14.02.2022 г. поради
привидност и в частта, в която С. И. И. е осъдена да заплати на Й. О. Б.
разноски за разликата над 56,75 лв. /петдесет и шест лева и седемдесет и пет
стотинки/ до присъдените 219,00 лв. /двеста и деветнадесет лева/, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. И. И. от гр. П, ул.
И В № *, ЕГН **********, че вземането на Й. О. Б. от гр. В Т ул. Н б № **,
ЕГН ********** в размер на 200 000,00 лв. /двеста хиляди лева/ връщане на
платена от нея сума по неизпълнен от Д. договор за поръчка от 14.02.2022 г.
срещу Т. С. Д. от гр. П., ул. Д. Г. № **, ЕГН ********** по изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.д. № 665/2022 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, не
съществува поради нищожност на сключения договор за поръчка от
14.02.2022 г. поради привидност.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1079/08.08.2024 г., постановено по гр.д.
№ 9/2023 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ІІ гр.с., в частта, в която е
отхвърлен предявеният от С. И. И. против Й. О. Б. и Т. С. Д. иск за признаване
за установено, че вземането на Й. О. Б. в размер на 70 000,00 лв. главница по
договор за заем от 26.07.2020 г. срещу Т. С. Д. по изпълнителен лист, издаден
по ч.т.д. № 635/2021 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, не съществува
поради нищожност на сключения договор за заем от 26.07.2020 г. поради
противоречие с добрите нрави и поради привидност, в частта, в която е
признато за установено по отношение на С. И. И., че вземането на Й. О. Б. в
размер на 100 000,00 лв. неустойка за забава на задължението за връщане на
получената сума от 200 000,00 лв. по договор за поръчка от 14.02.2022 г. за
периода 23.02.2022 г. - 24.02.2022 г. срещу Т. С. Д., по изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.д. № 665/2022 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, не
съществува поради нищожност на клаузата за неустойка от договор за поръчка
от 14.02.2022 г., сключен между Й. О. Б. и Т. С. Д., поради противоречие с
добрите нрави, в частта, в която Й. О. Б. и Т. С. Д. са осъдени да заплатят на С.
18
И. И. 7 560,75 лв. разноски и в частта, в която С. И. И. е осъдена да заплати на
Й. О. Б. разноски до размер от 56,75 лв. /петдесет и шест лева и седемдесет и
пет стотинки/.
ОСЪЖДА Й. О. Б. от гр. В Т ул. Н б № **, ЕГН ********** и Т. С. Д.
от гр. П., ул. Д. Г. № **, ЕГН ********** да заплатят на С. И. И. от гр. П, ул. И
В № *, ЕГН ********** общо 19 144,25 лв. /деветнадесет хиляди сто
четиридесет и четири лева и двадесет и пет стотинки/ разноски в
производството по делото.
ОСЪЖДА С. И. И. от гр. П, ул. И В № *, ЕГН ********** да заплати
на Й. О. Б. от гр. В Т ул. Н б № **, ЕГН ********** 2 463,00 лв. /две хиляди
четиристотин шестдесет и три лева/ разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19