Решение по дело №388/2019 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 801
Дата: 3 октомври 2019 г. (в сила от 4 декември 2019 г.)
Съдия: Андрей Николов Радев
Дело: 20191520100388
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 801

гр.Кюстендил, 03.10.2019 год.

В    И М Е Т О  НА   Н А Р О Д А

 

Кюстендилският районен съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ

 

при участието на съдебният секретар-протоколист Янка Ангелова като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№ 388/2019 год., ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ  ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

Р.К.Е., ЕГН **********,*** е предявил против Р.И.М., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.59, ал.9 СК за изменение на режима на лични контакти между ищеца и ненавършилото им пълнолетие дете – Р. Р. Е., определен по гр.д.№915/2015г. по описа на ДРС, като се иска същият да бъде разширен, както следва: детето да бъде при ищеца всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 08.00 до 20.00 часа с преспиване, както и всяка втора и четвърта сряда от месеца, както и тридесет дни през лятото, които не съвпадат с годишния платен отпуск на майката и двадесет дни през зимата.

Ищецът навежда доводи за наличието на синдром на родителското отчуждение, поради което определеният първоначално режим на лични контакти между него и детето бил неосъществим. Първоначално определеният режим на лични контакти на детето с бащата бил ефективен, но към септември 2017г. ищецът усетил силно отчуждаване от страна на детето. Многократно провеждал разговори и правел компромиси за нормализиране на отношенията си с него, но безрезултатно. Това се дължало на силното психическо въздействие и натиск от страна на ответницата и породеният в тази връзка синдром на родителското отчуждаване.

В срока за отговор ответницата изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция като моли същата да бъде отхвърлена. Оспорва наличието на синдром на родителско отчуждение, а ако такъв бъде установен – че той се дължи изцяло на поведението на ищеца. Обяснява поведението на детето си изцяло с държането на баща й, с това, че той я карал да лъже майка си, че живее с друга жена, пренебрегвал личните й нужди и потребности, не се съобразявал с желанието й да се виждат насаме, без намесата на трети човек. Отрича намесата си досежно формираното отношение на детето спрямо ищеца.

КРС, след като обсъди събраните по делото доказателства при усл. на чл.235,ал.2 и 3 ГПК, приема за установено следното.

Страните по делото са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с решение № 339/03.07.2015г. на ДРС по гр.д.№ 915/2015 г. При прекратяване на брака страните са постигнали споразумение, съгласно което на ответницата е предоставено упражняването на родителските права на ненавършилото пълнолетие тяхно дете Р. Р. Е., като на ищеца е определен режим на личен контакт с детето.

По делото са приети като доказателства още: копие от удостоверение за раждане на Р. Р. Е., родена на ***г., Психологично становище, издадено от клиничен психолог В. М. /л. 21 – 32 от гр.д.  1155/2018 на ДРС/, разпечатки от мобилни оператори /л. 33 – 74 от гр.д. 1155/2018г. на ДРС/. В качеството на свидетели са разпитани: К. Г. Е., О.Й. С., Е. О. Н. Приети са съдебно психологична експертиза /л. 15 – 22 от гр.д. 388/2019г. на КРС/, повторна съдебно-психологична експертиза /л. 52 – 62 от гр. д. 388/2019 на КРС/, както и мнение на ДСП чрез социален работник М. Р. дадено в о.с.з. на 27.03.2019г. /л. 9,10 от гр.д. 388/2019г на КРС/.

При така установеното съдът прави следните правни изводи: Предявеният иск е с правно основание  чл. 59, ал. 9 от СК. Съгласно посочената разпоредба постановените мерки относно упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца при прекратяване на брака на техните родители могат да бъдат изменяни и да бъдат определени нови, при изменение на обстоятелствата, при които са определени първоначалните такива. Осъществяването на лични контакти между детето и родителя при когото то не живее е част от обема на родителските права и е неотменно правото на детето да контактува с двамата родители.

С Решение № 160 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 214/2014 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, по приложението именно на  чл. 59, ал. 9 СК е дадено ясно разрешение на спорния по делото въпрос като сочи каква може да бъде промяната на взети предвид при определяне на първоначалните мерки обстоятелства, като изрично е посочено и релевираното от ищеца такова – „отчуждаване на детето по вина отглеждащия родител спрямо другия или обратно ".

Настоящият съд не приема, че доказателствата по делото  установяват "изменение на обстоятелствата", изразяващо се в проявен синдром на родителското отчуждение, който да се дължи на ответницата в настоящото производство. Съгласно трайно установената практика интересът на детето е водещото основание за възлагане на родителските права и режима на лични контакти на детето с родителя, комуто не е предоставено упражняването им, в това число и за промяна на мерките за упражняването им. В настоящото производство съдът установи този интерес, като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат физическото, психическото и нравственото развитие на детето Р..

При обосноваване на своите изводи съдът се позовава на изготвените и приобщени по делото съдебно-психологична експертиза и повторна такава, които отричат да са налице признаци на синдром на родителско отчуждение, дължащ се на поведението на ответницата в производството. Съдът счита последните за обосновани и компетентно изготвени и ги кредитира изцяло. Промяната в поведението на детето се обяснява с напредналата му възраст и вече оформени морални и етични възгледи и разбирания от една страна и несъобразеното поведението на ищеца с така настъпилите у детето му промени – от друга. Фрустрацията у ненавършилото пълнолетие дете се дължи на разминаване в очакванията му досежно дължимата грижа и поведение от страна на ищеца и действителното му такова, но не и на поведението на ответницата.

В настоящия случай съдът счита, че интересът на детето, ще е защитен, ако не се разшири режимът на лични контакти на същото с баща му, още повече, че в последните 2 години те нямат никакъв контакт. От събраните по делото гласни доказателства (показания на свидетелите С. и Н.), се установи, че майката е отговорен родител, съвестно изпълнява родителските си задължения, а детето се развива добре, чувства се сигурно и спокойно, общува нормално с връстниците си, както и че ответницата по никакъв начин не е препятствала контактите между бащата и детето, напротив – осигурявала е лични контакти извън установения режим, което е от изключителна важност за формиране на чувство за идентичност у детето и е признак за добър родителски капацитет. Тези обстоятелства се установяват и от самата Р., разпитана в о.с.з. от 03.07.2019г.

 С решение № 207 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 911/2012 г., IV г. о. е разяснено по реда на чл.290 ГПК, че желанието на родителите и това на децата относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда. Техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като висшият критерий за решението на съда е интересът на децата. Така, отчитайки преди всичко интереса на детето съдът взема предвид категоричния отказ на последното заявен в посоченото о.с.з. да поддържа личен контакт с ищеца, „… защото просто няма сила, която да ме накара да отида при него….“ в съответстие с мнението на социалния работник М. Р., че в най-голям интерес на детето е съдът да се съобрази с мнението му. А тук последното е от изключително значение, доколкото на базата на приобщения  по делото доказателствен материал, не се установи манипулация от страна на майката.

От друга страна вещото лице маг. психолог С.Б. отчита обстоятелството, че ищецът е осъзнал грешките си като родител и е в интерес на детето връзката баща – дъщеря да се развива. Съдът намира, че тази връзка родител – дете няма да претърпи развитие чрез разширяване режима на лични контакти на ищеца с непълнолетната Р., а напротив – би се влошила. Такова развитие в положителна насока би могло да бъде постигнато посредством предварителна подготовка съобразена с нуждите и психическото състояние на детето и спечелване на доверието на бащата в рамките на вече определения режим.

Както бе посочено, за да бъде уважен иск с правно основание  чл. 59, ал. 9 СК, следва да бъде установено възникването на нови обстоятелства, които са от съществено значение  и най-вече -  водят до извода, че интересите на детето ще бъдат по-добре защитени,каквито обстоятелства в процесния случай не се установиха.

Водим от горното и на осн.чл.59,ал.9 СК,съдът:

 

                                 Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Р.К.Е., ЕГН **********,*** ,против Р.И.М., ЕГН **********,***, иск да бъде изменен режимът на лични контакти на ищеца по отношение на детето Р. Р. Е., ЕГН:**********, определен с решение №339 по гр. д. № 915/2015 г. на ДРС като същият бъде разширен както следва:  детето да бъде при ищеца всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 08.00 до 20.00 часа с преспиване, както и всяка втора и четвърта сряда от месеца, както и тридесет дни през лятото, които не съвпадат с годишния платен отпуск на майката и двадесет дни през зимата.

ОСЪЖДА Р.К.Е., ЕГН **********,***  да заплати на Р.И.М., ЕГН **********,***, сума в размер на 712.25 лева (седемстотин и дванадесет лева и двадесет и пет стотинки) направени от последната разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Kюстендилски окръжен съд.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: