МОТИВИ по НЧХД № 67/2021 година

М.Е.П. *** е предаден на съд по частно обвинение от И.Д.М. ***, за извършено престъпление по чл.130 ал.1 НК.

В съдебно заседание повереникът на тъжителя поддържа обвинението, като акцентира, че в настоящия случай  Закона за закрила от домашно насилие не може да намери приложение, доколкото същият урежда съвсем различна материя, а именно овладяването на кризисни ситуации в семейна среда и извеждането на член от семейството в необходимата дистанция.

Подсъдимият М.П. е бил редовно призован на съдебното следствие, но е упражнил правото си да не се явява, поради което ход на делото е даден в негово отсъствие и му е назначен служебен защитник, в лицето на адв. М.С. от ВАК. Последният взема становище на първо място, че подсъдимия е извършил описаното деяние в тъжбата, но въпреки това акцентира, че следва подсъдимия да бъде признат за невинен и да бъде прекратено производството, тъй като деянието е предмет на разглеждане по Закона за домашното насилие.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: заверено ксерокопие от Медицинско свидетелство под амбулаторен № 179/30.07.2020 г. и Характеристична справка под вх.№ 260864/19.02.2021 г., изготвена от мл.полицейски инспектор към V-то РУ-СДВР гр.С., Актуална справка за съдимост, ведно със заверени преписи от всички Бюлетини за съдимост, касаещи подсъдимия, Справка от Началника на Сектор „Режимна дейност“ към МП-ГД „ИН“ гр.С. под вх.№ 262112/17.05.2021 г. и Справка от Началника на Затвора гр.С. под вх.№ 262156/20.05.2021 г., Справка от Началник отдел „ОП-К. село“ при Столична община гр.С. под вх.№ 262521/02.08.2021 г., Справка от ТД на НАП С., офис П. под вх.№ 262543/10.08.2021 г. и Актуална справка за съдимост, касаеща подсъдимия. Съответно са разпитани свидетелите Д.Д.и М.М.. Назначена е и изслушана Съдебно-медицинска експертиза.

Съдебният състав намира за установено от събраните по делото доказателства, че подсъдимия М.П. и тъжителя И.М. са бивши роднини по сватовство, като подсъдимия е бил зет на тъжителя и същите са били в крайно влошени отношения. Подсъдимият е бивш съпруг на свидетелката Д.Д., като бракът им бил прекратен с Решение по Гр.дело № 370/2016 г. по описа на МРС, като родителските права по отношение на родените по време на брака деца, били възложени на свидетелката Д.. Семейното им жилище в с.В., община М., находящо се на ул.”С.” № 6 също било предоставено на свидетелката Д.. Причините за разтрогване на брака били многобройните прояви на агресия от страна на подсъдимия срещу свидетелката Д. и срещу членовете на нейното семейство. На 17.07.2020 г. подсъдимия пристигнал в с.В., като поводът му бил да осъществи контакт с децата си. На 29.07.2020 г. подсъдимия  и свидетелката Д. били на гости на техни познати. Подсъдимият употребил алкохол и малко след полунощ, въпреки пияното си състояние докарал едно от внучетата на тъжителя в с.В., където бил домът им, въпреки нежеланието и противопоставянето на свидетелката Д.. Същият предизвикал скандал и отново започнал проявите си на насилие над дъщерята на тъжителя, което събудило него и съпругата му. Подсъдимият и свидетелката Д.Д.били на втория етаж в дома на тъжителя, а последният и съпругата му били на първия етаж. Последните решили да се качат на горния етаж в опит да преустановят действията на подсъдимия спрямо дъщеря им и внуците им. Подсъдимият избутал  тъжителя, както и съпругата му – свидетелката М.М., като събирал багажа си, за да напусне жилището и междувременно хвърлял каквото му попадне пред погледа, в резултат на което счупил един телевизор и дистанционното му, телефон и таблет. В последствие хванал за гушата и започнал да души тъжителя, ударил го в стената, в шкаф, хвърлил го на леглото и пак започнал да го души, като последния не успял да се освободи сам. На помощ се притекли съпругата и дъщерята на тъжителя, които успели да избутат подсъдимия по стълбите. Подсъдимият излязъл навън, взел един камък и счупил колата на тъжителя и свидетелката Д., след което запалил мотоциклета си и се отправил в неизвестна посока. Тъжителя и семейството му сигнализирали за случилото се органите на полицията, но междувременно подсъдимия бил напуснал с.В.. Служителите на РУ гр.М. не успели да открият подсъдимия, като непосредствено на следващия ден тъжителя се снабдил с медицинско удостоверение, в което били описани получените от него травми. От назначената по делото Съдебно-медицинска експертиза, приета без възражения от страните се установява, че тъжителя е получил кръвонасядания в областта на гръдния кош, корема, седалището в дясно и дясна лакътна става, оток и охлузване в областта на дясна китка. Вещото лице е категорично, че по механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от удари с/или върху твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по начин и по време, посочени от тъжителя. На последният му е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живото, с оздравителен период около две, три седмици при липса на усложнения и нормален оздравителен процес.

Така възприетата и анализирана фактическа обстановка се подкрепя от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. Разпитаните по делото свидетели М.М. и Д.Д.са очевидци на извършеното от подсъдимия ,като техните показания са последователни, логични, без вътрешни противоречия и отразяват обективната фактическа обстановка, намерила отражение в по-горните абзаци. Поради нежеланието на подсъдимия да се яви по настоящето производство, не бяха снети обяснения от последния и не бе взето впредвид неговото волеизявление и позицията му. Съдебният състав намира, че категорично не може да бъде споделено така направеното възражение от процесуалния представител на подсъдимия, че се касае за деяние, предмет на Закона за домашното насилие. Приложението на Закона за закрила от домашно насилие не може категорично да намери приложение, тъй като същия охранява овладяването на кризисни ситуации в семейна среда и извеждането на член от семейството в необходимата дистанция. За подсъдимия не са налични приложени мерки, включително и по Закона за закрила от домашно насилие.

Съдебният състав намира, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.130 ал.1 от НК, като на 29.07.2020 г. около 24.00 часа в с.В., община М. в дом, находящ се на ул.“С.“ № 6, умишлено е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания в областта на гръдния кош, корема, седалището вдясно и дясна лакътна става; оток и охлузване в областта на дясна китка, довели до причиняване на временно разстройство на здравето, неопасно за живота на тъжителя И.Д.М.. Съгласно Постановление № 3 от 27.09.1979 год. на Пленума на ВС разстройство на здравето, извън случаите на тежка и средна телесни повреди се квалифицира като лека телесна повреда. Имат се предвид увреждания на организма, довели до болестно състояние, което не е продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота. Съставомерно по чл.130 ал.1 от НК е всяко кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомическата цялост на организма или тъканите, както и по-леки изменения във физиологическите му функции, извън болката и страданието. Безспорно подсъдимия е причинил на тъжителя временно разстройство на здравето, неопасно за живота му, като получените увреждания от тъжителя са кръвонасядания в областта на гръдния кош, корема, седалището вдясно и дясна лакътна става; оток и охлузване в областта на дясна китка. Безспорно подсъдимия е извършил деянието при пряк умисъл, като съгласно ППВС № 2/16.12.1957 год. при престъпленията, засягащи здравето и живота на личността за умисъла се съди по използваните средства, насоката, силата на ударите, мястото на нараняването, както и разстоянието, от което се посяга на жертвата. В конкретния случай подсъдимия е използвал ръцете си, за да хване за гушата тъжителя, да започне да го души, да го удари в стената и в шкафа и да го хвърли на леглото, като разстоянието е било непосредствено близко и силата на ударите е била в достатъчна степен, за да причини обективно описаните телесни повреди. Подсъдимият е съзнавал, че чрез нанесените удари при конкретното разстояние, насоката и силата на ударите, е напълно годно да се увреди здравето на тъжителя, като същият е предвиждал, че ще бъдат причинени телесни повреди. Същият е целял, желаел и респективно искал да увреди здравето на тъжителя.

Причини за извършване на престъплението от страна на подсъдимия са невъздържаното му поведение и неуважение и незачитане телесната неприкосновеност на гражданина.

Подсъдимият е със средно образование, разведен, безработен и осъждан.

При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимият съдът отчете, че за това престъпление закона предвижда до две години Лишаване от свобода или „Пробация”. За подсъдимият са събрани лоши характеристични данни, обременено съдебно минало, като видно от приложените доказателства по делото се установява, че същият последно е изтърпял наказание Лишаване от свобода на 16.06.2016 г. От приложената по делото Актуална справка за съдимост е видно, че подсъдимия е осъждан за различни по вид престъпления против собствеността и транспорта. От събраните по делото справки е видно, че подсъдимия е безработен и няма никакво налично движимо и недвижимо имущество. В контекста на отразените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и впредвид целите на наказанието, съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде определено наказание „Пробация”, което е алтернативно предвиденото наказание за извършеното престъпление по чл.130 ал.1 от НК. При определяне на алтернативното наказание съдът съобрази специфичните отношения между подсъдимия и семейството на тъжителя, а именно, че той е бивш зет, респективно съпруг на свидетелката Д..Лишаването на подсъдимия от свобода с изтърпяване на наказание в специализирано заведение би довело до травмиране на неговите деца,  включително и до поредно влошаване на отношенията в семейството. При определяне на наказанието „Пробация” бяха постановени Задължителните пробационни мерки, а именно: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ДВЕ ГОДИНИ – ТРИ ПЪТИ СЕДМИЧНО, съгласно чл.42а ал.2 т.1 от НК  и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, съгласно чл. 42а  ал.2 т.2 НК. Размерът на пробационните мерки бе съобразен с отегчаващите отговорността обстоятелства, определящи размера около средния.

Със своя съдебен акт съдът осъди подсъдимия да заплати на тъжителя направените от последния разноски, в размер на 514.97 лева. Направените по делото разноски представляват адвокатски хонорар, внесен депозит за вещо лице и за завеждане на делото.

По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.  

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: