Р Е Ш Е Н И Е
№ 160
град Пловдив, 02.02.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, XXVIII състав, в открито заседание на двеети номеври през две хиляди и двадесет и
първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Румяна Агаларева и участието на прокурор Костадин Паскалев като разгледа административно
дело № 1763/2021година
по описа на съда,
докладвано от председателя, взе предвид следното:
Производство по реда на Глава ХI АПК, вр. чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба, предявена от Ю.М.М. ***,
ЕГН**********, понастоящем в Затвора гр. Пловдив, депозирана чрез адв. В.С.,
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София. С нея се иска
ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 100000.00 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба в съда до окончателното ѝ изплащане, за претърпени от него
имуществени и неимуществени
вреди, настъпили от
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на МНО „задържане под стража“ в Следствен
арест-Пловдив за периода 01.12.2016г. до 01.05.2017г. и наказание „лишаване
от свобода“ в Затвора в гр.Пловдив за времето от 01.05.2017г до 22.06.2021г.. Ищецът сочи, че тези вреди са
се изразявали в обстоятелства по неговото унижение, срам, чувство на
безпомощност, болки и страдания за периодите, през които е пребивавал в местата
за изтърпяване на наказанието, като твърди, че те са пряк и непосредствен резултат
на поставянето му в неблагоприятни условия, обективирани в липса на достатъчно
жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на
човек“), не му ме бил осигурен санитарен възел и течаща топла и студена вода,
слабо осветление, довело до намаляване на зрението му, липса на достъпна
медицинска помощ, увреждане на здравето му поради настъпило заболяване дископатия, липса на раходки, нерегламентирано
работно време, изразило се в работа за повече от 8 часа труд и при намален
състав за нейното изпълнение. С така изложените обстоятелства счита, че са му
нарушени правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на
човека (съкр.ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (съкр. ЗИНЗС). В хода на съдебното производство поддържа
предявеният иск и ангажира гласни и писмени доказателства. По същество на спора
счита, че иска е доказан по своето основание и размер и моли да бъде присъдено
обезщетения според пълната му претенция. Претендира разноски.
Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч., оспорва предявените искови
претенции по основание и размер и ангажира доказателства писмени доказателства.
По същество на спора счита, че исска не е доказан по своето основание и размер
и моли да бъде отхвърлен. Не претендира разноски.
Контролиращата страна чрез участвалия по делото прокурор дава
заключение за неоснователност, необоснованост и недоказаност на предявения иск
и счита, че същият следва да бъде изцяло отхвърлен.
Съдът, като изслуша становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното от фактическа
страна:
От събраните по делото доказателства се установява, че Ю.М.М.
е търпял МНО Задържане под стража“ в Арест –Пловдив в периода 15.12.2016г до
12.06.2017г., и наложено по НОХД № 1333/201г на ОС-Пловдив наказание „лишаване
от свобода“ в Затвора- гр. Пловдив през периода от 16.06.2017г. до 26.07.2021г..
За периода на настаняването му в Арест –Пловдив той е бил в спално помещение
№113, с площ от 14.74кв.м. и е съжителствал с още две лица. В помещението е
имало общо 3 бр легла с размери 190/70 см, като две са тип „вишка“, имало е
маса за хранене с размери 60/60см и 2бр кръгли табуретки с диаметър 30см.
Предоставян му е ежеседмично изпиран постелъчен материал – чаршаф, одеала и
възглавница. Поддържането на хигиената е била задължение на настанените в тях
лица, като дезинфекция се е извършвала ежедневно. Изградената осветителна
система отговаря на изискванията за осветеност. Спалното помещение разполага
със собствен санитарен възел на площ 125х112см, с мивка със студена и топла
вода. Така чистата жилищна площ на настанените в него лица е по 4.50 кв. м. за
всяко едно от тях и е в съответствие с изискванията на чл.43 ал.4 ЗИНЗС.
Ползването на банята става по график два пъти седмично най- малко, а при
медицински нужди по лекарско предписание. Осигуряван му е престой на открито.
На помещенията е осигурена вентилация и осветеност и от разположения в тях
отваряем прозорец с размери 150/150 см.. Периодична обработка за дезинфекция,
дезинсекция и дератизация на помещението е провеждана съгласно сключения
Договор №10812/08.11.2016г. между ГД „ИН“ и дружество ДДД-1 ООД-София, в която
връзка са приложени протоколи от 29.11.2016г., 30.01.2017г., 29.03.2017г.,
16.05.2017г., като това е потвърдено и от приложените доклади по национален
превантивен механизъм на обмусмана на РБългария за извършени периодични
проверки.
По отношение на изтърпяване на наложеното му наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив се установи, че за периода на процесния
му престой М. е бил настанен в две спални помещения: за времето от 16.06.2017г
до 26.07.2019г. в спално помещение №61, което е с площ 27 кв.м, с прилежащ
санитарен възел 2.50 кв.м., чиста жилищна площ 24.50 кв.м., с предвиден
капацетет от 6 лица, фактически настанени също 6 лица. През този период на
пребиваване на ищеца в него техният
фактически брой от 6 лица не води до превишаване на лимитираният му капацитет,
поради което на всеки настанен е била осигурена чиста жилищна площ от 4.08кв.м..
Изяснява се, че спалното помещение има два отваряеми прозореца с размери
0.44х1.17кв.м и 0.95х1.17 кв.м, а прозорецът на санитарния възел е с размери
0.34х1.17 кв.м..
За времето от 26.07.2019г. е настанен в спално помещение №73,
което е с площ от 27.20кв.м и има прилежащ към него санитарен възел с размери 4.81
кв.м., чиста жилищна площ от 23.70 кв.м., с посочен капацитет за настаняване на
6 броя лишени от свобода. През този период на пребиваване на ищеца в него техният фактическия им брой е
бил от 6 до 9 лица, като единствено за времето от 19.02.20г. до 26.02.20г.. лимитираният
му капацитет не е бил превишаван. Изяснява се, че спалното помещение има два
отваряеми прозореца с размери 0.55х1.17см и 1.00х1.17см, а прозорецът на
санитарния възел е с размери 0.30х1.17см.. В него има поставено легло с размери
90/180 см за всяко едно лице и шкафове с размери 45/50 см.. Установява се, че в
периода от 26.07.2019г до 22.06.2021г. помещение №73, в което е бил настанен
ищецът, при съпоставка на размери на чиста жилищна площ и брой настанени в тях
лишени от свобода, винаги е бил превишаван размерът на дължимата чиста жилищна
площ от 4 кв.м., в който смисъл са били нарушени изискванията на чл.43 ал.4 ЗИНЗС. Санитарният възел към помещението е снабден с мивка с постоянно течаща
студена вода. Чрез тях е осигурена постоянна вентилация и проветряемост. Осветленито
в него отговаря на изискванията за осветеност и не се установява това да е
намалило зрението на ищеца. По отношение на наличните вредители, е извършвана
периодична обработка за дезинфекция, дезинсекция и дератизация на помещението,
съгласно сключения Договор №10812/08.11.2016г. между ГД „ИН“ и дружество ДДД-1
ООД-София. За изпълнението му са приложени протоколи по номера за извършвани
мероприятия в периода от 15.05.2017г. до 23.03.2021г., последните два на
Фаворит ДДД- Варна. Тези обстоятелства са изяснени и от приложените доклади по
национален превантивен механизъм на обмусмана на РБългария за извършени
периодични проверки.
Ищецът е бил назначаван на работа: в мебелно производство
„ремонт и боработка дървени сандъци“, 6 дневна работна седмица, 8 часов работен
ден за времето от 15.08.2017г. до 03.10.2017г.; обособено производство при 6
днеивна работна седмица, 8 часов работен ден за времето от 03.11.2017г. до
05.01.2018г.; от 21.03.2018г до
06.11.2018г. в обособено производство към ДП ФЗД-ТП-Пловдивна 6 дневна работна
седмица, 8 часов работен ден, един почивен ден; от 16.12.2018г. до 13.06.2021г
като транжорист в затворническа кухня, домакински щат, при 6 дневна работна
седмица, 8 часов работен ден, с един почивен ден. Установява се, че същият не е
превишавал 8 отработени часа на смяна, за което е представена справка
рег.№6083/22.07.2021г. на НС ФЛКР при Затвора Пловдив. За всеки един работещ е
осигурено всекидневното ползване на баня след приключване на работното
време. Не се установява възложените
трудови задължения на М. да са били в размер, несъответстващ на заеманата
длъжност, което се потвърждава от приложения инструктаж за безопасност от
14.12.2018г. и функционална характеристика за длъжността, с които същият е
запознат и е положил саморъчен подпис. Приложени са медицински документи за два
първични медицински прегледа на ищеца- амбулаторен лист №001332/24.07.2018г. и
амбулаторен лист №001285/16.11.2018г., касаещи оплаквания за състояние, засягащо гръбначния стълб. Съгласно приложена по делото медицинска справка Ю.М. има регистрирани два
медицински прегледа с невролог и ревматолог, като диагнозите са уточнени и е
проведена медикаментозна терапия. От приложената по делото медицинска
документация е видно, че на ищеца своевременно е оказвана медицинска помощ. В
този смисъл е и заключението на проведената съдебно- медицинска експертиза с
вещо лице д-р Б., прието в съдебно заседание. С него е направен извод, че
същият към 24.07.2018г е страдал от увреждане на нервус фибуларис, което се
дължи на травма в областта на нерва, а към 16.11.2018г е диагностициран с
„други спондилози с радиокулопатия“, което касае заболявания, свръзани с
дегенеративни изменения на гръбначния стълб, което е патологичен процес, като
така установените заболявания не могат да се свържат с неговия фактически
престой в местата за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“.
По делото са разпитани свидетелите Т.Д.Т. и Г.Т.Е.. В
показанията си свидетелят Т. излага обстоятелствата, че с ищеца се познават от затвора
–Пловдив, като в периода 2016-2017г са в съседни спални помещения. Според него,
всички спални помещения са били пренаселени, с постоянно настанени 9- 10 човека,
а трябвало да бъдат 6 човека. Винаги има гризачи и вредители, които са напаст
за лишените от свобода, а извършените ДДД обработки определя като неефективни.
За здравословни проблеми на ищеца не е бил уведомяван, като М. редовно е
спортувал във фитнеса. Сочи на липсата на топла вода в помещенията. Сочи, че се
е оплаквал от обема на задълженията си в затворническата кухня, защото нямало
достатъчно назначени лица за тяхното изпълнение.
Свидетелят Г.Е. в показанията си излага факти, че познава ищеца от съвместното им пребиваване в Затвора Пловдив, като са били
в съседни спални помещения. В помещението на ищеца били настанени по 9 човека
постоянно. Сочи, че М. е имал оплаквания от наличен теч и липса на топла вода,
както и от това, че постоянно има дървеници и хлебарки. Сочи, че заедно са били
в обособено производство, където естеството на работата е била свързана с
вредни прахови частици, а се е работило без необходимата вентилация. Сочи, че е
запознат с оплакването му, че в затворническата кухня полагат извънреден труд
поради липса на достатъчно назначени хора за извършване на необходимите
дейности.
Горната фактическа обстановка съдът установи от събраните
в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Така показанията
на свидетелите Т.Д.Т. и Г.Т.Е. съдът кредитира като обективни, последователни,
логични и взаимнодопълващи се, без възникнали съмнения в тяхната достоверност. Изяснява
се и от заключението на проведената СМЕ, което съдът изцяло кредитира като
логично, обосновано, правилно мотивирано и без възнигнали съмнения внеговата
правилност. Тя се подкрепя и от приобщените писмени доказателства- справка рег.
№4333/30.07.2021г на началник на Затвора Пловдив с приложения, приета в съдебно
заседание от 01.09.2021г., справка рег. №СА-1405/12.10.2021г. на началник
сектор „Арести“ ОС „ИН“-Пловдив с приложения, протоколи за извършени услуги по
дезинфекция и дезинсекция; 2бр. Доклади от извършени проверки по национален
превантивен механизъм на Омбусмана на Р България.
При така изяснената фактическа обстановка, на база събраните гласни и писмени
доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът прие следното от правна
страна:
Исковата претенция е за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на
администрацията на Следствен арест и Затвора гр. Пловдив, които съгласно
разпоредбата на чл.12 ал.1-3 ЗИНЗС са териториални поделения към Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, представляващо юридическо лице на
бюджетна издръжка. Съобразно разпоредбата на
чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. По отношение на посочената в иска
незаконосъобразна дейност по фактическото изпълнение на МНО „Задържане под
стража“ и наказание „лишаване от свобода“, безспорно се явява административна
дейност, която се осъществява от администрацията на посочените териториални
поделения, като тя включва изпълнение на условията за упражняване на правата от
задържаните лица и на техните задължения, което е в рамките на специфичният им
правен статус и положение. Налице е активна процесуална легитимация на
ответника.
По отоношение на съответствието на претенцията с материално-
правните предпоставки за осъществява на отговорност от ответника за извършена
незаконосъобразна административна дейност, съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС, осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС сочи, че за нарушение на ал.1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Така чл. 43, ал.2
от ЗИНЗС определя, че всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с
необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително
въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и
уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е
установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки
лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Не съществува легална дефиниция
на понятието „жилищна площ“, като тя се определя по общоприетите правила, а
именно с измерване по контура на съответните вертикални конструктивни елементи
– стени и колони. За да бъде достатъчна тази жилищна площ, тя следва да
осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно
движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в
затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.. Съгласно
чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща
вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с
правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е
конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в
затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения.
От установеното по делото, Ю.М. е пребивавал в Арест
Пловдив и в Затвора-Пловдив през посочените по – горе периоди, вкл. и към
датата на предявяване на исковата молба. Несъмнено се изяснява от представените от страните доказателства, че на ищеца е дължимо обезщетение за
неимуществени вреди за времето
от 26.07.2019г. до 22.06.2021година, причинени от
нарушение на разпоредбата на чл.43 ал.4 ЗИНЗС, предмет на
претенция по настоящото дело. Така се установявят обстоятелства, свързани с пребиваването му в Затвора-Пловдив,
когато спрямо него са налице незаконосъобразни действия и бездействия от страна
на затворническата администрация, дължащи се неосигуряване на дължимата му
жизнена площ от минимум 4 кв. м.. Тези незаконосъобразни действия са се
изразили в настаняването в тях на повече на брой лица, отколкото е капацитета
на спалното помещение. Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на
решението и цитираните правни норми, налага да се приеме, че помещенията, които
е обитавал М. при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“
в периода от 26.07.2019г. до 22.06.2021година /датата, посочена в исковата
молба като крайна за пребиваването му в Затвора Пловдив/ за всеки от настанените
в тях лица не е била осигурена жизнена площ от минимум 4 кв. м.. Този факт на
обитаване на пренаселени килии е достатъчен, за да се приеме, че в този период
от време, администрацията е поставила изтърпяващия наказание ищец в
неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. В тази си част
исковата молба се явява основателна, доказана и обоснована и претенцията следва
да бъде уважена.
По отношение на останалите претендирани от ищеца обезщетение
за неимуществени вреди в периода на престоя му в Следствен арест-Пловдив,
свързани с пренаселеност на спалните помещения и нарушение на чл.3 ал.2 ЗИНЗС,
съдът от събраните доказателства счита, че молбата се явява неоснователна.
Установи се, че спалното помещение в Арест –Пловдив е конструирано по начин,
при който настанените лица да имат жизнена площ от минимум 4кв.м. за всеки един
от тях. Помещенията са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща
студена и топла вода, като е осигурено отопление, пряк достъп на дневна светлина
и възможност за проветряване. Събраните доказателства сочат, че тези помещения
са с отлични хигиенни условия. Редовно се извършва ДДД обработка. Медицинската
помощ е достъпна и осигурявана своевременно. Така и при престоя му в Затвора
гр.Пловдив за периода 16.06.2019г. до 26.07.2019г. ищецът е бил настанен в спално помещение, в което
броят на лицата не е надвишавал капацитета му от 6 човека, с което му е била
осигурена минималната жизнена площ съгласно изискванията на чл.43 ал.4 ЗИНЗС,
като молбата му и в тази си част е неоснователна, необоснована и недоказана.
По отношение на претенцията на ищеца за дължимо
обезщетение, дължащо се на поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в
липса на отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, съдът счита, че иска се явява неоснователен, необоснован и недоказан.
Претенциите са свързани със спалните помещения, които от представените от
ответника писмени доказателства се установи, че са разполагали със санитарен
възел и постоянно течаща студена вода, като е осигурено отопление, осветяемост
и пряк достъп на дневна светлина, както и възможност за проветряване. Събраните
доказателства сочат, че тези помещения са с лоши хигиенни условия, но следва да
се отбележи, че хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни
помещения изцяло зависят от личните усилия на лишените от свобода, които се грижат
за почистването. Редовно се извършва ДДД обработка. Медицинската помощ е
достъпна и осигурявана своевременно. Съдът приема за недоказано и наличието на
паразити - дървеници и хлебарки в този период, доколкото от страна на ответника
се представиха доказателства за извършвани дезинфекция, дезинсекция и
дератизация. По отношение твърденията за липсващо медицинско обслужване и
влошеното здравословно състояние на М., съдът намира, че от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, действително се установи, че ищецът е имал
здравословен проблем през разглеждания период, когато е пребивавал в Затвора
гр. Пловдив, но безспорно се установи, че за решението му на същият е било оказано
медицинско обслужване и достъп до специализирано медицинско лечение. Трудовата
му дейност е била строго регламентирана, като дължимият брой часаве е бил
стриктно контролиран и отчитан. Естеството на работата е такова, че е извършван
необходим обем от работа съобразно дължимият от работника труд. Не се
установява полагане на извънреден труд от негова страна. Ето защо в тази си
част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
В този смисъл, на осн. чл. 284, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗИНЗС
следва да се приеме, че Ю.М. е претърпял твърдените от него неимуществени
вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически
състояния и дължащи се на обитаване на помещения, в който не му е била
предоставена жизнена площ от минимум 4 кв.м. за действително доказания период
на изтърпяване наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив. В тази
връзка конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на
чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ДР
на ЗОДОВ, според която размерът на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична
категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност,
размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени
вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и
времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите
нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в
страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство
за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като
законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде
определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и
обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна
дейност се е отразила на увреденото лице. Отчитайки посочените по-горе
обстоятелства, периода на увреждането, характерът и интензитета на породените
страдания и негативни преживявания, на ищеца следва да се присъди обезщетение
по справедливост в размер на 8 лева на ден за периода от 26.07.2019г. до
посочената от ищеца дата 22.06.2021година на пребиваването му в Затвора
гр.Пловдив, общо са 695 дни, като определеният му размер на 5560.00 лева най-точно и съответно ще
овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди, прицинените му болка и
страдания от поставянето му в неблагоприятни исловия за изтърпяване на
наложеното му наказание. В останалата си част до претендирания размер от 100000
лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Спрямо този
уважен размер на предявения иск от 2500.00 лева, ще следва да бъде уважена и
акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на
парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2021г.
– датата на постъпване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на
сумата.
При този изход на спора на ищеца се дължат и направените
разноски. Същите се констатираха само в размер на 10 лева за платена държавна
такса. Приложеният по делото договор за правна защита и съдействие от
25.06.2021г. не съдържа платено адвокатско възнаграждение и неговият размер не
се доказа в хода на производството.Ето защо съдът не дължи произнасяне по него.
Ответникът не претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение, ето защо съдът
не следва да се произнася в тази част.
Така мотивиран и на
осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” – С., ул. ”***”
№ 21, да заплати на Ю.М.М. ***, ЕГН**********, понастоящем в Затвора гр.
Пловдив, обезщетение в размер на 5560,00 /пет хиляди и петстотин и шестдесет/ лева
за претърпени неимуществени вреди от нарушение на чл.3 ал.2 ЗИНЗС за периода от
26.07.2019г. до 22.06.2021година, както и законовата лихва върху тази сума,
считано от 28.06.2021г. /датата на предявяване на исковата молба в съда/, до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния й размер от 100000.00 /сто хиляди/
лева като неоснователна.
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” – С., ул. ”***”
№ 21, да заплати Ю.М.М. ***, ЕГН**********, понастоящем в Затвора гр. Пловдив,
сумата от 10,00 /десет/ лева разноски за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен
състав на Административен съд Пловдив в четиринадесетдневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне по реда на АПК.
СЪДИЯ: