РЕШЕНИЕ
№ …………………/19.11.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
50 с-в, в открито заседание, проведено на двадесет и пети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря Мариана
Маркова,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 1929 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Е.“ АД срещу „В.Д.“ ООД кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 735,77 лв., представляваща
възнаграждение по Договор за поемане на
задължение по оползотворяване на отпадъци от опаковки
*/01.01.2013 г., за която са издадени фактура № */23.05.18
г. за сумата от 150,23 лв., фактура № */23.05.18 г. за сумата от
64,24 лв., фактура № */07.08.18
г. за сумата от 121,36 лв., фактура № */07.08.18 г. за сумата от
76,97 лв., фактура № */14.09.18
г. за сумата от 90,60 лв., фактура № *.45/14.09.18
г. за сумата от 147,10 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 10.10.2018 г. до окончателното погасяване на задължението,
както и сумата от 12,84 лв. – обезщетение за
забава за заплащане горното задължение, начислено от датата на
падежа на съответната фактура до 09.10.2018 г., за които парични вземания е издадена Заповед №
7686/11.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 15382/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, 47 с-в.
Твърди се в исковата молба, че между страните е
сключен процесния Договор */01.01.2013г.
за поемане
на задължение по оползотворяване на отпадъци от
опаковки с „В.Д.“ ООД /с промяна
в наименованието на */, като по силата
на така посочения
договор ищцовото дружество е поело
задължението срещу възнаграждение да оползотворява отпадъците от опаковки, образувани
в резултат от употребата на пуснати
на пазара от ответника
опаковани стоки. Поддържа, че договорът е сключен съгласно Закона за управление на
отпадъците, който дава възможност задължението за оползотворяване на отпадъците от опаковки
да бъде изпълнявано
чрез колективни организации, каквато е ищецът. Съгласно този договор ответното дружество е задължено
ежемесечно да отчита към ищеца пуснатите от него на
пазара опаковани стоки, а ищецът
се задължава срещу възнаграждение да оползотвори/рециклира образуваните в резултат на употребата
им отпадъци от опаковки като
постига изпълнението на целите, предвидени
в Закона за управление на отпадъците. Сочи се, че размерът на възнаграждението се определя въз основа
на действащата тарифа на ищеца за съответния период
и съобразно отчетените количества опаковки по видове материали.
Излага, че въз основа тях и на подадените от
ответника месечни отчети за пуснати на
пазара количества опаковки надлежно е издало фактури за дължимото възнаграждение,
които обаче до настоящия момент
не били платени. Навежда се довод, че ответникът е подал отчети за
пуснатите от него на пазара
опаковки за периода 01.08.2013 г. – 31.08.2018 г., по отношение
на които ищецът е изпълнил задължението си, но не му
било заплатено дължимото възнаграждение. Твърди, че срокът за плащане е определен съгласно сключения между страните договор и анексите към него, като отчетите се подават до
25-то число на текущия месец за
предходния, а дължимото възнаграждение се заплаща в срок до 5-то число на месеца, следващ месеца, в който е подаден отчета, с изключение на м.декември, който следва да
бъде отчетен до 10-ти януари, съответно заплатен до 20-ти януари на следващата
година. На 10.10.2018 г. Ищцовото дружество подало
срещу ответника заявление
за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, като е образувано ч.г.д. №
15382/2018 г. по описа на Районен съд
- Варна, по същото е издадена и заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.
410 ГПК. Излага се, че на 30.10.2018 г. по сметката
на ищеца е постъпила сума в размер на 1620,14 лв., с която са погасени
част от задълженията
на ответника. За задълженията в размер на 735,77
лв., произтичащи от процесните фактури, било подадено възражение по чл. 414 ГПК,
поради което за ищецът
възникнал правен интерес да
предяви настоящия установителен иск. Моли за уважаване на исковата
претенция и присъждане на сторените в исковото и заповедното производство
съдебни разноски.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща
представител. Депозирано е писмено становище на 31.07.2019 г., с което заявява,
че поддържа заявените претенции. Настоява, че опитите за доброволно уреждане на
спора е останало безрезултатно, поради което моли за уважаване на предявения
иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „В.Д.“ ООД е
депозирал отговор на исковата молба, в който се признава предявения иск за
главница в размер на 735,77 лв. по процесния Договор за поемане на задължение
по оползотворяване на отпадъци от
опаковки */01.01.2013 г. Излага се, че дължимата сума е
определена от месечните справки, които ответното дружество подава онлайн към
ищеца, като издадените фактури са на основание тези справки. Моли за
предоставяне на срок за доброволно уреждане на спора между страните чрез медиация.
В проведеното
открито съдебно заседание по делото ответникът не изпраща представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото доказателства, преценени заедно и поотделно, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от
приобщеното по делото ч.гр.д. №
15382/2018 г. по описа на Варненския районен съд, в полза на ищеца е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено „*, ЕИК *,
да заплати на „Е.” АД, ЕИК *, сумата от 2355.91
лева, представляваща вземане по договор за поемане на задължение по
оползотворяване на отпадъци от опаковки */01.01.2013 г., за която са издадени следните фактури: № */15.01.14
г. за сумата от 153,22 лв., № 87180/15.01.14 г. за сумата от 248,96 лв., № */15.01.14
г. за сумата от 313,45 лв., № */15.01.14 г. за
сумата от 8,34 лв., № */15.01/14 г. за
сумата от 236,74 лв., № */14.07.15 г. за
сумата от 35,41 лв., № */14.07.15 г. за
сумата от 221,89 лв., № */14.07.15 г. за
сумата от 11,52 лв., № */14.07.15 г. за
сумата от 7,55 лв., № */14.07.15 г. за
сумата от 70.75 лв., №*/14.07.15 г. за
сумата от 38.00 лв., № */14.01.16 г. за
сумата от 41.81 лв., № */14.01.16 г. за
сумата от 134.41 лв., № */14.01.16 г. за
сумата от 43.55 лв., № */14.01.16 г. за
сумата от 6.54 лв., № */14.01.16 г. за
сумата от 2.17 лв., № */14.01.16 г. за сумата
от 45.83 лв., № */23.05.18 г. за сумата от 85.27 лв., №
*/23.05.18 г. за сумата от 150.23 лв., № */23.05.18
г. за сумата от 64.24 лв., № */07.08.18 г. за
сумата от 121.36 лв., № */07.08.18 г. за
сумата от 76.97 лв., № */14.09.18 г. за
сумата от 90.60 лв., № *.45/14.09.18 г. за
сумата от 147.10 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 10.10.2018 г. до
окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 673.43 лв. –
обезщетение за забава за заплащане горното задължение, начислено от датата на
падежа на съответната фактура до 09.10.2018 г.
Срещу издадената заповед за изпълнение, връчена на
длъжника на 01.11.2018 г., е постъпило възражение на 15.11.2018 г., поради
което на заявителя са дадени указания за предявяване на иск.
Така предявеният
иск намира правно си основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79
и чл. 86 от ЗЗД. Същият е допустим с оглед предявяването му в предвидения в
закона преклузивен едномесечен срок и при наличието
на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 15382/2018 г. по описа на
Варненския районен съд.
За
основателността на иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79
и чл. 86 от ЗЗД е необходимо ищецът при условията на пълно и
главно доказване да установи настъпването на
изискуемостта на претендираните вземания за главница
по всяка фактура и периода на забавата на ответника.
В случая, с доклада по
делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата,
че между
страните е налице твърдяното облигационно отношение по Договор за поемане на задължение
по оползотворяване на отпадъци от
опаковки */01.01.2013 г., по силата на който ищцовото дружество е поело
задължението срещу възнаграждение да оползотворява отпадъците от опаковки, образувани
в резултат от употребата на пуснати
на пазара от ответника опаковани стоки, както и че дължимото от ответника
възнаграждение за процесния период е в размер на
735,77 лв., определено въз основа на
действащата тарифа на ищеца за съответния период
и съобразно отчетените количества опаковки по видове материали, подадени от ответника.
Не е спорно, че по издадените от ищеца фактури е
постъпило плащане в размер на 1620,14 лв. на 30.10.2018 г.
Видно от представените фактури, предмет на настоящото
производство, падежът на всяко едно от
задълженията е настъпил съответно на 05.06.2018 г., на 05.09.2018 г. и на
05.10.2018 г., поради което и съдът намира, че задълженията по тях са
изискуеми.
Ответникът не е ангажирал доказателства, че е изпълнил
задължението си да заплати процесните суми, признава,
че дължи същите, поради което и искът за заплащане на сумата от 735,77 лв.,
представляваща възнаграждение по договор за поемане на
задължение по оползотворяване на отпадъци от опаковки
Д 5889-К-01/01.01.2013 г., се преценява за изцяло основателен в предявения пред исковия съд размер и
следва да бъде уважен. Следва да се уважи и искането за присъждане на законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на
задължението.
С оглед извода за основателността на иска за
главницата по процесните фактури, основателна се
преценява и акцесорната претенция за заплащане на мораторната лихва от 12,84 лв. от датата на падежа на
съответната фактура до 09.10.2018 г., изчислена с помощта на лихвен калкулатор.
Съгласно ТР № 4 от 2013 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се
произнесе за разноските, дължими в производството по установителния
иск, а също така и в производството по заповедното производство.
С оглед изход на спора между страните и направени
своевременно искания по реда на чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да плати
на ищеца разноски съгласно представения
списък по чл.80 ГПК, а именно в размер на 14,98
лева за заповедното производство за заплатена държавна такса (съобразно
предявената част от вземането и направеното искане) и в размер на 139,41 лева за исковото производство,
от които 39,41лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „В.Д.“ ООД /с промяна в наименованието на */, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, дължи на „Е.” АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 735,77 лв. (седемстотин тридесет и пет лева и седемдесет и седем
стотинки), представляваща възнаграждение по Договор за поемане на
задължение по оползотворяване на отпадъци от опаковки
*/01.01.2013 г., за която са издадени фактура № */23.05.18
г. за сумата от 150,23 лв., фактура № */23.05.18 г. за сумата от
64,24 лв., фактура № */07.08.18
г. за сумата от 121,36 лв., фактура № */07.08.18 г. за сумата от
76,97 лв., фактура № */14.09.18
г. за сумата от 90,60 лв., фактура № *.45/14.09.18
г. за сумата от 147,10 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 10.10.2018 г. до окончателното погасяване на задължението,
както и сумата от 12,84 лв. (дванадесет лева и
осемдесет и четири стотинки) – обезщетение
за забава за заплащане горното
задължение, начислено от датата на
падежа на съответната фактура до 09.10.2018 г., за които парични вземания е издадена Заповед №
7686/11.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 15382/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, 47 с-в, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „В.Д.“ ООД /с промяна в наименованието на */, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Е.” АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 139,41 лева (сто тридесет и девет лева и четиридесет и една стотинки), представляваща сторени съдебни
разноски в исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „В.Д.“ ООД /с промяна в наименованието на */, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Е.” АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 14,98 лева (четиринадесет лева и деветдесет и осем стотинки),
представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните, на основание чл.7, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: