РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. С.З., 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на двадесет и осми април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
при участието на секретаря Д.а М. Калчева
като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Търговско дело №
20235500900015 по описа за 2023 година
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 432
ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 499, ал. 7 от КЗ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП и акцесорни претенции по чл. 429, ал.3 КЗ вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 09.04.2022 г., около 22:35 часа, на път
„П-66“, на разклона за с. К., обл. С.З., водачът Д. В. В. на лек автомобил марка
и модел „Ф.Г.“, с peг. № СТ **** СА, предприема маневра завой на ляво, като
отнема предимството и удря движещия се в насрещната пътна лента за
движение лек автомобил марка и модел „Ф.П.“, с peг. № СТ **** ВР,
управляван от водача И. Ж. Ж., след което излиза извън пътното платно и се
преобръща, реализирайки ПТП с пострадали лица. При инцидента е
причинена смъртта на С.Г.З., с ЕГН: ********** - пътник в лек автомобил
марка и модел „Ф.Г.“, с peг. № СТ **** СА.
За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 1228р-4679/ 11.04.2022 г. Образувано е и досъдебно
производство № ЗМ 78/ 2022 г. по описа на РУ - С.З..
Твърди се, че починалият С.Г.З. е фактически съпруг на И. К. Т., роден
1
баща на Г. С. Г. и Ц. С. Г. и фактически баща на В. И. К., които изключително
тежко приемат неговата загуба.
Постадалият и ищците И. Т., Г. Г., Ц. Г., В. К. били сплотено и задружно
семейство, силно се обичали и били привързани един към друг. С.З. бил
главата на семейството и носел подкрепа и сигурност за фактическата си
съпруга и трите си деца. Той бил изключително добър и грижовен съпруг и
баща и се стараел нищо да не липсва на семейството му. Всичките му усилия
били насочени към щастието и спокойствието на неговите най-близки хора.
Отношенията между починалия и неговата фактическа съпруга били
изградени на основата на взаимна обич, уважение и разбирателство. Двамата
успели да изградят здраво и щастлИ. семейство. Те обичали да прекарват
времето си заедно с техните деца, имали общи занимания и развлечения.
И. и С. правели планове за бъдещето си и искали да официализират
съжителството си и да сключат граждански брак. Двамата били неразделни в
ежедневието си и се подкрепяли във всичко, като пострадалият се грижил от
финансова гледна точка нищо да не липсва на семейството му. С. помагал на
И. не само в отглеждането на трите им деца, но и в домакинската работа,
придружавал я, където е необходимо, когато имала нужда да отиде на лекар
или на друго място. Двамата споделяли не само хубавите моменти от жИ.та си,
но и житейските трудности и несгоди. Първата ищца разчитала на партньора
си, споделяла му всичко и търсела неговото мнение и съвети. Починалият
винаги показвал своята отдаденост на любимата си и всеки ден
засвидетелствал, че държи изключително много на нея.
С.З. обичал еднакво и трите си деца - Г., Ц. и В., въпреки че последната
не била официално призната от него и носила имената на своята майка.
Пострадалият ежедневно участвал в отглеждането и възпитанието им.
Непрекъснато ги учел на нови неща.
Държал много на образованието на децата си и искал те да станат
примерни и успешни хора. Редовно отделял време на всяко от тях и бил
наясно с всичките им желания и потребности. Починалият се разбирал
прекрасно и с трите деца и се наслаждавал на времето прекарано заедно с тях.
Той често ги водел на разходки и им купувал от любимите лакомства.
Отношенията между него и най-малката В. били отношения като между
биологичен баща и родна дъщеря, той не правел никаква разлика между нея и
2
другите две деца. Проявявал еднакво внимание и грижи към всяко едно от тях
и се стараел да им подсигури всичко нужно, за да са щастливи и доволни. От
своя страна трите деца били силно привързани към покойния си баща и
виждали в негово лице авторитет и пример за подражание. Той бил техния
покровител и защитник, човекът, когото им осигурявал всичко необходимо в
жИ.та.
Доверителите ми имали изградена дълбока, индивидуална и духовна
връзка с починалия. Към момента на смъртта си С.З. бил едва на 32 години,
здрав и жизнен човек в разцвета на своите сили. В пътния инцидент И., Г., Ц. и
В. загубили най-скъпия за тях човек - техния партньор в жИ.та и баща, като
към настоящия момент никой не може да запълни празнотата, която те усещат
от липсата на пострадалия.
Твърди се, че ритъмът на жИ.т на ищците сега е изцяло подчинен на
скръбта от голямата загуба. И. била съкрушена от внезапната смърт на своя
любим мъж. Непрекъснато мислила за случилото се, поради което се
разстройвала лесно и плачела постоянно. Станала е неспокойна и напрегната,
всичко в семейния дом й напомня за починалия С.. Чувствала се самотна и не
можела да свикне с мисълта, че е загубила фактическия си съпруг.
Страдала от силно безпокойство и тревожност и се страхувала, че няма
да може пълноценно да отгледа децата си сама. Всичко това силно я е
депресирало, вследствие на което заспивала трудно и спейки неспокойно,
станала е мрачна и мълчалива. Бъдещето й изглеждало несигурно и това я
плашило.
Ищците посочват, че още по-зле се отразява загубата на починалия на Г.,
Ц. и В.. Новината за смъртта му силно ги е шокирала. Чувствали се унили и
нещастни, нямали желание за игри, както преди и отказвали да се срещат с
деца извън семейството. Станали са разсеяни и са се затворили в себе си. Не
искали да ходят на училище и да се срещат със съучениците си. Трудно им е
да приемат случилото се, смъртта на баща им ги е травмирала дълбоко.
Станали са тревожени и силно чувствителни, разстройват се от най-малкото
нещо и плачат често. Започнали са да се страхуват, че ще загубят и майка си.
Едва на 13, 11 и 8 години Г., Ц. и В. се сблъскват с непосилна мъка и страдание
от загубата на родител.
Твърди се, че ищците ще изпитват болка и ще скърбят до края на дните
3
си. Тази болка никога нямало да отшуми, тъй като за човешкия жИ.т няма
еквивалент. Моралните страдания и претърпяната скръб от невъзвратимата
загуба са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през целия им жИ.т.
Видно от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
и справката, извършена на страницата на Информационен център към
Гаранционния фонд, към момента на събитието, виновният водач е
управлявал лек автомобил марка и модел „Ф.Г.“, с peг. № СТ **** СА, който е
имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключена със ЗАД „О.З.“ АД, с полица №
BG/23/122000523320, валидна от 15.02.2022 г. до 14.02.2023 г.
Твърди се, че съгласно чл. 380 от КЗ във връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от ТЗ,
ищците с молба с вх. № ОК-747493 от 29.11.2019 г., отправили претенция до
застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника ЗАД „О.З.“ АД,
искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно
обезщетение.
Посочват, че към момента на депозиране на исковата молба, въпреки, че
е изтекъл законоустановеният срок, застрахователят не е определил и
изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция,
което пораждало правния им интерес на основание чл. 432, ал, 1 КЗ от
предявяването на настоящата претенция по исков ред.
С оглед чл. 429, ал. 3 от КЗ и обстоятелството, че са уведомили
застрахователя на 10.05.2022 г. за настъпилото произшествие, видно от молба
вх. № 99-2407/ 10.05.2022 г., то считат, че от тази дата върху претендираната
сума следва да бъде начислена и законна лихва до окончателното й
изплащане.
Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника З.А.Д.
„О.З.“ АД, с ЕИК: ****, да заплати на ищците обезщетения по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, както следва:
- На И. К. Т., с ЕГН: **********, сумата в размер на 150 000 /сто и
петдесет хиляди/ лева за претърпените неимуществени вреди - изключителни
болки, страдания и психически стрес по повод смъртта на нейния фактически
съпруг С.Г.З., с ЕГН: **********, в резултат ПТП, настъпило на 09.04.2022 г.,
ведно със законната лихва за забава върху претендираната главница от датата
на уведомяването на застрахователя - 10.05.2022 г. до окончателното плащане;
4
- На Г. С. Г., с ЕГН: **********, представляван от своята майка и
законен представител И. К. Т., с ЕГН: **********, сумата в размер на 150 000
/сто и петдесет хиляди/ лева за претърпените неимуществени вреди -
изключителни болки, страдания и психически стрес по повод смъртта на
неговия баща С.Г.З., с ЕГН: **********,, в резултат ПТП, настъпило на
09.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху претендираната
главница от датата на уведомяването на застрахователя - 10.05.2022 г. до
окончателното плащане;
- На Ц. С. Г., с ЕГН: **********, представлявана от своята майка и
законен представител И. К. Т., с ЕГН: **********, сумата в размер на 150 000
/сто и петдесет хиляди/ лева за претърпените неимуществени вреди -
изключителни болки, страдания и психически стрес по повод смъртта на
нейния баща С.Г.З., е ЕГН: **********, в резултат ПТП, настъпило на
09.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху претендиралата
главница от датата на уведомяването на застрахователя - 10.05.2022 г. до
окончателното плащане;
- На В. И. К., с ЕГН: **********, представлявана от своята майка и
законен представител И. К. Т., с ЕГН: **********, сумата в размер на 150 000
/сто и петдесет хиляди/ лева за претърпените неимуществени вреди -
изключителни болки, страдания и психически стрес по повод смъртта на
нейния фактически баща С.Г.З., с ЕГН: **********, в резултат ПТП,
настъпило на 09.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху
претендираната главница от датата на уведомяването на застрахователя -
10.05.2022 г. до окончателното плащане.
Претендират направените по делото съдебни и деловодни разноски.
Постъпил е отговор на исковата молба, с който ответникът взема
становище по предявените искове, като счита същите за недопустими и изцяло
неоснователни, поради което ги оспорва.
На първо място посочва, че във връзка с процесното пътнотранспортно
произшествие в З.А.Д. „О.З.” АД е постъпила претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение от ищците за причинени вреди от пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 09.04.2022 г. Въз основа на
постъпилата претенция в дружеството е образувана щета под № 0411-600-
0003-2022.
5
Твърди се че ответното дружество добросъвестно е следвало
процедурата по доброволно уреждане на спора по смисъла на чл. 380 от КЗ,
като обаче съдействие от страна на ищците така и не му е предоставено.
Същевременно с това съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият по застраховка ГО е отговорен, има право да иска
обезщетение пряко от застрахователя по застраховката, при спазване на
изискванията на чл. 380 от КЗ, т.е. след като процедурата по този законов
текст е изчерпана и застрахователят или е отказал да плати обезщетение, или
не е платил такова в срок, или увреденият не е съгласен с размера на
предложеното такова. Посочва, че провеждането на горепосочената процедура
е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск за
заплащане на обезщетение за вреди /чл. 498, ал. 3 от КЗ/. В конкретния случай,
процедурата не била изпълнена изцяло. Претендиращите лица били
уведомени за необходимостта от представяне на допълнителни документи,
необходими за установяване на основателността и размера на претенцията им,
но такива пред застрахователя не били представени своевременно.
Счита за неоснователни изявленията на процесуалния представител на
ищците, досежно липсата на произнасяне от страна на застрахователя за
плащане на застрахователно обезщетение. Предвид липсата на изисканите от
страна на ответното дружество документи и непредставянето на същите по
доброволната претенция, счита че действията на ищците са насочени
единствено към формалното спазване на разпоредбите на КЗ, а не целят
уреждане на отношенията по доброволен ред и избягване на съдебните
производства.
Твърди, че гореизложеното се явява грубо нарушение на процедурата за
решаване на споровете по доброволен ред съгласно чл. 380 от КЗ и не на
последно място - грубо нарушение на установения в чл. 3 от ГПК принцип на
добросъвестност на участващите в съдебните производства и техните
представители.
Счита, че процедурата по доброволно уреждане на спора не е завършена
изцяло, само и единствено по причини, стоящи в поведението на ищците и че
не е настъпило правопораждащото условие за предявяване на претенциите на
ищците по съдебен ред.
На отделно основание ответникът излага съображения за нередовност на
6
исковата молба, като счита че същата не отговаря на изискванията на чл. 127,
ал.1, т. 4 и ал.2 ГПК.
На следващо място ответникът заявява, че предявените искове са изцяло
неоснователни, поради което оспорва същите. Счита, че не са налице
необходимите предпоставки за ангажиране отговорността на ответното
дружество по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за
вредите, които ищците твърдят да търпят, като в тази насока излага следното:
Оспорва изцяло предявените искове за неимуществени вреди – по
основанието им и с оглед предявените им размери, които смита за недължими
и прекомерно завишени.
Не оспорва наличието на договор за застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите, сключен между З.А.Д. „О.З.” АД и
собственика на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, с рег. № СТ **** СА,
валиден към 09.04.2022 г. - датата на настъпване на процесното пътно-
транспортното произшествие.
Доколкото не са налице доказателства за влязла в сила присъда,
обуславящи прилагането на чл. 300 от ГПК и с оглед бланковата искова молба,
счита, че е нарушено правото на защита на ответника – твърди, че исковата
молба не е окомплектована с годни доказателства, като от приложения
документ за настъпило събитие /Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица/ не е възможно да се направи заключение по отношение на механизма на
настъпване на ПТП, за вината за настъпване на катастрофата, както и относно
факта, че пострадалото лице е било пътник в застрахованото при доверителя
ми МПС и именно като такова е претърпяло неимуществени вреди. Освен
това посочва, че по делото няма приложени доказателства за пътната
маркировка, пътни знаци, регулиращи движението, няма данни за скоростта на
движение на автомобилите, интензивността на движението и др.
Твърденията на ищците, обективирани в исковата молба счита за
бланкетни, с липса на каквато и да е аргументация и по никакъв начин
подкрепени с доказателства. Същевременно, моли съда да има предвид, че
представения констативен протокол за ПТП, дори да сочеше механизъм на
ПТП, не може да се ползва с доказателствена сила относно същия. Счита, че
за самия механизъм на пътно-транспортното произшествие, дори и описан в
протокола, същият не се ползва с обвързваща доказателствена сила.
7
Оспорва обективирания в исковата молба механизъм на настъпване на
пътно-транспортното произшествие. Посочва, че в исковата молба бланкетно е
описан същия, като не е изложена подробна фактическа обстановка, твърдяло
се извършване на нарушение от страна на застрахования водач, без да се сочи
коя точно разпоредба на закона е нарушена и как с поведението си той я е
нарушил.
Твърди, че вина за процесното ПТП носи Агенция „П.И.“, тъй като
процесният пътен участък е бил неправилно поддържан, с неравности,
ненадлежно обезопасен и непригоден за използване поради липса на
мантинели. Счита, че състоянието на процесния пътен участък се намира в
пряка причинно-следствена връзка с механизма на настъпване на
произшествието, респективно с настъпването на негативните последици от
него. Обстоятелството, че пътят е бил ненадлежно обезопасен и непригоден за
използване е лишило водача на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, с рег.№
СТ **** СА от възможността на реагира адекватно при управлението на
автомобила, респективно да избегне настъпване на произшествието.
Твърди, че водачът на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, с рег.№ СТ
**** СА, не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне
настъпването на пътнотранспортното произшествие, като не е нарушил
виновно правилата за движение и за него събитието е случайно.
Ударът е настъпил в опасната му зона за спиране и водачът лек
автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, с рег. № СТ **** СА не е имал техническа
и професионална възможност да предотврати настъпването на
пътнотранспортното произшествие.
От друга страна, водачът на процесния автомобил е предприел всички
възможни мерки, за предотвратяване на ПТП. Събитието се дължи на
обстоятелства, стоящи извън контрола и възможностите на водача на МПС,
застраховано при ответника. Счита, че не може да се приеме, че е налице
непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, защото съществени
елементи за осъществяването му са вината и протИ.правното поведение.
Излага съображения, че отговорността на застрахователя по застраховка
“Гражданска отговорност” е функционално обусловена и тъждествена по обем
с отговорността на деликвента и застрахователят дължи обезщетение за
вредите ако и дотолкова, доколкото застрахованият е отговорен спрямо
8
увредените лица. Счита, че тъй като в настоящия случай, застрахованият при
З.А.Д. „О.З.” АД по застраховка “Гражданска отговорност” не е отговорен за
възникване на произшествието, то не може да бъде ангажирана и
отговорността на неговия застраховател.
Евентуално твърди, че е налице независимо съизвършителство от страна
на Агенция „П.И.“, поради неподдържането и неизправността на пътния
участък, на който е реализирано процесното пътнотранспортното
произшествие, както и неосигуряването на условия за непрекъснато и
безопасно движение по конкретния пътен участък. Агенция „П.И.“ е
задължена да поддържа с грижата на добър стопанин изправността на пътна
мрежа - публична държавна собственост, което задължение в случая не било
изпълнено.
Във връзка с горното твърди, че е налице съществен принос от страна на
Агенция „П.И.“ за настъпване на вредоносния резултат, който се равнява на
поне 50%.
В условията на евентуалност, твърди наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на наследодателя на ищците. Счита, че при
преценката си съдът следва да съобрази поведението му, което във висока
степен е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Твърди, че
настъпилият летален изход е вследствие на неправомерното поведение на
пострадалия, който не е предприел необходимите действия за да предпази себе
си, возейки се в процесния автомобил. Твърди, че същият е пътувал без
поставен предпазен колан с какъвто разполага лек автомобил марка „Ф.“,
модел „Г.“, с рег.№ СТ **** СА. С оглед гореизложеното пострадалото лице е
нарушило разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Счита, че същият е бил длъжен да постави и да пътува с обезопасителен
колан по време на движение. Твърди, че при ползване на обезопасителен
колан, той би бил в състояние да задържи пътника в седалката на автомобила,
така че уврежданията да не бъдат реализирани.
Твърди, че всички телесни наранявания са в резултат от свободното
придвижване на тялото на пострадалия в пространството на автомобила и
вследствие ударите в предметите и частите от автомобила, като това е и
основната причина за констатираните телесни наранявания, довели до
леталния изход.
9
На самостоятелно основание, твърди наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат, тъй като пострадалият се е возил при водач, който е
управлявал процесното МПС след употреба и под влияние на алкохол и
упойващи вещества, като пострадалото лице е било наясно с този факт.
На самостоятелно основание, твърди наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат, тъй като наследодателят на ищците се е возил при
водач, който не е бил правоспособен водач към момента на настъпване на
процесното събитие и поради липса на ценз, респективно способности да
контролира превозното средство е станал причина за настъпване на ПТП, като
пострадалото лице е било наясно с този факт.
Твърди, че с поведението си пострадалият в значителна степен е
допринесъл за настъпилия по отношение на него вредоносен резултат.
С оглед на гореизложеното, счита твърденията на ищците, направени в
исковата молба за недоказани, а размера на претенциите за необосновано
завишен. Заявеното в исковата молба по отношение на претърпените болки и
страдания счита, че не е доказано да отговаря на обективната действителност.
Твърди, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е
адекватно и съразмерно на претърпените от ищците болки и страдания.
Счита, че претендираните суми като обезщетение в размер на по 150
000.00 лева, за всеки един от тях, не кореспондират с претърпяното. Счита, че
обезщетенията не са съобразени и със съдебната практика, нито със
социалноикономическата обстановка в страната. Излага подробни
съображения в тази връзка.
На следващо място ответникът оспорва претенцията по акцесорния иск
за лихва, по аргумент, че неоснователността на главния иск води до
неоснователност на иска за лихва.
На самостоятелно основание, оспорва изцяло акцесорните искове с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху
застрахователните обезщетения. Освен това счита, че за дата, от която се
дължи лихва за забава за претендиралите неимуществени, следва да се счита
датата на която е уведомен застрахователя за предявената претенция за лихви,
а именно 24.02.2023 г.
На следващо място, възразява срещу претенциите за лихви, като се
10
позовава на чл.380, ал.3 от Кодекса за застраховане.
С оглед на всичко изложено, счита, че не са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на ЗАД „О.З.” АД, като застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност”, поради което, моли съда да приеме
исковете за неоснователни и необосновани и да ги отхвърли изцяло като
такива.
Постъпила е допълнителна искова молба, с която вземат становище, че е
напълно неоснователно твърдението на процесуалния представител на
ответното дружество, че предявените искове са недопустими поради
обстоятелството, че не е спазена процедурата по доброволно уреждане на
отношенията между наследниците на пострадалия и застрахователя, както и че
пред застрахователя не са били представени всички изискуеми документи.
Твърдят, че при предявяване на застрахователната претенция пред
ответното дружество, ищците са представили всички документи, които са
били в тяхно държане, в това число и Констативен протокол за пострадали
лица, които документи са били в достатъчен обем за установяване на
застрахователното събитие. В тази връзка моли да се има предвид, че на
основание чл. 106, ал. 5 от КЗ, застрахователят няма право да изисква
доказателства, с които ползвателят на застрахователна услуга не може да се
снабди поради съществуващи нормативни пречки, както и на такива, за които
може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено значение за
установяване на основанието и размера на претенцията и целят необосновано
забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията. Освен
това, на основание чл. 107, ал. 1 от КЗ, застрахователят е имал възможността
служебно да изиска необходимите му документи, поради което направеното
оспорване от страна на ответника в тази връзка е напълно неоснователно.
Излагат съображения, че на основание чл. 496, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1 от
КЗ застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на
претенция за обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на
пътнотранспортно произшествие е бил представен Констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие, като и ако документите по предявената
извънсъдебна претенция са недостатъчни за удостоверяване на съществени
обстоятелства във връзка с настъпването на пътнотранспортно произшествие,
11
като застрахователят може да изисква представяне на документи и
доказателства от други компетентни органи или лица, т.е. на дружеството е
предоставена правната възможност да се снабди с исканите документи, които
не са били в държане от страна на доверителите ми.
Счита за неоснователни и твърденията на процесуалния представител на
ответното дружество за нередовност на исковите претенции, поради
несъответствие на исковите претенции с изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и
чл.127, ал.2 от ГПК.
Посочват, че с исковата молба са представили всички доказателства, с
които сме разполагали, в това число и Констативен протокол за ПТП с
постадали лица № 1228р-4679 от 11.04.2022г., който по своята същност
представлява официален документ, съставен от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения. Твърдят, че официалният свидетелстваш
документ има материална доказателствена сила и установява, че Фактите са се
осъществили така, както е отразено в този документ. В тази връзка, по
отношение наведените от ответната страна възражения за обстоятелствата
около ПТП и наличието на виновно и протИ.правно поведение на сочения за
виновен водач Д. В. В., посочват, че за категоричното установяване механизма
на ПТП и протИ.правното поведение на деликвента, с исковата молба са
направени доказателствени искания.
Считат за неоснователни възраженията на ответника относно наличието
на отговорност за ПТП от страна на Агенция „П.И.“ поради неподдържане на
пътния участък, в който се е реализирало процесното ПТП, доколкото същите
са абсолютнно произволни и не се основавават на нито едно от представените
доказателства по делото.
Считат за неоснователно и недоказано твърдението, че водачът Д. В. е
бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на ПТП, както и че при
така създалата се ситуация, за него събитието е било „случайно“.
Считат за неоснователни направените с отговора на исковата молба
оспорвания на механизма на ПТП, вината на делинквента - водача на лек
автомобил марка и модел „Ф.Г.“, с peг. № СТ **** СА – Д. В. В., както и
относно причинно-следствената връзка между настъпилите увреждания и
смърт на пътника в лек автомобил марка и модел „Ф.Г.“, с per. № СТ **** СА -
С.Г.З. с механизма на ПТП.
12
Оспорват твърденията на процесуалния представител на ответника, че
произшествието е настъпило при условията на съпричиняване от страна на
пострадалия С.Г.З., като се твърди, че същият с поведението си е допринесъл
за настъпването и размера на вредите. Оспорват изцяло всички твърдения в
този смисъл изложени от ответника в отговора на исковата молба, в това
число, че пострадалаият по време на настъпване на ПТП е бил „без поставен
предпазен колан“, че същият „се е возил при водач, който е управлявал
процесното МПС след употреба и под влияние на алкохол и упойващи
вещества, като пострадалото лице е било наясно с този факт“, че пострадалият
“се е возил при водач, който не е бил правоспособенводач към момента на
настъпване на процесното събитие и поради липса на ценз, респ. способности
да контролира превозното средство е станал причина за настъпване на ПТП,
като пострадалото лице е било наясно с този факт“.
Считат, че тези твърдения не са подкрепени с никакви обективни факти
и доказателства.
Считат за неоснователно оспорването от страна на ответника на размера
на предявените искове за неимуществени вреди и твърденията, че същите са
прекомерно завишени. Заявяват, че поддържат подадената искова молба в
предявения й размер. Позовават се на чл. 52 ЗЗД.
На следващо място посочват, че за акцесорният иск за присъждане на
законна лихва, следва да намерят приложение законовите положения,
намерили отражение в съдебната практика, която е категорична, че двата иска
са обективно съединени, т.е. ако съдът уважи главния, следва да уважи и
акцесорния.
Твърдят, че законната лихва за забава, която следва да се присъди на
увреденото лице-ищец върху определеното обезщетение е от датата на
сезиране на застрахователя, а именно 10.05.2022 г., видно от представената от
страна на ответника застрахователна претенция с вх. № 99-2407/ 10.05.2022 г.
На следващо място ищците излагат подробни съображения относно
възражението на ответното дружество, относно изпадането му в забава,
доколкото не му е била представена банкова сметка от ищеца.
Постъпил е допълнителен отговор, с който ответникът заявява, че
поддържа изцяло становището и твърденията, които е изложила в отговора на
исковата молба.
13
По отношение на твърденията и исканията, направени от ищците в
допълнителната искова молба, изразява становище, че поддържа всички
сторени с депозирания отговор на искова молба твърдения и възражени.
Поддържа изцяло становището си по отношение на недопустимостта и
неоснователността на предявените искове.
Поддържа всички възражения и искания, свързани с виновното и
протИ.правно поведение на сочените за съизвършители.
Изцяло оспорва твърденията на ищците, обективирани в т.Х от
допълнителната искова молба. Счита, че сочените аргументи и съдебна
практика е неотносима към разглежданата хипотеза. Посочва, че Кодексът за
застраховане е категоричен и ясен, че при непредставянето на данни за
банковата сметка от страна на претендиращото лице има последиците на
забава на кредитора по отношение на плащането, като в тези случаи
застрахователят не дължи лихва за забава. Твърди, че настоящият случай
попада в обхвата именно на тази хипотеза, тъй като при завеждане на
доброволна претенция, по същата не са предоставени данни за банкова сметка,
по която евентуално да бъде извършено плащане на застрахователно
обезщетение. Счита, че доколкото цитираната норма на КЗ е специална,
спрямо ЗЗД, респективно практиката по ЗЗД, приложение следва да намери
именно разпоредбата на Кодекса за застраховане.
Становище е постъпило от Д. В. В. – трето лице-помагач на страната на
ответника, с което поддържам становището на ответника относно
недопустимост, евентуално неоснователност на предявените искове, като
оспорва същите по основание и размер.
Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП, както и
твърдението, че основната и единствена техническа причина за настъпване на
ПТП е допуснато нарушение на ЗДвП от страна на водача на автомобила.
Поддържа изложеното от застрахователното дружество, че вина за процесното
ПТП носи Агенция „П.И.“, тъй като процесният пътен участък не е бил
поддържан правилно, бил е с неравности, ненадлежно обезопасен и
непригоден за ползване поради липса на мантинели.
Поддържа твърдението на ответника, че процесното ПТП е случайно
събитие и водачът на автомобила не по своя вина е бил поставен в
невъзможност да избегне настъпването на произшествието.
14
Поддържа направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия - С.З.. Същият е пътувал в
автомобила без поставен обезопасителен колан /нарушение на чл. 137а ал.1 от
ЗДвП/, с което значително е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат. В случай, че наследодателят на ищците към момента на ПТП е бил с
правилно поставен обезопасителен колан, той не би изпаднал от автомобила,
не би получил травми, несъвместими с жИ.та и за него не би настъпил летален
изход.
Оспорва твърдението, че ищцата В. И. К., попада в кръга на лицата,
които имат право да получат обезщетение, тъй като няма доказателства за
изградена между нея и загиналия при процесното ПТП фактически съжител
на нейната майка, трайна и дълбока емоционална връзка, както и претърпени
от тази ищца продължителни болки и страдания, в резултат на смъртта на
С.Г.З..
Поддържам всички останали възражения на ответника, изложени в
отговора на исковата молба.
Споделя становището на застрахователя, че исковите претенции са силно
завишени и неотговарящи на реално претърпените душевни болки й
страдания от ищците, както и на утвърдената съдебна практика в тази насока
относно присъжданите размери на обезщетения за неимуществени вреди по
сходни случаи.
Поддържа възражението на ответника относно претенцията за законна
лихва и споделям изложеното в отговора на исковата молба.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и
необосновани.
В становището от Агенция „П.И.“, също привлечена в качеството на
трето лице-помагач на страната на ответника, също се оспорват исковете по
основание и размер.
Оспорва се твърдението на ответника по делото - ЗАД „О.З.“- гр. С., че
вина за процесното ПТП носи Агенция „П.И.“, тъй като процесният участък е
неправилно поддържан, с неравности, ненадлежно обезопасен и непригоден за
използване поради липса на мантинели. Оспорва се твърдението на ответника,
че състоянието на процесния пътен участък се намира в пряка причинно-
15
следствена връзка с механизма на настъпване на произшествието,
респективно с настъпването на негативните последици от него, както и
твърдението, че пътят е бил ненадлежно обезопасен и непригоден за ползване,
което е лишило водача на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с peг. № ****
СА от възможността да реагира адекватно при управлението на автомобила,
респективно да избегне настъпването на произшествието.
Твърди се, че ПТП е възникнало само и единствено в следствие
неспазване на правилата за движение, предвидени в Закона за движение по
пътищата и Правилника за прилагагане на закона за движение по пътищата.
Посочва се, че причина за ПТП е невъзможността за адекватна реакция у
водача на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, поради изначалната липса на
знания и умения за управление на автомобил, предвид липсата на
свидетелство за управление на моторно превозно средство и наличието на
високата концентрация на алкохол в кръвта.
Твърди се, че Агенция „П.И.” - гр. С. е изпълнила всички свои
задължения, свързани с поддържането на пътния участък, в който е
възникнало процесното ПТП. Съгласно приложените документи по делото,
събитието е настъпило на 09.04.2022г. на път П-66 /кръстовище за с. К.,
Община С.З./ при движение в посока запад /към гр. С.З./ при извършване на
завой. Касае се за прав участък от пътя. Това е част от 4-лентов пътен участък
с по две ленти за движение в платно. Водачът се е движил в дясното пътно
платно по посока на растящия километраж, т.е. в посока С.З., тъй като
километърът нараства в посока от Нова Загора към С.З..
През м. Юни 2019 г. в участъка от км 53+100 до км 54+900 /дясно
платно - посока С.З./ е извършено машинно изкърпване на 1714,98 кв. м.
дупки и деформации в настилката с плътна асфалтова смес.
През м. Март 2021 г. в участъка от км 53+954 до км 54+963 /ляво платно
— посока Нова Загора/ е извършено машинно изкърпване на 2805,94 кв. м.
дупки и деформации в настилката с плътна асфалтова смес.
Към дата 09.04.2022 г. състоянието на настилката на път П-66 при км
54+278 е било добро без наличие на ед. дупки и деформации.
В този смисъл, отново твърдим, че Агенция „П.И.“ е изпълнила всички
свои задължения по ЗП.
16
При условията на евентуалност се релевира и изцяло поддържа
твърденията на ответника, посочени в отговора на исковата молба, а именно
това, че загиналият не е ползвал предпазен колан; че се е качил при шофьор,
който е бил в нетрезво състояние и който не е притежавал свидетелство за
управление на МПС.
Исковете се оспорват и по размер.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
С влязла в сила присъда № 56 / 05.12.2023 г., постановена по НОХД №
1232/2023 г. по описа на Окръжен съд – С.З., Д. В. В., с ЕГН **********, е
признат за виновен в това, че на 09.04.2022 година на кръстовището на път 11-
66 и път 66029, в землището на община С.З., при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Ф.“ модел „Г.“ с peг. № СТ ****
СА, нарушил правилата за движение, предвидени в Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ и в Правилника за прилагане на Закона за движението по
пътищата /ППЗДвП/, в резултат на което причинил по непредпазлИ.ст смъртта
на едно лице – на С.Г.З. на 32 г., както и средни телесни повреди на две лица,
като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол 1,90
на хиляда, установено с Протокол за извършено химическо лабораторно
изследване /химическа експертиза № А 80 от 12.04.2022 година на сектор
БНТЛ при ОД на МВР С.З., и деецът е управлявал, без да има необходимата
правоспособност, поради което му е наложено наказание.
Не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение с
ответното ЗАД „О.З.“ АД по застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите по отношение на лек автомобил марка Ф., модел Г., с рег. №
СТ **** СА, обективирано в полица № BG/23/122000523320, валидна от
15.02.2022г. до 14.02.2023г.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от Кодекса на застраховането,
ищците предявили пред застрахователя претенция за изплащане на
обезщетение за причинените им неимуществени вреди с вх. № ОК-
747493/29.11.2019 г., по която не е изплатено обезщетение.
17
С оглед изясняване на делото от фактическа страна, по делото е
назначена и приета съдебномедицинска и автотехническа и съдебно-
психологична експертизи, от чиито заключение се установява следното:
ПТП е настъпило при следния механизъм:
На 09.04.2022 г., около 22:35 ч., по път II-66, в посока от изток на запад
се е движил л.а. Ф.Г. с peг. № СТ **** СА с водач Д. В. В.. На предна дясна
седалка до водача е пътувал С.З., а отзад вдясно - Г. К.. В същото време, по
същия път, но в обратна посока - от запад на изток се е движил л.а. Ф.П. с peг.
№ СТ **** ВР с водач И. Ж. Ж.. На предна дясна седалка до водача е пътувал
Т. Ж.. На Т-образно кръстовище между път II-66 и път 66029 (разклона за с.
К.), водачът на л.а. Ф.Г. е предприел завиване наляво, с намерението да
продължи движението си на юг, към с. К.. Към този момент, л.а. Ф.П. се е
намирал на около 19 м (19,31 м) от мястото на удара. След 0,9 сек от
навлизането на л.а. Ф.Г. в платното, предназначено за насрещно движещите се
ПС е настъпил удар между двата автомобила. Мястото на удара се намира на
около 0,50 - 1,00 м западно от ориентира Ор и на около 3,30 - 4,30 м северно
от южната граница на платното за движение. За л.а. Ф.Г., ударът е настъпил в
страничните десни състави в областта на предната дясна врата, а за л.а. Ф.П.
ударът е настъпил в предните челни състави. В резултат на удара, л.а. Ф.Г. се е
завъртял около вертикалната си ос по часовата стрелка и така е продължил
движението си на югоизток. Напуснал е платното за движение и е паднал в
канавка, разположена южно от платното за движение, с дълбочина 3,50 м.
Установил се е в покой на дясната си страница, с предните си състави
насочени на югозапад, така както е описан в протокола за оглед и нанесен в
мащабната скица. След удара, л.а. Ф.П. се е завъртял около вертикалната си ос
по часовата стрелка и така е продължил движението си напред. Установил се е
в покой върху южното платно за движение, с предните си състави, насочени
на югозапад, така както е описан в протокола за оглед и нанесен в мащабната
скица. В резултат на ПТП е починал С.З. - пътник на предна дясна седалка в
л.а. Ф.Г.. На автомобилите са причинени материални щети.
Автоекспертът е посочил следните технически причини за настъпване
на ПТП:
- Субективните действия на водача на л.а. Ф.Г., който преди да
предприеме преминаване маневрата „Завиване наляво“ не се е съобразил с
18
положението, посоката и скоростта на движение на насрещно движещият се
л.а. Ф.П., не го е пропуснал да премине и по този начин е поставил в
невъзможност водачът му да предотврати ПТП;
- Субективните действия на водача на л.а. Ф.Г., който е управлявал
автомобила без необходимата правоспособност и с наличие на алкохол в
кръвта - 1,9 %о. Замъглен поглед, грешна преценка на разстоянията, забавени
реакции и нереална преценка на скоростта на движението са само част от
ефектите на шофирането след употреба на алкохол, особено при такава
концентрация.
Скоростта на л.а. Ф.Г. с peг. № СТ **** СА към момента на удара и
преди ПТП е била около 25 км/ч;
Скоростта на л.а. Ф.П. с peг. № СТ **** ВР към момента на удара и
преди 11111 е била около 77 км/ч.
Мястото на удара спрямо елементите на пътя се намира:
По дължина на пътното платно - на около 0,50 - 1,00 м западно от
ориентира Ор;
По широчина на пътното платно - на около 3,30 - 4,30 м северно от
южната граница на платното за движение.
Мястото на удара заема част от двете пътни ленти на южното платно за
движение - 0,50 м от южната пътна лента и 0,20 м от северната пътна лента.
За л.а. Ф.Г., ударът е настъпил в страничните десни състави с обхват от
преден десен калник до задна дясна врата, като най- силната деформация е в
областта на предната дясна врата - виж снимки № 7 и №9.
За л.а. Ф.П. ударът е настъпил в предните челни състави. Деформацията
на автомобила е в предната част, по цялата широчина, като е по-дълбока
вдясно.
В резултат на удара, л.а. Ф.Г. се е завъртял около вертикалната си ос по
часовата стрелка и така е продължил движението си на югоизток. Напуснал е
платното за движение и е паднал в канавка, разположена южно от платното за
движение, с дълбочина 3,50 м. Установил се е в покой на дясната си страница,
с предните си състави насочени на югозапад.
След удара, л.а. Ф.П. се е завъртял около вертикалната си ос по часовата
стрелка и така е продължил движението си напред. Установил се е в покой
19
върху южното платно за движение, с предните си състави, насочени на
югозапад. В резултат на ПТП е починал С.З. - пътник на предна дясна седалка
в л.а. Ф.Г.. На автомобилите са причинени материални щети.
Предвид установения механизъм на настъпване на ПТП, за л.а. Ф.Г.,
ударът е настъпил в страничните десни състави с обхват от преден десен
калник до задна дясна врата, като най-силната деформация е в областта на
предната дясна врата. За л.а. Ф.П. ударът е настъпил в предните челни
състави. Деформацията на автомобила е в предната част, по цялата широчина,
като е по дълбока вдясно.
Видът на удара е страничен-кос.
Водачът на л.а. Ф.П. е нямал техническата възможност да предотврати
настъпването на произшествието както със скоростта си на движение от 77,23
км/ч, така и при движение с максимално допустимата скорост от 60 км/ч като
предприеме своевременно аварийно спиране, тъй като и в двата случая
опасната му зона за спиране е по-голяма от разстоянието на автомобила до
мястото на удара към момента на навлизане на л.а. Ф.Г. в пътната лента,
предназначена за насрещно движещите се ПС.
Времето, от момента на навлизане на л.а. Ф.Г. в пътната лента, по която
се е движил л.а. Ф.П. е t = 0,9 сек и е по- малко от времето за реакция на
водача на л.а. Ф.П. - tp = 1 сек, от което следва извода, че удара за водача на
л.а. Ф.П. е непредотвратим.
Има данни по делото, че пострадалият С.Г.З. е пътувал на предна дясна
седалка до водача.
Процесният л.а. Ф.Г. с peг. № СТ **** СА е оборудван с триточкови
инерционни предпазни колани за водача и за пътниците на: предна дясна
седалка, задна седалка - вляво и вдясно. На средното място на задната седалка
предпазният колан е двуточков. Коланите не са снабдени с т. нар.
„пиропатрони“.
Предпазните колани за водача, за пътника на предна дясна седалка и за
пътниците на задната седалка, заемащи лявата и дясната й част са триточкови
инерционни, поясно-диагонален тип. Предназначението им е да задържи
човешкото тяло на седалката по време на удар на МПС, при отхвърляне на
тялото напред от инерцията. Коланът предотвратява множество средни и
20
тежки травми - черепно-лицеви, удари на главата в предното стъкло и рамката
над него, счупвания на гръдния кош при удари в кормилото и в арматурното
табло. Правилно поставения предпазен колан разпределя силите на
внезапното забавяне на тялото върху по - големи и по¬здрави негови части,
като гърдите, бедрата и раменете. Коланът се разтяга леко, за да забави тялото
и да увеличи разстоянието на спирането му.
Коланът няма възпиращо действие при движение на тялото встрани.
Друга функция на обезопасителния колан е предпазване на пътуващите
при преобръщането на автомобила. Тогава бедреният клон на колана не
позволява при преобръщането, телата на пътуващите да се движат свободно в
купето.
Предпазния колан на задната седалка, за мястото в средата е двуточков,
поясен тип. Те имат проста конструкция и задържат срещу удар главно
долната част на човешкото тяло, а горната част и най-вече главата могат
свободно да се придвижват напред. Поради изтъкнатите недостатъци тези
колани се употребяват само за пътници, които се намират на задните седалки.
Предпазният колан няма възпиращо действие върху движението на
главата и крайниците на пострадалия пътник и те биха достигнали до
вътрешния интериор на купето.
ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието на прав участък от
пътя. Водачът на л.а. Ф.Г. е имал техническата възможност да възприеме
светлините на насрещно движещият се л.а. Ф.П. на разстояние най-малко от
около 150 м.
Водачът на л.а. Ф.Г. е имал техническата възможност да
предотврати ПТП, като преди да завие наляво, намали скоростта или
спре, за да пропусне насрещно движещият се л.а. Ф.П..
Районът на местопроизшествието е Т-образно кръстовище на път II - 6,
км 54+278 и път 66029 (разклон за с. К.), общ. С.З.. Участъкът от пътя е прав и
хоризонтален.
Път II - 6 е двупосочен, с по две ленти за движение в посока изток и
посока запад. В посока изток (към гр. Н. Загора) всяка лента е с широчина 3,80
м, разделени със слабо видима прекъсната осева линия. На север разделителен
остров с широчина 2,50 м започващ на 17 м източно от Ор. Същият е оформен
21
с бетонов бордюр и разделителна мантинела. На север от разделителния
остров платното за движение на МПС в посока запад (към гр. С.З.) е с две
пътни ленти - северна лента с широчина 4 м и южна лента с широчина 3,80 м,
разделени с двойна непрекъсната линия. На запад от разклона за с. К. е
оформена лента за завиване надясно към с. К. с широчина 3,50 м, която на 28
м западно от кръстовището е отделена от лентите за движение посока изток с
двойно непрекъсната линия.
Път 66029 - (към с. К.) е с две пътни ленти, с широчина 6,80 м без
видима маркировка. На юг от път II - 6 има банкет с широчина 1,80 м. Върху
банкета на 1,20 м южно от платното за движение има мантинела, започваща на
13,20 м източно и на 1,20 м южно от Ор - колче на мантинела (начало) с
височина 0,40 м от нИ.то на асфалтовото покритие. На юг от банкета бряг на
канал с наклон 40-45° достигащ до дълбочина 3,50 м покрит с дървесна
храстовидна растителност.
На 120 м западно от Ор, за МПС движещи се в посока на изток има
пътен знак „ Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“ - 60
км/ч, комбиниран с пътен знак А27 „Кръстовище с път без предимство
отдясно“; На 37 м западно от Ор - пътни знаци знак В4 „Забранено влизането
на товарни автомобили“, пътен знак Г1 „Движение само направо след знака“ и
допълнителна табела Т17 „Текст“ - над 10 т.; На 4 м западно от разклона за с.
К. има два пътни знака Ж7 „Указателна стрелка“, „К. 2“ и „П. 4“.
Южно от разклона за с. К. - за движещите се от с. К. към път II - 6 има
поставен пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“. В края на разделителния остров е поставен пътен знак Г9
„Преминаване отдясно на знака“.
Лек автомобил Ф.Г. се е движил по път II-66, в посока от изток на запад,
а л.а. Ф.П. се е движил в обратна посока - от запад на изток. На Т-образно
кръстовище между път II-66 и път 66029 (разклона за с. К.), водачът на л.а.
Ф.Г. е предприел завиване наляво, с намерението да продължи движението си
на юг, към с. К. и към този момент е настъпил удара между двата автомобила.
Знаковото стопанство в района на местопроизшествието се вижда на
схемата на хоризонтална и вертикална сигнализация на път 11-66 при км
54+278 към дата 09.04.2022 г., представена от АПИ и приложена по делото,
съответства на описа в протокола за оглед.
22
За посоката на движение на л.а. Ф.Г. има поставени два пътни знака Ж7
„Указателна стрелка“:
- 2 К.;
- 4 П..
За посоката на движение на л.а. Ф.П. има поставени следните пътни
знаци:
- Пътен знак В26 „ Забранено е движение със скорост, по-висока от
означената“ - 60 км/ч, комбиниран с пътен знак А27 „Кръстовище с път без
предимство отдясно“;
- Пътен знак В4 „Забранено влизането на товарни автомобили“,
пътен знак Г1 „Движение само направо след знака“ и допълнителна табела
Т17 „Текст“ - над 10 т.;
- Два пътни знака Ж7 „Указателна стрелка“:
- К. 2;
- П. 4.
Видно от приложените по делото констативни протоколи и схеми на
километричното положение на извършените асфалтови работи, през месец
юни 2019 г., в участъка от км 53+100 до км 54+900 на път П-66 /дясно платно -
посока С.З./ е извършено машинно изкърпване на 1714,98 м2 дупки и
деформации в настилката с плътна асфалтова смес.
През месец март 2021 г. в участъка от км 53+954 до км 54+963 66 /ляво
2
платно - посока Нова Загора/ е извършено машинно изкърпване на 2805,94 м
дупки и деформации в настилката с плътна асфалтова смес.
В протокола за оглед е записано, че настилката на път Н-66 е с кърпен на
места асфалт.
От събраните по делото данни авоекспертът прави извода, че към датата
на настъпване на ПТП - 09.04.2022 г., състоянието на пътната настилка е било
добро, без наличие на дупки и неравности.
От данните по делото и след справка в АГТИ ОПУ гр. С.З., се
установява, че в процесния пътен участък се намират съществуващи
стоманени предпазни огради, изградени в обхвата на републикански път II -66
Нова Загора - С.З. и в обхвата на общински път за с. К., стопанисван от
23
Община С.З..
Съществуващите огради са монтирани с изграждането на самия път.
Оградите са изпълнени съгласно действащите към момента на изграждането
нормативни документи. През последните 20 години е извършвано текущо
поддържане на пътя - както на настилката така и на неговите принадлежности
/стоманени предпазни огради, вертикална сигнализация и хоризонтална
маркировка/.
Текущото поддържане на оградите е изпълнявано съблюдавайки
Наредба за поддържане и текущ ремонт на пътищата, съгласно която
основните видове работи за текущо поддържане и ремонт на стоманените
предпазни огради са основно възстановяване на повредени елементи от нея с
нови с аналогични характеристики. Евентуално при основен ремонт,
реконструкция или рехабилитация принадлежностите на пътя могат да се
подменят с нови с характеристики отговарящи на нормативните изисквания
към момента на изпълнение на основния ремонт. Т.е. съществуващите
стоманени предпазни огради са изградени в съответствие с нормативните
изисквания към момента на изграждане и се поддържат в съответствие с
Наредбата за поддържане и текущ ремонт на пътищата. (Справка: Чл.10 ал.4
от НАРЕДБА № РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт
на пътищата, Издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, обн., ДВ, бр. 91 от 20.11.2012 г., в сила от 20.11.2012 г.,
попр., бр. 95 от 4.12.2012 г. и Приложение № 2 т. 1.4.4 , към чл.10 ал.4 от
същата).
Не е налице причинна връзка между състоянието на пътния участък,
включително на наличните мантинели, и настъпването на произшествието.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява,
че 1. С.Г.З. вследствие на ПТП от 09.04.2022 г. е получил следните
травматични увреждания: Гръдна травма /охлузвания и кръвонасядания на
гръдния кош, счупвания на ребра двустранно, контузии на белите дробове/.
Коремна травма /кръвонасядане в дясната хълбочна област, охлузване на
корема, охлузване на таза в ляво, кръвонасядане на дясната бъбречна капсула,
повърхностни пропуквания на черния дроб/. Отворено счупване на дясната
подбедрица, охлузвания на кръвонасядания на дясната предмишница и лявата
подбедрица. Разкъсноконтузна рана, охлузвания и кръвонасядания на лицето.
24
Порезна рана на шията.
Пряката причина за смъртта на С.Г.З. в случая е порезната рана на шията
с напълно прекъсната лявата шийна вена, при което е настъпила въздушна
емболия. Това травматично увреждане е осъществило медико-биологичния
квалифициращ признак разстройство на здравето, временно опасно за жИ.та,
като в конкретния случай, тази опасност се е реализирала и е довела до
летален изход.
Експертът е категоричен, че е налице пряка причинно-следствена връзка
между получените травматични увреждания и настъпилата смърт, като
травматичните увреждания са получени при настъпилото ПТП.
Няма обективни данни, които да говорят, че пострадалия С.З. е бил с
поставен предпазен кола по време на настъпилото ПТП, както и не са налице
характерни увреждания за „колана травма”.
При такъв механизъм на произшествието, а именно удар и преобръщане
на автомобила, в който е бил пътник Захариев, напълно е възможно да се
установят при поставен предпазен колан изменения изразяващи се в
кръвонасядания и охлузвания по предна повърхност на гръдния кош и
коремната стена.
При конкретния механизъм на ПТП-то описан в делото, а именно удар и
последващо преобръщане на автомобила в който е бил пътник Захариев, при
поставен обезопасителен колан напълно е възможно да се получи камшичен
удар, който при определени обстоятелства да доведе до летален изход.
Неминуемо тялото на С.З. при конкретното ПТП е осъществило
свободно инерционно движение в купето на автомобила. Не са установени
разкъсвания на вътрешните органи, което говори, че ускорението на тялото по
време на настъпване на произшествието е било по-малко от 7 /седем/ пъти G
/земното ускорение/ или по-малко от 70 /седемдесет/ метра в секунда на
квадрат, при каквото ускорение са налице разкъсвания и разрушения на
органите, независимо дали пътника е с поставен предпазен колан или без
поставен такъв. Инерционната травма е рязко погасяване на кинетичната
енергия на телата.
Според експерта хипотетично при поставен предпазен колан в
конкретното ПТП, С.З. вероятно би получил, както гръдна и коремна травма,
25
така и черепно-мозъчна травма.
Предпазният колан сам по себе си ограничава движението на тялото
единствено напред, като ефективността му намалява при движение на тялото
встрани. Още повече при настъпилото ПТП има преобръщане на автомобила,
т.е не би могло да се възпрепятства свободното движение на главата, шията и
крайниците.
Според експерта всички получени травми установени по починалия са в
резултат на свободно движение на тялото в купето на катастрофиралия
автомобил на базата на инерционни сили.
Не е възможно да се определи от кой детайл или повърхност в
автомобила се е получила порезната рана на шията, като единствено може да
се предположи, че е от действието на ръб на счупено стъкло, макар че в
огледния протокол единствено се говори за кръвениста течност. Още повече
приложения снимков материал е черно бял и не е възможно да се определи.
Порезните рани се получават от действието на предмети с режещи ръбове.
Описанието на трупа в частта на огледния протокол, допълнително дава
категоричен отговор, че починалия по време на ПТП-то е бил без поставен
обезопасителен колан.
В съдебно заседание вещото лице изяснява, че прорезната рана в
областта на шията, която е получил пострадалия, е достатъчно голяма и се е
получила от предмет с остър ръб, което може да бъде стъклото или метална
част, ламарина, при преобръщане на автомобила. Тази рана е причината за
смъртта и е щяла да се получи, ако тази повърхност достигне до шията.
Според вещото лице с поставен обезопасителен колан, починалият пак е
можел да получи същите увреждания.
При водача на л.а. Ф.Г., peг. № СТ****СА Д. В. В. е установено наличие
- 1,90 промила съдържание на алкохол в кръвта. Това количество употребен
алкохол, отговаря на средна степен на алкохолно опиване при лицето, който се
характеризира със значителни нарушения на мисловната дейност,
съобразителността, вниманието, ориентировката, кординацията на
движенията, силно забавени реакции, признаци на значително подтискане на
централната нервна система с понижена чувстиветлост за болка и други.
Кръвната проба на Данаил В. е взета в кабинет специално обособен за
26
вземане на кръвни проби в СПО на УМБАЛ гр. С.З., който е оборудван с
всички необходими консумативи, наличие на журнал и протоколи, отговаря на
всички изисквания на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. и е под постоянно видео
наблюдение.
В протокола и журнала, в който става отразяване на действията на
лекаря, не се отразява от къде е взетата проба кръв, но такава се взета от вена
на горен крайник по предната горна трета на предмишницата.
При вземане на венозна кръв за изследване е използвана кислородна
вода /3% водороден пероксиди/, който е единствения дезинфектант в
помещението за вземане на проби.
Степента на алкохолно опиване се отразява външно не по еднакъв начин
за всеки индивид, като зависи от алкохолния толеранс, приета храна, течности
и тренираност на индивида за употреба на алкохол.
Видно от заключението на съдебно-психологическата експертиза,
смъртта на С.Г.З., починал в резултат на ПТП от 09.04.2022г., била стресово
събитие, което оказало негативно влияние върху личността на ищците И. К. Т.,
Г. С. Г., Ц. С. Г. и В. И. К.. Неговата внезапност и неочакваност (както е в
конкретния случай) засилва това негативно влияние. Възникналият стрес е
нормал-психологична реакция в отговор на силно значимо и травмиращо
събитие.
Преживяването смъртта на близък, обичан и значим човек е свързано
със скръб, загуба и траур. Тези преживявания са в рамките на нормалното
скърбене и представляват „мъка след смъртта". Всеки един от семейството е
преживял случилото се по различен начин, съобразно възраст и степента на
своята емоционалната и социална зрялост.
Към момента на освидетелстването 09.08.2023г. негативните
емоционални преживявания у И., Г., Ц. и В. с времето са намалили своята сила
и интензивност. Децата са възстановили ежедневното си функциониране и
обичайния стил на жИ.т.
При осв. И. Т. загубата на съпруга оказва влияние върху общото
психично състояние, но не надхвърля рамките на нормалното скърбене. Някои
загуби не могат да бъдат напълно преживени и забравени, но човек ги приема
и живее с тях.
27
Загубата на съпруг и баща е събитие, което не може да бъде напълно
преживяно и забравено. То неминуемо води до промени в стила на жИ.т на
семейството. С времето тази загуба се приема и човек продължава да живее с
нея.
Анамнезните данни и данните от делото показват, че освидетелстваните
не са провеждали прегледи и консултации със специалист психиатър и/или
психолог. Не са провеждали болнично лечение и не са приемали медикаменти
за домашно лечение. Сегашното им състояние не налага хоспитализация и
провеждане на медикаментозна терапия. Освидетелстваните не са приемали
медикаменти за лечение на психологическата травма.
В съдебно заседание съдебният експерт пояснява, че от данните, които е
получих от ищцата И. Т. е установила, че взаимоотношенията в семейството
са били нормални. Тя е планирала заедно с покойния си фактически съпруг
заедно за заминат за чужбина, но само тя е успяла да си намери работа. Тя
изпращала пари на семейството, грижила се е за децата. Перспективата е била
бащата с децата да заминат при нея. Реакцията на трите деца потвърждават
това. Те казват: „Ние знаем, че ще заминем при мама“. Когато лелята е казала,
че бащата е починал, първата им реакция е била, че баща им е заминал без
тях. От това експертът прави извода, че връзката в семейството е била
налична.
С оглед изясняване на делото от фактическа страна, по делото са
събрани и гласни доказателства.
От показанията на свидетеля И. Ж. Ж., водач на л.а. Ф.П., се установява,
че ПТП се е случило на главния път С.З. - Нова Загора в участъка до АТЗ,
вечерта около 22:00ч. Било е тъмно, с ясна видимост, без мъгла и дъжд, суха
пътна настилка, спокойно движение. Произшествието настъпило на
кръстовището за с. К.. Движел се с къси светлини в посока Нова Загора. В
един момент автомобилът, който бил срещу него просто направил ляв завой и
застанал пред него. Не може да каже дали е дал сигнал, че ще завива, тъй като
светят фаровете насреща и трудно се виждат мигачите. Шофирал в рамките на
ограничението – с 60 км/ч, тъй като там е рисково кръстовище.
Свидетелят Г. Д. К. е бил пътник в лек автомобил Ф.Г.. Няма спомен за
ПТП. Помни, че е говорел по телефона и след това се озовал в болницата на
носилка. Автомобилът се управлявал от Д.. С. седял на предната седалка до
28
него.
Свидетелят Мариян Иванов Д. живее в с. К.. С починалия С.З. се
познават от деца. Със съпругата си И. живеели на семейни начала откакто тя
била 12-годишна. В една къща живеели С., жена му с децата, майката и
бащата на Слави и двама негови братя. С., И. и децата живеели в една стая.
Отношенията им били добри. Те се обичали от малки, не е виждал проблеми в
тяхното семейство, разбирали се, излизали с децата си. С. гледал децата като е
свободен, водел ги на парка в селото, грижел се за тях, издържал ги
финансово. Сега И. са справя трудно с три деца ученици, тъй като е сама. Тя се
грижела за мъжа си. Посрещала го след работа, бил чист, спретнат,
поддържала къщата, където живеят. Винаги имало топла храна.
Слави и И. имат три деца. Само малката не е призната от Слави. След
като се родила тя имала проблем със сърцето и ходили по доктори, гледали
здравето на детето. И. работела в Германия като станала злополуката. Майка й
се обадила, но докато намери билет и закъсняла. Свидетелят Д. я видял за
пръв път след погребението. Била съсипана, гледала в една точка. Променила
се след случилото се, не живее по същия начин след смъртта на С.. Загубата е
голяма, иска да гледа добре децата, но без С. и е трудно. Не е преодоляла
загубата, все още е в депресия. Ходи на гробищата, стои там по няколко часа.
Сега И. и децата живееят при родителите и. Родителите на С. все още й
помагат.
Свидетелката Марийка И. Илиева е съседка на починалия С.З.. С. много
се радвал като се родил сина му Г., грижел се за него, осигурявал го
финансово. Г. много обичал баща си, не се разделял от него, водел го на
детска градина, играел с него в парка, винаги били двамата. Семейството било
винаги заедно. Г. работел заедно с баща си, много го обичал. След
погребението детето било унило, отпаднало. Поне месец не ходело на
училище, не излизало да играе с другите деца. Сега е по-весел. Говори за баща
си, ходи на гробищата.
Свидетелката К. К. Г.а е сестра на ищцата И. Т.. Била на осем години,
когато И. и С. се оженили. Нямали сключен граждански брак, тъй като били
твърде малки. Живеели заедно при родителите на С.. Не са се разделяли.
Двамата имат три деца – Г., Ц. и В.. В. не е припозната, тъй като били по
болници като се родила и това не било на първо място. Обществото приемало
29
С. и И. като семейство. Много добре се разбирали. Ц. постоянно общувала с
баща си. Когато се родила Ц., С. много се радвал. Детето посещавало
училище. Двамата имали свои занимания като баща и дъщеря. С. се занимавал
с детето, издържал го финансово. След погребението Ц. била бледа, гледала в
една точка, постоянно плачела. Трудно приела загубата на баща си. Към
настоящия момент децата са тъжни, болно им е, че баща им го няма. След
погребението те се изолирали, не ходят редовно на училище, тъгуват за баща
си.
От раждането си децата живеели при родителите на С.. След смъртта на
С. живеят при родителите на И.. Свидетелката не знае защо живеят там,
защото може би е тежко като си спомнят. В дома на И. сега живеят майката и
бащата на И., още едно детенце, на което майката е приемен родител и И. с
децата си. Къщата е с четири стаи горе, два големи коридора, долу има две
стаи.
Свидетелката Р.С.К. е майка на ищцата И. Т.. Познава С. от дете, после и
станал зет. И. била на 11г., а той на 17 г. като се сгодили. Като семейство
заживели в къщата на майката и бащата на С., в същото село. Не сключили
граждански брак, но имало прекрасен годеж. До последно живеели при
родителите му в една стая, където си гледали трите деца. Имали общ бюджет.
Много се разбирали и създали три деца. Тяхната обич била прекрасна,
обичали се и децата си обичали много. Каквото трябвало от глава на
семейството С., го давал. Двете деца – Г. и Ц. са припознати. В. не е
припозната, защото се родила с проблем, с порок на сърцето. При тези условия
не можело да се припознае детето, защото боледувало често. В. била най-
болнава и С. я обичал повече от другите деца. Нямало съмнение, че е негово
дете. За нея бил най-загрижен заради здравословните и проблеми.
Децата тежко приели загубата на баща си. Все още тъжат за него, унили
и неспокойни са. Не спират да говорят за баща си. Всяка събота или неделя
ходят на гробищата. След смъртта на баща си отишли да живеят при
родителите на майка си, тъй като предишната обстановка им напомняла за
баща им.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
30
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
По делото не е спорно, че към датата на ПТП – 09.04.2022 г., за
управлявания от Д. В. В., л.а. „Ф.Г.“ с peг. № СТ **** СА е налице валидно
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" при ЗАД
„О.З.“ АД, обективирана в полица № BG/23/122000523320 със срок на
валидност от 15.02.2022 г. до 14.02.2023 г.
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498,
ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
Ищците предявили пред застрахователя претенция за изплащане на
обезщетение за причинените им неимуществени вреди с вх. № ОК-
747493/29.11.2019 г., по която не е изплатено обезщетение.
По делото безспорно се установи, че смъртта на С.Г.З. се намира в пряка
и непосредствена причинна връзка с виновното и протИ.правно поведение на
водача на л.а. „Ф.Г.“ с peг. № СТ **** СА, което е установено с влязла в сила
присъда № 56/05.12.2023 г. постановено по НОХД № 1232/2023 г. по описа на
Окръжен съд – С.З., която според чл. 300 от ГПК е задължителна за
гражданския съд, относно това, дали е извършено деянието, неговата
протИ.правност и виновността на дееца.
Поради това съдът приема, че в настоящия случай деянието на водача на
лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на
31
деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на
застрахователя ЗАД „О.З.“ АД по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана.
По възражението на третото лице-помагач на страната на
ответника Д. В. В. за липсата на активна правна легитимация на детето
В. К. по иска по чл. 432 КЗ.
С Тълкувателно решение № 1/ 2016г. от 21.06.2018г. по тълк.д. №
1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедлИ. да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. В съобразителната част на
тълкувателното решение е посочено, че с ПП № 5/ 24.11.1969г. Пленумът на
ВС е признал право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете,
съответно на отглеждащия го. Включването на посочените лица в кръга на
правоимащите е мотивирано със съдържанието на съществувалите между тях
и починалия житейски отношения, които са напълно сходни с отношенията
между биологичен родител и дете и е справедлИ., при установени
действително претърпени вреди, те също да могат да получат обезщетение.
Признаването на право на обезщетение на отглежданото дете, съответно на
отглеждащия го, е обвързано с изискване отглеждането да е било трайно и да
е създало връзка и чувства като между биологичен родител и дете, без да се
поставя условие за предприети формални процедури по осиновяване или
установяване на произход.
От свидетелските показания безспорно се установи, че ищцата В. И. К.
е отгледана от починалия при ПТП С.Г.З., с когото са живели в едно
домакинство и помежду им е съществувала силна връзка, основана на обич,
привързаност, като за нея са полагани родителски грижи. Макар и
32
неприпозната от С. Г. Захариев, починалият се е грижил за детето така, както
човек може да се грижи само за собствено дете и не е правил разлика между
припознатите си деца и В..
С оглед установеното, настоящият състав намира това възражение за
неоснователно, тъй като въпреки неприпознаването на ищцата като дете на
починалия, между тях са налице отношения на родител - дете от момента на
раждането на същото до смъртта на отглеждащия го.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедлИ.ст. СправедлИ.стта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедлИ.ст” не е абстрактно. То е свързано с преценката на
редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които са
специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното
прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени
вреди от причинена в резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване
и на общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено
положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и
лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на
съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски
отношения. Възприето е и становището, че при определяне на справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и
обществено- икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на
застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите". Обезщетението следва да се определи към
датата на застрахователното събитие – 09.04.2022 г.
От съвкупната преценка на обсъдените гласни доказателства, съдът
приема за установено, че между ищците и починалия техен баща и
фактически съпруг са съществували пълноценни взаимоотношения на обич и
33
привързаност. Били са сплотено семейство, живеели са в една къща.
Починалият С.З. е полагал грижи за своите деца и фактическа съпруга.
Ищците са се осланяли на неговата морална и финансова подкрепа и опора.
Преживяната трагедия променила изцяло техния жИ.т – изпитват чувство на
загуба, силна мъка и скръб, които се отразяват върху цялостното им
поведение и качество на жИ.т. Скръбта им не е преодоляна и ще съпътства
дните им завинаги. Съобразявайки горните критерии съдът определи размера
на обезщетението от по 150 000 лв. за всеки от ищците.
По възражението за съпричиняване.
Разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвижда възможност
обезщетението за вреди от непозволено увреждане да се намали, ако самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. От значение за определяне
наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
увреденото лице е съществуването на причинна връзка между поведението на
пострадалия и протИ.правното поведение на делинквента, доколкото
намаляване обезщетението за вреди от деликт не може да почива на
предположения. Затова при въведено възражение за съпричиняване, винаги
следва да прецени дали конкретните установени при условията на пълно и
главно доказване, действия на пострадалия са допринесли за така настъпилата
вреда – създали са условия или са я улеснили, и въз основа на тях да определи
обективния принос на последния. Доказателствената тежест за установяването
на твърдения правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда
това частично правоизключващо възражение, като доказването трябва да е
пълно, съобразно правилата, предписани в нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК.
Отделно от това следва да се отбележи, че съгласно практиката на ВКС (
обективирана в Решение № 159 от 24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. и
решение № 58 от 29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. и др.), при преценката за
съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди, следва да се отчита
не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на
правилата за движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат. Релевантен за съпричиняване на
вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на
34
последния, без който не би се стигнало до инцидента, наред с проявеното от
виновния за непозволеното увреждане неправомерно поведение, вредоносен
резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или
бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да
бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена
причина за произлезлите вреди.
По отношение на възражението за непоставяне на обезопасителен
колан в нарушение на чл. 137а от ЗДвП.
В заключението на съдебномедицинската експертиза е направен
категоричен извод, че с оглед механизма на ПТП, с или без предпазен колан
уврежданията на С.Г.З. биха били със същия интензитет и също биха довели
до фатален изход. Поради това съдът намира, че това възражение за
съпричиняване е неоснователно.
По възражението, че загиналият С.Г.З. е знаел, че към момента на
настъпване на ПТП виновният водач е употребил алкохол.
От събраните по делото доказателства се установява, че виновният за
настъпване на ПТП водач на л.а. „Ф.Г.“ с peг. № СТ **** СА е имал
концентрация на алкохол в кръвта 1,90 промила.
Съгласно т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по
тълк. дело № 1/2014 г., ОСТК, налице е съпричиняване на вредата, когато
пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил
алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен.
В настоящия случай, концентрацията на алкохол в кръвта на виновния
водач Д. В. В. е 1,90 промила, установена с влязла в сила присъда
№56/05.12.2023 г. постановено по НОХД № 1232/2023 г. по описа на Окръжен
съд – С.З.. Видно от заключението на съдебномедицинската /токсикологична/
експертиза тази концентрация в кръвта от 1,90 промила, отговаря на средна
степен на алкохолно опиване, която се характеризира със значителни
нарушения на мисловната дейност, съобразителността, вниманието,
ориентировката, координацията на движенията, силно забавени реакции,
признаци на значително подтискане на централната нервна система с
понижена чувствителност за болка и други. Поради това съдът намира, че в
настоящия случай тези особености на поведението на виновния водач Д. В. В.
35
не биха могли да останат незабелязани от пострадалия С. Йорданов.
Пътуването в моторно превозно средство с водач, употребил алкохол,
съставлява рисково поведение, тъй като е проява на съзнателен и свободно
формиран избор на увредения, за когото е налице знание за този факт или
възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа.
Следователно е налице и причинна връзка между настъпилите вреди и
обстоятелството, че пострадалият С.Г.З. сам се е поставил в риск като е
допуснал да пътува в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол.
По възражението, че загиналият С.Г.З. е знаел, че виновният водач е
бил неправоспособен към момента на настъпване на процесното събитие.
По делото не е установено, че загиналият С.Г.З. е знаел, че Д. В. В.,
който е причинил процесното ПТП е бил неправоспособен. В тежест на
ответното дружество е да ангажиран доказателства, от които да може да се
установи, че пострадалият С.Г.З. е знаел и се е съгласил да бъде превозван от
неправоспособен и сам се е поставил в ситуация на повишен риск от
увреждане, с оглед некомпетентността на шофьора. Такова знание по
настоящото дело не се установи. Поради това съдът намира, че това
възражение за съпричиняване е неоснователно.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от С.Г.З. /наличие на знание, че водачът на л.а. „Ф.Г.“ с
peг. № СТ **** СА е употребил алкохол/ и обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде намалено с 30 % или до размер от 105 000 лв. за всеки от
ищците.
По възражението за съществен принос от страна на Агенция „П.И.“
за настъпване на вредоносния резултат, поради неподдържането и
неизправността на пътния участък, на който е реализирано процесното
пътнотранспортното произшествие, както и неосигуряването на условия
за непрекъснато и безопасно движение по конкретния пътен участък.
От заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа
експертиза се установява, че в пътния участък, в който е реализирано ПТП
през последните 20 години е извършвано текущо поддържане както на
36
настилката, така и на неговите принадлежности /стоманени предпазни огради,
вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка/. Към датата на
настъпване на ПТП - 09.04.2022 г., състоянието на пътната настилка е било
добро, без наличие на дупки и неравности.
С оглед установеното, следва да се направи извода, че не е налице
причинна връзка между състоянието на пътния участък, включително на
наличните мантинели, и настъпването на произшествието.
По иска за законна лихва.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2,
т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция,
стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя,
определен от размера на застрахователната сума.
В настоящия случай, ищците претендират законна лихва от 10.05.2022 г.
По делото са представени доказателства, че е предявените от ищците
застрахователни претенции пред ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД на 10.05.2022
г., видно от молба вх. № 99-2407/ 10.05.2022 г. Следователно съдът като
съобрази горепосочените разпоредби и при липса на други данни следва да
приеме, че 10.05.2022 г. е датата, на която застрахователят е уведомен за
настъпване на застрахователното събитие и от този момент следва да се
начислява лихва за забава до окончателното плащане.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ЗАД „О.З.“ АД следва да
заплати на И. К. Т., сумата в размер на 105 000 /сто и пет хиляди/ лева за
претърпените неимуществени вреди - изключителни болки, страдания и
психически стрес по повод смъртта на нейния фактически съпруг С.Г.З., в
резултат ПТП, настъпило на 09.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава
върху претендираната главница от датата на уведомяването на застрахователя
- 10.05.2022 г. до окончателното плащане, като отхвърли предявения иск
над сумата от 105 000 лв. до претендирания размер от 150 000 лв. като
неоснователен.;
37
ЗАД „О.З.“ АД следва да заплати на Г. С. Г., със съгласието на своята
майка и законен представител И. К. Т. сумата в размер на 105 000 /сто и пет
хиляди/ лева за претърпените неимуществени вреди - изключителни болки,
страдания и психически стрес по повод смъртта на неговия баща С.Г.З., в
резултат ПТП, настъпило на 09.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава
върху претендираната главница от датата на уведомяването на застрахователя
- 10.05.2022 г. до окончателното плащане, като отхвърли предявения иск
над сумата от 105 000 лв. до претендирания размер от 150 000 лв. като
неоснователен.;
ЗАД „О.З.“ АД следва да заплати на Ц. С. Г., със съгласието на своята
майка и законен представител И. К. Т., сумата в размер на 105 000 /сто и
петдесет хиляди/ лева за претърпените неимуществени вреди -
изключителни болки, страдания и психически стрес по повод смъртта на
нейния баща С.Г.З., в резултат ПТП, настъпило на 09.04.2022 г., ведно със
законната лихва за забава върху претендиралата главница от датата на
уведомяването на застрахователя - 10.05.2022 г. до окончателното плащане,
като отхвърли предявения иск над сумата от 105 000 лв. до
претендирания размер от 150 000 лв. като неоснователен.;
ЗАД „О.З.“ АД следва да заплати на В. И. К., представлявана от своята
майка и законен представител И. К. Т., сумата в размер на 105 000 /сто и
петдесет хиляди/ лева за претърпените неимуществени вреди -
изключителни болки, страдания и психически стрес по повод смъртта на
нейния фактически баща С.Г.З., в резултат ПТП, настъпило на 09.04.2022 г.,
ведно със законната лихва за забава върху претендираната главница от датата
на уведомяването на застрахователя - 10.05.2022 г. до окончателното плащане,
като отхвърли предявения иск над сумата от 105 000 лв. до
претендирания размер от 150 000 лв. като неоснователен.
По отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че ищците са
материално затруднени лица, поради което адвокатската защита е
осъществявана безплатно.
38
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА в такива случаи адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна в размер,
определен от съда и не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2
ЗА. Съгласно решение по дело С-438/22 на СЕС при определяне на
възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА съдът не е обвързан от размерите в
Наредба № 1/2004 г., защото такава обвързаност нарушава забраната по чл.
101, § 1 ДФЕС в смисъла, разяснен от СЕС. Решението на СЕС е
задължително за всички национални съдилища. По тази причина съдът следва
да съобрази произнасянето си не с действащата редакция на чл. 7, ал. 2, т. 5
НМРАВ, а с действителната фактическа и правна сложност на спора, обема на
извършената работа и размера на защитения интерес.
В конкретния случай, доколкото предмет на производството са искове за
заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, цената на същите не
следва да е фактор при определяне размера на възнаграждението за
осъщественото процесуално представителство. При определяне
възнаграждението за осъществено безплатно процесуално представителство
като процент от стойността на претенциите за неимуществени вреди, без
съобразяване на фактическата, правна сложност на делото и действително
извършената работа, липсва връзка на пропорционалност между използваните
средства и преследваната цел за справедлИ. възмездяване на положения от
адвоката труд. (В този смисъл Определение № 1016 / 06.03.2024 г. по ч.гр.дело
№ 4123/2023 г. на ВКС, IVг.о., ГК, Определение № 3380 от 13.12.2024 г. на
ВКС по ч. т. д. № 2622/2024 г., II т. о., ТК, Определение № 1739 от 8.04.2025 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 1244/2025 г., IV г. о., ГК, Определение № 148 от
16.01.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 1638/2024 г., II т. о., ТК, Определение №
3380 от 13.12.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 2622/2024 г., II т. о., ТК.)
С оглед на това, при определяне размера на възнаграждението на
адвокат М. за осъщественото от нея процесуално представителство пред
настоящата инстанция, съдът съобразява следните обстоятелства:
Представляваните от адвокат М. ищци имат един и същ интерес и за
осъществената от процесуалния представител защита на всеки от тях са
извършени едни и същи действия. Пред настоящата инстанция не са били
осъществени специфични действия за защитата на някое от тези лица, като
адв. М. е изградила обща защита на страните и е изложила становище по
39
повдигнатите в производството възражения. Поради това съдът намира, че с
оглед фактическа и правна сложност на делото, обема на оказаната правна
помощ на ищците от адв. М., адвокатското възнаграждение следва да бъде
определено в размер на 14 000 лв. с ДДС.
С оглед изхода на делото ЗАД „О.З.“ АД следва да заплати на адв. М.
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на
четиримата ищци в размер на 9 800 лв. с ДДС, съразмерно с уважената част от
исковете.
Процесуалният представител на ищците е направил възражение за
прекомерност на заплатеното от ЗАД „О.З.“ АД адвокатско възнаграждение в
размер на 51 120 лв. с ДДС.
Съдът намира, че в контекста на решение от 25.01.2024 г. по дело
С438/22 на СЕС и предвид фактическата и правна сложност на делото, и
обема на действително извършената от процесуалния представител на
ответника работа, претендираното от ЗАД „О.З.“ АД адвокатско
възнаграждение в размер 51 120 лв. с ДДС е прекомерно и следва да бъде
намалено на 14 000 лв. с ДДС.
В настоящото производство, ЗАД „О.З.“ АД е направило следните
разноски: адвокатско възнаграждение в размер на 14 000 лв. с ДДС,
възнаграждение за изготвяне на първоначална и повторна съдебномедицинска
експертиза в размер на 1 300 лв., възнаграждение за изготвяне на съдебно-
автотехническа експертиза в размер на 1700 лв. и възнаграждение за
изготвяне на съдебно-психологична експертиза в размер на 500 лв., или така
общия размер на разноските е 17 000 лв.
С оглед изхода на делото И. К. Т., Г. С. Г., със съгласието на законния си
представител и майка И. К. Т., Ц. С. Г., със съгласието на законния си
представител и майка И. К. Т. и В. И. К., представлявана от законния си
представител и майка И. К. Т. следва да заплатят на ЗАД „О.З.“ АД
направените по делото разноски в размер на 5 100 лв., съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
С оглед изхода на делото ЗАД „О.З.“ АД, на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, държавна такса в размер на 16800 лв., съразмерно с
уважената част от исковете.
40
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.А.Д. „О.З.” АД, с ЕИК ****, със седалище и управление:
гр.С., ул. **** да заплати на И. К. Т., с ЕГН: **********, с адрес: с. К., общ.
С.З., сумата в размер на 105 000 /сто и пет хиляди/ лева за претърпените
неимуществени вреди - изключителни болки, страдания и психически стрес по
повод смъртта на нейния фактически съпруг С.Г.З., с ЕГН: **********, в
резултат ПТП, настъпило на 09.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава
върху претендираната главница от датата на уведомяването на застрахователя
- 10.05.2022 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
над сумата от 105 000 лв. до претендирания размер от 150 000 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА З.А.Д. „О.З.” АД, с ЕИК ****, със седалище и управление:
гр.С., ул. **** да заплати на Г. С. Г., с ЕГН: **********, със съгласието на
своята майка и законен представител И. К. Т., с ЕГН: **********, и двамата с
адрес: с. К., общ. С.З. сумата в размер на 105 000 /сто и пет хиляди/ лева за
претърпените неимуществени вреди - изключителни болки, страдания и
психически стрес по повод смъртта на неговия баща С.Г.З., с ЕГН:
**********, в резултат ПТП, настъпило на 09.04.2022 г., ведно със законната
лихва за забава върху претендираната главница от датата на уведомяването на
застрахователя - 10.05.2022 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск над сумата от 105 000 лв. до претендирания размер от 150
000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА З.А.Д. „О.З.” АД, с ЕИК ****, със седалище и управление:
гр.С., ул. **** да заплати на Ц. С. Г., с ЕГН: **********, със съгласието на
своята майка и законен представител И. К. Т., с ЕГН: **********, и двете с
адрес: с. К., общ. С.З. сумата в размер на 105 000 /сто и пет хиляди/ лева за
претърпените неимуществени вреди - изключителни болки, страдания и
психически стрес по повод смъртта на нейния баща С.Г.З., е ЕГН: **********,
в резултат ПТП, настъпило на 09.04.2022 г., ведно със законната лихва за
41
забава върху претендиралата главница от датата на уведомяването на
застрахователя - 10.05.2022 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск над сумата от 105 000 лв. до претендирания размер от 150
000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА З.А.Д. „О.З.” АД, с ЕИК ****, със седалище и управление:
гр.С., ул. **** да заплати на В. И. К., с ЕГН: **********, представлявана от
своята майка и законен представител И. К. Т., с ЕГН: **********, и двете с
адрес: с. К., общ. С.З., сумата в размер на 105000 /сто и пет хиляди/ лева за
претърпените неимуществени вреди - изключителни болки, страдания и
психически стрес по повод смъртта на нейния фактически баща С.Г.З., с ЕГН:
**********, в резултат ПТП, настъпило на 09.04.2022 г., ведно със законната
лихва за забава върху претендираната главница от датата на уведомяването на
застрахователя - 10.05.2022 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск над сумата от 105 000 лв. до претендирания размер от 150
000 лв. като неоснователен.
Горепосочената сума може да бъде изплатена по банкова сметка с
IBAN: **********, с титуляр Р. И. М..
ОСЪЖДА З.А.Д. „О.З.” АД, с ЕИК ****, със седалище и управление:
гр.С., ул. **** да заплати на адв. Р. М., с личен от единния адвокатски
регистър при Висшия адвокатски съвет № ****, с адрес на дейност: гр. С., ул.
***** адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита
на ищците в размер на 9 800 лв. с ДДС, съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА И. К. Т., ЕГН **********, Г. С. Г., ЕГН **********,
представляван от законния си представител и майка И. К. Т., Ц. С. Г., ЕГН
**********, представлявана от законния си представител и майка И. К. Т. и В.
И. К., с ЕГН **********, представлявана от законния си представител и майка
И. К. Т., всички с адрес: ********** да заплатят на З.А.Д. „О.З.” АД, с ЕИК
****, със седалище и управление: гр.С., ул. **** направените разноски в
42
производството в размер на 5 100 лв., съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА З.А.Д. „О.З.” АД, с ЕИК ****, със седалище и управление:
гр.С., ул. **** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, държавна такса в размер на 16800 лв., представляваща разноски,
платени от бюджета на съда съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на Д. В. В., с ЕГН
**********, с адрес за призоваване: с. П., община С.З., като трето лице –
помагач на страната на ответника ЗАД „О.З.“ АД.
Решението е постановено при участието на Агенция „П.И.“, с
БУЛСТАТ ****, с адрес за призоваване: гр. С. ******* като трето лице –
помагач на страната на ответника ЗАД „О.З.“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
43