РЕШЕНИЕ
№ 321
гр. Перник, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500424 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 326 от 28.03.2023 г. по гр.д. № 5492/2021 г. Пернишкият районен съд, е
изменил на основание чл. 150 СК размера на издръжката, определена с Решение №
98/30.08.2021 г., постановено по гр.д. № 226/2021г. на РС-Брезник, с което А. С. С., ЕГН:
********** е осъден да заплаща на малолетното дете ***, ЕГН: ********** и на
малолетното дете ***, ЕГН: ********** чрез тяхната майка и законен представител М. К. С.,
ЕГН: **********, като го увеличил от 200 лв. /двеста лева/ на 350 лв. /триста и петдесет
лева/ месечно на малолетното дете ***, и го увеличил от 200 лв. /двеста лева/ на 450 лв.
/четиристотин и петдесет лева/ месечно на малолетното дете ***, считано от датата на
подаване на исковата молба -19.10.2022 г. до навършване пълнолетие на децата или до
настъпване на друга законно установена причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва при забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й
заплащане. С Решението съдът е отхвърлил предявения иск по отношение на малолетното
дете *** за разликата над 350 лв. до пълния претендиран размер от 500 лв. като
неоснователен. Отхвърлен е и предявения иск по отношение на малолетното дете *** за
разликата над 450 лв. до пълния претендиран размер от 500 лв. като неоснователен. Със
същото решение в тежест на страните са възложени разноски съгласно чл.78 от ГПК.
1
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, А. С., чрез адв. Р. е обжалвал решението в
уважителната част, като същото е оспорено и в частта за разноските. Наведени са твърдения,
че същото е незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Сочи се, че Районен съд- гр. Перник е постановил своето
решение без да са преценени всички обстоятелства относно нуждата на лицата, които
получават издръжка и възможността на лицето даващо издръжка. Намира, че първата
инстанция е трябвало да вземе предвид всички фактори, от които зависи тяхната
достоверност и да изложи в мотивите на решението си защо кредитира едни свидетелски
показания и защо отрича доказателствената сила на други показания. В продължение сочи,
че свидетелските показания на ищцовата страна, а именно И. Г. и Р. М. са противоречиви и
не дават никаква яснота по спорните въпроси в първоиистанционното производство, а
напротив задълбочават съмненията относно искреността на майката по отношение нуждата
от увеличаване на издръжката за двете деца. Намира, че свидетелите на ответната страна -
М. и С. са дали еднопосочни показания и по категоричен начин с тях се установява, че
бащата полага всички необходими грижи по отношение на двете деца, както и че се стреми
да бъде пълноценен родител и да участва активно в тяхното израстване и възпитание. На
следващо място отбелязва, че съгласно правната доктрина, критериите от които се води
съдът при определяне размера на издръжката, са установени в разпоредбата на чл. 142 СК с
оглед постигането на баланс между интересите на дължащия и имащия право на издръжка.
Сочи, че в хода на съдебното дирене не са зачетени правата на бащата, тъй като съдът не е
възприел многобройните доказателства, установяващи невъзможността на ответника да
заплаща претендираното увеличение на присъдената месечна издръжка. Въз основа на
подробно изложени съображения се моли съда да постанови решение, с което да бъде
отменен първоинстанционния акт, а предявените с исковата молба претенции да бъдат
отхвърлени изцяло. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски.
По така депозираната въззивна жалба е постъпил отговор от М. С., като майка и
законен представител на малолетните деца – *** и ***, чрез адв. К., която оспорва изцяло
жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Твърди, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, постановено при правилна
преценка на събраните в хода на производството доказателства. Прави възражения по
изложените в жалбата съображения за неправилност на първоинстанционното решение, като
допълва, че по делото категорично било установено, че ответника получава добри доходи,
няма други деца, за които да полага грижи и определената от съда издръжка не би го
затруднила. В заключение прави искане за потвърждаване на решението като правилно и
законосъобразно. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна
проверка, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо – в обжалваната му част.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
2
Установява се безспорно от събраните в първоинстанционното производство
доказателства, че с Решение № 98/30.08.2021 г. по гр.д. №226/2021г. на РС-Брезник
родителските права спрямо родените от брака малолетни деца *** и *** са предоставени за
упражняване на майката М. К. С. и е определено местоживеене на децата при тяхната майка,
а на ответника - бащата А. С. С. е определен режим на лични контакти с децата и е осъден
да заплаща за всяко от двете деца издръжка в размер на 200 лв. месечно. С това решение е
предоставено ползването на семейното жилище на ответника - бащата А. С. С..
Малолетното дете *** е родено на *** г. и през настоящата учебна година 2022г./2023 г. е
ученик в *** клас в ***, а малолетното дете *** е родено на *** г. и през учебната 2022/23 г.
е ученичка в * клас на ***. Двете деца след развода на родителите им са напуснали
семейното жилище и са започнали да живеят съвместно с тяхната майка в жилище, закупено
с изтеглен от нея ипотечен кредит, за който същата плаща ежемесечна погасителна вноска в
размер на 494,01 лв. Бащата е останал да обитава сам семейното жилище.
Пред РС са събрани писмени и гласни доказателства, приет е социален доклад, въз
основа на които доказателства РС е направил фактическите си констатации, изложил е
подробни мотиви, съобразявайки доказателствата по делото, извършвайки съвкупна
преценка на релевантните обстоятелства.
Въззивният съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се
установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. В тази връзка в мотивите на
настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства и направените фактически констатации въз основа доказателствата в първата
инстанция, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства и препраща към тях, на осн. чл. 272 ГПК.
Съгласно чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата първоначално присъдената
издръжка може да бъде изменена при наличието на трайно съществено изменение на
нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото
лице, като за изменение на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от
алтернативно посочените предпоставки /т.19 ППВС № 5/16.11.1970г./.
Въззивният съд намира, че в случая е налице една от алтернативните предпоставки за
изменение на вече определена издръжка, а именно – изменение на потребностите на децата,
тъй като от предходно постановеното Решение № 98/30.08.2021 г. по гр.д. №226/2021г. на
РС-Брезник, с което е определена издръжка за малолетното дете ** от 200 лв. и за
малолетното дете ** от 200 лв. е изминал период от близо 2 години, което безспорно се
свързва с нарастване на възрастта на децата – * и ** години, а от там и с увеличаване на
разходите по отглеждането им – храна, дрехи, лекарства, обучение, учебни пособия и др.
Отделно от това издръжката на децата следва да бъде в такъв размер, при който да служи не
само за задоволяване на необходимия минимум от нуждите им, но също и такива за
занимания, свързани с техните специфични потребности съобразно възрастта и интересите
им. Децата са растели, развивали са се както физически, така и социално и ежедневните им
3
нужди са нараснали. Променил се е и жизненият стандарт в страната. Поради тези
съображения съдът намира, че действително е налице изменение на обстоятелствата и
следва размерът на издръжката да бъде изменен.
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК, размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я
дължи. Нуждите на лицето, което има право на издръжка, се определят съобразно
обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта, образованието и
т. н., а възможностите на дължащия издръжка – според неговите доходи, имотното му
състояние и квалификация. Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК обаче визира, че родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на
издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я
дължат – чл. 142, ал. 1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на
издръжка на едно дете е равен на една четвърт от размера на минималната работна заплата.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно
наличието на предпоставката "ненавършило пълнолетие дете". Закрепеният в чл. 142, ал. 2
СК законодателен подход е насочен към определяне на една минимална сума за издръжката
на всяко дете, чието осигуряване е безусловно задължение на родителя, независимо дали
това ще е за сметка на неговата собствена издръжка. Липсва законово правило обаче, че при
получаването на минимален доход задълженият да издържа детето си родител следва да
заплаща тъкмо минималния размер на издръжката или сума около този минимум.
По отношение нуждите на децата, имащи право на издръжка, по делото се установява
от събраните пред РС писмени и гласни доказателства и социален доклад, че детето *** през
настоящата учебна година 2022г./2023 г. е ученик в *** клас в ***, а малолетното дете ***
през учебната 2022/23 г. е ученичка в * клас на ***. В този времеви диапазон, както е
всеобщо известно, е налице повишаваща се нужда от средства, свързана с израстването на
организма, разширяването на социалния кръг на личността, различни образователни
потребности и техните ежедневни битови потребности са се повишили съществено и трайно.
При предходното определяне на издръжката, детето ** не е посещавало учебно заведение, а
към момента е ученик в *** клас. Този факт сочи, че детето е с нараснали не само битови, но
и социални потребности. За учебния процес е необходимо закупуване не само на нови дрехи
и обувки, но и редица допълнителни учебни помагала и пособия. Установи се, че са
необходими повече средства и за извънкласните занимания на детето, като тренировките по
футбол и уроците по английски език, а също така и за ежедневното осигуряване на джобни
пари. Видно от гласните доказателства, както и от писмените доказателства майката е
заплатила такса в размер на 55 лв. на *** за уроци по английски език на детето ** и такса в
размер на 60 лв. за тренировките на детето по футбол във Футболен клуб *** или общо 115
лв. месечно за извънкласните занимания на детето. Същото видно от социалния доклад
детето ** има здравословен проблем с ***, които е наложил медицински изследвания.
Налице е и съществено изменение на обстоятелствата и по отношение на детето **, което е
4
на ** г. и му предстои кандидатстване в гимназия, поради което видно от гласните
доказателства и от социалния доклад му се налага да посещава частни уроци по български
език и математика по два пъти седмично, като цената на един урок е 20 лв. Видно от
гласните доказателства и от писмените доказателства майката е заплатила такса от 60 лв., за
да тренира детето ** във волейболен клуб *** и такса от 80 лв., за да посещава детето
курсове по английски език във ***.
Доказателствата установяват, че майката е работила като *** в „***“ ЕООД и за
периода от 01.06.2022 г. до 31.07.2022 г. получила БТВ в размер на 3000 лв. или 1500 лв.
месечен доход, а бащата работи като *** в *** като общият размер на доходите му за
периода януари 2022 г. до октомври 2022 г. е 14329,87 лв., сбор от нетните му трудови
възнаграждения или за м. октомври е било 1277,41 лв., както и на бащата от *** ЕООД са
били заплатени нетни суми за периода от м. януари 2022 г. до м. октомври 2022 г. в общ
размер на 5408,33 лв. или за м. октомври 2022 г. му е била заплатена сумата от 554,82 лв.
или общо месечният му нетен доход се равнява на 1832,23 лв.
Според задължителна съдебна практика на ВКС, установена с Постановленията на
Пленума на ВС № 5 от 16.11.1970 г. и № 5 от 31.11.1981 г. се приема, че нуждите на лицата,
които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за
тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от
значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се
определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на
всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се
отглеждат децата. Размерът на издръжката трябва да съдейства за правилното развитие,
възпитание и отглеждането им, за покриване на нуждите така, както те биха били
задоволени, ако родителите живеят заедно. Член 59, ал. 5 от СК изрично предвижда, че
размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които то е имало
преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка
родител.
Като взе предвид гореизложеното и след преценка на събраните по делото
доказателства, настоящият въззивен състав намира, че за пълното задоволяване нуждите на
децата, с оглед правилното им отглеждане, възпитание и хармонично развитие, следва да се
определи издръжка в размер на 500 лв. месечно за детето **, което е в *** клас, тренира
футбол и ходи на курсове по английски език на обща стойност 115 лв. месечно и има
здравословен проблем свързан със ***, дължима общо от двамата родители. Съответно
следва да се определи издръжка в размер на 600 лв. месечно за детето **, което вече е в ***
клас, тренира волейбол и ходи на курсове по английски език на обща стойност 140 лв.
месечно и на уроци по български език и математика два пъти седмично, като всеки урок
струва по 20 лв. на час или общо 160 лв. на месец, дължима общо от двамата родители. Така
определените размери на издръжка по гореизложените съображения съответства на нуждите
на децата, като настоящият въззивен състав изцяло възприема мотивите на районния съд.
5
При това положение, въззивният съд намира, че размерът на определената от
първоинстанционния съд цялостна месечна издръжка на детето ** в размер на 500 лв.,
съответно цялостна месечна издръжка на детето ** в размер на 600 лв. са съобразени с
потребностите на децата. В този смисъл възраженията и доводите на жалбоподателя за
неправилно прилагане на материалния закон /размерът на цялостна месечна издръжка на
децата е завишен/ са неоснователни.
При преценката каква част от следващата се за децата издръжка да бъде поета от
двамата родители, съдът съобразява, че тази сума не следва да се разпределя поравно между
родителите. В съответствие с предписанията на ППВС № 5 от 16.11.1970 г. по-голямата част
от издръжката трябва да бъде изплащана от ответника-бащата, тъй като той не упражнява
родителските права, като освен това по делото е доказано, че неговите доходи надвишават
тези на майката. Ноторен факт е, че родителят, отглеждащ детето полага ежедневни грижи
за неговото изхранване, хигиена и възпитание, влага ежедневно средства в тази насока за
закупуване на храна, хигиенни средства и материали, заплащане на битови сметки и др.
Поради това на този родител-майката следва да бъде възложен по-малък дял в издръжката.
С голяма тежест следва да се цени и обстоятелство, че на майката е предоставено
упражняването на родителските права, което е свързано с полагане на непосредствени и
ежедневни грижи и извършването на множество разходи за задоволяване на всестранните
нужди на децата. Съдът освен месечния доход на всеки от родителите отича
обстоятелството, че след постановяване на развода между родителите и към настоящия
момент децата живеят със своята майка, както и обстоятелството, че майката заплаща
ежемесечна погасителна вноска в размер на 494, 01 лв. по ипотечен кредит за закупуване на
жилището, в което живее заедно с двете деца. Фактът, че майката получава сумата от 88
лева – детски надбавки е ирелевантен за предмета на делото. Същите представляват месечна
социална помощ по смисъла на Закона за социално подпомагане и по никакъв начин не
изключват задължението, на когото и да било от родителите да заплаща издръжка, нито са от
значение за нечии финансови възможности. Обратно – другият родител-бащата няма тази
ежедневни ангажименти и разходи, като бащата е останал да обитава сам семейното
жилище. Същевременно по делото не се събраха доказателства, от които да се установи, че
ответникът полага реални грижи за отглеждането и възпитанието на децата си /извън
плащаната издръжка/. Поради това той следва да участва в по-голям дял от издръжката.
Бащата е в трудоспособна възраст. По делото няма данни той да има здравословни
проблеми, които да препятстват възможността да работи и да реализира доходи. Бащата като
пълнолетен има възможност да намалява своите разходи или да увеличава своите доходи, да
промени местоработата си и т. н., докато детето е непълнолетно и неговите потребности
следва да се задоволяват от двамата му родители, съобразно техните възможности. Няма
данни да има задължения за издръжка и спрямо други деца. Представените в производството
доказателства за доходите му сочат, че позволяват да отделя по - голям размер за издръжка
на децата си. Без значение за изхода на спора са доводите на ответника, че има задължение
за погасяване на кредит, които не влияят в посока за недължимостта на издръжката,
съответно на нейния размер, доколкото осигуряването на издръжката на децата му също е
6
толкова важно, колкото и задоволяването на собствените му нужди, за които е изтеглен
кредитът. Освен това, ответникът се е поставил сам в положение на кредитополучател и
това не може да бъде отчетено като затруднение или извинение. Фактът, че ответникът има
задължения по кредит, не означава, че децата, които той е длъжен да издържа, трябва да
бъдат лишени от това свое право да получават издръжка или, че тя трябва да бъде оставена в
тежест единствено на другия родител.
С оглед изложеното относно конкретните нужди на децата и конкретните
възможности на всеки от двамата родители, съдът намира, че от необходимата месечна
издръжка за задоволяване нуждите на детето ** в размер на 500 лева, бащата следва да
заплаща 350 лв. лева, а майката – 150 лева. Съответно от необходимата месечна издръжка за
задоволяване нуждите на детето ** в размер на 600 лева, бащата следва да заплаща 450 лв., а
майката – 150 лева. Съдът счита, че този размер на издръжките е съобразен с възможностите
на бащата, които бяха обсъдени по-горе и тези издръжки може да се предоставят от
ответника, без особени затруднения. Ето защо исковите претенции за изменение на
дължимите от ответника издръжки следва да се уважат в размер от 350 лв. по отношение на
детето ** и в размер на 450 лв. по отношение на детето ***, считано от датата на подаване
на исковата молба -19.10.2022 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до
окончателното й изплащане.
С решението си в обжалваната част РС е достигнал до идентични правни изводи и
краен резултат с тези на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта
за разноските, правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78
ГПК. Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Въззиваемата претендира и доказва разноски пред въззивната инстанция общо в
размер на 500 лева – заплатено адв. възнаграждение (съгласно представения договор за
правна защита, в който е отбелязано, че уговореното адв. възнаграждение от 500 лв. е
платено в брой изцяло, и списък по чл. 80 ГПК), което й се дължат изцяло, предвид
неоснователността на жалбата.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 326 от 28.03.2023 г. по гр.д. № 5492/2021 г. по описа
на Районен съд – Перник в обжалваната му част.
ОСЪЖДА А. С. С., ЕГН: ********** от *** да заплати на М. К. С., ЕГН: **********
от ***, сумата 500 лв. – разноски по въззивното производство.
7
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8