№ 19474
гр. София, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20221110169879 по
описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № ../22.12.2022 г., предявена от между Г.
А. Д., ЕГН **********, с адрес:гр. София, бул.“С..“ №..., ет.4 против "Ф Б" ЕООД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ,,Д..”, С.., ет.2, офис- .., с която са
предявени два кумулативно обективно съединени иска, както следва: 1/ установителен иск с
правно основание по чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за
предоставяне на поръчителство № ... и 2/ осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
осъждането на ответника да заплати сумата от 185,52 лева, представляваща недължимо
платена сума по недействителен договор за предоставяне на поръчителство № ..., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба до погасяването.
(съгласно допуснато в о.с.з. на 25.10.2023 г. увеличение на иска).
Ищецът Г. А. Д. извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
29.10.2022 г. сключил с "И.." АД договор за паричен заем № ... за сума в размер на 600 лева,
платима на седмични вноски. В чл. 4 от договора за заем било посочено, че страните се
съгласяват договорът да бъде обезпечен с гарант – две физически лица, които следвало да
отговарят на определени условия. Твърди, че на същата дата – 29.10.2022 г., сключил с
ответника договор за предоставяне на гаранция № ... по силата на който "Ф Б" ЕООД поело
задължението да обезпечи пред "И.." АД задълженията на ищеца, като обезпечението се
изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на
кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищецът се
задължил да заплати на ответното дружество сума, която била разсрочена на изплащане
заедно с месечната вноска по договора за заем. Поддържа, че съгласно договора за
поръчителство, ищецът следвало да предоставя дължимите парични суми на "И.." АД, което
1
пък от своя страна, съгласно договора, било упълномощено от "Ф Б" ЕООД да събира в
тяхна полза сумите по процесния договор. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за
поръчителство, възнаграждението се дължало в полза на поръчителя-ответник, като "И.."
АД единствено било овластено да приеме плащането – фактически да получи паричните
средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя. Предвид това,
именно ответникът бил материално легитимиран да отговоря по процесната претенция.
Твърди, че погасил изцяло сумата по сключения договор заем, в това число и задължението
по договора за поръчителство. На следващо място, поддържа, че договорът за предоставяне
на гаранция № ... е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 19, ал. 4
ЗПК. Ето защо моли съда да уважи предявените искове, като приеме, че договорът за
предоставяне на гаранция № ... от 29.10.2022 г. е нищожен на посочените основания, както и
осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 185, 52 лв., (съгласно допуснато в
о.с.з. на 25.10.2023 г. увеличение на иска), представляваща недължимо платена сума по
нищожен договор за предоставяне на гаранция, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 22.12.2022 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът "Ф Б" ЕООД, чрез юрк. К., е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете по подробно изложени съображения. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
По делото не се спори и се установява от писмените доказателства, че страните са сключили
Договор за предоставяне на поръчителство № ... от 29.10.2022 г. Процесният договор не се
спори, че е сключен във връзка със сключен между ищеца и трето неучастващо в процеса
лице „И..“ АД– договор за заем, по сила на който ищецът получил в заем сума в размер на
600 лева, която се задължил върне ведно с възнаградителна лихва при ГПЛ 40,00 %. С
процесния договор ищецът възлага, а ответникът се задължава да сключи договор за
поръчителство с „И..“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с ищеца пред „И..“ АД
за изпълнението на всички задължения на Потребителя , възникнали по договора за паричен
заем. Съгласно чл. 3 за задължението по чл. 1 ищецът се задължава да заплати
възнаграждение на ответника в размер на 185,52 лева.
Както договорът за заем, така и самата договорна връзка между ищеца и ответника,
възникнала от договора за предоставяне на поръчителство, има потребителски характер и
попада под обхвата на Закона за защита на потребителите. Сключването на договора за
предоставяне на поръчителство е предвидено като изискване за обезпечение на
задълженията по договора за заем. Самият договор за предоставяне на поръчителство не е
договор за поръчителство, поради което и не е налице соченото от ищеца нарушение на чл.
138 ЗЗД за сключването му между кредитора и поръчителя. При съобразяване договорната
свобода на страните в общия случай сключването а договор от вида и с предмета на
процесния не е забранено от закона и не е в противоречие с него.
2
В случая обаче процесният договор е сключен във връзка с нарочно предвидено задължение
в договора за заем, като възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство,
при тълкуване на разпоредбите в договора за заем, касаещи „обезпечението“ се явява разход
по договора за кредит, който длъжникът понася, извън определените в самия договор за
потребителски кредит разходи и лихви и по този начин реално води до оскъпяване на
кредита извън посочения в договора ГПР. Действително възнаграждението е предвидено да
се дължи не по договора за заем и не в полза на заемодателя, а по свързания с него договор
за предоставяне на поръчителство. Посоченото обаче съдът намира за целяно заобикаляне на
закона, конкретно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй видно от договора за
заем годишния процент на разходите по кредита е 49,23 % и добавянето на разходи в размер
на уговореното с договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение би формирало
краен размер на ГПР, по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. С оглед механизма на действие на разпоредбите на договора за заем и
този за предоставяне на поръчителство и предвид свързаността на заемодателя и поръчителя
/видно от справката от партидата на същия в ТР едноличен собственик на капитала му е
именно заемодателят/ съдът намира, че на практика възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство увеличава разходите по кредита над допустимия съгласно
чл. 19, ал. 4 ЗПК размер.
В конкретния случай уговорката за дължимост на възнаграждение е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката
противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала, когато се
нарушава правен принцип, който макар и да не е изрично формулиран законодателно,
спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.
Понятието "добри нрави" предполага известна еквивалентност на насрещните престации и
при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на
сделката. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави следва да се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Предвидената в чл.
9 ЗЗД договорна свобода на страните се ограничава от приложимите към правоотношението
законови разпоредби и от "добрите нрави". В настоящият случай длъжникът е икономически
по-слабият субект на правоотношението, за когото на практика липсва каквато и да било
свобода да договаря условията, при които ответникът да предостави поръчителство. Поетият
от поръчителя риск при предоставянето на поръчителство е покрит от предвидената
законова защита на суброгационните му претенции към неизпълнилия длъжник, а
посоченото възнаграждение е предвидено да се дължи на поръчителя във всички случаи, без
значение дали длъжникът е изправна страна по договора за кредит, а също така и да се
дължи за всеки месец за периода на действие на договора за кредит. Предвид посоченото
съдът намира, че размерът на уговореното възнаграждение за предоставянето на
поръчителство е абсолютно необоснован и несъответен на поетите от поръчителя
задължения и рискове.
3
На следващо място съдът съобразява и уговорената в чл. 3, ал.3 от договора за предоставяне
на поръчителство възможност длъжника да заплаща възнаграждението, дължимо на
поръчителя, на заемодателя, а при заплащане на суми, недостатъчни да погасят изискуеми
задължения на потребителя по договора за заем, с приоритет се погасяват вземанията на
поръчителя. По този начин на длъжника се налага заплащането на възнаграждението, за да
се стигне до погасяване на заема, тъй като внасяне на сума, по[1]малка от дължимата по
двата договора, винаги ще води до наличие на неизпълнен остатък от главницата по заема.
Поради това тези уговорки съдът преценява като неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2,
т. 9 и т. 20 ЗЗП. Същите са във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
страните. Посочените уговорки на чл. 3 от договора за предоставяне на поръчителство от
друга страна подкрепят и затвърждават убеждението на съда, че сумите, сочени като
възнаграждение за поръчителя на практика са оскъпяване на кредита и съставляват
невключени в договора за същия разходи.
Всичко изложено мотивира съда да извърши преценка за нищожност на уговорката за
дължимост от страна на длъжника на възнаграждение в полза на заявителя по договор за
предоставяне на поръчителство на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД поради заобикаляне
на императивните норми на чл. 19, ал. 4 ЗПК, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД поради
накърняване на добрите нрави и на основание чл. 146, ал. 1 вр чл. 143, ал. 2, т. 19 и т. 20 ЗЗП
като неравноправна.
Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора,
когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая
нищожността на клаузата, предвиждаща възнаграждение в полза на ответника за поетото
задължение да сключи договор за поръчителство, обуславя нищожността на целия договор,
тъй като при липса на друга стопанска цел за ответника не може да се приеме, че същият би
бил сключен безвъзмездно и без липса на заплащане. Самото поемане на поръчителството
по договор, сключен с кредитора, не изисква непременно сключване на договор с длъжника,
поради което и типичната цел на процесния договор е печалба от ответника. Изложеното
налага извод за нищожност на процесното съглашение поради нищожност на клаузата,
уреждаща типичната договорна цел.
По изложените съображения искът като основателен следва да се уважи.
Относно иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, в
тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че е заплатил твърдяната сума по
договора за предоставяне на гаранция в общ размер на 185,52 лв., че тя е постъпила в
патримониума на ответника, че това разминаване на блага от имуществото на ищеца в
имуществото на ответника в частта за сумата в размер на 185,52 лв. е без правно основание,
т. е. без да е било налице годен юридически факт. С протоколно определение от 25.10.2023
г. за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, е отделено
4
обстоятелството, че от ищеца в полза на ответното дружество е изплатена сума в размер на
185,52 лева по процесния договор за предоставяне на гаранция. Следователно и предвид
нищожността на договора за предоставяне на гаранция, ищецът се легитимира като
кредитор на вземане в размер на 185,52 лв., представляващо платено при начална липса на
основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 22.12.2022
г., до окончателното плащане, поради което искът при квалификацията на чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД е доказан по основание и до пълния предявен размер и следва да бъде
уважен.
По разноските: При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца
следва да се присъдят сторените разноски за държавна такса в размер на 130 лв.
На процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за осъществяваното безплатно процесуално представителство на основание
чл.38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗА, като възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК е
основателно. Съдът, като взе предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото,
обема на извършените процесуални действия, броя на проведените открити съдебни
заседания, както и материалния интерес по делото, намира, че на пълномощника на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на 400 лева (чл. 7, ал. 2 НМРАВ в приложимата му
към датата на сключване на договора редакция – ДВ.,бр. 68 от 2020 г.), към която сума
следва да бъде прибавено начислено ДДС в размер на 80 лева с оглед представените
доказателства за регистрация по ДДС. Когато с една искова молба са предявени от един
ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове,
интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското
възнаграждение, е сборът от цената на всички искове – в този смисъл е Определение № 29
от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о., ТК. В конкретния случай сборът от
цената на всички искове е в размер под 1000 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Г. А. Д., ЕГН **********, с адрес:гр. София, бул.“С..“
№..., ет.4 против "Ф Б" ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
,,Д..”, С.., ет.2, офис- .., иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, нищожността на сключения
между страните Договор за предоставяне на гаранция № ... от 29.10.2022 г., поради
нищожност на съществени договорни клаузи за дължимост на възнаграждение на основание
чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД поради заобикаляне на императивните норми на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави и на
основание чл. 146, ал. 1 вр чл. 143, ал. 2, т. 19 и т. 20 ЗЗП поради неравноправност.
ОСЪЖДА "Ф Б" ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ,,Д..”,
С.., ет.2, офис- .., да заплати на Г. А. Д., ЕГН **********, с адрес:гр. София, бул.“С..“ №...,
ет.4, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата в размер на 185,52 лева, представляваща
5
недължимо платена сума по нищожен Договор за предоставяне на гаранция № ... от
29.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 22.12.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА "Ф Б" ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ,,Д..”,
С.., ет.2, офис- .., да заплати на Г. А. Д., ЕГН **********, с адрес:гр. София, бул.“С..“ №...,
ет.4, сумата в размер на 130 лв. – разноски.
ОСЪЖДА "Ф Б" ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ,,Д..”,
С.., ет.2, офис- .., да заплати адв. Д. М. М. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „М..“
бл..., вх.Б, ет.2, АП... сумата от 480 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на Г. А. Д..
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице помагач "И.."
АД.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6