№ 379
гр. Благоевград, 31.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Катя Сукалинска
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500185 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба на ИЛ. АНГ. Д., с.С.,
ул.“В.Д.“***, обл.Благоевградска, против разпореждане №1759/05.06.20г на
РС-Г.Делчев по ч.гр.д.№369/20г по описа на с.с., подадена чрез процесуален
представител по реда на чл.419, ал.1 ГПК.
С атакуваното разпореждане в полза на заявителя е издадена търсената
заповед за незабавно изпълнение за подробно описаните суми.
Недоволен от така постановения акт е останал жалбоподателя, който го
намира за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази
насока.Иска отмяна незабавното изпълнение на издадената заповед и за
присъждане разноските пред настоящата инстанция.
Банката оспорва жалбата като неоснователна и поддържа атакуваните
актове, настоявайки за неговото потвърждаване,ведно с разноските за
юрисконсултско възнаграждение, за което подробно се аргументира.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на актовете, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
обстоятелства по делото намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Разпоредбата на чл.417, т.2 ГПК дава възможност на РС да разпореди
издаването на заповед за незабавно изпълнение, когато вземането се основава
1
на извлечения от счетоводни книги.
Не се спори, че въззиваемото АД е активно легитимирано да иска
издаването на такъв акт на основанията, на които се и позовало в заявлението
При извършената проверка по реда на чл.418, ал.2 ГПК настоящият състав
установи, че представеното извлечение от счетоводните книги е редовно от
външна страна и е издадено от компетентния орган.
Анализа на въпросното извлечение и съпоставката му с останалия
доказателствен материал налага извода, че има изискуемото от закона и
непротиворечивата съдебна практика съдържание.Притежава необходимите
реквизити с достатъчно информация и данни за претендираните вземания, тъй
като удостоверява в нужната степен страните по процесната облигационна
връзка, задълженията на кредитополучателя, с основанията за тяхното
възникване, сроковете за погасяването им, последвалото неизпълнение от
главния длъжник с неговите обеми, срокове и пр. Този извод се обосновава и
от подробно описания договор за банков кредит от 20.08.07г, по силата на
който жалбоподателя получава кредита от 30 000лв при посочените условия в
договора и погасителния план, неразделна част от договора.
Осчетоводените размери на главницата, възнаградителните и
наказателните лихви с периодите, за които се дължат,респ.посочените
платени и неплатени вноски с техния падеж, допълнително индицират
ликвидността на претендираните вземания.Последните очевидно съответстват
на уговорките в кредитния договор и погасителния план, поради което
оплакванията за неяснотата относно тяхното формиране на този етап се
явяват несъстоятелни.
Налице е и второто основание, обуславящо издаването на исканата
заповед – изискуемостта на вземанията.В извлечението от счетоводните
книги изрично е фиксиран крайният срок на договора – 28.08.17г(вж.
чл.15,р.VІІ от договора за банков кредит). Следователно, към датата на
подаване на заявлението – 27.05.20г, задълженията по същия са с настъпили
падеж.
Относно оплакванията, основани на потребителска защита следва да се
има предвид следното:
Преценката за нарушена потребителска защита се прави във всеки
конкретен случай към момента на сключването на договора.Последната е
2
обусловена от качеството „потребител“ на жалбоподателя. Доказателственият
материал го охарактеризира в нужната степен като потребител по см. на §13
от ДР на ЗПП.Според константната съдебна практика в случая
кредитополучателя няма пречка да се позове, както на общите основания за
нищожност по чл.26 ЗЗД, така и на специалните по ЗЗП.
Разгледани по същество обаче, оплакванията досежно лихвите –
възнаградителна и наказателни, се явяват неоснователни.
Анализа на уговорките за лихвите, по отделно и в съвкупност с
останалия доказателствен материал, на този етап сочи, че са индивидуално
уговорени.В т.11,р.VІ от договора за банков кредит, за ползването на кредита
кредитополучателя се е съгласил да заплаща годишна лихва в размер на ОЛП,
определен от БНБ, увеличен с надбавката от 3,40 пункта само за дните на
фактическо ползване на кредита.Съпоставката на въпросната клауза с
дефиницията на „лихвен период“ в т.2, б.“в“, р.ІІ, с погасителния план и
клаузите от р.VІІ, внася нужната яснота и разбираемост по см. на чл.145, ал.2
ЗЗП.
Наказателните лихви по т.19,р.VІІІ от договора са предвидени от
страните в случай на недостиг на авоари по разплащателната сметка на
длъжника, при което се олихвяват с договорения в т.11,р.VІ лихвен процент,
плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва.Конкретния размер
на наказателната лихва в случая ще зависи от периода на просрочието на
самия кредитополучател.Това само по себе си не води до неравновесие между
страните, понеже цели обезпечаване и гарантиране правата на кредитора - че
ще получи в срок вземането си(уговорено на месечни вноски), без да поставя
в неравноправно положение потребителя, който дължи връщане на заемната
сума. Обстоятелството, че наказателните лихви имат неблагоприятни
последици за длъжника, понеже увеличават финансовата му тежест, не
променя горните изводи, тъй като е резултат от неговото недобросъвестно
поведение и зависещо изцяло от неговата воля, не от кредитора.
Следователно, потребителя е имал достатъчно конкретна информация
за реда, начина и обема на формиране, респ. промяна на горните лихви при
сключването на договора и в случай на несъгласие с тях е могъл да повлияе в
преддоговорните отношение при формулиране и редакцията на съответните
клаузи.На това сочи и декларацията на длъжника в т.29, б.“ж“ от договора, че
3
е уведомен от банката и запознат със всички условия при неговото
сключване.
Не се установи и поддържаните пороци в ГПР, който в р.ІІ, т.2,б.“и“ от
договора действително е посочен само като процент – 8,1%.Страните обаче
изрично са уточнили, че включва всички разходи по кредита, вкл. лихвите и
другите разходи, пряко свързани с договора, които длъжника следва да
заплати именно като ГПР по см. на действалия при сключването на договора
чл.21 ЗПК(отм.).
В този контекст настоящия състав счита, че според събрания
доказателствен материал в случая липсват неравноправни клаузи по см. на
чл.143 ЗЗП и поддържаното несъответствие на договора със сочените
разпоредби от действалите по време на сключването му ЗЗП и ЗПК.Няма
пречка обаче, в евентуалния исков процес по реда на чл.422 ГПК, с оглед
събрания в условията на пълна състезателност доказателствен материал,
същите да бъдат подложени на нова преценка.
Впредвид горното РС правилно и законосъобразно е разпоредил
исканото незабавно изпълнение на издадената заповед за посочените суми,
респ. издал изпълнителен лист.Това налага потвърждаването на атакувания
акт.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на
страните, които са от значение за правилното решаване на спора.
На осн.чл.78, ал.3, вр. с ал.8 ГПК жалбоподателя следва да заплати на
банката само сумата от 100лв, представляваща възнаграждение за
осъществяваното от юрисконсулта процесуално представителство пред
настоящата инстанция.
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1759/05.06.20г на РС-Г.Делчев по
ч.гр.д.№369/20г по описа на с.с.
ОСЪЖДА ИЛ. АНГ. Д., с.С., ул.“В.Д.“***, обл.Благоевградска, да
заплати на „ПИБ“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в
4
гр.С., бул.“Д.Ц.“***, сумата от 100лв, представляваща юрисконсултско
възнаграждение пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5