О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 24.02.2021г.
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание
на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател:
Дора Михайлова
Членове:1.
Евгения Генева
2.
Росина Дончева
Разгледа докладваното от Генева
ч.гр.д.№ 109/2021г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.278 ГПК вр.чл.413,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба н.“ А.з.к.н.п.з.“
ЕООД ***,против разпореждане № 793/13.11.2020г. по ч.гр.д.№ 600/2020г. на
РС-Костинброд за връщане на частна жалба поради неизпълнени указания за внасяне
на държавна такса в размер на 15 лв. по сметката на СОС.Дължимата държавна
такса била платена с платежно нареждане от 30.10.2020г.Молбата за приемането на
платежното нареждане била с дата 29.10.2020г. и била изпратена на КРС с обратна
разписка,получена в деловодството на 02.11.2020г.Ето защо разпореждането за
връщане на частната жалба било необосновано. Иска се неговата отмяна и
произнасяне по съществото на заповедното производство като бъде отменено
разпореждането в отхвърлителната му част и бъде постановено
издаване на заповед за изпълнение в тази част на заявлението.
Софийски окръжен съд намира частната
жалба процесуално допустима , но неоснователна относно незаконосъобразността на
връщането на частната жалба против разпореждането.За пълнота на изложението
следва да се отбележи,че самото разпореждане/озаглавено „заповед за изпълнение
№ 418 от 04.09.2020г.“/ е
законосъобразно в обжалваната му част .
Заповедното производство е образувано
по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК вх.№
2472/01.09.2020г.от АКПЗ ЕООД против Б.Д.М.
за сумите: 554.97 лв. главница, 44.03 лв. договорна лихва за периода от
06.04.2018г. до 05.10.2018г.,331.8 лв. неустойка,92.94 лв. законна лихва за
периода от 06.10.2018г. до 27.08.2020г.,ведно със законната лихва от датата на
заявлението до окончателното плащане на сумата.Сумите се дължали по договор за
паричен заем № …………./……………г.,сключен с “И. А. М. АД.Правата по договора били прехвърлени от кредитодателя
на жалбоподателя с договор за цесия от 03.02.2018г.,за което длъжникът бил
уведомен от кредитодателя на 05.02.2020г.с
препоръчано писмо с обратна разписка.Претендират се разноски по заповедното
производство-25 лв. държавна такса и 200 лв. възнаграждения за правни услеги: 50 л. за подготовка на документите и 150 лв. за
„защита по заповедното производство“.Съдът е издал разпореждане- заповед № 418
от 410 ГПК на 04.09.2020г.,с което е уважил исканията,с изключение на следните:
Отхвърлена е претенцията за „неустойка
за неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение“ с мотиви ,че
представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1,т.19 от ЗЗП.Такава
неустойка изобщо не била уговорена в договора и по същество представлява
заобикаляне на забраната за определен таван на ГПР/петкратния размер на законната
лихва/.Отхвърлена е също претенцията за законната лихва за периода от
06.10.2018г. до 27.08.2020г.,тъй като падежът на последната вноска настъпва на
05.10.2018г.,след което всички вземания стават изискуеми.Съгласно т.4а от ТР №
4 /18.06.2014г. на ВКС не може да се уговаря обезщетение на забава след падежа
на задължението,поради което клаузата в този смисъл на чл.8 от договора е
нищожна.Като е бездействал повече от година след настъпване на
падежа,кредиторът не може да извлича ползи от това си поведение,натоварвайки
потребителя с допълнителни лихви.Отхвърлено е искането за адвокатско
възнаграждение в размер на 50 лв. на осн.чл.13,т.2 от
НЗПП за „подготвяне на документи за заповедното производство“ при положение,че
има адвокатско пълномощно за самото производство.Това също несправедливо
натоварва потребителя с разноски предвид
конкретния обем и сложност на правната защита.Заявителят е депозирал частна
жалба вх.№ 2717/01.10.20г. по пощата без документ за внесена държавна такса. С
разпореждане № 657/05.10.2020г. съдът е оставил без движение частната жалба и е
разпоредил внасяне на сумата 15 лв. по сметка на СОС с изрично указание за
представяне на доказателства за внасянето й в същия срок.Разпореждането е
връчено на 28.10.2020г.В кориците на ч.г.д.№ 600/2020г. няма доказателства,че
жалбоподателят е изпратил платежен документ за внасяне на таксата.С
разпореждане № 793/13.11.2020г. съдът е върнал частната жалба.Едва с молба вх.№
401/03.02.2021г. по повод указание за внасяне на държавна такса за частната жалба
по настоящото производство, заявителят представя документ за внасяне на
държавна такса за частната жалба против самото разпореждане в отхвърлителната му част,от което е видно,че сумата е
внесена на 30.10.2020г.Следователно, първоинстанционният
съд обосновано е приел,че разпореждането не е изпълнено и е върнал частната
жалба.
Водим от горното,съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №
793/13.11.2020г. за връщане на частна жалба вх.№ 2717/01.10.202г. по ч.гр.д.№ 600/2020г.
Определението подлежи на обжалване по
реда на 274,ал.3,т.1 от ГПК пред ВКС на Република България в едноседмичен срок
от съобщаването му.
Председател:
Членове:1.
2.