Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-19 21.04.2021 година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА:
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански
състав
На девети
февруари две
хиляди двадесет и първа година
В отрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЙОРДАНСКА МАЙСКА
2.
РАДОСТИНА ПЕТКОВА
Секретар: Жанета
Граматикова
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 29 по описа за
2021 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна
жалба от А.Ж.Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. А., общ. Ц., ул. ,,В. Л.“ №*, чрез
адв. Иван Илиев - БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. ,,Трайко Китанчев“
№53, против Решение № 260008 от 24.09.2020 г., постановено по гр. дело №
521/2019 г. по описа на Районен съд - Царево, с което съдът е осъдил А.Ж.Ж. с
ЕГН **********, да заплати на А.К.П. с ЕГН **********, сумата от 2500 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди,
изразяващи се в накърняване честта и достойнството му, преживяване на негативни
емоционални състояния и др. вследствие на клеветнически твърдения, които
ответникът публично е отправил, в интервю пред Българското национално радио на
30.03.2018 г. пред журналиста М.И., публикувано и в интернет на адрес http://bnr.bq/burgas/post/*********. Със същото решение страните са осъдени да заплатят
разноски съобразно уважената/отхвърлена част от иска.
Недоволство от така постановеното
съдебно решение, изразява въззивникът. Жалбоподателят намира обжалвания съдебен
акт за неправилен и постановен в нарушение на
процесуалните правила. Излага подробни съображения. Направен е обобщаващ
анализ на събраните в първоинстанционното производство доказателства, като се твърди,
че съдът е обсъдил единствено тези, представени от ищцовата страна. Изтъква
факти и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели. Излага становище
във връзка с предпоставките за определяне
справедлив размер на обезщетение. Счита, че в конкретния случай не била
налице твърдяната от ищеца (въззиваем) причинно-следствена връзка за
осъществяване фактическия състав на деликтната отговорност. Навежда доводи в
тази насока. Иска се отмяна на обжалваното решение, алтернативно постановяване
решение на въззивната инстанция, с което бъде определен по-нисък размер на
обезщетение. Претендира се присъждане на направените по делото съдебно-деловодни
разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
В срока, предвиден в ГПК, е
постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна - А.К.П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.,
ул. ,,Х. О.“ №**, чрез адв. Цветелина Петкова - САК, със съдебен адрес: гр.
София, ул. ,,Цар Асен“ №79, ет.2, ап.5, с който същата се оспорва изцяло.
Излагат се аргументи, че първоинстанционният съд правилно приел, че с
публичното разгласяване на клеветническите твърдения ответникът (въззивник)
причинил на въззиваемия неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на
честта, достойнството, накърняване на личния и обществен авторитет, негативни
емоции - стрес, безпокойство, раздразнителност, избухливост. Посочва се, че
събраните по делото доказателства обосновавали извод за ангажиране деликтната
отговорност на въззивника. Иска се потвърждаване на решението на районния съд
като правилно и обосновано. Претендират се разноски за настоящата инстанция.
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259 и следващите от ГПК.
Пред
Районен съд – Царево са предявени искове с правно основание
чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:
Не се спори по
делото, че на 30.03.2018 г. пред журналиста М.И. пред Българско национално
радио въззивникът е дал интервю озаглавено „Интервю на М.И. с А.Ж.“. Съгласно
експертното заключение на извършената съдебна компютърно-техническа експертиза,
която е снела съдържанието му на хартиен носител, цялото интервю е продължило
30,21 минути. Въз основа на даденото интервю въззиваемият твърди, че с
действията си въззивникът е осъществил състава на чл.45 от ЗЗД, включващ
следните кумулативно изискуеми предпоставки: А. деяние, изразяващо се в
действие или бездействие; Б. противоправност на деянието; В. вина; Г. вреда и
Д. причинно-следствена връзка между извършеното деяние и нанесения вредоносен
резултат.
За да постанови
обжалвания резултат първоинстанционният съд е счел, че с публичното
разгласяване на клеветническите твърдения от страна на ответника, на ищеца са
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на честта,
достойнството му, накърняване на личния и обществения му авторитет, изпитване
на негативни душевни емоции, като стрес, безпокойство, раздразнителност,
избухливост и др., като събраните в хода на производството доказателства са
обосновали извод за ангажиране на гражданската отговорност на ответника, като
съдът е счел, че изнесените от въззивника факти са позорящи и неверни.
Пред първата
съдебна инстанция, освен допуснатата компютърно-техническа експертиза, са
разпитани трима свидетели. Първоинстанционният съд е изяснил делото пространно
от фактическа страна и е достигнал до правни изводи, които на основание чл.272
от ГПК се споделят от настоящата съдебна инстанция, която препраща към мотивите
на ЦРС.
Установено е по
делото, че въззиваемият А.К.П. заема длъжността З. м. на т., и. т. и с., а
въззивникът А.Ж.Ж.е заемал длъжността Н. на о. о. „А. а.“ гр. Б. към
Изпълнителна агенция „А. а.“ към Министерството на транспорта, информационните
технологии и съобщенията.
От пълния текст
на интервюто, преобразуван в хартиен вид от вещото лице по назначената експертиза,
се установява, че въззивникът е посочил следното: „Няма желание за работа, няма
млади хора, които искат да работят и това е благодарение на влиянието на едни
такива, външни фактори, върху хора в София. Нали, лично в моя случай, аз мога
да спомена само едно име – з.. м. на т. А.П.. В моя личен случай, аз съм
комуникирал само с него и моето прекратяване на трудовите взаимоотношения идват
от него... Той ме изпрати да проверявам една фирма. Катастрофата на „Ю. И.“
около Я.. В края на лятото. По мое мнение защитавахме К. – С, Гонихме „Ю. И.“,
което е безсмислено. Правилно, имаше поръчка, да проверяваме конкретна фирма,
което не е правилно... Нашата работа беше, когато автобусът пристигне на
Автогара Юг или когато тръгва от Автогара Юг да се мъчим да намерим нередности.“
На база изложеното според въззиваемата страна са на лице условията да се приеме,
че уволнението на въззивника е предизвикано и провокирано от въззиваемия;
последният е бил помолен от някого да прекрати трудовия договор с А.Ж. и че
същият е бил изпратен, поръчано му е било да извърши проверка на фирма „Ю. И.“.
От разпита на
свидетелите В. и П. се установява, че процесното интервю на въззивника е
въздействало негативно на А.П.. Според свидетеля В. въззиваемият е бил
притеснен и ядосан от изказванията на Ж., споделял е, че това се е отразило
негативно в семейството му. Според свидетеля П. обстоятелството, че интервюто е
било излъчено от национална медия с голям брой аудитория допълнително е довело
до злепоставяне пред много хора.
Отговорността за
непозволено увреждане съгласно чл. 45 от ЗЗД маже да бъде ангажирана за вреди,
причинени от обидни изявления, както и от изявления, съдържащи твърдения за неверни
факти, накърняващи личните права и интереси на въззиваемия. Ако фактите са
верни, информирането за тях не е противоправно. Когато се касае до фактически
твърдения, а не до изразено мнение, за да се установи наличието на неправомерно
поведение, се налага и преценка дали тези твърдения, като волеизявление за
знание, са верни или неверни, дали позорят адресата или му приписват извършване
на действия, които не са съобразени с общественото му положение. В случая
следва да се извърши преценка за това дали фактическите твърдения са верни и
дали засягат неблагоприятно А.П..
Разпоредбата на
чл. 39, ал.1 от Конституцията на Република България признава и гарантира
надлежното упражняване на правото на мнение, вкючително с негативна оценка,
пряко или косвено засягаща конкретно лице, още повече, че в случая се касае за
заместник министър. Действително, както е посочено във ваззивната жалба
последният с оглед на общественото си положение следва да търпи по-съществена
намеса спрямо личността си.
Въпреки това обаче
настоящата съдебна инстанция намира, че в даденото от въззивника интервю, са
изказани твърдения уличаващи въззиваемия в организиране на проверки и
осъществяване на натиск върху определена фирма, намеса по отношение на
трудовото правоотношение на въззивника, с оглед прекратяването му, по отношение
на които по делото не са събрани доказателства. С оглед на това може да бъде
направен извод за публично разгласени от въззивника клеветнически твърдения,
които са неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и
предизвикват негативна оценка в обществото.
По отношение на
размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди настоящата инстанция
намира, че първоинстанционният съд е съобразил при определянето му
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС и определеният размер е съответен на извършеното деяние.
На въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени направените в настоящата инстанция разноски от
500 лв.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260008/24.09.2020 г.,
постановено по гр. д. № 521/2019 г. по описа на Царевски районен съд.
ОСЪЖДА А.Ж.Ж., ЕГН **********,
с адрес: гр. А., общ. Ц., ул. ,,В. Л.“ №*, чрез адв. Иван Илиев - БАК, със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. ,,Трайко Китанчев“ №53, да заплати на А.К.П. с
ЕГН **********, гр. С., ул. ,,Х. О.“ №**, чрез адв. Цветелина Петкова - САК, сумата
от 500 лв., направени по делото разноски пред
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване препис от решението
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.