Решение по дело №417/2024 на Административен съд - Видин

Производството е с правно основание чл.186 и сл. от АПК.

Делото е образувано по жалба на П. Т. З. от гр.Димитровград, против разпоредбата на чл.35а от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Белоградчик, приета от Общински съвет – Белоградчик, според която заявителят за достъп до обществена информация дължи заплащането на разходите по предоставянето, които не могат да превишават материалните разходи по предоставянето по нормативи, определени от министъра на финансите със Заповед № ЗМФ – 1472 от 29.11.2011г. /ДВ, бр.98/ 13.12.2011г./, както следва: 1.дискета - 1 брой - 0, 50 лева; 2. CD - 1 брой - 0, 50 лева; 3. DVD - 1 брой - 0, 60 лева; 4.разпечатване - 1 стр. (А4) - 0, 12 лева; 5. ксерокопие - 1 стр. (А4) - 0, 09 лева; 6. факс - 1 стр. (А4) - 0, 60 лева; 7. видеокасета - 1 брой - 3, 25 лева; 8. аудиокасета - 1 брой - 1, 15 лева; 9.писмена справка - 1 стр. (А4) - 1, 59 лева; /стойностите не включват ДДС/.

В жалбата се развиват съображения, че текстът е незаконосъобразен, тъй като противоречи на императивната разпоредба на чл.20,ал.2 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ и чл.60,ал.1 от Конституцията на РБ, тъй като ответникът е уредил размер на такса без законова опора. Твърди се, че са допуснати множество нарушения на материалния закон.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се прогласи нищожността на оспорения текст на чл.35а от Наредбата. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по делото – Общински съвет – Белоградчик /Общ. С – Белоградчик/, чрез процесуалният си представител, молят жалбата да бъде оставена без уважение, поради неоснователност. Твърдят, че жалбоподателят е получил исканата от него информация, като заплащането на такса от негова страна, не е искана. Посочват също така, че в момента се разработва изцяло нова Наредба, която ще бъде съобразена с промененото законодателство. Молят съда да остави без уважение жалбата. Претендират разноски, правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя и молят съда да приложи решението на СЕС в тази насока.

Становището на Окръжна прокуратура – Видин, изразено от прокурор К. в с.з., е че жалбата е неоснователна, тъй като оспореният текст не противоречи, а изцяло преповтаря текста на чл.20,ал.2 от ЗДОИ, от една страна, а от друга страна не са нарушени правата на жалбоподателя.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Обжалваният текст на разпоредбата на чл.35а от Наредбата е със следното съдържание: Заявителят за достъп до обществена информация дължи заплащането на разходите по предоставянето, които не могат да превишават материалните разходи по предоставянето по нормативи, определени от министъра на финансите със Заповед № ЗМФ – 1472 от 29.11.2011г. /ДВ, бр.98/ 13.12.2011г./, както следва: 1.дискета - 1 брой - 0, 50 лева; 2. CD - 1 брой - 0, 50 лева; 3. DVD - 1 брой - 0, 60 лева; 4.разпечатване - 1 стр. (А4) - 0, 12 лева; 5. ксерокопие - 1 стр. (А4) - 0, 09 лева; 6. факс - 1 стр. (А4) - 0, 60 лева; 7. видеокасета - 1 брой - 3, 25 лева; 8. аудиокасета - 1 брой - 1, 15 лева; 9.писмена справка - 1 стр. (А4) - 1, 59 лева; /стойностите не включват ДДС/.

Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги е приета с решение № 30 на заседание на Общински съвет – Белоградчик от 04.02.2008г. и е вляза в сила от 05.02.2008 год.

Представената от административния орган преписка съдържа множество извлечения от решения, предложения за изменения и др. доказателства във връзка с първоначалното приемане на Наредбата, както и копие от Наредбата, с последното и изменение, както и предходните такива. Видно от преписката е, че с Решение № 355 от 22.06.2017г. по Протокол № 26 от заседание на Общински съвет – Белоградчик, на основание чл. 21, ал. 1, т. 7 във вр. с ал. 2 от ЗМСМА, Общински съвет – Белоградчик е приел изменение в Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Белоградчик, като чл. 35а от Наредбата е придобил следната редакция: чл. 35а: Заявителят за достъп до обществена информация дължи заплащането на разходите по предоставянето, които не могат да превишават материалните разходи по предоставянето по нормативи, определени от министъра на финансите със Заповед № ЗМФ – 1472 от 29.11.2011г. /ДВ, бр.98/ 13.12.2011г./, както следва: 1.дискета - 1 брой - 0,50 лева; 2. CD - 1 брой - 0, 50 лева; 3. DVD - 1 брой - 0, 60 лева; 4.разпечатване - 1 стр. (А4) - 0, 12 лева; 5. ксерокопие - 1 стр. (А4) - 0, 09 лева; 6. факс - 1 стр. (А4) - 0, 60 лева; 7. видеокасета - 1 брой - 3, 25 лева; 8. аудиокасета - 1 брой - 1, 15 лева; 9.писмена справка - 1 стр. (А4) - 1, 59 лева; /стойностите не включват ДДС/.

Не е спорно, че обжалваният текст от Наредбата, преповтаря заповедта на министъра на финансите.

Приемането на изменението на Наредбата е извършено от Общински съвет – Белоградчик при наличие на кворум, като в гласуването са участвали 13 общински съветници (от общо избрани 13 общински съветници), от които при вземането на решението за приемането на Наредбата, „ЗА“ са гласували всички 13 общински съветници. Решението е гласувано и прието въз основа на внесен проект, публикуван на официалния сайт на община Белоградчик и след обсъждането му от Постоянната комисия по бюджет, финанси, европейски фондове и туризъм. Изложени са и мотиви за вземането на това решение.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени доказателства, между които няма противоречие и си кореспондират.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Текстът от Наредбата, предмет на оспорване, по дефиницията на чл.75,ал.1 от АПК, чл.7,ал.2 и чл.8 от ЗНА, както и чл.21,ал.2 от ЗМСМА съставлява подзаконов нормативен акт, издаден от орган на местно самоуправление, с вторични правни норми, които създават общи задължителни правила за регулиране на повтарящи се обществени отношения в границите на съответната община. Съобразно разпоредбите на чл.185,ал.1 и чл.187,ал.1 от АПК подзаконовият нормативен акт подлежи на безсрочно оспорване пред съда.

В тази връзка предмет на жалбата е конкретна разпоредба на цитирания подзаконов нормативен акт, а съгласно чл. 185, ал. 2, във връзка с ал. 1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват пред съд в отделни техни разпоредби, като в съответствие с нормата на чл. 186, ал. 1 от АПК, гражданите могат да оспорват подзаконов нормативен акт, чиито права за засегнати от него или за които той поражда задължения.

В случая по отношение на П. З. е налице правен интерес от оспорването, респ. налице са предпоставките на чл.186,ал.1 от АПК предвид обстоятелството, че същият е депозирал до Общинска администрация Белоградчик заявления за достъп до обществена информация на 12.08.2024 г. / рег. № ********** и рег. № ********** – л. 5-9. С решение 596/ 15.08.2024г. и Решение № 611 / 27.08.2024г. /л.1619 – 1621/ такава му е предоставена. Макар и в решенията да не му е искана такса, той е заплатил такава, в съответствие с цитираната по – горе разпоредба, видно от 2 бр. разписки от 12.08.2024г. /л. 7 и л.10/.

Съдът намира тези обстоятелства за безспорно установени по делото, с оглед липсата на възражение по тях от страна на ответника и съдържанието на описаните по - горе доказателства.

От доказателствата по делото, във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира същата за основателна.

При извършена проверка на основание чл. 168, ал.1 от АПК, във вр. с чл. 196 от АПК, съдът приема от правна страна следното:

Редът за издаване на нормативни административни актове е регламентиран в чл.75 - чл.80 от АПК, а за неуредените въпроси се прилага субсидиарно Закона за нормативните актове, по аргумент от чл.80 от АПК.

Според чл.168,ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК - липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно производствени правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона.

Съгласно законовата делегация, визирана в нормите на чл. 76, ал. 3 от АПК вр. чл. 8 от ЗНА и чл. 21, ал. 21 от ЗМСМА, в изпълнение на правомощията си общинският съвет е овластен да издава административни актове, сред които и нормативни административни актове под формата на наредби.

Процесната Наредба е приета от компетентен орган – Общински съвет Белоградчик, който съгласно разпоредбата на чл.21,ал.2 от ЗМСМА, в приложимата към 22.06.2017г. редакция (Обн. - ДВ, бр. 69 от 2006 г.), е имал процесуално-правна компетентност, в изпълнение на правомощията си, да издава нормативни актове - правилници, наредби, решения и инструкции, с които да урежда, съобразно с нормативните актове от по-висока степен, обществени отношения с местно значение, на територията на община Белоградчик.

Нормативният акт и последващите изменения на процесната разпоредба са приети и в съответствие с изискването за публикуване на проектите на подзаконови нормативни актове, ведно с мотивите към тях, регламентирано в чл.26,ал.2 от ЗНА, в приложимата й редакция, съгласно която норма, преди внасяне на проект за нормативен акт, заявителят на проекта е длъжен да го публикува на интернет страницата на съответната институция, заедно с мотивите, за да могат заинтересованите страни, най-малко в 14 - дневен срок преди разглеждането му, да се запознаят с него и да правят евентуални възражения, становища и предложения по проекта. Тези обстоятелства се установяват от представените по делото писмени доказателства.

Спазени са и изискванията на чл.28,ал.2 от ЗНА, а именно: наличието на мотиви или съответно доклад, съдържащи причините, които налагат приемането на акта; целите, които се поставят; финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. В тази връзка, видно от приложените по делото протоколи от заседания, предложение и разисквания в постоянната комисия и на заседание на общинския съвет е приложен проект на процесния подзаконов акт и предложението на вносителя за приемането му, в което се съдържат мотиви, макар и формални, в съответствие с разпоредбата на чл.28,ал.2 от ЗНА.

Настоящият съдебен състав намира за нищожна оспорената разпоредба на чл.35а от Наредбата, поради липса на компетентност. В тази връзка следва да се посочи, че до нищожност водят толкова тежки пороци при издаването на административен акт, че той не поражда правни последици за адресатите си, каквито в конкретния случай са налице.

Безспорно е, че едно от условията за законосъобразност на административният акт е, той да е издаден от компетентен орган, т. е от орган, оправомощен за това в пределите на неговата компетентност. Компетентността е нормативно призната способност на даден орган да издаде определен акт, която може да произтича от закон или друг нормативен акт или чрез възлагане от друг орган, който притежава първоначална компетентност по силата на закон или друг нормативен акт за издаване на административен акт по определен кръг от въпроси. Липсата на компетентност във всички случаи води до нищожност на административния акт и е отменително основание по смисъла на чл.146,т.1 от АПК и след като е установена от съда, оспореният административен акт следва да бъде прогласен за нищожен на това основание.

Нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен – чл.15,ал.1 от ЗНА. По силата на чл.8 от Закона за нормативните актове, общинският съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Нормата на чл.76, ал.3 от АПК въвежда изискването общинските съвети да издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение, а съгласно чл.7,ал.2 от Закона за нормативните актове, наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен.

Процесната Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Белоградчик е издадена от Общински съвет – Белоградчик на основание чл. 9 от Закона за местните данъци и такси, която норма предвижда: „Общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги“. В този смисъл съдът намира, че оспореният подзаконов нормативен акт е приет от компетентен орган в рамките на правомощията му, но по същество оспорената норма на чл.35а от Наредбата се явява нищожна, като приета при липса на компетентност.

По аргумент от чл.60,ал.1 от КРБ, данъците и таксите се установяват със закон. С чл.141,ал. 4 от Конституцията на РБ и чл. 8 от ЗМДТ законодателят е регламентирал правомощие на общинския съвет да определя размера на таксите, както и реда, границите и принципите при определянето им. Таксите се заплащат за предоставяне на услуга и се определят като размер въз основа на необходимите административни и/или материалнотехнически разходи по нейното предоставяне. Задължението да се плати се поражда по волята на лицето, което желае да се ползва от дадена услуга. В чл.6,ал.1 от ЗМДТ са установени видовете такси, които общината събира, сред които такси за административни услуги /б.„е“/. Според съда не съществува възможност с подзаконов нормативен акт съответният общински съвет да въвежда нови местни такси, каквато е определената в случая - „заявителят за достъп до обществена информация дължи заплащането на разходи по предоставянето“, които разходи по съществото си представляват такса. Въвеждайки местна такса за предоставяне на информация по ЗДОИ, общинският съвет е формирал задължение, което от една страна не е законово регламентирано в закона за местните данъци и такси и от друга, е преуредил обществени отношения, които са регламентирани от закона – чл.20,ал.2 от ЗДОИ, предвиждаща разходите по предоставяне на обществена информация да се заплащат по нормативи, определени от министъра на финансите, като същите не могат да превишават материалните разходи по предоставянето. С други думи, с посочената разпоредба законодателят е определил изрично органа, който има правомощие да определи разходите по предоставяне на обществена информация, а именно министърът на финансите, който орган е изрично овластен от посочената норма да определя нормативите за разходи по предоставяне на обществена информация. Всичко това обосновава извода, че Общински съвет – Белоградчик не е компетентен да определя с подзаконов нормативен акт, в случая с оспорената разпоредба на чл.35а от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Белоградчик, такса и за административна услуга по предоставяне на обществена информация по ЗДОИ, тъй като от една страна няма законови правомощия да издава подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗДОИ, а от друга, в ЗДОИ изрично е определен органът, компетентен да издава нормативи, по които се определят разходите по предоставяне на обществена информация.

Видно е, че към датата на приемане на изменението на посочената Наредба – 22.06.2017г., е била в действие Заповед № 3МФ-1472 от 29.11.2011 г. за определяне на нормативи за разходите при предоставяне на обществена информация по Закона за достъп до обществена информация според вида на носителя, което безспорно е съобразено с текста на Наредбата и дори е цитирана въпросната заповед. Към настоящия момент, е налице Наредба № Н-1 от 07.03.2022г. за определяне на нормативи за заплащане на разходите по предоставяне на обществена информация, издадена от министъра на финансите/обн., ДВ, бр. 22 от 18.03.2022 г. /.

Според разпоредбата на чл.21 от ЗДОИ субектите по чл.3 от същия закон са длъжни да обявяват на мястото, където се подават заявленията, възможните форми за предоставяне на достъп до обществена информация, дължимите разходи и начините за заплащането им, респ. общината/общинският съвет като субект по чл.3 от ЗДОИ има задължение да обяви дължимите разходи за предоставяне на обществена информация, определени с Наредба № Н-1 от 07.03.2022г., като приходите от предоставянето на обществена информация по силата на чл. 23 от ЗДОИ, постъпват в бюджета на съответния орган.

По изложените съображения, съдът намира, че в настоящия случай общинският съвет е приел, респ. изменил оспорената разпоредба на чл.35а от Наредбата, без да е налице законова делегация, което обосновава извода за нищожността й. По силата на чл.76, ал. 1 и ал. 2 от АПК, нормативните актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи, а компетентността да се издават нормативни административни актове не може да се прехвърля. Съгласно чл.76,ал.3 от АПК, общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение. При липса на изрична разпоредба в закона, овластяваща общинските съвети да уредят този вид обществени отношения с подзаконов нормативен акт, такъв не може да бъде издаден от общинския съвет, а издаденият такъв, е невалиден. Недопустимо е с наредба на общински съвет да се уреждат обществени отношения, регламентирани в актове с по-висока степен и за приемането, на които не е налице законова делегация. Липсата на определена от закона компетентност води до нищожност на акта.

Въведените в чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА правомощия за общинския съвет да издава нормативни актове - правилници, наредби, решения, инструкции декларации и обръщения, касаят уреждането на обществени отношения от местно значение, които не са уредени с акт от по-висока степен. С други думи, общинският съвет не може да изземва изключителната компетентност на други органи да издават подзаконови нормативни актове и не може да преурежда с подзаконови нормативни актове обществени отношения, уредени с нормативен акт от по-висока степен, какъвто в случая е ЗДОИ.

Изложеното налага извода за допуснато съществено процесуално нарушение в процеса на издаване на обжалвания нормативен административен акт, поради което следва да бъде постановено решение, с което бъде обявена нищожността на разпоредбата на чл.35а от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Белоградчик, приета с Решение № 30 на заседание на Общински съвет – Белоградчик от 04.02.2008г. и влязла в сила от 05.02.2008 год. и изменена с решение № 355, взето с протокол № 26 от 22.06.2017г.

Поради описаните по – горе съображения съдът намира, че не следва да обсъжда останалите доводи, изложени от страните, тъй като това не би могло да промени крайния извод за незаконосъобразност на акта.

При този изход на спора, в полза на жалбоподателя се дължат разноски, каквото искане е своевременно направено.

От ответната страна е направено и своевременно възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя, като е изложена и молба за намаляването им, съобразно решението на СЕС.

Предвид на това съдът съобрази следното : съгласно представения списък, разноските на жалбоподателя З. са в размер на 1 243 лева, от които 11 лева такса за образуване на делото и такса превод, 32 лева за обявление в ДВ и такса превод и 1 200 лева договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и съдействие.

В тази връзка следва да се отбележи, че заплатеното адвокатско възнаграждение очевидно не съответства на фактическата и правна сложност на делото и оказаната процесуална защита, тъй като в случая се касае за дело без определен материален интерес, което не се отличава с фактическа или правна сложност, проведени са две формални съдебни заседания, като се оспорва само един текст от Наредбата.

Безспорно е, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са нормативно установени, като те представляват ориентир при определянето им от съда. В случая обаче разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат съобразени с фактическата и правна сложност на казуса /каквато не е налице/, както и с извършените действия от адвоката – в случая минимално положени усилия за жалбоподателя във връзка с представяне на кратки писмени бележки.

Отделно от изложеното, настоящият съдебен състав констатира, че от П. З., представляван винаги от адвокат Б., са водени множество дела пред административните съдилища в страната срещу различни подзаконови нормативни актове на общинските съвети, уреждащи една и съща или различни правни материи ( напр. решенията по адм. д. № 175/2022 година на АдмС – Кърджали и по адм.д. № 2646/ 2020г. на АС Бургас, приложени по настоящото дело – лист 12 - 14). С това си поведение жалбоподателят злоупотребява с процесуални права и по мнение на настоящия състав интересът от подобна процесуална активност е свързан предимно с отговорността на ответниците за разноски по делата.

Поради това и съдът приема, че следва да се присъди възнаграждение под минимума, определен в чл.8,ал.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като в случая следва да намери приложение и решение на СЕС по дело C-438/22.

На жалбоподателя следва да се присъдят общо разноски в размер на 140 (сто и четиридесет) лева, от които 10 лева заплатена държавна такса, 30 (тридесет) лева такса по сметка на "Държавен вестник" и 100 лева адвокатско възнаграждение. В изложения смисъл е определение № 10154 от 30.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8879/2024 година, I о).

Що се отнася до претенцията за присъждане на такси и комисионни, заплатени при внасяне на дължимите ДТ и такса за публикуване в ДВ /общо в размер на 3 лв. /, настоящият състав намира, че такива не следва да се присъждат в полза на жалбоподателя. Същите не са част от дължимите такси за водене на оспорването пред съда и са зависими от волята на оспорващия, с оглед начина плащане и съответната банка.

Водим от горното и на основание чл.193,ал.1,пр.1-во от АПК, Административният съд

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на разпоредбата на чл.35а от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Белоградчик, приета от Общински съвет Белоградчик.

ОСЪЖДА Община Белоградчик ДА ЗАПЛАТИ, от бюджета на административния орган, на П. Т. З. от гр.Димитровград, обл.Хасково, деловодни разноски в размер на 140 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.

След влизане в сила на решението и на основание чл.194 от АПК, същото да се обнародва по начина, по който е обнародвана Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Белоградчик, приета от Общински съвет – Белоградчик.