Р Е Ш
Е Н И Е № 200
гр.Кюстендил, 25.07.2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в публичното съдебно заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
при секретаря Лидия Стоилова и с участието на прокурора Й. Г., като разгледа докладваното от съдия Стойчева адм. дело № 17 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК.
Й.С.Й. ***, ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. И.Ю. от САК, е предявил иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София за заплащане на обезщетение в размер на 60 000,00лв. за претърпени неимуществени вреди от нечовешко отношение на администрацията в ЗООТ – с. Самораново към затвора – гр.Бобов дол, застрашаващо здравето и сигурността му, довело до притеснение, унижение и депресия, вследствие на неправомерни действия и бездействия на администрацията в ЗООТ – с. Самораново, изразяващи се в лишаване от храна за закуска на 18.05.2016г. , за обяд на 26.09.2015г., 02.11.2015г., 04.12.2015г., 05.12.2015г. и 06.12.2015г. и за вечеря – на 20.05.2016г. /пункт І от и.м./, както и в неосигуряване на храна през м. март 2017г., когато ищецът е работил като пазач на почивна база „П.“ /пункт VІІІ на стр. 4 от и.м./. Периодът на вредите е м. април 2015г. - м. март 2017г. Иска се присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение, както и деловодни разноски. Предметът на делото и размерът на обезщетението са съобразени с определение № 52/21.01.2019г. /вж. искове под №№ 1.1 и 1.6 от определението и молбата –уточнение на ищеца от 14.02.2019г./.
В хода на съдебните прения и в представени писмени бележки, ищецът чрез пълномощника си, прави искане за уважаване на предявения иск изцяло, като го счита за доказан, включително размера на неимуществените вреди. Твърденията са, че лишаването от храна е проява на нехуманно отношение спрямо лишения от свобода, а бездействието на администрацията е лишено от законово основание. Приема се, че анализът на доказателствата сочи на осъществяване на законовите предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на ответника.
Ответникът Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията” – София, чрез процесуалния си представител
юк Г., изразява становище за оспорване
на иска по основание и размер. Поддържа, че ищецът не доказва незаконосъобразни действия или
бездействия на длъжностни лица при ЗООТ – с. Самораново, довели до нарушения на
чл.3 от ЗИНЗС, както и настъпването на неимуществени вреди, поради което
липсват елементите от фактическия състав на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. В представено писмено становище сочи, че ищецът е отказвал да се храни
по собствено желание с цел редуциране на теглото, както и че на същия е осигурена храна от
склада в ЗО за времето на целия престой в почивната база П.. Прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заключението на прокурора е, че предявеният иск е недоказан. Счита, че не са установени елементите от фактическия състав на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Административният съд
постави на обсъждане доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните и въз основа на съвкупната им преценка прие за установено следното:
Ищецът Й.С.Й. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора - гр.Бобов дол в периода 02.05.2012г. - 27.05.2015., след което е преместен да изтърпява наказанието в Затворническо общежитие от открит тип – с. Самораново към Затвора – Бобов дол въз основа на решение по Протокол № 3 от 27.05.2015г. на Комисията по чл.73 от ЗИНЗС. Ищецът е освободен условно предсрочно от затвора на 11.05.2017г. въз основа на определение № 255/03.05.2017г. на Окръжен съд – Кюстендил по НЧД № 192/2017г. на осн. чл.70 от НК.
Във връзка с фактическите обстоятелства, относими към предявения иск, ответникът е представил писмени доказателствени средства, от които се установява следното:
Със заповед № 65/11.06.2015г. на началника на Затвора – Бобов дол, на осн. чл.77 вр. с чл.172 от ЗИНЗС, ищецът е назначен на работа в обслужващата дейност като пазач на КПП-1 в ЗО –Самораново, при необходимост, считано от 11.06.2015г., при заплащане съгласно домакинския щат. Със заповед № 59/09.10.2015г. на началника на Затвора – Бобов дол, на осн. чл.77 вр. с чл.172 от ЗИНЗС, Й.С.Й. е назначен в дърводелския цех – ЗО „Самораново“ като отговорник за внесен и изнесен дървен материал, считано от 09.10.2015г. с изпитателен срок 3 месеца и заплащане съгласно заработеното. Със заповед № 14/11.02.2016г. на началника на затвора, ищецът е назначен на работа като пазач на КПП-1 при необходимост, считано от 12.02.2016г. с изпитателен срок от 3 месеца.
Със заповед № 94/19.09.2016г. на началника на Затвора – Бобов дол, на осн. чл.77 вр. с чл.172 от ЗИНЗС, ищецът е назначен на работа като пазач на обект „П.“ при необходимост, считано от 19.09.2016г. с изпитателен срок 6 месеца при заплащане съгласно отработеното. Със заповед № 104/06.10.2016г. на началника на Затвора – Бобов дол, на осн. чл.77 вр. с чл.172 от ЗИНЗС, Й.С.Й. е преназначен от пазач на обект „П.“ при необходимост като пазач на обект „П.“ на титулярна длъжност, считано от 10.10.2016г. с изпитателен срок 6 месеца и заплащане съгласно отработеното време. Същият е работил на тази длъжност до освобождаването си на 11.05.2017г.
Със заповед № ЧР-05-322/31.12.2018г. на министъра на правосъдието е утвърден списък на длъжностите на лишените от свобода от обслужващата и комунално-битова дейност в затворите за 2019г., а списъкът на посочените длъжности в затвора - гр. Бобов дол и в ЗООТ – Самораново е утвърден от началника на затвора. Видно от същия, длъжностите портиер /пазач/ вътрешен портал в затвора – Бобов дол и портиер /пазач/ на бивши войскови райони на МО в ЗООТ – Самораново са длъжности от обслужващата и комунално-битова дейност.
Представени са от ответната страна длъжностни характеристики за длъжностите „командир на отделение“ в ЗО III-I категория към затвор III-I категория и „главен надзирател“ IV – I-ва степен в затвор III-I категория, утвърдени от главния директор на ГДИН-София. В длъжностите функции се включва осигуряването на вътрешния ред и стриктното спазване на графика за разпределение на времето на лишените от свобода, както и лично присъствие при извеждането на затворниците на работа и при прибирането им.
По делото са представени искания за отпускане на материални ценности от хранителния склад в ЗО – Самораново за обект „П. за датите 08.09.2016г., 20.09.2016г., 07.10.2016г., 11.10.2016г., 02.12.2016г., 06.01.2017г., 10.01.2017г., 02.02.2017г., 13.02.2017г., 16.02.2017г., 10.03.2017г., 04.04.2017г., 14.04.2017г. и 02.05.2017г. За исковия период на м. март 2017г. е относимо само искане № 74/10.03.2017г. , видно от което за обекта са отпуснати 15 броя яйца и 1 кг кренвирши, поискани от П. Д., отпуснати от Р. Г. с краен получател П.Д. чрез Г. К..
Ответникът е приложил страници от Книга за влезли и излезли лишени от свобода на КПП-1 за периода 25.09.2015г. – 30.06.2016г. и от Книга за влезли и излезли лишени от свобода на КПП-2 за периода 25.09.2015г. – 07.12.2015г. За процесните дати са налице отбелязвания в Книга за влезли и излезли лишени от свобода на КПП-1, касаещи ищеца както следва: на 26.09.2015г. – Й. е излязъл за КПП-2 в 8,15ч и е влязъл на КПП-1 в 18,00ч, съотв. излязъл в 20,00ч и влязъл в 20,15ч; на 02.11.2015г. – излязъл за КПП-2 в 07,10ч и влязъл на КПП-1 в 17,25ч.; на 04.12.2015г. - излязъл за КПП-2 в 07,05ч и влязъл на КПП-1 в 17,15ч.; на 05.12.2015г. - излязъл за КПП-2 в 08,10ч и влязъл на КПП-1 в 17,20ч.; на 06.12.2015г. - излязъл за КПП-2 в 08,20ч., влязъл на КПП-1 в 09,15ч. и излязъл в 10,40ч. и в 16,10ч.; на 18.05.2016г. - излязъл за КПП-2 в 05,50ч., влязъл в 11,10ч. и излязъл в 11,35ч., 16,00ч, 18,00ч и 18,30ч. като е работил първа смяна; на 20.05.2016г. – излязъл за КПП - 2 в 16,30ч и влязъл в 24,00ч.
За процесните дати са налице отбелязвания и в Книга за влезли и излезли лишени от свобода на КПП-2, касаещи ищеца както следва: на 26.09.2015г. – работа първа смяна - влязъл на КПП-2 в 8,20ч и излязъл в 17,50ч; на 02.11.2015г. – първа смяна, влязъл в 07,15ч и излязъл в 17,15ч ; на 04.12.2015г. - първа смяна, влязъл в 07,15ч и излязъл в 17,00ч , влязъл в 15,40ч. и излязъл в 16,00ч. ; на 05.12.2015г. - първа смяна, влязъл в 08,20ч и излязъл в 17,05ч; на 06.12.2015г. - първа смяна, влязъл в 08,30ч и излязъл в 16,00ч.
В становище на началник сектор „ФЛКР“ в затвора – гр. Бобов дол се съдържа информация относно реда и организацията за хранене на лишените от свобода, като се сочи, че храненето се извършва в обща столова в ЗО, три пъти дневно - закуска, обяд и вечеря; че почивната база в м. „П.“ е външен обект и изхранването на лишените от свобода, работещи там, става чрез отпускане на хранителни продукти от склада към ЗО, които се изписват документално чрез надлежно оформено искане за отпускане на СМЦ; че видът, количеството и датата на доставяне на хранителните продукти се уточняват между работещия на обекта лишен от свобода и служител от ЗО; че в обекта в м. „П.“ има оборудване за приготвяне на храна; че ищецът не е подавал жалби, молби и искания до администрацията във връзка с храненето му през исковия период.
Съдът, по искане на страните е събрал и гласни доказателствени средства. В показанията си разпитаният свидетел Т. Х. сочи, че ищецът се оплаквал от реда за изхранване в ЗООТ, от липсата на храна в определени дни, както и от това, че администрацията не му е осигурявала храна по времето когато е работил в П., а снабдяването с храна отвън е било трудно. Налице са данни за промяна в психиката на ищеца, който е изпитвал страх от хората, от които е зависело пребиваването и изхранването му в затвора.
От показанията на свидетеля Р. Г. – лишен от свобода, който е работил като отговорник на хранителния склад в ЗООТ – Самораново, се установява процедурата по осигуряване на храна на работещите във външния обект – почивната база в м. П., включително на ищеца, а именно: лишеният от свобода, работещ на обекта, лично или чрез служители от ЗО дава бележка с посочени в нея хранителни продукти, които желае да получи; въз основа на бележката, отговорникът на склада прави искане за отпускане на продуктите, което се одобрява от командира на отделението, след което хранителните продукти се получават в склада и се предоставят на лишения от свобода лично или чрез служителите, които проверяват обекта. Свидетелят сочи, че предоставянето на храни на лишени от свобода, работещи на външни обекти става веднъж седмично или веднъж месечно, като храните се давал лично или се изпращат чрез служители на ЗО до обекта; че така се е процедирало и с ищеца по времето когато е работил в обекта в м. П.; че ищецът е разполагал със собствени пари и с храната, получавана от ЗО е хранел животните.
Видно от показанията на свидетеля С.С., който е на длъжност „дежурен командир на отделение“ в ЗООТ, на всички лишени от свобода е била осигурявана закуска, обяд и вечеря всеки ден като са включвани в изготвени ежедневно сведения за хранене; на работещите като пазачи на КПП-1 и КПП-2, сред които и ищеца, е изпращан човек да ги смени на работното място за да отидат за закусват, обядват или вечерят; че всяко влизане и излизане на КПП-1 и КПП-2, вкл. за хранене, се е отбелязвало в книги /тетрадки/ за влезли и излезли лица, които са попълвани от дежурните служители или от лишени от свобода с данни за името на лицето, часа на влизане и излизане. Свидетелят сочи, че е разрешавал на лишени от свобода, включително и на ищеца, по тяхна устна молба да не присъстват на храненията в столовата и съответно тогава на работещите не са изпращани хора за смяна на работното място; че на лишените от свобода е купувана храна от работещите в дърводелския цех цивилни лица; че декларация за отказ от храна се попълва когато лишеният от свобода обяви гладна стачка, а когато не желае храната – прави искане в устна форма до дежурния командир, който може да разреши да не бъде конвоиран за хранене, но тогава храната се пази до края на деня и се изхвърля след вечерята.
От показанията на свидетеля К.З., който е изтърпявал наказание в ЗООТ – Самораново, се установява, че заедно с ищеца са работили на смени като пазачи на КПП-2, разположено близо до дърводелския цех на територията на ЗООТ; че преди работа на лишените от свобода е давана закуска и после са разпределяни по работни места; че за обедното хранене работещият втора смяна, съобразно утвърден график, е имал задължение да се нахрани преди групата и след това е отивал да смени на работното място затворника, който в момента е на работа за да може да обядва с групата; че така е процедирано и за вечерите; че всяка смяна за хранене и всяко напускане/връщане на КПП е отбелязвано в книга /тетрадка/ за влизащи и излизащи, която е проверявана от служители от администрацията на ЗО; че на цивилните лица, работещи на обектите в ЗО е било забранено да купуват храна на затворниците. Свидетелят сочи, че независимо дали лишените от свобода искат да се хранят или не, те задължително присъстват в столовата, както и че не му е известно някой лишен от свобода да е отказал да се храни или пък да му е забранено да ходи на закуска, обяд или вечеря.
В съдебното заседание на 17.04.2019г., ищецът потвърждава данните изложени в исковата молба, като депозира обяснения за това, че излизането и влизането на КПП -1 и КПП-2, вкл. за хранене, е било отбелязвано в книга; че датите посочени в исковата молба, когато твърди, че е лишен от храна ги знае, защото си ги е записвал; че устно се оплаквал на началника на ЗО, но без резултат.
Горната фактическа обстановка се установява от посочените по-горе доказателства.
Съдът, като взе предвид установените факти и на осн.чл.235, ал.2 ГПК вр. с чл.144 АПК, приема следното:
Исковата претенция е с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл.203 и сл. от АПК. Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от закона. Съгласно чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК и се предявява срещу органите по чл.284, ал.1 от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Предвид нормативната рамка и с оглед установената фактическа обстановка съдът намира, че предявения иск е допустим. Ищецът е легитимиран от закона правен субект с право да предяви иск за доказване нарушение на чл.3 от ЗИНС като лице, което е изтърпяло наказание „лишаване от свобода“. Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” със седалище София като юридическо лице е пасивно легитимиран да отговаря за вредите, които ищецът е претърпял от незаконосъобразни действия на служители на администрацията на ЗООТ –с. Самораново към Затвора – Бобов дол, доколкото затворническото общежитие е негова териториална служба /арг. чл. 12, ал.2 ЗИНЗС/, по отношение на която като място за лишаване от свобода осъществява пряко ръководство и контрол, т.е. административна дейност, а работещите там служители имат качеството на специализирани органи по изпълнение на наказанията. Съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНС съдът е родово и местно компетентен да разгледа спора.
Разгледан по същество, искът е частично основателен. Съображенията за това са следните:
Фактическият състав на отговорността включва следните кумулативни елементи: акт, действие или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от ЗИНЗС; настъпили вреди за ищеца, които се предполагат до доказване на противното /чл.284, ал.5 от ЗИНЗС/ и пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Размерът на неимуществените вреди се определя по справедливост съгласно общото правило на чл.52 от ЗЗД. Доказването на първият елемент е в тежест на ищеца. За останалите два - съдът прилага принципа за кумулативния ефект на всички условия, при които е пребивавал лишения от свобода и презумпцията за понесени неимуществени вреди в случай на установено нарушение.
Както се посочи, по реда на специалния закон на обезвреда подлежат вредите, причинени на лишените от свобода в резултат на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС. Разпоредбата в ал.1, въвежда забрана за изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение спрямо осъдените лица, а в ал.2 се съдържа примерно изброяване на възможни проявления на нарушения на забраната, а именно поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
От друга страна, наличието на пилотното дело „Нешков и др. срещу България“ задължава съда да приложи трайно установения от ЕСПЧ подход при определяне наличието на нарушение по чл.3 от ЕКПЧ, респ. по чл.3 от ЗИНЗС, утвърдения стандарт на доказване, разпределящ доказателствената тежест по различен от гражданското съдопроизводство начин, да приложи принципа на кумулативния ефект на всички условия, при които пребивава лишения от свобода и да приложи презумпцията за понесени неимуществени вреди в случай на доказано нарушение. Според ЕСПЧ, нарушение по чл.3 от ЕКПЧ би било налице, ако неблагоприятното третиране надхвърля неизбежното ниво на страдание, свързано със законното задържане или законно лишаване от свобода.
Изложеното, преценено съобразно заявените от ищеца фактически основания на предявения иск и събраните доказателства, сочи на изводи за допуснато нарушение по чл.3, ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС. В разглеждания случай вредите се претендират като причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица при ответника, изразяващи се в лишаване на ищеца от храна за закуска, обяд и вечеря на датите, посочени в исковата молба, както и от хранителни продукти през периода, посочен в исковата молба, с оглед на които се обосновава настъпването на неимуществени вреди, респ. искането за обезщетяване.
Съдът приема, че по делото ищецът е доказал нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС – неблагоприятно третиране надхвърлящо неизбежното ниво на страдание във връзка с лишаване /неосигуряване/ на храна. Съобразно разпоредбата на чл.84, ал.2, т.1 от ЗИНЗС, лишените от свобода имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав. Законодателят не е предвидил правила във връзка с реализирането на горното право, но на същото съответства задължението на администрацията в местата за лишаване от свобода да гарантира и обезпечи надлежното му упражняване, а неизпълнението на това задължение е нарушение на забраната за изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение спрямо осъдените лица по арг. чл.3, ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС.
В случая е безспорно, че на датите посочени в исковата молба ищецът е работил като пазач на КПП в ЗО – Самораново, а през исковия период на м. март 2017г. – като пазач на външен обект – почивна база в м. П.. Безспорно, с оглед събраните писмени и гласни доказателства, е че в ЗО съществува установен ред за хранене на лишените от свобода, вкл. на полагащите труд, както и за осигуряване на хранителни продукти на работещите на външни обекти.
По отношение на работниците в района на ЗО, видно от показанията на свидетелите С. и З., а и от обясненията на ищеца е, че храненето се извършва три пъти дневно – на закуска, обяд и вечеря, в столова в сградата на затворническото общежитие по часови график, като на осъдените лица, работещи на смени, администрацията е длъжна да осигури смяна за всяко хранене; че излизащите и съответно влизащите на работните обекти се вписват в книги, водени на КПП-1 и КПП-2 с отразяване на имената и часа на влизане и излизане, които книги са водени и проверявани от служители от затворническата администрация. Анализът на данните във визираните книги, копия от които са представени от ответника по делото, доказва твърденията на ищеца за това, че е бил лишен от храна на посочените в исковата молба дати. На 26.09.2015г., 02.11.2015г., 04.12.2015г., 05.12.2015г. и 06.12.2015г., Й. е пребивавал на работното си място през целия ден – след като е влизал в сутрешните часове в интервала 07,05ч. – 08,20ч, е излизал в следобедните часове в интервала 16,10ч. – 18,00ч. Истинността на вписаните в книгите данни не е оспорена, с оглед на което съдът приема за доказано релевантното за спора обстоятелство, а именно, че ищецът не е напускал работното си място през времето за обяд. Доколкото, обедното хранене на работещите се извършва след пристигане на друг лишен от свобода съобразно установен график за сменния режим, то неосигуряването на смяна следва да се приеме за бездействие на администрацията във връзка със задължението по чл.84, ал.2, т.1 от ЗИНЗС да осигури храна на осъдените лица. Последните не разполагат със свобода на придвижване и не могат самоволно да напускат работните си места, поради което описаното поведение на органа на практика е лишило ищеца от обедно хранене на процесните дати.
Идентични са данните в книгите за влизащи и излизащи на КПП-1 и КПП-2, относно присъствието на Й. на работното му място на 18.05.2016г. и на 20.05.2016г. През първия ден, същият е работил първа смяна с начало на работния ден 5,50ч., когато е вписано влизането му и първо излизане в 11,10ч, т.е. извън времето за закуска, което приключва до 08,00ч, видно от показанията на свид. З.. През втория ден, ищецът е влязъл на работното си място в 16,30ч. и е излязъл в 24,00ч, т.е. извън времето за вечеря.
Не се установи от носещия тежестта за този факт ответник надлежно изпълнение на задължението за обезпечаване на храненето на ищеца на закуска, обяд и вечеря на процесните дати, независимо, че съдът е дал изрични указания за това в съответствие с разпоредбата на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС / вж. определението от 20.02.2019г./. Данните в писмените доказателствени средства, обсъдени по-горе, не са опровергани с показанията на свидетеля С.. Същите са лишени от конкретика - съдържат обща информация за възможността за освобождаване от присъствие при храненията на лишените от свобода, които не желаят съответната храна. Освен, че така соченото правомощие на свидетеля като командир на отделение, не се потвърждава от длъжностната му характеристика, но и противоречи на показанията на свидетеля З.. Последният отрича възможността лишен от свобода да не присъства в столовата по време на хранене по собствено желание, като твърди, че съобразно утвърден от администрацията график се е извършвала смяна на работещите с цел осигуряване на възможността им да се нахранят. Във връзка със защитната теза на ответника, следва да се посочи, че задължението за осигуряване на храна на лишените от свобода не отпада с оглед възможностите за лично закупуване на храна или за получаване на такава при извършени свиждания. Релевираните в този смисъл доводи са неоснователни.
По делото е доказано нарушение по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, изразяващо се от лишаване от храна на ищеца и през м. март 2017г., когато е работил като пазач в базата в м. П.. Както се посочи, в ЗООТ – Самораново е установен ред за снабдяване с храна на лишените от свобода, работещи на външни обекти. Видно от показанията на свидетеля Г., заемащ длъжността „отговорник хранителен склад“ в ЗО, хранителни продукти на тези работници са предоставяни веднъж седмично или веднъж месечно според желанията им; че продуктите са заявявани с искания, изготвени от него или от други служители, а след одобряване на исканията от командира на отделението, храните са изписвани от склада и предоставяни на работещият във външния обект лично или чрез служители на ЗО. Съобразявайки така установения ред и събраните писмени доказателствени средства – исканията за отпускане на материални ценности на л. 29-л.37 от делото, съдът счита, че през м. март 2017г., администрацията на ЗООТ не е осигурила на ищеца хранителни продукти, които да обезпечат нормалното му изхранване. За разлика от други месеци, през м. март 2017г. е издадено само едно искане № 74/ 10.03.2017г., видно от което за обекта са отпуснати 15 броя яйца и 1 кг кренвирши. Касае се за храни, които са крайно недостатъчни в количествено отношение за задоволяване на обичайните хранителни потребности на всеки човек в рамките на един месец. Доказателства за използван друг ред за осигуряване на храна на ищеца през исковия период, ответникът на ангажира, като липсват и такива доводи. Както се посочи по-горе, възможностите за изхранване с лични средства на лишените от свобода са неотносими към задължението на органа по чл.84, ал.2, т.1 от ЗИНЗС.
Крайния извод е, че действията и бездействията на затворническата администрация са възпрепятствали упражняването на правото на ищеца на безплатна храна. Доказано е нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС - поставяне на лишения от свобода в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на храна на датите и през периода по исковата молба, т.е. на първия елемент от фактическия състав на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
В случая по делото, с горните действия и бездействия администрацията не е изпълнила задълженията си за създаване на условия за изтърпяване на наказанието от лишените от свобода, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото им достойнство. Установеното от доказателствата лишаване от дължимо и следващо се хранене на ищеца, несъмнено предпоставя унизително отношение, както и чувства на притеснение и унижение, т.е. неимуществени вреди. Данни за причинените негативни емоции се съдържат в показанията на свид. Т. Х.. Вредите, както се посочи, се предполагат, т.е. не е необходимо доказването им, в който смисъл е разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС. Същите са в пряка причинно-следствена връзка от незаконните фактически действия и бездействия на ответника. Предвид изложеното, съдът намира за доказана и третата материалноправна предпоставка за отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Горното сочи на доказаност на предявения иск по основание.
Във връзка с размера на исковата
претенция, съдът съобразява правилото по
чл.284, ал.2 от ЗИНЗС за определяне на вредите въз основа на кумулативния ефект
на всички условия, при които пребивава лишения от свобода. Предвид горното се
определя размер на дължимото обезщетение от 140,00лв. или по 20,00лв. за всяка
от датите, в които Й. не е имал възможност да закуси, обядва или вечеря, както
и в размер на 500,00лв. за м. март 2017г., когато на Й. не са предоставени
хранителни продукти по време на работата му на обекта в м. П.. Така общият размер на обезщетението възлиза
на 640,00лв. Сумата е определена по справедливост съгласно правилото по чл.52 от ЗЗД, приложено спрямо установените
обстоятелства, свързани с естеството на причиненото страдание, продължителността
на увреждането, вида на негативните последици и характера и обема на
вредите. Искът ще бъде уважен за
посочената сума, която се присъжда ведно със законната лихва, от подаване на
исковата молба на 14.01.2019г. до окончателното и изплащане. Исковата претенция
за разликата до пълния размер от 60
000,00лв., следва да се отхвърли като неоснователна.
В полза на ищеца съдът присъжда деловодни разноски, които включват
платена държавна такса от 10,00лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 25,00лв.,
определено съразмерно на уважената част от иска по правилото на чл. 38, ал.2 от
Закона за адвокатурата вр. с чл. 8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.е. разноски общо 35,00лв., платими от ответника.
По арг. от чл.286, ал.2 от ЗИНЗС,
юрисконсултско
възнаграждение не се присъжда в
това производство.
Мотивиран от горното и на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС във вр. с чл. 203 АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” – гр.София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, да заплати на Й.С.Й. ***, ЕГН **********, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 640,00лв. за нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо се в неоснователно лишаване от храна за закуска на 18.05.2016г. , за обяд на 26.09.2015г., 02.11.2015г., 04.12.2015г., 05.12.2015г. и 06.12.2015г. и за вечеря – на 20.05.2016г., както и в неосигуряване на хранителни продукти през м. март 2017г. по време на работа в почивна база „П.“ , ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 14.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до
60 000,00лв., предявеният иск се отхвърля.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” – гр.София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, да заплати на Й.С.Й. ***, ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 35,00лв., от които държавна такса – 10,00лв. и адвокатско възнаграждение – 25,00лв.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Решението да се съобщи на страните и на Окръжна прокуратура – гр.Кюстендил чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: