Решение по дело №252/2013 на Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

 

№ 177

 

гр. Перник, 08.06.2018  г.

 

В ИМЕТО НА Н А Р О Д А

 

Пернишки окръжен съд, Гражданска колегия, в публично заседание на 10.05.2018г. при участие на секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдията Димитър Ковачев гр. дело № 252 по описа на Пернишкия окръжен съд за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С.Г.Н. ***, ЕГН **********, е предявила обективно съединени при условие на солидарност на ответниците искове срещу “Бетон-99” АД, със седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.”Мошино”, ул.”Юрий Гагарин” № 1, с ЕИК *********, представлявано от управителя си Р.В.В., както и срещу И.М.П., с ЕГН **********, М.М.К., ЕГН **********, С.М.П., ЕГН **********-***, както следва:

 Иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, с който ищцата иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да изпълнят задължението си по сключения между страните договор за учредяване право на строеж, обективиран в Нотариален акт за учредяване право на строеж върху чужда земя срещу задължение за построяване на жилищна сграда, № 77, том VІ, рег.№ 4215 от 18.08.2006 година на К. Т. М. - вписан в регистъра на Нотариалната камара, под № ** и с район на действие Районен съд гр. Разлог, а именно: да завършат  и въведат сградата в експлоатация и да й я предадат с Разрешение за ползване.

Предявен е бил и иск за сумата от 26 076 Евро, с левова равностойност 51 000 лв., за дължимата се неустойка по чл.16 от сключения между страните договор - за забава на изпълнение на задължението от страна на ответниците, с правно основание чл. 92 от ЗЗД, представляващ частичен иск от целия дължим размер от 141 200 евро- с левова равностойност 276 163,19 лв. на договорната неустойка.

Предявен е бил и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за изплащане на законната лихва върху исковата сума от 51000 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното и изплащане.

С влязло в сила решение на Софийски апелативен съд по в.гр.д. 2841/2014г. на САС (образувано по обжалване на решението по настоящото дело на ПОС от 21.02.2014г. ) са уважени исковете по чл. 92 ЗЗД за заплащане на неустойка за забавено изпълнение на договора и иска по чл. 86 ЗЗД и решението на ПОС от 21.02.2014г. с което е прекратено производството по иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е отменено като делото е върнато за решаване по същество.

 

Предвид влязлото в сила решение на САС, ПОС в настоящият си състав намира иска за допустим.

Ответниците И.М.П., С.М.П. и М.М.К. - наследници на М.С. П., починал преди предявяване на иска, в законовия срок са предявили писмени отговори на исковата молба, в които са изразили становище, че договора бил такъв за изработка и с оглед на личността и те като наследници не са съгласни да продължат изпълнението на сключения между ищцата и техния наследодател договор и не дължат довършването на сградата и предаването ѝ на ищцата с разрешение за ползване.           

Ответното дружество ”Бетон-99” АД, не е изразило становище по иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД в депозирания от него отговор на исковата молба.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:

От представеният по делото Нотариален акт за учредяване право на строеж върху чужда земя срещу задължението за построяване на жилищна сграда № 77, том VІ, рег. № 4215, дело № 1044/2006 на Нотариус К. М., с рег.№ ** на Нот. камара и район на действие - Районен съд –гр. Разлог се установява, че на 18.08.2006 г. между ищцата С.  Г.  Н. - от една страна и от друга страна “Бетон-99”АД и М.С. П. *** като солидарни длъжници, е сключен следния договор: С.Г.Н., в качеството си на собственик на ПИ с пл.№ 155027, с площ от 1 173 кв.м., находящ се в землището на гр.Банско, в местността”Асаница”, съгласно ПУП, одобрен със Заповед № 01-347 на кмета на община Банско, по скица с изх.№1079/26.07.2006 г., издадена от техническа служба при Община гр.Банско, при граници по документ за собственост: скала на общ. Банско, нива на н-ци на П.И.П., нива на н-ци на Н. Г. и скала на община Банско и по скица: път, имот № 25, имот № 26 и имот № 95 УЧРЕДЯВА по равно в полза на “Бетон-99” АД, И НА М.С. П., ПРАВОТО НА СТРОЕЖ върху описания по-горе поземлен имот за построяване на ЧЕТИРИЕТАЖНА МОНОЛИТНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, с подземен гараж и тавански помещения, със застроена площ от 354,80 кв.м. и РЗП от 2 776,28 кв.м., съгласно одобрен на 27.07.2006 г. от Главния архитект на Община Банско архитектурен проект, като Приемателите стават собственици на всички обекти в сградата, с изключение на обектите, описани в нотариалния акт в точки 1.1 до 1.21 вкл., за които С.Г.Н. си запазва съответното право на стоеж и става собственик след построяването им.

 В т.4 от сключения договор, приемателите “Бетон-99”АД и М.С. П., солидарно са се задължили да построят сградата до 31.12.2008 г., което обстоятелство е предвидено да се удостоверява с акт обр.15 за сградата и не по-късно от 11.03.2009 г. да въведат сградата в експлоатация като в същия срок да предадат на С.Н. с Разрешение за ползване сградата съответно описаните в т.1.1 до 1.21 вкл. обекти.

В т.11 на посочения по-горе нотариален акт, С.Н. се е задължила да прехвърли по нотариален ред на Приемателите 915/1173 ид.ч. от правото на собственост върху описания в нотариалния акт недвижим имот  не по-късно от 20 дни след датата, когато е констатирано с протокол по чл.159, ал.1 от ЗУТ, че сградата е изградена в груб строеж.

В изпълнение на поетото задължение с Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит на основание покупко-продажба № 38,том Х, рег.№ 7621, дело №1748/2007 г.на Нотариус К. М. ищцата е изпълнила задължението си в определения срок като е прехвърлила на приемателите на правото на строеж 915/1173 ид.ч. от правото на собственост на поземления имот.

В срока за отговор на исковата молба и след първото съдебно заседание при първоначалното разглеждане на делото ответниците не са оспорили  сключения договор и поетите от страна на Приемателите задължения, както и обстоятелството, че в определения срок не са изпълнили задължението да въведат сградата в експлоатация и я предадат на ищцата с Разрешение за ползването ѝ.

От удостоверение за наследници на М.С. П. изх.№ 9400-4027/18.07.2013 г. на  Столична община, район “Красно село” се установява, че е починал на *** като е оставил за наследници  ответниците по делото:  И.М.П., М.М.К. и С.М.П..

По делото са представени Разрешение за строеж № 257/23.08.2006 г. от Гл.архитект на Община Банско и Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж, от които се установява, че на 21.09.2006 г. е започнато строителството на обекта.

От представеното  по делото Удостоверение изх.№ 33-00-7201/1/ от 12.02.2008 г. на Община Банско се установява, че към датата на издаване на удостоверението, обектът е бил изграден до етап ”груб строеж”.

Видно от Удостоверение  изх.№ 94-02-4992-/1/ от 16.01.2013 г. на Община Банско се установява, че към моментът на издаването на същото обектът е бил  завършен  с  измазване отвън и отвътре.

От заключението по извършената първа Съдебно-техническа експертиза на вещото лице А.Ц. се установява, че последен издаден протокол по строителството е Образец 14- Акт за приемане на конструкцията от 05.11.2007 година. При направения оглед вещото лице е установило, че сградата е изградена в груб строеж, направен е покрива, външните фасади, поставена е дограма; не са завършени гаражите, на които е направена само стоманобетонна конструкция; по фасадите на места липсват плочки и фасадите не са напълно завършени, а вътре в сградата, при направения оглед през прозорците, поради неосигурен достъп, се виждат направени мазилки, положени кабели, шпакловки, без да са довършени подовете и други довършителни работи. Посочено е, че сградата не е захранена с постоянен ток, вода и канализация, както и че липсва вертикална планировка около сградата.

При новото разглеждане на делото е изготвена повторна СТЕ с оглед на големия период от време изтекъл от предходната експертиза. Повторната СТЕ на в.л. Ц. е извършена след оглед на имота вкл. вътрешността на сградата. От повторната СТЕ се установява, че и към нейното изготвяне няма други актове и протоколи по строителството тъй като вещото лице отново посочва като последен такъв издадения вече акт 14 за сградата. При направения оглед вещото лице е установило, че сградата е изградена в груб строеж, направен е покрива, външните фасади, поставена е дограма; не са завършени гаражите, на които е направена само стоманобетонова конструкция, по фасадите на места липсват плочки и фасадите не са напълно завършени, а вътре в сградата се установява, че са направени по-голямата част от мазилките като някои от баните не са измазани; не е довършена мазилката на последния етаж; не са монтирани асансьорите-врати, кабини, релси, машинно отделение и др.; има срязвания по ел. инсталациите в стълбищните клетки; липсват врати на апартаментите и във двата входа на сградата; не са завършени стълбищните клетки - липсват парапети и настилки по стъпалата; липсва боядисване и други довършителни работи; няма вътрешни врати в апартаментите; баните са на мазилка с ВиК тапи; няма монтирани входни ел. табла в двата входа с електромерите; няма захранване с постоянен ток вода и канализация; не е направена вертикалната планировка около сградата; не са поставени всички водосточни тръби по фасадата; терасите нямат подова облицовка и завършващ парапет. Гаражите и мазетата трябва цялостно да се довършават; хидроизолации над гаража, рампата и др.

Вещото лице посочва, че за довършване на сградата и въвеждане в експлоатация е необходимо: подмяна на срязана и липсваща ел.инсталация; монтаж на главните ел.табла във входовете; поставяне на апартаментните ел. табла; доставка и монтаж на два асансьора с врати за всеки етаж; довършване на стълбищни клетки - подове и парапет; поставяне на входни и вътрешни врати на апартаментите; направа на липсваща мазилка; довършване на санитарни възли; подмяна на компрометирана мазилка и шпакловка на последните етажи поради течове; подмяна на цялата капандура и на обшивката на друга капандура на покрива където има течове; довършване на терасите - подове и парапети; смяна на стъклопакети на счупени прозорци; направа на настилки и боядисване; поставяне на изолация над гаражите и настилки над тях; завършване на мазетата и гаражите; лакиране на захабена и намокрена дървена обшивка на фасадата; захранване с постоянен ток, вода и направа на канализацията; направа на вертикална планировка; при липса на проекти за външното захранване с ток, вода и канализация ще следва такива да се изработят и да се одобрят.

В съдебно заседание на 08.11.2016г. вещото лице е уточнило допълнително експертизата. Вещото лице заявява, че в стълбищните клетки има положени ел. инсталация, но частично тази инсталация я няма като по данни на „Бетон 99” АД, е имало кражба и част от ел. инсталацията е открадната. Тази ел. инсталацията е положена в гофрирани тръби и в следствие на кражбата част от тези проводници са срязани и изтеглени от тези тръби и трябва да се подменят. В мазетата няма ел. инсталация. Главните ел. табла са таблата, които са при влизането във входа, в които се поставят електромери, часовници и предпазили. Всеки апартамент се захранва по съответните проводници в самата клетка и отиват до апартаментните табла. Апартаментните табла са вътре в апартаментите над входната врата. Такива не са поставени. Има място, но не е поставено табло. Ключове, контакти не са монтирани. За звънчева и телефонна инсталация има проводници, но самите уреди не са монтирани. По асансьорите нищо не е правено, само шахтата е измазана, но нищо друго не е правено. Не са поставяни парапети и подове на стълбите. Не се касае за части от парапети и подове, а въобще изцяло няма поставяни парапети и подове. Навсякъде в сградата при машинното мазане на стените е паднала част от мазилката върху подовете. Направени са замазките, а самата гипсова шпакловка е паднала върху замазката. Подовете имат замазка, но ако се поставят настилки, като теракот, ламинат или други такива, падналата гипсова мазилка трябва да  бъде почистена. Входни врати освен на апартаментите трябва да се поставят и на мазетата, на които няма, а също и на гаражите. На гаражите няма нищо друго освен бетонна конструкция. За довършване на санитарните възли трябва да се затворят вертикалните щрангове, да се налепят с плочки и поставят мивки и други. Самите санитарни възли са само на тапи, прокарани тръби и нищо друго. Има и санитарни възли, които са само на тухла. Те трябва първо да се измажат. В сградата има течове и по местата, където имало теч, самата гипсова мазилка се компрометирала, тъй като сградата не се отоплява се получава замръзване и тази настилка се компрометира и трябва да бъде подменена. По време на огледа вещото лице установило наличие на мокри петна, които се получават поради това, че водостоците не са сведени до кота терен, а са поставени временни тръби, които са падали и водата е текла по стените на самата сграда. По външната дървена обшивка върху е текла вода и се е променил цвета, при което се налага почистване и минаване с лакове и боя, като според вещото лице Ц. не е необходима подмяна, а би могло да се възстанови чрез почистване и лакиране. От към входа за гаражите има непоставена облицовка - каменните /пясъчни/ плочки. На единия вход има счупен прозорец, на едната капандура. Има счупен прозорец и на мазетата има липсващи прозорчета, с размери около 50 – 30 см. При входа на гаража не се касае за алея, а за рампа по която се слиза от нивото на терена към подземния гараж. Тя не е изпълнена, защото канализационните тръби на сградата трябва да минат през тази рампа и да бъдат включени в градската канализация, което не е изпълнено. Водата не е от там, предвижда само канализацията да минава от там. Трябва да се прави изолация на покритието на плочите над гаражите. Трябва да се направи топло и хидро изолация и след това да се сложи настилка на тях. Тази настилка е комбинация с външното оформление и вертикалната планировка около сградата. Това включва – подравняване на терена, постигане на коти на терена, които са по проект, направа на тротоари, алеи и озеленяване и входа от към гаражите трябва да има връзка с някоя от улиците. Всички тези неща в комплект са вертикалната планировка. Без изпълнение на тази планировка по проект не може да бъде приета сградата. В момента има временен ток, който служи на пазачите, прекаран е само един кабел, който служи за осветление. Самото захранване на блока трябва да стане от трафопост, като кабелите трябва да се положат подземно и да стигнат до таблата във входа. За самото захранване се прави изкопаване и полагане, правят се проби. За канализацията е също така, тя трябва да се включи към градската такава. С вода не е захранено.

От представените при новото гледане на делото скици и схеми на самостоятелни обекти издадени от АГКК се установява, че поземления имот, сградата и отделните обекти в нея са нанесени в кадастралната карта и регистри със съответните идентификатори. Имота в който е изградена сградата понастоящем е с идентификатор 02676.155.27 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-81/10.12.2009г. на изп.дир. на АГКК, а сградата е с номер 1 и идентификатор 02676.155.27.1

От предварителния договор на л.226-235 от делото на ПОС (чл. 4, ал. 2 и чл. 5-запазили действие и след сключване на окончателен договор съгласно чл. 44, ал. 2) и анекс към него на л. 224-225 се установява, че ответника „Бетон 99“АД е поел задължението да въведе в регулация за своя сметка процесния недвижим имот. в който е предвидено да се изгради сградата.

От разрешението за строеж се установява, че строежа е от четвърта категория и експлоатацията му е допустима след снабдяване с удостоверение по чл. 177, ал. 3 от ЗУТ като в случая не е необходимо Разрешение за ползване по ал. 2 на същият текст.

При така установените факти ПОС в настоящият си състав намира иска за основателен.

За уважаване на иска за реално изпълнение е необходимо да се установи наличието на валидно договорно правоотношение между страните по делото, по което кредиторът, търсещ реално изпълнение е изправна страна, както и да  е налице възможност за изпълнение на задължението.

Наличието на валидна облигационна връзка между страните е установено с влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд, с което ответниците са солидарно осъдени да заплатят неустойка за забава в изпълнението на задължението за завършване и въвеждане в експлоатация на сградата. САС е приел за неоснователни възраженията на тримата ответници - физически лица за прекратяване на действието на договора със смъртта на техния наследодател.

След като с влязло в сила решение е уважен иск за вреди от забавеното изпълнение какъвто е иска за неустойка, значи договорът е действителен, а възражения за нищожност са преклудирани. В този смисъл Решение № 134 от 3.08.2017 г. на ВКС по т. д. № 558/2016 г., I т. о.: „….Доводът за преклудиране със сила на пресъдено нещо на възраженията за нищожност на договора би бил основателен, само, ако предмет на решението по т. д. … на Апелативен съд - Пловдив е иск за реално изпълнение на задължение по договор или за заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнението на договора, съответно за съществуване на облигационното правоотношение, докато в настоящия случай, предмет на решението е отрицателен иск за нищожност на договора по чл. 26, ал. 2 ЗЗД“.

В тази връзка следва да се отбележи, че възраженията, изложени в писмената защита на тримата ответници - физически лица преповтарят направените от тях възражения с молба от 03.04.2018г., по която ПОС се е произнесъл с Определение от 02.05.2018г. и не е приел за разглеждане тези възражения като преклудирани. Дори обаче да не бяха преклудирани те биха били неоснователни, защото всички те се извеждат на първо място от възражението, че не било влязло в сила решението за промяна в предназначение на имота, в който е построена сградата от земеделска земя, тъй като не била платена предвидената в  чл. 30 от Закона за опазване на земеделските земи такса и съответно по чл. 24, ал. 4 от този закон то не било влязло в сила и на следващо място от твърдяното невлизане в сила на заповедта на кмета за одобряване ПУП за процесния имот поради несъобщаването ѝ на всички заинтересувани лица.

Доводът, че неплатената такса е пречка да влезе в сила решението за промяна в статута на имота е несъстоятелен, защото ответниците се позовават на норма въведена в ЗОЗЗ през 2010 г.- далеч след приемането на решението за промяна, което явно е станало още преди сключване на договора за учредяване правото на строеж по самите твърдения на ответниците в тази молба. На тази норма не е придадена обратно действие и тя не може да доведе до извод, че не е било променено предназначението на земята и съответно до нищожност на строителните книжа и незаконност на строежа. До 2010г. чл. 24 от ЗОЗЗ действа в редакцията на закона от 2000г., която не поставя такова условие. Още повече, че ЗОЗЗ съдържа изрична норма, според която дори да се изгради строеж в земеделска земя то последицата е само, че за такива строежи се провежда процедура за промяна на предназначението на земята като са предвидени финансови санкции за собственика на обекта - параграф 2 /втори/ от допълнителни разпоредби на този закон.  Следователно дори цялата процедура по промяна на предназначението да е опоречена и да са опорочени и последвалите я административни актове (одобряването на ПУП и разрешаване на строителството) то няма никаква правна или фактическа невъзможност да се завърши сградата и въведе в експлоатация, каквото именно задължение са поели ответниците.

Въпросът дали заповедта за одобряване на ПУП има качеството на влязъл в сила акт е вече решен с влязлото в сила определение на Софийски апелативен съд по в.ч.гр.д. 476/2018г. (приложено към настоящото дело) по повод на постановеното спиране на настоящото производство и не може да се преразглежда от ПОС по силата на чл. 278, ал. 3 ГПК.

По делото няма направени възражения за неизправност на ищцата като страна по договора. Не се констатират правнa или фактическa невъзможност за довършване на сградата. Въпросите по свързване на сградата с комуналните мрежи са такива на изпълнение на задълженията на ответниците по въвеждане на сградата в експлоатация съобразно изискванията на нормативнта уредба и не могат да обусловят правна или фактическа невъзможност доколкото съответната техническа инфраструктура може да се планира и изгради след предприемане на съответните административни процедури, нещо което е етап предхождащ разрешението за ползване, за което е поето задължение от ответниците.

Възражението, касаещо т.нар. „паркоместа“ е несъстоятелно. От цялостния текст на договора следва, че е уговорено изграждане на подземна гаражна улица, а не на паркоместа, каквито обекти като самостоятелни вещи не могат да съществуват. Това е видно от употребените изрази в нотариалния акт: „.. монолитна жилищна сграда с подземен гараж…“; „…да построят….мазета и гаражи-под замазка, стени и тавани-варова мазилка….“; „….подземната улица..“.

Уговорките в НА досежно т.нар. „паркоместа“ всъщност представляват разпределение на ползването на съсобствения обект (който е и обща част - подземен гараж) между бъдещите тогава, а сега настоящи съсобственици на сградата (предвид завършването и в груб строеж с Акт 14 когато правото на строеж се е трансформирало в право на собственост). Това е напълно допустимо да се прави и преди сградата и обектите в нея да са възникнали като самостоятелни обекти на вещни права.

Предвид гореизложеното ответниците следва да се осъдят солидарно да изпълнят задължението по т. 4 от Нотариалния акт като завършат сградата и снабдят ищцата Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа /обр. 15 към чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г./ и Удостоверение за въвеждане в експлоатация /съгласно чл. 177, ал. 3 от ЗУТ/.

Видно от задължителната практика на ВКС осъждането не следва да е за конкретни СМР - Решение № 96 от 7.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 722/2016 г., II т. о., ТК.

При този изход на делото ответниците следва да се осъдят да заплатят на ищеца направените за производството по иска по чл. 79 ЗЗД разноски – тоест без тези разноски, които касаят иска за неустойка, по който има влязло в сила решение и влязло в сила определение на ПОС по чл. 248 ГПК, с което е отказано присъждането на такива.

Недопустимо е според ПОС когато е имало обективно кумулативно съединени искове за парична сума и неоценяем иск (какъвто е този по чл. 79 ЗЗД в случая) и има влязъл в сила акт на съда, касаещ разноските по паричните искове, с който акт е отказано да им се присъдят,  впоследствие страната отново да иска тяхното присъждане вече като разноски по неоценяемия иск каквито те не са. Именно това се прави със представения списък на разноските от адв. М. и И.

Ето защо на ищеца се следват само разноските по делото, които са направени във връзка с иска по чл. 79 ЗЗД, който в случая е за извършване на действия и е неоценяем. Това са депозитите за двете технически експертизи общо 600,00 лева- депозита за първата е 400,00 лева съгласно протокол от ОСЗ на 29.10.2013 и 200,00 за повторната; държавната такса от 80,00 лева, а не претендираната 2120,00 лева тъй като разликата е платена по иска за неустойка, по който има влязло в сила решение и Определение по чл. 248 ГПК с което са отказани тези разноски.

По отношение претендирания от ищците адвокатски хонорар в размер на общо 6000,00 лева ПОС намира, че направеното от адв. А. възражение за прекомерност е основателно. Според чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба 1/2004г. на висш адвокатски съвет минималния хонорар по неоценяемият иск е 300,00 лева. Независимо, че по делото са извършвани многобройни процесуални действия на ответника, по които е вземано становище от адвокатите на ищеца и независимо от немалкия брой заседания по делото с оглед на обстоятелството, че някои от основните въпроси по делото (като този за действителността на договора и качеството на ответниците на страни по него) всъщност са разрешени с влязлото в сила решение на САС то не може да се приеме, че фактическата и правна сложност на делото обуславя адвокатски хонорар в размер на 6000,00 макар и с ДДС. Според ПОС справедлив размер на хонорара е 3000,00 лева с включено в сумата ДДС като ПОС съобразява и факта, че ГПК дава право на разноски само за участие на един адвокат, а упълномощеното адвокатско дружество се състои само от двама адвокати (в пълномощното няма вписани други съдружници, а чл. 59, ал. 1, изр. 2 от Закона за адвокатурата го изисква императивно ако са повече от двама и следва извод, че само адв. М. и адв. И. са съдружниците), които и двамата са участвали едновременно по делото и явно уговорения размер е съобразен с това обстоятелство, а не с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК.

Водим от горното съдът

 

                                                Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „Бетон- 99”АД, със седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.”Мошино”, ул.”Юрий Гагарин” № 1, с ЕИК *********, И.М.П., с ЕГН ********** и адрес ***; М.М.К. с ЕГН ********** и адрес ***;  С.М.П., ЕГН ********** и адрес *** по иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите, предявен от  С.Г.Н., ЕГН **********,*** при условията на солидарност ДА ЗАВЪРШАТ сградата с идентификатор 02676.155.27.1, находяща се в гр. Банско, местност „Асаница“ в имот с идентификатор 02676.155.27 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-81/10.12.2009г. на изп.дир. на АГКК И ДА СНАБДЯТ С.Г.Н. с Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа /обр. 15 към чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г./ и Удостоверение за въвеждане в експлоатация /съгласно чл. 177, ал. 3 от ЗУТ/.

ОСЪЖДА „Бетон-99”, със седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.”Мошино”, ул.”Юрий Гагарин” № 1, с ЕИК *********, И.М.П., с ЕГН ********** и адрес ***; М.М.К. с ЕГН ********** и адрес ***;  С.М.П., ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на С.Г.Н., ЕГН **********,*** РАЗНОСКИ по делото за иска по чл. 79 ЗЗД в размер общо на 3680,00 лева, от които 3000,00 с включено ДДС са за адвокатски хонорар; 600,00 лева –депозити за вещо лице по СТЕ и 80,00 лева за държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                               СЪДИЯ: