Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4507
21.12.2018 година, град
Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав,
в публично заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Иванка Чорбаджиева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10542 по описа на съда за
2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
осъдителен иск от „Верди-М 2003” ООД срещу „Ай Х.” ЕАД за сумата от 6366 лева.
Ищецът твърди, че между страните
е сключен устен договор за почистването на обект на ответника- Х. с к.к. ***.
Ищецът изпълнил задълженията си, като работата била приета без възражения и
издал фактура от ***за договорената цена от 9366 лева. Ответникът платил 3000
лева и останало непогасено задължение от 6366 лева. Иска сумата да му бъде
присъдена, ведно със законната лихва. Претендира разноски.
Ответникът, редовно уведомен, в срока по чл. 131 ГПК не подава отговор на исковата молба.
След преценка на
събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните,
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приетата по делото ССЕ се
установява, че процесната фактура с номер *** от ***е осчетоводена от ответника
като възникнало задължение към ищеца в размер на 9366 лева във връзка с
доставка на външна услуга. Била е включена в дневника за покупките и справка
декларация по ЗДДС, като ответникът е ползвал данъчен кредит в пълен размер.
Осчетоводено е и извършеното плащане от 3000 лева, като към деня на проверката
оставала непогасена сума от 6366 лева. Заключението е изготвено след запознаване
с документите по делото, счетоводните записвания и справка в НАП, обосновано е,
не е оспорено от страните и следва да бъде кредитирано.
Във
процесната фактура е посочена изрично предоставената услуга и нейната цена.
Както бе посочено по- горе тя е осчетоводена от ответника, като е включена в
дневника за покупките и справките-декларации по ДДС. Само по себе си, отразяването на фактурата в счетоводството на дружеството ответник и включването й в дневника
за покупки,
представляват недвусмислено признание на задължението. То взето предвид
с останалите доказателства за доставката, доказва съществуването му. В този смисъл
именно е и трайната съдебна практика, в т. ч. и решение № 46 от 27.03.2009 г.
по т. д. № 454/2008 г.
Предвид изложеното съдът намира, че по
делото безспорно
се установява, че дружество ответник дължи процесната сума по посочената фактура
в пълния претендиран размер.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъде присъдени направените разноски
за държавна такса, ССЕ, адв. възнаграждение и такса за налагане на допуснатото
обезпечение в размер на общо 1055.64 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Ай Х.“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на „Верди-М
2003” ООД, ЕИК *********, сумата от 6366.00 лева- главница, представляваща неизплатен остатък от възнаграждение по
договор за почистване на обект, за което е била издадена фактура *** от ***на обща
стойност 9366 лева,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба- 25.06.2018 г. до
окончателното й погасяване, както и сумата от 1055.64
лева- разноски направени в настоящото
производство и за обезпечаване на иска.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
В.С.