О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№781
Гр.
Перник, 14.02.2018 г.
ПЕРНИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в закрито съдебно
заседание, проведено на четиринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 01067 по описа на съда
за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 130 ГПК.
Постъпила е искова молба с рег. № 4463/13.02.2018 г., подадена от „Топлофикация-Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ
„Република“, чрез пълномощника си юрк. А.С., срещу А.А.В., с искане да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото
дружество сумата от 1091,95 лв., представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за топлофициран недвижим имот, находящ се в ***,
за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и сумата от 248,32 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
08.07.2014 г. до 30.06.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 07.09.2017 г. до
окончателното ѝ изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 05869/2017 г.
по описа на Пернишкия районен съд е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 ГПК.
При
извършената служебна проверка на допустимостта и редовността на постъпилата
искова молба, съдът констатира, че предявените с последната искови претенции са
процесуално недопустими, предвид следните съображения:
Ищцовото дружество обосновава
правния си интерес от предявяване на положителни установителни искове с развило
се заповедно производство по ч. гр. дело № 05869/2017 г. по описа на Пернишкия
районен съд, Гражданско отделение, XI-ти състав
и издадена в хода на същото в полза на ищеца срещу ответницата Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните вземания.
Установителният иск по чл. 422, ал.
1 ГПК е иск на кредитора за установяване съществуването на вземането му срещу
длъжника, което вземане е удостоверено в издадената заповед за изпълнение. Тази
обвързаност с предходно развилото се заповедно производство обуславя и
специалните предпоставки за допустимостта на иска, а именно: да е издадена
заповед за изпълнение за сумите, предмет на предявените искове, да е подадено в
срок възражение от длъжника, респ. да се касае за осъществена процедура по
връчване по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и искът да е предявен в преклузивния срок
по чл. 415, ал. 4 ГПК. Същевременно исковият съд не е обвързан в преценката си
относно констатацията на съда в заповедното производство, че заявителят е
представил доказателства в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК за предявяване на установителния иск по чл. 422 ГПК,
а е длъжен да извърши самостоятелна проверка налице ли са предпоставките,
обуславящи допустимостта на исковите претенции, в който смисъл са и задължителните
за съда разяснения, дадени в мотивите на т. 5а от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай от приложеното ч.
гр. дело № № 05869/2017 г. по описа на Пернишкия районен съд, Гражданско
отделение, XI-ти състав се установява, че в полза на заявителя – ищец в
настоящото производство „Топлофикация-Перник“ АД и срещу длъжника – ответницата
по исковете А.А.В. е издадена Заповед № 5001 от 08.09.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено В. да заплати в полза
на дружеството сумите, предмет на настоящите положителни установителни искове. Препис от заповедта е връчен на
длъжника А.В. при условията на чл. 47, ал. 1 и ал. 5 ГПК. Предвид така
осъществената процедура и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК заповедният съд
е дал указания на заявителя относно възможността да предяви иск за вземането си
в едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесе дължимата
държавна такса, както и, че в посочения срок следва да представи доказателства
в съда за предявяването на иска. Изрично е отразено, че в противен случай
заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. Съобщението с указанията е получено
от представител на заявителя – юрк. С. С. на 12.01.2018 г., видно от разписката на гърба на съобщението,
удостоверяваща получаването му. Следователно, едномесечният срок по чл. 415,
ал. 4 ГПК за предявяване на исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, изчислен съгласно
разпоредбата на чл. 60, ал. 3 ГПК, установяваща броенето на сроковете по
месеци, е изтекъл на 12.02.2018 г.
/присъствен ден/.
Исковата молба е постъпила в съда на
13.02.2018 г., от който момент исковете за признаване съществуването на
вземанията, удостоверени в заповедта за изпълнение, се считат за предявени –
арг. чл. 125 ГПК. Следователно, установителните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК,
въз основа на които е образувано настоящото производство, се явяват процесуално
недопустими – искането за защита и съдействие е отправено от ищеца след
изтичане на преклузивния срок по чл.
415, ал. 4 ГПК – не е налице абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта им.
Предвид изложеното и на основание
чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната, производството по делото – прекратено,
а издадената по ч. гр. дело № 05869/2017 г. по описа на ПРС Заповед № 5001 от 08.09.2017
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – обезсилена. Компетентен
да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл. 410 ГПК при прекратяване
на производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, е именно съдът в исковото
производство, който е постановил определението за прекратяване, като обезсилването
следва да се постанови едновременно с определението за прекратяване на
производството по иска. Това разрешение следва от задължителните за съда
разяснения, дадени в т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ВРЪЩА искова
молба с рег. № 4463/13.02.2018 г., подадена от „Топлофикация-Перник“ АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. дело № 01067/2018 г. по описа на Пернишкия районен съд,
Гражданско отделение, I-ви състав.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 5001 от 08.09.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 05869/2017 г. по описа на
Пернишкия районен съд, Гражданско отделение, ХI-ти
състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване с частна жалба пред Пернишкия окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването
му на ищеца.
ПРЕПИС от определението да се връчи на
ищеца.
След влизане в сила на определението, ч. гр. дело № 05869/2017 г. по описа на Пернишкия районен съд, да се върне
на съответния състав, като към него се приложи заверен препис от настоящото определение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: