О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Ловеч, ..………..2019г.
Окръжен съд - Ловеч гражданско отделение в закрито
съдебно заседание на четиринадесети август две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия Дойнова ч.гр.д.№442
по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.413, ал.2 във връзка с чл.274 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба подадена от „Теленор България”EАД, ЕИК
*********, със съдебен адрес:*** против
Разпореждане №743 от 21.06.2019г. постановено по ч.гр.д. №354 по
описа за
В частната жалба се сочи, че от съдържанието на
приложения в заповедното производство
договор за правна защита и съдействие е
видно, че същия притежава всички реквизити съгласно чл.7, ал.1 от ЗСчет. на първичен счетоводен документ. Тези реквизити са останали
незабелязани от заповедния съд, въпреки изричното отбелязване, че адвокатското
възнаграждение е заплатено при подписването на договора. Жалбоподателят твърди
е претендиран адвокатски хонорар в минимален размер съгласно чл.7, ал.7 от Наредба
№1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както
и § 2а от същата, уреждаща начисляване на ДДС върху възнагражденията на
адвокати регистрирани по ЗДДС.
Жалбоподателят се позовава на Тълкувателно решение №6 от
06.11.2013г. на ВКС по тълк.д.№6/2012г., ОСГТК – т.1,
когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се
присъдят по правилата на чл.78 от ГПК. Акцентира на приетото с цитираното
решение: „Когато възнаграждението е заплатено
в брой, този факт следва да бъде отразен
в договора за правна помощ, а самия договор да е приложен по делото. В този
случай той има характер на разписка, с който се удостоверява, че страната не
само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение”. Твърди, че в
случая приложения по делото договор има характер на разписка и че страната не
само е договорила, но и платила
адвокатското възнаграждение. Моли да се отмени обжалвания съдебен акт и
да се постанови разпореждане за издаването на заповед за изпълнение и за съдебните разноски представляващи
платен адвокатски хонорар.
Частната жалба е подадена в срока
по чл.413, ал.2 ГПК, от заявител, срещу разпореждане, с което е отхвърлено
отчасти заявлението, поради което е процесуално допустима, като по същество
съдът приема следното:
От
приложените по делото доказателства се установява, че производството по
ч.гр.д.№354 по описа за 2019г. на Районен съд - Луковит е образувано по повод
постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Теленор България”ЕАД, ЕИК *********, с искане да се издаде
заповед за изпълнение срещу длъжника Ш.А.М., ЕГН ********** за парично вземане
в размер на 209.08 лева, която сума представлява сбор от неплатени месечни абонаменти, използвани
услуги и лизингови вноски по фактури издадени от заявителя, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на сумата. Претендирани са и направените съдебни разноски, както и
адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лева с ДДС.
Районен съд - Луковит е издал
Заповед №240 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 21.06.2019г.,
с което разпоредил длъжникът Ш.А.М., ЕГН
********** да заплати на кредитора „Теленор България”ЕАД,
ЕИК ********* сумите: 209.08 лева, представляваща главница, заедно със
законната лихва, начиная от 18.06.2019г. до
изплащане на вземането и държавна такса в размер на 25.00 лева.
С Разпореждане №743 от
21.06.2019г. постановено по ч.гр.д.№354 Районен съд – Луковит е отхвърлил заявлението
в частта, с която се претендират разноски в размер на 360.00 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение, поради недоказано реално плащане.
За да отхвърли искането за
присъждане на неустойка заповедния съд е приел, че въз основа на приложения по
делото договор за правна защита и съдействие не е доказано реално плащане, след
установеното по служебен път, че сключения договор е между лица регистрирани по
ДДС и в случая не е налице документална обоснованост, че сделката е сключена
при спазване изискванията на ЗДДС.
Настоящата
инстанция споделя направените от Районен съд – Луковит изводи.
Към заявлението по
ред на чл.410 от ГПК е приложен Договор за правна защита и съдействие №5891 от
11.06.2019г., сключен между частния жалбоподател „Теленор
България”ЕАД и адв.Никола Атанасов Шущарков – САК, въз основа на който се претендира
адвокатското възнаграждение. Договорът е с предмет предоставяне и оказване на
правна защита, съдействие при водене и процесуално представителство на „Теленор България”ЕАД в заповедното производство по чл. 410 ГПК срещу Ш.А.М.. В раздел ІІ, т.3 е посочен начин и срок на плащане: В брой при подписване на договора; Платена
сума 360.00 лева с включено ДДС, от които в брой 360.00 лева.
Съгласно
т.1, изр.четири и пет от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк.д.№6/2012г., ОСГТК, когато възнаграждението е
заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ,
в който случай той има характера на разписка, с която се удостоверява, че
страната не само е договорила, но е и платила адвокатското възнаграждение.
С оглед данните по делото, извършената служебна
справка в сайта на НАП и Удостоверение за регистрация от 23.12.2011г. на НАП,
следва да бъде съобразено приетото в т.1, изр.второ от Тълкувателно
решение №6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк.д.№6/2012г.,
ОСГТК, в смисъл, че когато по силата на нормативен акт се изисква задължително
заплащане, то следва да е осъществено по определен начин. При условие,
че адвокатът е регистриран по Закона
за данъка върху добавена стойност, същият съгласно чл.113, ал.1 е задължен да
издаде фактура. Доставките между данъчно задължени по ЗДДС лица документално
следва да се обосноват с изброените в чл.112 от ЗДДС документи: фактура,
известието към фактура и протокола. Без издаване на някой от тези документи, не
може да се приеме, че надлежно е удостоверено данъчното събитие – в случая, че
адвоката е предоставил услугата на „Теленор
България”ЕАД.
Към частната жалба е приложена Фактура
№**********/11.06.2019г., с посочено основание Договор за правна защита и
съдействие №5891/11.06.2019г. за общата сума от 360.00 лева, от които 300.00
лева адвокатско възнаграждение и 60.00 лева ДДС. В съдебната практика трайно е
прието, че фактурата сама по себе си не доказва плащането на възнаграждението,
но служи за доказване на извършена доставка на услуга, респективно на стока,
или за получаване на авансово плащане. По смисъла на чл.4, ал.2 от ЗСч първичния
счетоводен документ е носител на информация за регистрирана стопанска операция,
като съгласно чл.6 от ЗСч изисква документална обоснованост на първичния
счетоводен документ, а чл.7 от ЗСч изисква счетоводен документ, когато това е
предвидено със закон. При условие, че такъв документ липсва, не би могло да се
приеме, че договорът има характер на разписка за заплатена сума.
Освен това следва да
бъде посочено, че по смисъла на чл.80 от ГПК доказателства
за направените разноски, в случая от заявителя, се представят с подаденото
заявление по чл.410 от ГПК, но не и след издаване за заповедта за парично задължение.
Окръжен съд - Ловеч намира, че
изложените в частната жалба възражения са неоснователни. Първоинстанционният
съд – е постановил правилен съдебен акт, при което следва да потвърди Разпореждане
№743 от 21.06.2019г. постановено по ч.гр.д.№354 на Районен съд – Луковит в
обжалваната част.
Водим от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№743 от 21.06.2019г. постановено по ч.гр.д.№354 на Районен съд – Луковит в
частта, с която подаденото от жалбоподателя заявление по чл. 410 ГПК е
отхвърлено по отношение на искането за присъждане на съдебни разноски за платен
адвокатски хонорар в размер на 360.00 лева.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: