О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ IІ- 1543
3.08.2018 г. Град Бургас
Бургаският окръжен
съд, гражданско
отделение, втори въззивен състав
На трети август две хиляди и осемнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.мл.с.МАРИНА МАВРОДИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
частно гражданско дело № 1688
по описа за 2017 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по частна жалба,
подадена от
„Екотерм-Перла“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Приморско, п.к.8290, м.“Стамаполу“ №1, почивна база „Екотерм- Перла“,
представлявано от управителя Руска Дапчева против постановление №2913 от 10.10.2017г. на нотариус Димитър Чалъков, рег.№492 на НК, с район на действие района на
РС-Царево, с което на основание чл.577, ал.3 от ГПК е постановен отказ да се
извърши нотариално удостоверяване по смисъла на чл.587, ал.1 ГПК- издаване на
констативен нотариален акт, с който жалбоподателят да бъде признат за
собственик, на основание ПМС №201/25.10.1993г. и чл.17а от ЗППДОП /отм./ на
следния недвижим имот- ПИ с идентификатор №58356.501.2 по КККР на гр.Приморско,
одобрен със заповед №РД-18-106/9.12.2008г. на ИД на АГКК, с площ на поземления
имот 5539 кв.м., с трайно предназначение на територията: горска и начин на
трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, при граници и съседи,
описани в жалбата, заедно с построените в същия имот сгради с идентификатори
№58356.501.2.1, №58356.501.2.2,
№58356.501.2.3,
№58356.501.2.4, №58356.501.2.5, по КККР на гр.Приморско. Намира, че
постановлението е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено при
съществени нарушения на материални и процесуални норми.
Сочи, че за започването на
нотариалното производство, ведно с описаните в обжалваното постановление
документи, удостоверяващи според жалбоподателя правото му на собственост върху
имотите, била представена и нарочна молба-декларация
изх.№94-00-4987/14.02.2017г. на Община Проморско на основание чл.587, ал.2 от ГПК за снабдяване с констативен нотариален акт след извършване на
обстоятелствена проверка, заверена от съответните държавни и общински органи,
че недвижимите имоти не са държавна и общинска собственост, респективно- че за
тях няма съставени актове за държавна и за общинска собственост. Към същата
били приложени и всички описани в постановлението документи, касаещи
правоприемството между жалбоподателя и праводателите му, идентификацията и
идентичността на собствеността им върху процесните имоти. В описа им била
допусната грешка, като вместо „скица“ било посочено „списък“. Въз основа на
приложените документи нотариусът изготвил молба за нотариален акт, който според
него би следвало да е констативен на основание чл.587, ал.1 ГПК, както и
проекта за такъв акт. Молбата била подписана от управителя на дружеството-
жалбоподател. По искане на нотариуса била възложена съдебно-счетоводна
експертиза, изпълнена от в.л.Джалева за установяване момента на записване на
недвижимите имоти в счетоводните книги на дружеството и обстоятелството, че
същите са били включени в счетоводния баланс преди и след преобразуването и
приватизацията, съгласно чл.17а ЗППДОП /отм./ . Това заключение не било взето
предвид от нотариуса. В отказът се съдържали само мотиви, касаещи искането за
издаване на КНА по чл.587, ал.1 ГПК, но не и такива, касаещи искането за
издаване на КНА по обстоятелствена проверка по чл.587, ал.2 ГПК. По двете
искания не било образувано надлежно нотариално дело, като по второто не били
разпитани свидетелите, посочени в молбата декларация, съгласно изискването на
чл.587, ал.2 ГПК. Жалбоподателят счита, че дори да се приеме, че нотариусът бил
сезиран само с искане за издаване на КНА по чл.587, ал.1 ГПК и той е счел, че
представените доказателства не обосновават категоричен извод, че недвижимите
имоти са собственост на молителя, то в този случай нотариусът е следвало да
пристъпи към извършване на обстоятелствена проверка за придобиване на
собствеността и тогава да се произнесе дали признава или не молителя за
собственик на основание чл.17а ЗППДОП /отм./, като в първия случай извърши
нотариално удостоверяване на собствеността, а във втория постанови мотивиран
отказ. Така нотариусът е нарушил процесуалните правила.
На следващо място намира, че
изводът в постановлението за отказ, а именно- че от представените документи не
е установено осъществяването на
придобивния фактически състав на чл.17а ЗППДОП /отм./ бил необоснован и
не се подкрепял от представените доказателства. Развити са подробни
съображения. Направен е извод, че държавата е била собственик на конкретно
имущество, предоставила го е за стопанисване и управление на държавно
предприятие, с акта на държавния орган за преобразуване на държавното
предприятие в търговско дружество това имущество не е изключено изрично от
имуществото, което е било включено в капитала на търговското дружество.
Изтъква, че нотариусът се е позовал на задължителна съдебна практика- по т.2г
на ТР №4/14.03.2016г. по тълк.д.№4/2014г. на ОСГК на ВКС, но не я съобразил и
не я приложил правилно. Представя писмени доказателства, описани в жалбата,
които моли да бъдат приети.
Моли отказът да бъде отменен и преписката
да се върне на нотариуса с указания да извърши исканото нотариално
удостоверяване и издаде на жалбоподателя искания констативен нотариален акт за
собственост на описаните по-горе имоти. Приложени са писмени доказателства.
Представена е квитанция за внесена държавна такса във връзка с обжалването.
Жалбата е с правно основание чл.577,
ал.1 ГПК.
Подадена е срещу подлежащ на обжалване акт, в законоустановения срок законният
представител на страна, която има правен интерес от обжалването, поради което
съдът я намира за допустима.
Нотариус Чалъков е представил писмен отговор, с който поддържа
фактическите и правни доводи, изложени в обжалваното постановление. Оспорва
твърденията в жалбата. Сочи, че в деня, в който е била депозирана молбата за
издаване на КНА е било образувано нотариалното дело- 10.10.2017г., а
представените от жалбоподателя справка-декларация и доклад върху
приватизационната оценка не са били депозирани пред него, нито жалбоподателят е
отправял искане да бъде признат за собственик на имотите по обстоятелствена
проверка. Не са водени свидетели, не била пратена дължимата нотариална такса за
разглеждане на искане за издаване на КНА по обстоятелствена проверка. Изрично
представителят на дружеството поискал да бъде признато за собственик на имотите
на основанието, описано в проекто- нотариалния акт. Понеже на нотариуса не била
представена писмена молба за образуване на нотариално дело, управителят на
дружеството поискал такава да бъде съставена от нотариуса. Намира, че не може
по свой почин, без нарочно писмено искане /молба-декларация/ и съответните
доказателства, в случай че не признае правото на собственост на основание
чл.587, ал.1 ГПК, да извърши и обстоятелствена проверка. Затова не е бил длъжен да се произнася с
постановлението си и за наличието на предпоставките по чл.587, ал.2 ГПК.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид
становището на жалбоподателите и събраните по делото
доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Видно от преписката по нотариално дело №81/2017г. на нотариус Димитър
Чалъков с рег.№492, нотариусът е бил сезиран с молба /последна страница от
нотариалното дело/ от дружеството-жалбоподател, подадена от управителя Руска
Дапчева с искане за издаване на КНА за право на собственост върху недвижим имот
на основание преобразуване и приватизация на основание ПМС №201/25.10.93г. и
чл.17а от ЗППДОП /отм./ на имуществото, предоставено му за стопанисване и
управление на тези предприятия с акта за преобразуването, а именно- земя и
сгради, подробно описани в молбата. Към молбата са приложени многобройни
писмени доказателства, удостоверения за данъчна оценка, скици, експертизи.
Приложен е и проект за нотариален акт, в който не е посочено името на
нотариуса, което дава основание на съда да приеме, че същият, за разлика от
молбата за сезиране на нотариуса, не е бил изготвен от нотариуса, а му е бил
предложен от молителя, наред с доказателствата във връзка с установяване
твърдяните права на последния.
Към нотариалната преписка липсват част от доказателствата, представени
с жалбата- например молбата-декларация за съставяне на КНА по обстоятелствена
проверка, удостоверението /л.13 от делото на БОС/, съгласно което имотите не са
актувани като държавна и общинска собственост; доклада върху приватизационната
оценка, строителното разрешение на л.122 от делото на БОС и др. Затова съдът
намира за достоверни обясненията на нотариуса, че не е бил сезиран надлежно с
искане за издаване на КНА по обстоятелствена проверка, поради което и не е бил
длъжен служебно да се произнася по този въпрос. Липсват достоверни писмени
доказателства /справка от нотариалните книги на нотариуса/, че жалбоподателят е
подал молба за съставяне на КНА за процесните имоти въз основа на
обстоятелствена проверка.
Нотариалното производство е строго формално, започва по писмена молба
на страната, в която е описано искането ѝ към нотариуса- чл.571, ал.1,
изр.2 ГПК. В случая не се установяват твърденията на жалбоподателя, че е
направил искане до нотариус Чалъков за съставяне на КНА по обстоятелствена
проверка, а дори да е отправил такова устно- нотариусът не е бил длъжен да го
разгледа. Нещо повече, нелогично е когато някой претендира да бъде признат за
собственик на недвижими имоти въз основа на писмени документи, той да отправя
алтернативно искане да бъде признат за собственик на същите недвижими имоти въз
основа на обстоятелствена проверка, тъй като второто искане поставя под
съмнение наличието на предпоставките за издаване на КНА по чл.587, ал.1 ГПК. В
правилата на охранителното производство и тези, касаещи конкретно нотариалните
производства не е предвидена възможност за обективно съединяване на искания до
нотариуса при условията на евентуалност или алтернативност. Ако страната желае
да ѝ бъде издаден КНА по чл.587, ал.1 ГПК или по чл.587, ал.2 ГПК, следва
да бъдат образувани отделни производства /аргумент от чл.7, ал.1 и чл.10, ал.1
от Наредбата за служебните архиви на нотариусите/, като нотариалната такса за
издаване на КНА по обстоятелствена проверка следва да е предварително платена-
чл.88, ал.1 ЗННД.
С обжалваното постановление рег.№2913/10.10.2017г. нотариусът е отказал
да извърши нотариално удостоверяване по чл.587, ал.1 ГПК за издаване на
констативен нотариален акт за собственост на процесните имоти в полза на
жалбоподателя, като е изложил подробни съображения.
Жалбоподателят е уведомен за отказа на 23.10.2017г., а е подал жалбата
на 30.10.2017г., в законния срок.
Разгледана по същество жалбата срещу отказът да бъде издаден КНА въз
основа на приложените писмени документи е неоснователна.
Липсва спор относно правоприемството между жалбоподателя и НПСК „Нови
енергийни източници“ гр.София, като същото се установява от писмените
доказателства по делото. „Екотерм-Перла“ ООД е правоприемник на „Екотерм-Перла“
ЕООД, което е поело /заповед № РД-17-44 от 1.04.1993г. на министъра на
промишлеността/ всички активи и пасиви на ЕУЦ „Екотерм-Перла“ гр.Приморско към бившето
„Екотерминженеринг“ ЕООД гр.София /по-късно преобразувано в „Екотерминженеринг“
ООД гр.София- заповед на л.12 от НД/- съгласно разделителен протокол от
1.04.1993г.
„Екотерминженеринг“ ООД гр.София е било образувано /с още 4 дружества/
при преобразуването на държавна фирма „ЕКОТЕРМ“- София /л.13 от НД/, към която
като поделение на собствена стопанска сметка е съществувал Експериментално-
учебен център „Перла“ гр.Приморско /заповед №РД-98 от 15.12.1989г./, поел
активите и пасивите на ТИ „Нови енергийни източници“ по разделителен баланс към
31.12.1989г.
Спорният въпрос е дали в активите на „Екотерм-Перла“ ООД са включени
процесните земя и сгради, придобити на основание чл.17а ЗППДОП. Съгласно
заповед №РД-104 от 17.12.1990г. на Генералния директор на „ЕКОТЕРМ“ София , на
директора и главния счетоводител на ЕУЦ „Перла“ било наредено да осчетоводят
описаните в заповедна основни средства, сред които терен- 34х.лв. /т.1/ и три
сгради- бл.1, бл.2 и блок 3 /съответно т.8, 9 и 10 от заповедта/. При съвкупна
преценка на описаните по-горе документи може да се направи извод, че при
обособяването на „Екотерм-Перла“ ЕООД в
баланса му са били включени земята и трите блока, описани в заповедта. На
6.09.1995г. е сключен договор за продажба на дружествени дялове /1401/,
представляващи 100% от капитала на „Екотерм-Перла“ ЕООД, на описаните в
договора осем физически лица. На 28.09.1995г. е съставен протокол за предаване
и приемане на имуществото на „Екотерм-
Перла“ гр.Приморско, къта към констативния опис в балонсовата сметка 203-
сгради на дружеството били включени блокове 1, 2 и 3, както и др.съоръжения /л.
2 от приложението към описа/. Според справка за ДМА на „Екотерм-Перла“ ЕООД в ДМА на дружеството са
включени земи, придобити на 6.09.1995г. с отчетна стойност 374 лв. и сгради,
придобити на същата дата. С отчетна стойност 14849 лв. Приложена е скица от
ОСЗГ-Приморско, съгласно която имот с №000482 в землището на гр.Приморско е
записан като собственост на „Екотерм-Перла“ ООД. Същият е с площ 5,398 дка и
попада в отдел 505, подотдел „ь“, записан като дворно място /в графата- „Вид на
горите“/. Като предназначение на имота е посочено – почивен дом. Съгласно
служебната бележка на Община Приморско, процесния терен- ПИ с идентификатор
№58356.501.2 по КККР на гр.Приморско, одобрен със заповед
№РД-18-106/9.12.2008г. на ИД на АГКК, с площ на поземления имот 5540 кв.м. не е
актуван като общинска собственост. Че имота не е актуван като държавна или общинска
собственост е видно от отбелязванията върху молбата-декларация, представена
пред БОС.
Към нотариалното дело са приложени експертизи. Първата /ТЕ/ е изготвена
от в.л.Илчев. Според отговора на въпрос 2 от нея, съществува идентичност между
ПИ с идентификатор №58356.501.2 по КККР на гр.Приморско и имот №000482 в
землището на гр.Проморско, м.“Край село“. Разликата в площите на двата имота
вещото лице отдава на различните методи на измерване и е приело, че тази по
КККР е по-точно. Според отговора на въпрос №3 този имот е записан в сметка 201-
земи с балансова стойност 374 лв. на „Екотерм-Перла“ ООД. Втората /счетоводна/-
изготвена от в.л.Джалева сочи, че по баланса на ЕУЦ- Перла към 31.12.1991г. и
на ЕУЦ „Екотерм перла“ Приморско към 31.12.1992г. по сметка 201- земи и гори,
се води на отчет недвижим имот 5 дка горска площ с отчетна стойност 34000 лв.
Въпреки гореизложеното съдът намира, че от приложените писмени
доказателства не може да се направи обоснован извод, че жалбоподателят ие
собственик на процесната земя.
Действително, със заповед №103/16.01.1986г. на Министъра на горите и
горската промишленост, на основание чл.9 от закона за горите е разрешено на
НПСК „Нови енергийни източници“ гр.София да построи база за експериментиране на
слънчеви и отоплителни инсталации върху 5 дка залесена горска площ в землището
на гр.Приморско, част от подотдел 505-в
на горско стопанство Мичурин, при граници съгласно приложени протокол, списък,
скица и акт за категоризация, без площта да се изключва от държавния горски фонд
и без право на ползване на дървесината. Разпоредено е внасянето на 34000 лв.
във Фонд “Лесокултурни мероприятия и строежи на горски пътища пир МГГП, като в
заповедта е посочено, че НПСК „Нови енергийни източници“ гр.София ще си запази
правото на собственост върху извършения от него строеж. Съгласно списъка,
предоставения терен от подотдел „В“
включва 3 дка насаждения и 2 дка гола площ. Извършено е приемане и
предаване на площи- протокол от 28.01.1986г. не е спорно извършеното плащане на
34000 лв., като то е отразени в приложените документи.
Въпреки това Бургаският окръжен съд намира, че на НПСК „Нови енергийни
източници“ гр.София, не е било предоставено право на оперативно управление
върху терена /право на стопанисване и управление/, само в която хипотеза по
реда на чл.17а ЗППДОП /отм./ може да се приеме, че за жалбоподателя е налице
правоприемство по отношение на земята. НПСК „Нови енергийни източници“
гр.София, а сега жалбоподателят имат само учредено право на строеж върху този
терен от държавния горски фонд. Ирелевантно е, че няма съставени актове за
държавна и общинска собственост, след като не е доказано преминаване правото на
собственост на държавата върху процесния терен в полза на праводателя на
жалбоподателя. Ирелевантно е и осчетоводяването на терена и сградите и
включването им в баланса на дружеството-жалбоподател /респективно на
праводателите му/, тъй като тези счетоводни действия нямат вещно действие.
Налице е и значително разминаване по площ между площта на терена,
предоставен за база за експериментиране на слънчеви и отоплителни инсталации- 5
дка и процесния поземлен имот с площ 5540 кв.м. Не се установява идентичност и
между сградите, които е следвало да бъдат построени- видно от скицата към заповедта, това са метални конструкции за
експериментиране на слънчеви и отоплителни инсталации /според съда защрихованото
очертание с квадратна форма на скицата към заповедта сочи площта на
предвиденото строителство/ и изградените към настоящия момент 3 двуетажни
сгради, с предназначение- курортни, туристически сгради, с площ от 222 кв.м.,
288 кв.м. и 284 кв.м., както и допълнителни две едноетажни сгради, съответно с
площ 53 и 49 кв.м.
С оглед изложеното, съдът намира, че крайния извод на нотариуса, че от
представените писмени доказателства не се установява твърдяното право на
собственост на жалбоподателя върху процесните поземлени имоти е правилен и
законосъобразен. Ето защо искането за издаване на КНА на основание чл.587, ал.1 ГПК е неоснователно, а отказът на нотариуса е правилен и законосъобразен.
Ето защо частната жалба следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
частна жалба, подадена от „Екотерм-Перла“ ООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Приморско, п.к.8290,
м.“Стамаполу“ №1, почивна база „Екотерм- Перла“, представлявано от управителя
Руска Дапчева против постановление
№2913 от 10.10.2017г. на нотариус Димитър Чалъков,
рег.№492 на НК, с район на действие района на РС-Царево, с което на основание
чл.577, ал.3 от ГПК е постановен отказ да се извърши нотариално удостоверяване
по смисъла на чл.587, ал.1 ГПК- издаване на констативен нотариален акт, с който
„Екотерм-Перла“ ООД ЕИК ********* да бъде признат за собственик, на основание
ПМС №201/25.10.1993г. и чл.17а от ЗППДОП /отм./ на следния недвижим имот- ПИ с
идентификатор №58356.501.2 по КККР на гр.Приморско, одобрен със заповед
№РД-18-106/9.12.2008г. на ИД на АГКК, с площ на поземления имот 5539 кв.м., с
трайно предназначение на територията: горска и начин на трайно ползване: за
друг обществен обект, комплекс, при граници и съседи, описани в жалбата, заедно
с построените в същия имот сгради с идентификатори №58356.501.2.1,
№58356.501.2.2, №58356.501.2.3, №58356.501.2.4, №58356.501.2.5, по КККР на гр.Приморско.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в 1-седмичен срок, който
започва да тече от датата на връчване на съобщението до жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.