РЕШЕНИЕ
№ 3235
гр. Варна, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20223110102123 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от „****,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. ****,
против Кооперация „**** ****“, ЕИК:****, със седалище и адрес на
управлениевгр.****, Фураженцех, представлявана от председателя ****, с
искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответникът дължи на „****“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: Варна Тауърс - Г, бул. „****" № 258, представлявано заедно от
всеки двама от ****, следните суми:сумата в размер на 891,57 лв.,
представляваща главница по фактури, издадени за периода от 01.08.2020 г. до
30.06.2021 г. за обекти на ответника, заведен в системата под абонатни №
**** и № **** и клиентски № ****, находящи се в обл. Варна, гр.****, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на Заявление по чл. 410
ГПК в съда до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от
73,88лв., представляваща сбора от мораторната лихва по посочените фактури
за периода от датата на падежа на всеки от счетоводните документи до
12.11.2021 г., за което е образувано ч.гр.д. №17090/2021г.по описа на Районен
съд - гр. Варна и е издадена Заповед за изпълнение № 6802/01.12.2021г.
1
В исковата молба се излага, че страните са съконтрагенти по договор
за доставка на ел.Енергия за небитов абонат, по който ищецът е изправна
страна. Отношенията между страните се регламентират от ОУ ДПЕЕ на
„****”АД, приети на основание чл. 98а ЗЕ.Твърди се, че във връзка с горното,
на абоната Кооперация "**** "****" е предоставяна и услуга достъп до
разпределителната мрежа при резервирана мощност в размер на 125 квт за аб.
№ **** и в размер на 6 квт за обект с аб. № ****, като цената на която се
фактурира от крайния снабдител, след което последният се разплаща с
оператора на разпределителната мрежа. Твърди се, че обектите са с
предназначение за небитови нужди, доколкото представляват фуражен цех и
стопанска постройка и са свързани за процесния период към
електроразпределителната мрежа, като ищецът надлежно е издал фактури за
предоставената без прекъсване от разпределителното предприятие услуга по
достъп. Твърди се, че дължимата от ответника мрежова услуга "достъп до
електроразпределителната мрежа" е изчислена чрез прилагане на опредЕ. от
КЕВР с Решение № Ц-29 от 01.07.2020 г. цена при размер на предоставената
мощност за всеки от обектите на ответника, посочена по-горе. по
предоставени от "****" АД данни.Дължимостта на мрежова услуга "достъп
до електроразпределителната мрежа" за разлика от останалите мрежови
услуги /достъп ВН. пренос ВН и пренос НН/ не е поставена в зависимост от
потребление на енергия в обекта на абоната, т.е. дължимостта на цената за
достъп до електроразпределителната мрежа не е обвързана с потреблението
на електроенергия, а само с предоставената мощност или ангажирания от
потребителя капацитет на мрежата. Твърди се, че капацитета от
електроразпределителната мрежа е резервиран /ангажиран/ от ответното
дружество, поради което последното дължи заплащането на разходите, които
прави разпределителното предприятие за експлоатацията и обслужването на
мрежата, а липсата на потребление на електроенергия в свързания с
електроразпределителната мрежа обект не води до отпадане на задължението
на потребителя да заплаща опредЕ.та цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, а освобождаването от такова задължение
може да е следствие само от прекратяване на присъединяването към
електроразпределителната мрежа, каквото в настоящия случай не е
осъществявано за процесния период.Твърди се, че ответникът няма сключен
договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени за
2
процесиите обекти към 01.10.2020 г., като не е налице и сключен типов
договор по § 15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от
26.06.2020 г.).
Ответникът Кооперация „**** ****“, чрез упълномощен представител
– адв.Е. Е. депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който изразява
становище за допустимост, но неоснователност на иска. Оспорва да е
потребявал ел.енергия и да е получавал достъп до ел.разпределителната
мрежа през процесния период и на процесната стойност.Оспорва
предоставянето на сочената мощност.Твърди, че ищецът едностранно и
неоснователно е променил условията на доставка и достъп до
електроразпределителната мрежа, като е въвел самоволно неравноправна
клауза в отношенията между страните, а договор в този смисъл не е
подписван от ответника.
В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители
поддържат становищата си по спора.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.
422, ал.1 ГПК. Предмет на исковата претенция са вземания за цена на
мрежова услуга по издадени фактури за периода от 01.08.2020 г. до
30.06.2021 г. по партида с абонатни № **** и № **** и клиентски № ****,
находящи се в обл. Варна, гр.****, предмет на оспорена в срока по чл. 414 от
ГПК заповед за изпълнение.
Така очертан, предметът на спора възлага в доказателствена тежест на
ищцовото дружество да установи пълно и главно, че с ответника са се
намирали за сочения обект на потребление в периода от 01.08.2020 г. до
30.06.2021 г. в договорни отношения като краен снабдител с ел.енергия, респ.
търговец на свободен пазар за периода след 08.10.2020г.; че в това му
качество е начислявал такса достъп до електроразпределителната мрежа,
съобразно одобрените и приети общи условия, правила и цени от КЕВР;
размер на вземането, а по претенцията за заплащане на обезщетение за забава:
наличие на главен дълг, падеж и размер на вземането. Ответната страна
следва да докаже своите правоизключващи, правопогасяващи или други
3
възражения срещу правото на ищеца да получи спорното вземане.
Като писмени доказателства по делото са приети: 12 броя фактури,
издадени за периода от 01.08.2020 г. – 20.06.2021 г., извлечения за фактури и
плащания за клиентски № ****, справка за потреблението през последните
12/24/36 месеца за клиентски № ****, извлечение от сметки към 12.11.2021 г.,
констативен протокол № 1160596/25.02.2016 г., изисканото и приложено
ч.гр.д. №17090/2021г. по описа на ВРС, 49 състав.
Видно е, че в периода от 01.08.2020 г. до 20.06.2021 г. ищцовото
дружество е издало следните фактури: Фактура № ****/10.11.2020 г. за
предоставени мрежови услуги за периода от 01.10.2020 г. до 31.10.2020 г. на
стойност 99.94 лева, с падеж 20.11.2020 г. Фактура № ****/10.12.2020 г.. за
предоставени мрежови услуги за периода от 31.10.2020 г. до 30.11.2020 г. на
стойност 96.97 лева. с падеж 21.12.2020 г. Фактура № ****/08.01.2021 г.. за
предоставени мрежови услуги за периода от 01.12.2020 г. до 31.12.2020 г. на
стойност 99.90 лева. е падеж 18.01.2021 г. Фактура № ****/10.02.2021 г.. за
предоставени мрежови услуги за периода от г. до 31.01.2021 г. на стойност
99.89 лева. с падеж 22.02.2021 г. Фактура № ****/10.03.2021 г.. за
предоставени мрежови услуги за периода от 30.01.2021г. до 28.02.2021 г. на
стойност 90.37 лева, с падеж 22.03.2021 г. Фактура № ****/12.04.2021 г.. за
предоставени мрежови услуги за периода от 27.02.2021 г. до 3!.03.202! г. на
стойност 100.19 лева. с падеж 22.04.2021 г. Фактура № ****/29.04.2021 г.. за
предоставени мрежови услуги за периода от 01.04.2021 г. до 28.04.2021 г. на
стойност 86.23 лева. с падеж 12.05.2021 г. Фактура № ****/10.05.2021 г.. за
предоставени мрежови услуги за периода от 31.03.2021 г. до 29.04.2021 г. на
стойност 4.44 лева, с падеж 20.05.2021 г. Фактура № ****/09.06.2021 г.. за
предоставени мрежови услуги за периода от 30.04.2021 г. до 31.05.2021 г. на
стойност 4.73 лева, с падеж 21.06.2021 г. Фактура № ****/09.07.2021 г.. за
предоставени мрежови услуги за периода от 01.06.2021 г. до 30.06.2021 г. на
стойност 4.44 лева. е падеж 19.07.2021 г., остойностяващи цена за достъп до
разпределителната мрежа на база предоставена мощност. Видно от фактурите
титуляр на партидата е „**** Сотир Костов“.
Ответникът не оспорва, че е собственик на имота, представляващ обект
на потребление находящ се в обл. Варна. гр. ****, пл. "****", общо събрание
на правоимащите.
4
Предмет на настоящата искова претенция е вземане за мрежова услуга
„достъп“ до разпределителната мрежа на база предоставена мощност от 125
квт за аб. № **** и в размер на 6 квт за обект с аб. № ****. Приложими за
казуса са разпоредбите на ЗЕ, ПТЕЕ и Наредба № 6/2014г. за присъединяване
на производители и потребители на ел.енергия към преносната и
разпределителните ел.мрежи в действащата им редакция за процесния
период. Материалната легитимация на ищеца да получи търсената престация
следва от разпоредбата на чл. 28 ПТЕЕ- битовите и небитовите крайни
клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за
съответния ценови период на крайния снабдител.
Обстоятелството, че обектът е присъединен към
електроразпределителната мрежа се установява и от приетия като писмено
доказателство по делото констативен протокол № 11160596/25.02.2016г.,
касаещ оспорване от абоната на количество начислена енергия.
Констативният протокол документира проверка на СТИ с абонатен № **** и
клиентски № ****, т.е. на същия обект на потребление от настоящото
производство. Константивният протокол е подписан от Вл. Минев в
качеството му на „клиент”. **** къкто към тогавашния момент, така и към
настоящия е представляващ „**** ****“.
Съгласно т. 8 ДР на ПТЕЕ „мрежови услуги" са достъп, пренос и
системно управление. Понятието „достъп“ е легално определено в пар.1, т.15
ДР на ЗЕ като право за използване на преносната мрежа и/или
разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия срещу
заплащане на цена и при условия, определени с наредба. Съгласно чл. 33 и сл.
от Наредба 6/2014г. предоставената мощност се заявява от клиента в искането
за проучване на условията за присъединяване на база на необходимите за
ползване в обектаприемници на електрическа енергия. В чл. 4, ал. 2 ОУ на
дружеството понятието „потребител на енергия за стопански нужди” е
физическо или юридическо лице, присъединено към
електроразпределителната мрежа на **** АД, което купува ел.енергия за
стопански нужди, вкл. възложителят, собственикът на сградата, в случаите на
временно снабдяване с ел. енергия, необходима за извършване на
строителството, ремонт или реконструкция. Съгласно легалното определение
на понятието „потребител на енергийни услуги“ дадено в пар. 41б.“б“ на ДР
на ЗЕ, това е лице, който купува електрическа енергия, а краен клиент по см.
5
на пар. 27б.“г“ е клиент, който купува електрическа енергия за собствено
ползване.
Потребителското качество не отпада с оглед обстоятелството, че
абонат фактически не използва предоставения му достъп до мрежата.
Използваният в чл. 4, ал. 2 от ОУ съюз „и“ не означава изискване за
кумулативното наличие на присъединен обект и реално ползване на обекта.
Уточнението “ и което купува ел.енергия за стопански нужди ” поставя
акцент по-скоро върху изискването енергията да е предназначена за
стопански нужди, а не предвижда непременно реализиране на потребление.
Обратното би означавало, че всеки път когато стопански потребител престане
за определен период да използва мрежата да губи качеството си на небитов
абонат и да следва да зявява ново присъединяване.
В чл. 91, ал.1 вр.чл.92, т. 4 и чл. 83, ал.1, т.6 вр. ал. 2 ЗЕ е предвидено,
че продажбата и преноса на електрическата енергия се извършват със сделки
по регулирани от комисията цени, по свободно договорени цени между
страни и на организиран пазар на електрическа енергия, като страни по тях са
общественият доставчик на електрическа енергия и потребителят- краен
клиент. Ползвателите на съответната мрежа, с изключение на крайните
клиенти, уреждат чрез сделка взаимоотношенията с оператора на
електропреносната и/или електроразпределителната мрежа за ползване на
мрежата, за достъп до мрежата и за преноса на количествата електрическа
енергия, постъпили в мрежата или потребени от нея, като цените за достъп
и/или пренос се дължат от производителите на електрическа енергия,
операторите на електроразпределителни мрежи за количеството ел. енергия за
покриване на технологичните разходи по преноса и от крайните клиенти,
присъединени към електроенергийната система, освен в случаите по чл. 119,
ал.1, т.2 и ал. 2 /какъвто настоящият не е/, а редът, условията и съотношението
в заплащането на цените по ал. 1 от ползвателите на съответните мрежи се
определят с Правилата за търговия с ел.енергия /чл. 104 ЗЕ/. Съгласно
разпоредбите на чл.104а ЗЕ, крайните клиенти използват електропреносната
или съответната електроразпределителна мрежа, към която са присъединени,
при публично известни общи условия, като разпределението на електрическа
енергия и експлоатацията на електроразпределителните мрежи се
осъществяват от оператори на електроразпределителни мрежи - собственици
6
на такива мрежи на обособена територия, лицензирани за извършване на
разпределение на електрическа енергия за съответната територия. С изм. на
ЗЕ с ДВ бр. 57/2020г., в сила от 01.10.2020г. се предвиди, че небитовите
клиенти, какъвто е и ответникът следва да направят избор на доставчик на
електрическа енергия независимо от това в коя държава е регистриран
доставчикът, доколкото доставчикът спазва правилата по чл. 91, ал. 2 /чл. 95
вр. чл. 94а ЗЕ/, защото крайният снабдител осигурява снабдяване на
ел.енергия само за обекти на битови абонати. Според пар.28б.“а“ ЗЕ- "Краен
снабдител" е: енергийно предприятие, снабдяващо с електрическа енергия
обекти на битови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна
мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия.
Съгласно чл. 95а ЗЕ доставчикът от последна инстанция осигурява
снабдяването с електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да
бъдат клиенти на крайния снабдител по чл. 94а, ал.1 до избора на друг
доставчик или избраният доставчик не извършва доставка по независещи от
крайния клиент причини, като услугата е в обществен интерес по смисъла на
този закон, която се предоставя въз основа на договор при общи условия при
условията на равнопоставеност в съответствие с Правилата по чл. 91, ал. 2.
Т.е фигурата на доставчик от последна инстанция е въведена в интерес на
обществото и с цел да продължи предоставянето на услугата по снабдяване
обекта на крайния клиент с ел.енергия, когато той не е направил избор на
доставчик на свободния пазар в срока по пар. 15 ПЗР на ЗЕ /ДВ бр. 57/2020г.
в сила от 01.10.2020г./. А пар. 15 ПЗР на ЗЕ предвижда, че в 30-дневен срок
от влизането в сила на този закон крайните снабдители изпращат
уведомление до всеки небитов краен клиент за прекратяване снабдяването с
електрическа енергия от 1 октомври 2020г. на обекти, присъединени към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната
лицензионна територия. В случай, че до 30 септември 2020г. включително
клиент по ал. 1 не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по
свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия се извършва
от досегашния му доставчик в качеството му на титуляр на лицензия по чл.39,
ал.1, т.5. Доставчикът по ал. 2 сключва типов договор с клиентите, които до
30 септември 2020г. включително не са сключили договор с търговец на
електрическа енергия. Типовият договор е със срок от 1 октомври 2020 г. до
30 юни 2021г. и до сключването на типовия договор, доставчикът по ал.2
7
осигурява доставката на електрическа енергия, при условие че клиентът
своевременно заплаща всички дължими суми във връзка с доставката. В
случая е нямало твърдения, респ. ангажирани доказателства ответникът да е
сключил за процесния обект договор с търговец на ел.енергия по свободно
договорени цени.
Ответникът не оспорва, че е собственик на процесния електроснабден
имот, както и неговото предназначение-фуражен цех и стопанска постройка.
Ответникът не оспорва валидността на облигационната връзка с ищцовото
дружество, поради което съдът приема за безспорно доказано нейното
съществуване.
Както се посочи тези разпоредби са предвидени в обществен интерес и
дотолкова, доколкото крайният клиент не се твърди да е сключил договор с
търговец на свободния пазар, при което в срок до 30.06.2021г. тази доставка
се осъществява от доставчика от последна инстанция и без наличието на
сключен типов договор.
След като процесното задължение касае период обхванат от пар.15, т.3
ПЗР на ЗЕ. Чл. 29 ПТЕЕ/ ДВ бр.№ 40/2020г. в сила от 05.05.2020г. предвижда,
че мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху
фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със
средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на
измерване, определени в съответствие с правилата по чл.83, ал.1, т. 6 от ЗЕ и
договорите по чл. 11, т.1, 2 и т.3 по утвърдените от комисията цени, като
клиенти и производители, присъединени към електропреносната мрежа,
дължат утвърдени от комисията цени за достъп до електропреносната мрежа,
за пренос по електропреносната мрежа, други мрежови услуги по
електропреносната мрежа за съответния ценови период, които заплащат на
независимия преносен оператор. Цената за достъп и/или за пренос през
електроразпределителните мрежи за процесния период е опредЕ. с т.7.3.2 от
решение на КЕВР № Ц-29/01.07.2020г. и тя е в размер от 0,2053лв.кВтч /ден.
След като за процесния период, ответникът е собственик на обект
присъединен към електроразпределителната мрежа, следователно на
основание чл. 29 ПТЕЕ, същият дължи заплащане на мрежовата услуга
„достъп“.
Основният спорен въпрос в производството е дължат ли се суми за
8
заплащане на мрежови услуги при прекъснато електрозахранване към
обектите на ответника.
Ответникът твърди, че през процесния период в процесните обекти не
е ползвана ел.енергия, поради което не дължи заплащане на мрежови такси за
процесния период. На следващо място оспорва, че действително ищцовото
дружество е предоставило твърдяната мощност.
Видно от приетите по законовата делегация на чл. 91, ал. 2 ЗЕ Правила,
мрежовите услуги се заплащат освен върху използваната/ отдадена
електрическа енергия, още и/или върху предоставената мощност в местата на
измерване. Налага се извод, че според Правилата се дължи плащане на цената
на мрежовите услуги и в случаите, когато няма реално доставяне и
потребление на електрическа енергия, като може да е предоставена само
мощност до местата за измерване.
От заключението на вещото лице по възложената СТЕ и допълнителна
СТЕ, както и от показанията му в с.з. се установява, че при изчисленията на
процесиите счетоводни документи са приложени правилните цени,
определени от КЕВР. Вещото лице изтъква с категоричност, че обекта на
ответника е присъединен към електроразпределителната мрежа. Същият е с
клиентски №****. За първия обект е предоставена мощност 125 киловата.
Вторият е с предоставена мощност 6 киловата. От приложения по делото
Констативен протокол №1116 0596 от 25.02.2016 г. на „Енерго-Про" (стр.49
от делото) се вижда, че за първия обект, този с предоставена мощност 125
Kw, за измерване на ел.енергията са се ползвали токови трансформатори
200/5 А, с коефициент на трансформация 40. За втория обект не е било
необходимо да се монтират такива, т.к. предоставената мощност е само 6 Kw
и измерването на енергията става само с директен електромер. Експертизата
констатира, че задължението по процесиите фактури е начислено по цени на
ел.енергията утвърдени от КЕВР за процесния период Решение № Ц-29 от
01.07.2020 г. За периода м. август 2020г. -м. септември 2020г. по ф-ри №
**********/ 10.09.2020г. и № **********/ 08.10.2020г. се включват
дължимата сума за потребената електрическа енергия по опредЕ. от КЕВР
цена и дължими мрежови услуги, както и акциз, и дължим ДДС. За периода м.
октомври 2020г. -м. юни 2021г. по фактурите са включени мрежови услуги и
влючена такса мощност. За издадените фактури за периода месец октомври
9
2020г. - месец юни 2021 г. не са начислявани дължими суми за потребена
енергия, за мрежови услуги -достъп до електропреносната мрежа, за пренос
по електропреносната мрежа и пренос по електроразпределителната мрежа,
акциз поради липса на потребена ел. енергия в обектите за периода.
Начислявана е сума само за достъп до електроразпределителната мрежа.
Задължението на ответника по клиентски №**** е в общ размер на 891,57лв.,
а размера на мораторната лихва до 12.11.2021 г. върху главните задължения,
считано от датата на падежа е общо 73,88 лв. В с.з. вещото лице заявява, че
присъединителните съоръжения са поставени преди електромера. Мощността
е опредЕ. още в началото, т.е., това е стар обект. ОпредЕ. е мощност в
годините примерно преди 10 - 15 години и тази мощност се е запазила през
последните годините, т.к. никой не е поискал намаляване на тази мощност и
тя е останала такава. Изтъква, че е възможно да се сменени предпазителите,
които ограничават тока, който може да бъде консумиран, но това не касае
мощността, която е предоставена. Може предпазителите да са сменени с по –
слаби, но ако са сложени по - силни, пак ще могат да си ползват мощността,
защото е дадена по – голямата мощност. Изтъква, че е възможно
предоставената мощност да е по – голяма от колкото те имат нужда, т.к. често
в практиката точно това се случва, заявена е една по - голяма мощност, а се
ползва много по – малка и тогава присъединителните предпазители са по –
малки, но това не означава че предоставената мощност също е по-ниска,
просто не се ползва предоставения капацитет.
От ответната страна се оспорва както наличието на основание за
начисляване на такса за посочената услуга, така и извършените начисления
като размер предоставена мощност и нейната стойност. Съдът намира, че
коректно ищцовото дружество е изчислило размера на дължимите услуги,
съобразно цените на ел.енергията утвърдени от КЕВР за процесния период с
Решение № Ц-29 от 01.07.2020 г. За периода м.август и м.септември 2020г.
цените на ел.услугите са къкто следва: 0,21533 лв. за цена на 1 Kwh
ел.енергия; 0,002 лв. - акциз за 1 Kwh; 0,03531 лв. - пренос ниско напрежение
за 1 Kwh; 0,01075 лв. - пренос и достъп високо напрежение за 1 Kwh; 0,02053
лв. - достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност х
брой дни за 1 Kwh. По отношение на втория процесен период, а именно
м.октомври 2020г. – 30.06.2021г. цените са както следва: 0,20919 лв. за цена
на 1 Kwh ел.енергия; 0,002 лв. - акциз за 1 Kwh; 0,03531 лв. - пренос ниско
10
напрежение за 1 Kwh; 0,01075 лв. - пренос и достъп високо напрежение за 1
Kwh; 0,02053 лв. - достъп до разпределителната мрежа на база предоставена
мощност х брой дни за 1 Kwh.
Дължимостта на цената за посочената услуга се установи по несъмнен
начин въз основа на нормата на чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ, поради което и
предявеният иск се явява основателен. Или от всичко изложено следва, че за
процесния период се дължи сумата в размер на 891,57 лева, представляваща
стойност за достъп до разпределителна мрежа.
Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава по чл. 86, ал. 1
ЗЗД върху главницата. За периода на забава по всяка фактура с начална датата
- денят, следващ деня на установения падеж и крайна дата 12.11.2021 г., в
полза на ищеца следва да се присъди обезщетение за забавено заплащане на
главното задължение в претендирания размер от 73,88 лева, определено по
реда на чл. 162 ГПК.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК и предвид направеното искане ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените пред настоящата
инстанция разноски в размер на 735 лв., както и разноски в заповедното
производство в размер на 75,00 лева съобразно представения списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
Кооперация „**** ***“, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление в
гр.****, Фуражен цех, представлявана от председателя ****, ДЪЛЖИ на
„****“ АД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: Варна Тауърс -
Г, бул. „****" № 258, представлявано заедно от всеки двама от ****, следните
суми: сумата в размер на 891,57 лв., представляваща главница по фактури,
издадени за периода от 01.08.2020 г. до 30.06.2021 г. за обекти на ответника,
заведен в системата под абонатни № **** и № **** и клиентски № ****,
находящи се в обл. Варна, гр.****, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК в съда до окончателно
изплащане на задължението, както и сумата от 73,88лв., представляваща
11
сбора от мораторната лихва по посочените фактури за периода от датата на
падежа на всеки от счетоводните документи до 12.11.2021 г., за което е
образувано ч.гр.д. №17090/2021г.по описа на Районен съд - гр. Варна и е
издадена Заповед за изпълнение № 6802/01.12.2021г., на осн.чл.422 ГПК
ОСЪЖДА Кооперация „**** ****“, ЕИК:****, със седалище и адрес
на управление в гр.Долни Чифлик, Фуражен цех, представлявана от
председателя **** ДА ЗАПЛАТИ на „****” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. ****, Варна Тауърс - Г сумата
от 735 лв., представляваща сторени в исковото производство разноски, както
и разноски в заповедното производство по ч.гр.дело №17090/2021 в размер на
75,00 лева, на осн.чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12