РЕШЕНИЕ
№174
гр. Враца, 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 11.05.2021 г.
/единадесети май две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА
МОНОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от
съдия ВАСИЛЕВА КАН дело № 46 по описа на
АдмС – Враца за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Ц.А.А. ***, против Решение № 61/08.12.2020 г., постановено
по АНД № 245 по описа на Районен съд – Оряхово за 2020 г. С оспореното решение
е потвърдено НП № 20-0309-000214 от 09.07.2020 г., издадено от Началник група
към ОДМВР – Враца, РУ – Оряхово, с което на касаторката е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП.
В касационната жалба
се съдържат доводи за незаконосъобразност на въззивното решение, поради
противоречие с материалноправните разпоредби и неправилно възприета фактическа
обстановка. Изложени са твърдения, че не е налице отказ от проверка за наличие
на алкохол в кръвта, а поради некачествената проба от техническото средство
Алкотест Дрегер, касаторката е изразила съгласие да даде кръвна проба въз
основа на издадения талон, навреме е пристигнала за това във ФСМП гр. Оряхово,
но такава не е извършена поради отказ на медицинското лице, т.е. по независещи
от нея причини. Отправено е искане обжалваното решение да бъде отменено, а с
него и оспореното наказателно постановление. Претендирани са направените във
въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание касаторката
А., редовно призована се явява лично, като поддържа жалбата по изложените в нея
съображения.
Ответникът – РУ - Оряхово към ОДМВР
– Враца, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не
изразява становище по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба.
В
настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за
установяване на касационните основания.
Настоящият
съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от
страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на
обжалваното решение, съгласно чл.218,
ал.2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна в съответствие с установения срок по чл. 211, ал. 1 АПК и
същата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационен
контрол пред настоящата инстанция е Решение № 61/08.12.2020 г., постановено по
АНД № 245 по описа на Районен съд – Оряхово за 2020 г., с което е потвърдено НП
№ 20-0309-000214 от 09.07.2020 г., издадено от Началник група към ОДМВР –
Враца, РУ – Оряхово. С последното на Ц.А.А. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца, за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП.
От фактическа страна административнонаказателното обвинение се основава на
това, че на 24.06.2020 г. около 23:00 часа *** на *** като водач на л.а. Рено
Клио с рег. № ****, собственост на А. А., е спряна за проверка от органите на
МВР. При проверката е установен мирис на алкохол и след няколкократни неуспешни
опити за установяване наличието на алкохол в кръвта с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510 е прието, че А. отказва да даде качествена проба, съставен
и е АУАН и е издаден Талон за медицинско изследване № 0047947, връчен в 23:40
часа, в който е указано в срок до 45 мин. да се яви в ФСМП – Оряхово за
медицинско изследване. Касаторката не се е възползвала от тази възможност, като с това се сочи за
нарушена разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Въззивния съд е
проявил процесуална активност, като е събрал всички относими към спора
доказателства, разпитал е свидетелите, констатирали нарушението и свидетелите,
посочени от оспорващата, обсъдил е и писмените доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, мотивирал се е защо е достигнал до крайния си извод за неоснователност на
жалбата въз основа на което е постановил и съдебния си акт. Противно на
изложеното в касационната жалба правилно е установена фактическата обстановка с
посочване на времето, мястото и всички необходими елементи, които определят и
индивидуализират вмененото във вина на касаторката административно нарушение,
като в процеса по съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. От правилно установените
факти съдът е направил обоснован извод за доказаност на визираното в НП
административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В тази връзка
неоснователни са доводите на оспорващата, че понеже за първи път е изпробвана с
техническо средство Алкотест Дрегер не е успяла да даде качествена проба, с
твърдения, че последното не е било в изправност. От една страна това е
съвършено рутинно действие, за което не се изискват специални знания или
умения, нито е необходимо допълнително обучение, а от друга полицейският
служител след даване на указания е показал нагледно как следва да действа А.,
като сам се е изпробвал, за да докаже изправността на уреда, при което пробата
е била отрицателна. Правилно и в съответствие с чл. 2, ал. 2 във вр. с ал. 1 от
Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, е прието в
АУАН и издаденото въз основа на него НП, а в последствие и от съда, че
неизпълнението на указанията на контролния орган, с което се възпрепятства
извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена
такава.
Неоснователно е и
твърдението на оспорващата, че отишла навреме в ФСМП – *** с намерение да даде
кръвна проба за лабораторно изследване за установяване наличието, респективно
отсъствието на алкохол в кръвта, но медицинското лице е отказало с мотив, че
определеното в талона време е изтекло. В съответствие с чл. 6, ал. 6, т. 1 и т.
2 от цитираната Наредба № 1/19.07.2017 г., контролният орган е връчил срещу
подпис талона за изследване, като в него е вписано мястото, където да се
извърши изследването и срока на явяването – до 45 минути, тъй като нарушението
е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за
установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско
изследване и за вземането на кръв. Този талон е връчен на А. в 23:40 часа, а от
необорените свидетелските показания, се установява, че последната се явила в
спешния център около 00:20 часа, т.е. пет минути преди изтичане на указания в
талона срок. Предвид този час на денонощието, при липса на интензивно движение,
както и обстоятелството, че *** е сравнително малък по територия, не става ясно
защо на оспорващата е отнело 40 минути за да стигне ФСМП, при положение, че в
неин интерес е да обори презумптативната доказателствена сила на съставения
против нея АУАН, законодателно закрепена в чл. 189, ал. 2 ЗДвП. По този начин
законодателят изрично е разпределил доказателствената тежест и е възложил на
адресата на акта доказването на факти, които оборват установеното в него.
Въпреки това тя все още е имала възможност да даде кръвна проба, но след
преговори и колебания, когато се е решила, времето определено в талона вече
било изтекло. Твърденията, че медицинското лице умишлено се забавило, поради
лично отношение към нея, не се подкрепят от доказателствата по делото и
настоящата инстанция ги приема, като част от линията на защита, а не релевантен
по делото факт.
По безспорен начин са
установени по делото правнорелевантните факти и обстоятелства, на базата на
които са направени и изводите на съда за доказаност на визираното в НП
административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В съответствие с точния
смисъл на закона, съдът е посочил, че визираната разпоредба съдържа два
алтернативни способа и при отказ на водач на МПС да му бъде извършена проверка
за употреба на алкохол или друго упойващо вещество по един от тези способа –
технически или химически в лабораторни условия, е изпълнен фактическия състав на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и следва да бъде ангажирана административнонаказателната
му отговорност на посоченото правно основание.
Предвид
обстоятелството, че наложените наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца са фиксирани в посочената
разпоредба по вид, размер и продължителност, правилно районният съд не е
обсъждал въпросът за индивидуализацията им.
По тези съображения и
след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно
изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК, не се констатираха основания за отмяната му
поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън
посочените в касационната жалба. Съдебният акт е постановен от законен състав,
в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон,
поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила, а предявената
против него касационна жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на
спора претенцията на касаторката за присъждане на направените по делото
разноски е неоснователна.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН
Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 61/08.12.2020
г., постановено по АНД № 245 по описа на Районен съд – Оряхово за 2020 г, с
което е потвърдено НП № 20-0309-000214/09.07.2020 г., издадено от Началник
група към ОДМВР – Враца, РУ – Оряхово.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.