Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 969
19.12.2019 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 537 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 220 от Закона за
митниците.
Образувано е по
жалба на "Гранд текстил" ЕООД със седалище гр.Х., против Решение за
определяне на митническа стойност № 603 от 20.04.2018г., издадено от Началника
на Митница-Пловдив(понастоящем
Директор на ТД“Тракийска“ към Агенция Митници).
Решението се
обжалва с оплаквания за незаконосъобразност, поради издаването му при липса на
мотиви, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на митническото
законодателство и АПК.
Твърди се,
че не е била налице необходимост от
проверка на стойността на стоките и тарифното класиране, като в тази насока
липсвала обосновка. Липсвала яснота относно приложените нормативни актове.
Разпоредбата на чл.70, пар.1 от Регламент 952/2013г. не определяла
задължения на декларатора (вносителя), а посочвала метода за определяне на митническата
стойност въз основа на договорната такава. Разпоредбата на пар.2 от същият
текст, определяла действителната стойност, като равна на платената, както и на
съпътстващите я задължения към продавача или към трети лица, във връзка с
доставката. Сочи се, че позоваването на чл.70, пар.1 от Регламент №
952/2013г. изисквало провеждане на
детайлно проучване свързано с конкретни цени на доставка, конкретни задължения
към доставчика и/или трети лица. При липса на подобни мотиви в обжалваното
решение, прилагането на въпросната норма, изисквала и задължавала митническите
власти да приемат за митническа стойност цената на фактурата. Според
жалбоподателя, направеното изброяване на представените от жалбоподателя
документи не замествало мотивирането на обжалваното решение. Излагат се
съображения, че изготвянето на мотиви към административният акт, изисквало не
просто посочване на събрани доказателства, а внимателният им анализ,
обсъждането им и посочване на обстоятелствата довели до кредитирането им. Жалбоподателят
посочва липсата на мотиви, като нарушение водещо винаги до отмяна. Твърдението
на административният орган, че декларираната стойност е по-ниска от
средностатистическата подлежало на доказване. Липсата на конкретни доказателства
и документи ограничавала възможността на дружеството да организира защитата си.
Посочените митнически транзити не можело да бъдат открити в базата данни на ЕС,
и не можело да се направи преценка защо и как са определени точно тези данни,
като средностатистически, доколкото не било ясно нищо за извършения внос, освен
дата му. Твърди се също, че не били отчетени поредица от обстоятелства, които
касаели пряко както договорната, така и
митническата стойност. Нямало данни за количествата, за произхода, за качеството
на материалите и т.н. Механичното сравняване на цени, без да се вземат предвид
всички останали характеризиращи белези на стоката, водело до изкривяване на
данните и погрешни изводи. Последните, основани на непълни, неточни и неясни данни
взети от неустановен в хода на административното производство източник довело
до неправилно приложение на Регламент 2015/2447 и регламент 2913/92 г. като
описаните в тях процедури и норми също не били изпълнени и приложени правилно.
Съответно липсата на конкретизация относно характеристиките на стоките, въпреки
че митническите органи, според жалбоподателя, разполагали с такава било пречка
и за приложението на чл.74 от Регламент 952/2013г. Моли се да се вземе предвид
и липсата на мотиви и досежно реда, по който се е стигнало до приложението на
конкретната буква от чл.74, при задължението за установяване поред. Липсвали и
данни за направените от органа изчисления за достигане на получената крайна
сума на задължението, което правело защитата на жалбоподателя невъзможна, както
и се изключвала възможността за проверка на административния акт от страна на
съда.
По изложените
съображения се иска отмяна на оспореното решение и присъждане на сторените в
производството разноски.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа от пълномощник. Представят се писмени бележки, в
който се доразвиват твърденията за незаконосъобразност на оспорения акт и с
оглед събраните по делото доказателства. Излага се становище за липса на
събрани в хода на производството доказателства, който да опровергават приетите,
като доказателства по делото и представени от „Гранд текстил“ документи,
обосноваващи договорената и реално платена цена за процесните стоки по см. на
чл. 70§2 от Регламент /ЕС/№952/2013. Акцентира се и върху приетото по делото заключение
по съдебно -счетоводна експертиза, от което било видно, че е налице пълно съответствие
на внесените от дружеството стоки със заприходените, като количество и цена в
счетоводните записвания на дружеството. По отношение на посочените в оспорения
акт стоки с номера, както следва № 16, №17 и №24 се претендира липса на
доказателства за възприетата от органа разлика между действителната и
декларираната материя на стоките. Предвид, последното се твърди липса на мотиви
за предприетата от органа промяна на тарифното класиране за тези стоки. Претендират
се разноски.
Ответникът
- Директор на ТД “Тракийска“ към Агенция
Митници, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да се
отхвърли като неоснователна по съображения, изложени в съдебно заседание и в писмени бележки . Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, както и присъждане на разноски с оглед
извършените от страна на ответника преводи на документи от чужд език. Прави се
възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал.5 от ГПК.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 25.09.2017 г.
с MRN № 17BG003012Н0032545(л.38-л.49), „Гранд текстил “ ЕООД, гр.Х. декларирало за
допускане за свободно обръщение с крайно потребление различни видове промишлени стоки, описани по позиции от 1 до 29 в декларацията. При
оформянето на режима за стоката била представена фактура № 022426 от 22.09.2017г.(л.51-52), издадена от
„Ефлах Гъда Санай ве Тидж“ Лтд. Шти , Газиентеп, Република Турция. Въз основа
на стойността по представената фактура -
26149.06 евро, равняващи се на
51143.17 лева по курса на
валутата за митнически цели към момента на декларирането е декларирана
и митническата стойност на
стоката (клетка 12).
От страна на
митническите органи била извършена щателна митническа проверка на стоката,
резултатите от която били обективирани в протокол с № 699/26.09.2017г.(л.64).
При
осъществената проверка и видно от съставения протокол били взети мостри от 7
бр.стоки без същите да бъдат описани в самия протокол. Със служебна бележка
изх. № 32-265352 от 26.09.2017г. така взетите мостри от 7 бр. стоки, описани
като такива с № 5;16;17;19;21;22;24, били изпратени на отдел „МРПТНМ“, към
Митница Пловдив, за определяне митническата им стойност.
След извършен сравнителен анализ в
информационната система на Агенция „Митници“, със служебна бележка изх. №
32-268531 от 28.09.2017г. /л.66-67/ отдел „МРПТНМ“ дал становище за резултатите
от извършения анализ на митническата
стойност и тарифното класиране на стоките, както по процесното ЕАД № № 17BG003012Н0032545/ 25.09.2017г., така и по ЕАД
№ 17BG003012H0032687/26.09.2017г. Съобразно
посочената служебна бележка за стоките с номера
2,3,4,5,8,10,12,13,14,16,17,20,22 и 24 по ЕАД № № 17BG003012Н0032545/
25.09.2017г., митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл.
74§2, б.а от Регламент /ЕС/№ 952/2013 от 09.10.2013г., поради липса на открити
идентични стоки отговарящи на критериите на посочената разпоредба. В бележката
се сочи, че стойността за стоките е определена, въз основа на направена
проверка на сходни стоки, с цел износ в границите на Общността и изнесени по
същото или приблизително време.
Със служебна
бележка изх. № 32-274416/04.10.2017г. /л.68/ началник отдел „МРПТНМ“, чрез
началника на Митница Пловдив уведомил началника на Митница Хасково, че след
проверка на представените мостри по отношение на ЕАД № № 17BG003012Н0032545/
25.09.2017г. е установено несъответствие на материала, от който са изработени
стоките с №16, № 17 и №24, предвид което е определено допълнително държавно
вземане.
На жалбоподателя
е изпратено писмо рег.инд. 32-272042/02.10.2017г. (л.69), с посочен предмет „допълнителна проверка
на декларация във връзка с декларирана митническа стойност на стока внесена от
Турция“, като за нуждите на тази допълнителна проверка на основание чл. 140, пар.1 от
Регламент за изпълнение 2015/2447, е изискано от последния в 30-дневен срок от
получаване на писмото да предостави търговско досие относно операциите по ЕАД
№ 17BG003012Н0032545/ 25.09.2017г., а именно оферта, поръчка, потвърждение на
поръчката, евентуално кореспонденция, приложения; митническа декларация от
държавата на износ; търговски фактури за реализацията на стоката след внос. В
писмото е указано, че при непредставяне на изисканите документи, Митница
Пловдив ще пристъпи към определяне на нова митническа стойност.
В отговор на
горното, с писмо рег. № 32-293267/20.10.2017г.(л.70), от "Гранд текстил" ЕООД на Митница Пловдив са представени заверени
копия от Търговски регистър при Агенция по вписванията за търговска регистрация
на“Гранд Текстил“, митническа декларация на държавата на износ, договор за
доставка на стоки, платежно нареждане, заявка за транспорт, фактура за извършен
транспорт, ЧМР, дневен финансов отчет за реализация на стоките от 07.10.2017г.
и дневен финансов отчет от 08.10.2017г. за реализация на стоките и фактури 10
бр.
С писмо рег.инд. 32-10899 от 11.01.2018г. (л.125), Началникът на МБ-Хасково е уведомил
дружеството, че след направен анализ на декларираната митническа стойност на
стоките по процесната декларация, е установено, че декларираната договорна
стойност на посочените стоки е необичайно ниска в сравнение със
средностатистическия размер на митническата стойност на вноса на сходни стоки.
Сочи се, че представените от „Гранд текстил“ ЕООД с писмо рег. №
32-293267/20.10.2017г. документи не могат да бъдат приети, като доказателство
за декларираната митническа стойност,
тъй като част от стоките по представените фактури за продажба на стоката
на първо търговско ниво са за
количества, значително по- малки от внесените, а в представения договор липсват
количества, цени, срок за който се сключва договора, както и данни за условията
за плащане. Налице било несъответствие в описанието на стоките в кл. 31 на ЕАД
с тези по приложените фактури, което не позволявало да се идентифицира
внесената стока с продадената. Сочи се, че в представения документ за извършено
плащане е установено разминаване в наименованието на получателя на преведената
сума и изпращача на стоката, като същата по търговски документи била EFLAN, а по платежни- ELVAN.
При така установеното, на дружеството е указано, че ще се пристъпи към издаване
на решение за определяне на нов размер на задължение по ДДС по ЕАД №
17BG003012Н0032545 за стоки № 2, 3, 4, 5, 8, 10, 12, 13, 14, 16, 17, 20, 22, 24,
като е предоставена възможност за изразяване на становище в 10 дневен срок от
получаването му. Писмото е получено на ръка на 12.01.2018г.
На 20.04.2018г.
от Началника на митница Пловдив е издадено процесното Решение №603/20.04.2018г.
/л.126-137/, с което по митническа декларация № 17BG003012Н0032545 на първо
място е определен код по ТАРИК на основание чл.56 от Регламент /ЕС/
№952/2013г. за стоки № 16, №17, № 24 и
второ на основание чл. 74, пар.2, б.“б“ от Регламент ЕС/№952/2013г. от
09.10.2013г. е определена нова митническа стойност за стоки с № 2, №3, №4, №15,
№18, № 10,№12, №13, № 14, № 16 № 17, № 20, № 22 и № 24.
В точка 3 от решението е определено „Гранд
Текстил“ да доплати 4859.17 лева и 0.17
ст. ДДС на основание чл.77, пар.1, б.“а“ , вр. с пар. 2 и 3 и чл. 85, пар.1 от
Регламент /ЕС/ № 952/2013г. от 09.10.2013г. и чл. 56 от ЗДДС.
Във връзка с приетото в т. 1,2,3 от решението в т.4 от същото са описани корекциите в
декларацията. В решението е посочено, че
задължението по т.3 е обезпечено с депозит,
с платежно нареждане от 03.10.2017г.
Решението е
връчено на ръка 04.05.2018г. срещу подпис, видно от направеното върху същото
отбелязване/л.137/. Жалбата срещу решението е депозирана по поща на 18.05.2018г., видно от известие за
доставяне ИД PS 4002 007OFR O (л.24).
По делото като
писмени доказателства са приети, документите съдържащи се в административната
преписка, изпратена в съда с писмо рег. № 32-154628/31.05.2018г. (л.5-138) и
писмо вх. № 6017/19.09.2018г.(л. 159-л.240), представени от
дружеството-жалбоподател декларации за внос идентични и сходни стоки, като тези
предмет на оспорвания акт (л.267-л.356). В съдебно заседание от страна на ответника са
представени и приети към доказателствата митническите декларации посочени
в обжалваният акт (л. 358-3296).
По искане на
жалбоподателя по делото е назначена и изготвена съдебно-икономическа експертиза,
заключението по която е прието без оспорване от страните. В същото вещото лице
е посочило, че в счетоводството на дружеството е налично
отразяване в дебитна сметка 401 доставка от ЕФЛАН ГЪДА САН ВЕ ТИДЖ.ЛТД по 4 бр.
фактури и по кредитна сметка 50401 разплащане на съответни суми, като сумата от
26149,66 евро, отговаряла на тази по фактура 022426/22.09.2017г. - представена
по процесната митническа декларация. Експертизата установила реално плащане по
посочената фактурата, чрез направен банков превод, в платежното нареждане на
който бенефициента бил отразен, като E1VAN
GIDA SANAYI VE TICARET LTD STI,
От извършената
проверка в счетоводството се установявало, че декларираните стойности по
процесната митническа декларация, отговарят по получената фактура от
доставчика. Направен е извод за съответствие между платената от дружество “Гранд
текстил“ ЕООД цена за процесните стоки и декларираната стойност за същите в
процесната митническа декларация.
След анализ на
данните, експертизата е установила наличието на митнически декларации за
внесени стоки и съответни единични цени на сходни стоки, съобразно посоченото
от органите тарифно класиране. Заключение, показва каква следва да е
митническата стойност на всяка от стоките, описани в обжалваното решение,
определена по реда на чл. 74, пар.2 , б.“б“ от Кодекса, като сочи, че
определената от органа митническа стойност по отношение на стоки с № 2, 3, 4,
5, 10, 12, 13, 14, 16, 17, 22, 24 е съобразена с тази норма и е взета предвид
най- ниската стойност на сходни стоки.
По отношение на стоки с № 8 и № 20
експертизата е посочила разминаване съобразно установената от ВЛ най- ниска
стойност за сходни стоки. В съдебно заседание се сочи, че за стока №8 органа е
следвало да възприеме като най- ниска цена 2, 50 лв./кв.м, като за
декларираното количество от 30 кв.м. е следвало да бъде начислено ДДС в размер на 15 лв. По отношение стока с №
20 за най- ниска цена ВЛ е възприело сумата от 0, 39 лв/бр., като според декларираното
количество, начисления ДДС е следвало да бъде в размер на 107, 41 лв.
В съдебно
заседание вещото лице добавя, че при изготвяне на заключението по отношение на
стоки с №16, № 17 и № 24 е обследвал сходни стоки съобразно промененото тарифно
число за стоките, т.е за сходни стоки от памучна материя, а не така както са
били декларирани от синтетика.
Предвид липса на
представени по преписката доказателства във връзка с начина и реда за
определяне материята на стоките с №16, № 17 и № 24 по процесната митническа
декларация и с оглед предприетата от органа промяна в тарифното класиране на
същите, съдът е дал възможност на ответната страна да ангажира доказателства в
тази насока.
С оглед
предприетата от органа доказателствена активност в указаната от съда посока по
делото са разпитани свидетелите Д. Р., К. З. и Т. И.. От разпита на същите се
установи, че в производството по определяне на митническата стойност на стоките
по процесната митническа декларация, са били взети с Протокол №
699/26.09.2017г. /л.64/ мостри от 7 бр. стоки, без същите да са описани
поединично. Стоките са били предадени на Началник на МБ Хасково, без съставяне
на опис на същите или изготвяне на разписки за това, като за първи път са
описани с номера от съответната митническа декларация в служебна бележка от
26.09.2017г. /л.65/, с която след запечатване и
поставяне на пломба са били изпратени на Митница Пловдив за определяне
на митническа стойност. Свидетелката И., като митнически инспектор в отдел
„Тарифна политика“ към Митница Пловдив определила сама материята на стоките с
променено тарифно число от процесната митническа декларация, без същите да
бъдат изпратени за лабораторен анализ. Определянето на материята извършила въз
основа на отразената информация на етикетите на стоките. Цялата процедура по
промяна на тарифното класиране, ставала чрез изготвяне на бележка от страна на
служителя, в която се давало становище за промяна на тарифното класиране. За
извършената от служителя констатация на налична по етикетите информация за
състава на стоката различаващ се от декларирания такъв, не се съставяло
протокол или друг документ с отразяване на информацията по етикетите. В
процесния случай промененото тарифно класиране било извършено след възприемане,
като достоверна информацията за състав на стоката посочена на етикета на
същата.
При така установеното от фактическа страна се
налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок
от лице с правен интерес и е насочена
срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по
същество, е основателна.
Оспореното решение изхожда от компетентен
орган и е обективирано в писмена форма.
Процедурите по
определяне на митническа стойност на стоки внасяни в територията на ЕС стоки е регламентирана в
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване
на Митнически кодекс на Съюза и
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на комисията от 24 ноември 2015 година
за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на
Митнически кодекс на Съюза.
Съгласно чл. 70, § 1 и 2 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 митническата стойност на внасяните
стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на
плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост (в
съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия регламент).
Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на
внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа
стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International
Corporation, С-306/04, EU: C: 2006: 716, т. 20.
Съгласно чл. 74 § 1 от МК когато
митническата стойност не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя,
като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези
букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съгласно чл.74 § 3 МК, когато
митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се
определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като
се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби
на: Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и
търговията; Член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от
Дял ІІ на регламента.
Предвидените критерии се прилагат
последователно и само когато митническата стойност не може да бъде определена
чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото такова
при спазване установената от
регламента поредност.
Когато митническите органи имат
основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата
платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, те могат да поискат от декларатора да предостави
допълнителна информация- съгласно чл. 140, пар. 1 от Регламента за прилагане, а
ако съмненията им не отпаднат и след предоставяне на тази допълнителна
информация, съгласно чл. 140, пар. 2 от Регламента за прилагане митническите
органи могат да решат, че стойността на стоките не може се определи по реда на
чл. 70, параграф 1 от Кодекса. В този случай следва се приложат вторичните
методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като в тежест
на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да
докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да
обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки.
Съгласно чл. 141, § 1 от
Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните
стоки по реда на чл. 74, параграф 2, буква от а) до г) на Регламент (ЕС) № 952/2013 се използва договорната стойност на
идентични или сходни стоки, които са в продажба
на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките,
чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба,
митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на
идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в
различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да
се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или
количествата. Съгласно § 2 на чл. 141 прави се корекция, за да се вземат
предвид значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и
въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и
видовете транспорт.
Съгласно чл. 141, параграф 3 от
Регламента за прилагане, когато се установи повече от една договорна стойност
на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на
внасяните стоки се използва най-ниската
от тези стойности. Според пар. 5 на чл. 141 от Регламента за изпълнение, договорна стойност
за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато
не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки,
произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя.
Идентични стоки, съгласно чл. 1,
параграф 2, т. 4 от Регламента за прилагане означава - в рамките на
определянето на митническата стойност - стоките, произведени в същата държава,
които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики,
качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не
изключват стоките, които в друго отношение отговарят на определението, от
третирането им като идентични. Съгласно чл. 1, параграф 2, т. 14 "сходни
стоки" означава - в рамките на определянето на митническата стойност-
стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им
дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в
търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са
качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
При прилагането на методите за
определяне на митническа стойност митническите органи имат задължение да
положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните
стоки, а не произволно определена или фиктивна такава - чл. 15, пар. 1 от МК.
На това принципно положение е
основана и процедурата по чл. 140 параграф 1 от Регламента за прилагане, като
се има предвид, че за да не изглежда намесата на администрацията
непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа
стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна
информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с
възможностите му – арг. от Решение от 28 февруари 2008 г., Carboni, С-263/06,
EU: C: 2008: 128, т. 52. Задължението
за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл.140 от Регламент
за прилагане, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото
правило на чл.22 §7 от МК, изискващо митническите органи да мотивират всяко
неблагоприятно за заявителя решение. Освен това зачитането на правото на защита
представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага
във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт,
увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 20018г.,
Sopropé, C-349/07, EU:C:2008:746, т.36. Доколкото производството по
чл.140 от Регламента за прилагане е специфично и цели преодоляване на
съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем
правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за
обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е
изискана обосновка на договорната стойност.
В тежест на митническия орган е да
обоснове определената по чл. 141, пар.1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 ,
вр. с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 от 9 октомври 2013г за
създаване на Митнически кодекс на Съюза стойност на внасяните стоки.
Съгласно чл. 22, параграф 6 и 7 от
Регламент (ЕС) №
952/2013 митническите органи са длъжни
преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя да му
съобщят мотивите, на които ще се основа решението, съответно са длъжни да
мотивират всяко решение, което е неблагоприятно за него. Съответно в
процедурата по чл. 140 вр. чл. 141 от Регламента за прилагане, лицата, адресати
на решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат
възможност да представят по надлежен и подходящ начин становището си относно
елементите, на които административният орган възнамерява да основе своето
решение. За целта следва да е надлежно уведомен за обстоятелствата, на които се
основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на
договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено
съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното
решение – Решение от 13 март 2014 г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела
C-29/13 и C-30/13, EU: C: 2014: 140, т. 49.
В случая с
писмо № 32-10899/11.01.2018г. /л.125/ до управителя на дружеството,
органът е изложил като доводи, въз
основа на които се основават съмненията на митническата администрация в
достоверността на декларираната митническа стойност, че в представяния договор
липсват, количества, цени и срок за който се сключва договора, както и данни за
условията на плащане, посочил, че част от стоките по представените фактури за
продажба на стоката на първо търговско ниво са за количества, значително по-
малки от внесените, както и че била налице невъзможност за идентифициране на
внесената стока с продадената. Посочил наличието на установено разминаване в
наименованието на получателя на преведената сума и изпращача на стоката, който
по търговски документи се изписвал EFLAN, а в платежен документ бил отразен
като ELVAN. На
жалбоподателя е предоставена възможност за изразяване на писмено становище в срок от 10 дни от получаване на писмото.
Следва да се посочи, че с оглед
изложените от органа съмнения, дружеството
жалбоподател с писмо с №
32-10899 от 11.01.2018г., е
представило всички изискани документи, обосноваващи декларираната митническа
стойност, в това число платежен документ за извършено плащане към изпращача, 10бр.
фактури за продажба на стоката на първо търговско ниво, търговско досие, дневен
финансов отчет, фактури за транспорт, заявка за транспорт, фактура за транспорт
с прикрепено ЧМР и турска износна декларация.
Въпреки така
изпратените документи органа посочил наличие на съмнения относно стойността на
стоките, определена по реда на чл. 70§1 от Регламент /ЕС/952/2013, предвид
което издал оспореното решение и определил стойността на стоките на основание
чл. 74 §2, б.“Б“ от същият регламент. Настоящият състав намира изложените от
органа мотиви за издаване на процесния акт за несъстоятелни и необосноваващи
необходимостта от прилагане разпоредбата на чл. 74 §2, б.“Б“ от Регламент
/ЕС/952/2013 за определяне на митническата стойност на процесните стоки.
Оспореният акт не съдържа какъвто и да било анализ на представените от
дружеството документи, удостоверяващи търговските взаимоотношения на дружеството
жалбоподател с доставчика на процесните стоки. Не са обсъдени фактурите за продажба на стоки от същия вид,
ЧМР, митническата декларация на държавата на износ, дневните финансови отчет за
реализация на стоките от 07.10.2017г. и
08.10.2017г. и това как те се съотнасят
към представената от дружеството фактура за закупуване на стоките с №
022426/22.09.2017г. и платежно нареждане за извършено плащане на стойността на
стоките, представени на митническите органи с процесната декларация за
допускане на стоките за свободно обръщение.
Ето защо оспореният
акт е издаден при липса на изложени конкретни фактически основания. Последното води
до неспазване изискванията на чл.59 ал.2 т.4 от АПК и съответно представлява самостоятелно
основание за неговата отмяна, доколкото не позволява да се осъществи адекватен
контрол върху правилното приложение на материалния закон.
Обжалваното решение е мотивирано чрез
посочване номерата на други декларации за внос на стоки без да са посочени
вносителите по тях. Не става ясно въз основа на кои обстоятелства
административният орган е приел, че декларираната по MRN
№ 17BG003012Н0032545 митническа стойност не е реално платената или подлежащата
на плащане такава, още повече че в оспореният акт, органа сам посочва, че не се
оспорва или подлага на съмнение автентичността на представените договори и
фактури. Посочените в решението други
декларации за внос на стоки са послужили единствено, като база за определяне стойността
на сходни стоки, без да са посочени
вносителите по тях, като не е извършен анализ на условията по доставката по
процесната декларация и тези по взетите предвид други митнически декларации,
нито са взети предвид търговските взаимоотношение между процесното дружество и
неговия доставчик, както и тези по отношение на другите търговци осъществили
сделките по описаните декларации.
Горното води на извод за липса на
извършен от органа анализ за сходството на стоките използвани като коректив за
определяне на нова митническа стойност, съгласно изискването на чл. 1, пар. 2,
т. 14 от Регламента за изпълнение. В тази връзка следва да се има предвид
разпоредбата на чл. 141 § 1 от Регламента за изпълнение, според която договорна
стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид
само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни
стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се
определя. Дори да се
приеме, че сходство обосновано в решението е
сходство в качеството на стоките, то качеството на стоките не е
достатъчно, съобразно изискванията на чл. 141 вр. чл. 1, § 2, т. 14 от
Регламента за прилагане вр. чл. 74, § 2, буква б/ от МК, а следва да бъде
установено и че стоките се търгуват на същото търговско равнище и по същество в
същите количества. Последното в случая не е доказано. Не е извършен анализ и не
е налице обосновка, че продажбите са на същото търговско равнище, на дребно или
на едро. При липсата на анализ за изпълнението на условията по чл. 141, § 1 от
Регламента за прилагане е следвало митническата стойност да се определи по
правилата на § 2, като се извършат корекции, за да се вземат предвид разликите,
дължащи се на търговското равнище и/или количествата.
Правната уредба на Съюза относно
митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и
неутрална система, която изключва използването на произволно определени или
фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co.
Deutschland, C-256/07, EU: C: 2008: 580, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г.,
Gaston Schul, С-354/09, EU: C: 2010: 439.
Предвид гореизложеното, съдът намира,
че митническите органи не са обосновали приложението на чл. 140, вр. чл. 141 от
Регламента за прилагане, вр. чл. 74, § 2, буква б/ от МК. От представените към
митническата декларация доказателства и допълнително представените от
жалбоподателя се установява договорената цена на процесните стоки, както и
плащането на тази договорена цена, което предопределя приложение на чл. 70,
пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Съдът намира
също така, че в хода на административното производство е било нарушено правото
на защита на дружеството жалбоподател. Макар последното да е уведомено с писмо
рег. индекс 32-10899 от 11.01.2018г. за предстоящото издаване на решение на
Началника на Митница Пловдив за определяне на нов размер на задължение по ЗДДС,
дружеството не е било информирано за изброените в обжалваното решение други
митнически декларации за свободно обръщение на сходни стоки и по този начин е
било лишено от възможността да изрази становище, като следва да се подчертае,
че заверено копие от тези декларации е представен едва в съдебно заседание и то след изискването му
от съда.
С оспорения акт,
административният орган, също така е променил тарифното число за стоки с №16, №17
и № 24 от процесната декларация. Като мотиви за това е посочил, установено при
преглед на мострите несъответствие във вида на материала, от който са
изработени стоките. Тези твърдения на органа, съдът намира за неизяснени по
един безспорен и категоричен начин, както в хода на административното
производство, така и в хода на съдебното производство. Последното предпоставя
издаването на обжалваното решение в нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК
при липса на пълно изясняване на действителното фактическо положение, както и
при липса на доказателства за така изложените в акта твърдения. Изложеното в
акта установяване на тези факти, чрез извършения преглед на стоките, не би
могло да се възприеме, като излагане на мотиви от страна на органа,
обосноваващи в необходимата степен възприетата от същият разлика в материята на
стоките. Последното води до издаване на процесното решение в нарушение на
материалния закон по отношение на стоки с номера 16, 17 и 24.
В нарушение на
разпоредбата на чл. 35 от АПК органът е определил митническата стойност и по
отношение на стоки с №8 и № 20. Това обстоятелство безспорно се установява и от
изготвеното по делото заключение на вещото лице, което съдът кредитира изцяло,
от което е видно, че освен цитираните в оспореното решение митнически
декларации в базата на Агенция Митници се съдържа информация и за внос на други
сходни стоки в относимия период, като декларираните от дружеството-декларатор,
които не са били взети предвид от административният орган, но които са на
по-ниска стойност от тези посочени в оспореното решение и съответно ако бяха
взети предвид от административният орган безспорно биха оказали влияние върху
взетото от него решение по отношение
каква следва да е определената митническа стойност на стоките с №8 и № 20 от процесната митническа декларация и
оттук и върху определения за доплащане
ДДС.
Тези изводи се подкрепят и от
приетата по делото неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза,
която съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвена и в
съответствие с доказателствата по делото и в която изрично е посочено, че е
налице съответствие между договорната/фактурна/цена за стоките и
декларираната стойност по процесната
митническа декларация, съобразно данните от счетоводството на дружество “Гранд
текстил“ ЕООД, както и са посочени останалите установени от вещото лице
декларации за внос на сходни стоки на територията на ЕС, на стойност по –ниска от визираната в
обжалваният акт, а част от тях и на
стойност по-ниска от декларираната от „Гранд текстил“ ЕООД.
По изложените съображения оспореното решение
се явява незаконосъобразно по смисъла на чл. 146 т.2, т.3 и т.4 от АПК и следва
да се отмени.
С оглед изхода на
производството основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане
на разноски и същата следва да бъде
уважена до размер на сумата от 1486.80 лева , от които 50.00 лева внесена държавна
такса, 436.80 лева внесен депозит за възнаграждение на вещо лице и 1000.00 лева
действително заплатено възнаграждение на един адвокат, съгласно приложен
договор за правна защита и съдействие от 16.12.2019г.(л.262) лв.
Водим от горното и на основание чл.172 ал.2
от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение за
определяне на митническа стойност № 603 от 20.04.2018г., издадено от Началника
на Митница-Пловдив(понастоящем
Директор на ТД“Тракийска“ към Агенция Митници).
ОСЪЖДА
Агенция Митници да заплати на
"Гранд текстил" ЕООД гр. Х. с ЕИК ******** разноски по делото в
размер 1486.80(хиляда четиристотин осемдесет и шест лева и
осемдесет стотинки).
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия
: