Решение по дело №46/2018 на Районен съд - Карлово

     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Гр. Карлово, 03.04.2018 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесети март две  хиляди и осемнадесета година, в състав:

                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Донкова- Кутрова

 

с участието на секретаря Петя Василева, като разгледа НАХД № 46 по описа на Карловски районен съд за 2018 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Образувано по жалба, подадена от О.С. ЕИК *** срещу Наказателно постановление № */**** година (НП) на Директора на ***, гр. П..

Сочи се в жалбата, че наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага доводи за това. Иска се от съда да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата.

Въззиваемата страна *** – П. оспорва жалбата и прави искане за потвърждаване на наказателното постановление.

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение по Закона за водите /АУАН/ с № ** от 27.11.2017 г., с който се констатира, че е извършена проверка на 12.10.2017г. на обект Канализационна система гр. С. /ГПСОВ и Дъждопреливник 1 към канализационна система на гр. С./. Проверката е извършена съвместно с представител на Регионална лаборатория към ИАОС гр. П. на основание заповеди с № РД-821/2012г., РД № 733/2016г. на министъра на околната среда и водите във връзка с провеждане мониторинга на качеството на заустваните във воден обект отпадъчни води, както и чл. 26 и чл. 27 ал. 1 от Наредба № 12/2011г. към Закона за водите, във връзка с контрол по спазване и изпълнение на условията в разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект с № ****/14.12.2010г., посл. изм. с Решение № РР-2646/29.10.2015г., издадени от БДИБР- П., за обект „Канализационна система на гр. С.“ с титуляр О.С. Констатирано е при проверката на Дъждопреливник 1 на смесена канализационна мрежа на гр. С., че се заустват непречистени отпадъчни води в сухо време в река Л.. Водите на реката след заустване на отпадъчните води са видимо замърсени. В присъствие на представител на О.С. е взета за изследване проба от заустваната през дъждопреливник 1 в река Л. отпадъчна вода от представител на Регионална лаборатория към ИАОС при МОСВ П.. Посочено е, че протокол за изпитване с № 10-1056/20.10.2017г. на РЛ П. е доказателство, че в река Л.се заустват непречистени отпадъчни води от дъждопреливник 1 в сухо време. Прието е, че О.С. като титуляр на разрешително за заустване, не спазва задължението да изпълнява условията в издаденото разрешително по реда на ЗВ- да не се допуска преливане на отпадъчни води от дъждопреливниците в сухо време в реката, както и че с това О.С. е осъществила състава на чл. 200 ал. 1 т. 2 във  вр. с чл. 48 ал. 1 т. 11 от Закона за водите.   

  По този начин е описано установеното и в обжалваното наказателно постановление, като и там е отразено, че то съставлява нарушение на чл. 200 ал. 1 т. 2 във  вр. с чл. 48 ал. 1 т. 11 от Закона за водите. 

В качеството на свидетел е разпитан  съставителят на акта В.Х., която потвърждава констатациите по АУАН. Твърди, че при извършената проверка на канализационната система на гр. С., за която на Общината е било издадено разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностен такъв, в частност на дъждопреливник 1 на системата, е установено заустване на отпадъчни води от него в р. Л.в сухо време. Заустваната вода от дъждопреливника била замърсена, жълто-кафява на цвят и с неприятен мирис на канализация, а следствие преливането водите на реката също били видимо замърсени. Взета била за изследване от представител на Регионална лаборатория към ИАОС П. проба от заустваната вода. За констатираното при проверката бил съставен констативен протокол № 6538/12.10.2017г. След получаване на резултатите от пробонабирането бил съставен АУАН. Същите факти излагат пред съда свидетелят по акта  А.Д. и свидетелят Н.А., извършила пробонабирането.

 Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като са последователни и кореспондират с приложените по делото писмени доказателства.

На базата на събраните по делото доказателства, съдът счита, че дружеството - жалбоподател при осъществяване на дейността си е извършило нарушение на чл. 48 ал. 1 т. 11 от ЗВ, съгласно който  водоползвателите - титуляри на разрешителни, каквато е и процесната община, имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда. При извършената проверка на 12.10.2017г., е установено заустване на отпадъчни води в сухо време от дъждопреливник 1 на канализационната мрежа в река Л.. Разпоредбата на  чл. 200 ал.1 т.2 от ЗВ предвижда, че се санкционира физическото или юридическото лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното. В издаденото на О.С. разрешително № 33110107/14.12.2010г. за ползване  на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект,  изменено с решение № РР- 2195/20.03.2015г., е предвидено като условие, да не се допуска преливане на отпадъчни води от дъждопреливниците в сухо време. След като на датата на проверката, извършена в сухо, слънчево време, е констатирано преливането на отпадъчни води от дъждопреливник 1 на канализационната система на санкционирана община, правилно е била ангажирана отговорността й за нарушение на чл. 48 ал. 1 т. 11 от ЗВ.

Неоснователно е възражението на защитата относно извършването на пробонабирането и резултатите  от извършеното лабораторно изследване на преливаната от дъждопреливника вода, доколкото Общината не е санкционирана за това, че не е изпълнила задължението да не допуска преливане на непречистена вода, а за отпадъчна такива. Процесната изцяло покрива легалната дефиниция в параграф 1 т. 6 от Наредба № 2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване и според която  „Отпадъчни води“ са водите, в т. ч. и дъждовни, замърсени от извършването на производствена, стопанска, земеделска и битова дейност, както и водите от канализационните системи на населените места, селищните и курортните образувания. Неоснователно е и възражението, че не е изследван източника и причината за твърдяното заустване, доколкото същият е установен- касае се за изливани води от канализационната система на О.С. чрез нейна част – дъждопреливник 1.

Съдът не споделя становището на защитата, че О. е санкционирана за допустителство по смисъла на чл. 10 от ЗАНН. Под допустителство се разбира непопречването на извършване/довършване на нарушение от друго лице. В общия случай допустителят допуска извършването или довършването на нарушение от друго лице – той бездейства и макар че има възможност не попречва на извършителя на нарушението. В конкретния случай санкцията не е наложена за това, че от страната на наказаното лице не е попречено на друго лице да извърши нарушението, а за това, че не е изпълнило вмененото му конкретно задължение като условие по разрешителното, да не се допуска изливане на отпадъчни води от канализационната му система чрез нейна част в река Л.. Преценката дали да се даде предписание за отстраняване на нарушението или да се пристъпи към ангажиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя, е изцяло от компетентността на контролните органи, а и нарушението явно е тенденция, тъй като при всяка от извършените до момента проверки на дъждопреливника е констатирано изтичане на отпадъчни води в сухо време.

         Наложеното наказание имуществена санкция е съобразено с вида на нарушителя - юридическо лице, а относно размера,  същото е определено в минимално предвидения за нарушението размер.  

         Мотивиран от горното КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД

 

Р  Е  Ш  И

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление  № */10.01.2018 година на Директора на ***, гр. П., с което на О.С. ***, на основание чл. 200 ал. 1 т. 2 от Закона за водите е  наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лв. за нарушение на чл. 48 ал. 1 т. 11 от Закона за водите.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

П.В.