Мотиви към Присъда №1/16.01.2020 г. по НОХД №208/2019 г. на Районен съд
Луковит
Делото
е образувано по внесен обвинителен акт от Районна
прокуратура Луковит срещу А.К.Г., с който са му повдигнати обвинения за
престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК и по чл. 343б, ал. 3 НК.
В
съдебно заседание за Районна прокуратура Луковит се представлява от прокурор
Дакова, която пледира за признаване на подсъдимия за виновен по двете обвинения
и иска да му бъдат наложени наказания по чл. 354а, ал. 5 НК – глоба в размер на
300 лева и по чл. 343б, ал. 3 НК – лишаване от свобода за срок от една година с
отлагане изпълнението на наказанието, заедно с глоба от 500 лева, както и да
бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 1 година.
Подсъдимият
А.К.Г. дава
обяснения по повдигнатите срещу него обвинения. Признава, че бил спрян за
полицейска проверка и че в автомобила му били намерени малкото хартиене
пакетче, за което знаел къде стои, както и кутия за цигари, в която имало
забранено вещество, но подсъдимият не знаел за него. Обяснява, че от
притеснение да не намерят в него цигара, която била „мешана от марихуана,
метамфетамини и амфетамини“, докато полицаят чакал да пристигне група на място,
подсъдимият решил да изпуши тази цигара. Твърди, че поне два месеца преди това
не е употребявал наркотици и затова оспорва обвинението да е управлявал МПС
след употреба на забранените вещества.
Упълномощеният
защитник
адв. Л.Г. от ПлАК приема, че обвинението
за престъпление по чл. 354а, ал. 5 НК е доказано. Пледира за оправдаване на
подзащитния му по другото обвинение, което счита, че не е доказано. Прави
анализ на показанията на разпитаните свидетели и на обясненията на подсъдимия,
като развива тезата, че употребата на наркотично вещество е станала след
спирането му за проверка. В тази връзка възразява, че Г. е спрян в 13.30 часа,
а проба му е направена едва в 15.25 часа, което според защитата опорочава
достоверността на резултата. Затова пледира за оправдаване на подсъдимия по
това обвинение. Евентуално изтъква фактите, които счита за смекчаващи
отговорността на Г. и моли да бъде приложена разпоредбата на чл. 55 НК, за да
му се наложи наказание под законово определения минимум, както и да се приспадне
времето, през което фактически е било отнето СУМПС на подсъдимия, ако се
приложи чл. 343г НК.
В
последната
си дума подсъдимият А.Г. изразява окончателното си отношение към
обвинението по чл. 354а, ал. 5 НК, което счита за основателно и моли за
минимално наказание, а по другото обвинение – да бъде оправдан.
Съдът,
след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и
като съобрази възраженията и становищата на страните, прие следното:
ПО
ФАКТИТЕ
Подсъдимият А.К.Г. е роден на
*** ***, български гражданин, българин, със средно образование, не семеен, живее
с родителите си и по-малката си сестра. Не работи, помага в семейната фирма на
родителите си. Периодично употребявал различни наркотични вещества – коноп,
амфетамин, метамфетамин. Не е осъждан. Придобил правоспособност за управление
на МПС категория В и М, за което на 25.05.2016 г. му е издадено СУМПС,
санкциониран за нарушения на ЗДвП.
На 11.03.2019 г. подсъдимият
управлявал из град Луковит лек автомобил „Ситроен“, модел „С 2“ с рег. №ЕН 2056
ВС, регистриран на името на майка му – св. С.Б.Г.. След като взел по-малката си
сестра от училище и я прибрал вкъщи, А.Г. продължил движението си с автомобила
из града.
Около 13.30 часа Г. ***, като
на кръстовището с ул. „Възраждане“ бил спрян за полицейска проверка от
полицейски служител на РУ Луковит – св. Г.В.Й., който патрулирал на място, на
което се осигурява безопасно преминаване на ученици през пътното платно.
Поради това, че полицай Й. в
този момент бил сам на пост, разпоредил на подсъдимия да измести автомобила в
дясно и да остане на място. Полицаят извикал по телефона колегата си – св. Р.Ц.,
който бил отишъл до сградата на управлението.
Св. Ц. пристигнал на място
след няколко минути и двамата полицейски служители, след като съобщили на
подсъдимия, че ще му бъде извършена проверка за наличие на забранени вещества,
установили в левия сенник на автомобила малко хартиено пликче – „сгъвка“, в
който имало бяло прахообразно вещество. В мястото за съхранение на вещи на
предната лява врата на автомобила в кутия от цигари намерили полиетиленово
пликче, съдържащо зелена тревиста маса.
Извършената проверка по чл.
81 ЗМВР е документирана в Протокол по образец – приложение №1 към чл. 6, ал. 1,
подписан от ЗМВР, подписан от двамата полицаи и от А.Г.. Полицейската проверка
била извършена в 13.40 часа.
В резултат на намерените вещи
полицай Й. веднага уведомили оперативната дежурна част на РУ Луковит и останал
да запази местопроизшествието до пристигане на оперативната дежурна група.
В 14.00 часа започнал оглед
на местопроизшествие от разследващ полицай, с което действие в условията на
неотложност е образувано досъдебното производство за престъпление по чл. 354а НК. По време на огледа, извършен в присъствието на две поемни лица и технически
помощник от РУ Луковит, а така също и на подсъдимия и пристигналата на място
негова майка – св. С.Г., били иззети намерените при полицейската проверка две
вещи, които на място били изпробвани с полеви наркоспрей. Веществото в бялата
„сгъвка“ – обект №2, реагирало на метамфетамин, а сухата тревиста маса – обект №1, на тетрахидроканабинол.
След тестване обектите били
запечатани и впоследствие предадени за физико-химическо изследване, което дава
заключение, че обект №1 представлява наркотичен коноп (канабис, марихуана) с
тегло 0.091 гр., активен компонент - тетрахидроканабинол
20 %; обект №2 представлява метамфетамин с тегло 0,021 гр.
Огледът на местопроизшествието
приключил в 14.40 часа, след което подсъдимият бил отведен в РУ Луковит.
В сградата на управлението в
14.55 часа започнала проверка за употреба на наркотични и упойващи вещества от
подсъдимия. Били документирани в Протокол по образец данните за начина на
управление на МПС, начина на поведение по време на проверката – настроение,
походка, очи, изговор, зеници и други. Тестът за употреба на алкохол бил
отрицателен.
Полицай Г.Й. го изпробвал за
употреба на наркотични вещества с полеви наркотест Drager DrugCheck
3000 с проба ARLF
0361, като опрял тестовия
накрайник до слюнка в устата на подсъдимия. След необходимото време за анализ
резултатът отчел, че пробата е валидна и е положителна за тетрахидроканабинол,
метамфетамин и амфетамин.
Полицейският служител съставил срещу
подсъдимия Акт за установяване на административно нарушение за това, че А.Г. в
13.30 ч. на 11.03.2019 г. на кръстовището на ул. „Данте“ и „Възраждане“ управлявал
МПС под въздействието на наркотични вещества или техни аналози в нарушение на
чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗДвП, като му издал и Талон за медицинско изследване.
Подсъдимият бил придружен до
ФСМП – Луковит, за да може да даде проби за медицинско изследване. Подсъдимият
отказал да даде кръвна проба, което било вписано от медицинското лице – фелдшер
в съответния Протокол по образец – приложение №4. В Протокола за изследване
подсъдимият вписал, че приема резултатите от полевия тест.
Министерство на здравеопазването
не е издавало на подсъдимияй разрешение за дейности с наркотични вещества по
реда на ЗКНВП.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВА
Съдът прие за установена
описаната фактическа обстановка като се довери изцяло на показанията на
полицейските служители Г.Й. и Р.Ц., които без противоречия, еднопосочно и без
каквито и да било съмнения за пристрастност възпроизведоха пред съда преките си
възприятия по време на извършената от тях проверка по реда на ЗМВР и ЗДвП. Съдът
ги съпостави и констатира пълното им съответствие с приобщените по делото
веществени доказателства – изследвани от експертизите два обекта № 1 и № 2, полевия
тест от извършената проверка; писмените доказателства – полицейски протоколи,
докладни, АУАН, медицински протокол, методически указания за установяване на
употреба на наркотични вещества с орален тест и инструкция за употреба;
експертните заключения на вещите лица по назначените физико-химична и
дактилоскопична експертизи; писмените доказателствени средства – протокол за
оглед на местопроизшествие и изготвения към него фотоалбум.
Управлението на МПС не е
отричано от подсъдимия, който признава и държането на двете наркотични
вещества, намерени в автомобила.
Спорният факт – дали към
момента на спирането му около 13.30 часа подсъдимият е бил под въздействието на
наркотични вещества съдът прие, че е доказан несъмнено от показанията на св. Г.Й.,
които опровергават обясненията на подсъдимия, че изпушил „мешана“ цигара след като
проверката е започнала. Версията на подсъдимия, поддържана от св. Г. – негова
майка, съдът оцени изцяло като защитна теза. От една страна заради субективната
заинтересованост на двамата от този факт, а от друга – заради очевидното
противоречие както с показанията на св. Г.Й., така и с обичайното човешко
поведение. Ако е вярно субективното преживяване, споделено от подсъдимия, че се
е притеснявал от проверката и се е страхувал, че ще намерят в него цигарата с
наркотични вещества, от изключва да е вярно това, че в хода на полицейската
проверка и пред погледа на полицейския служител Г. би запалил тази цигара.
Второто изисква дързост, която противоречи на описаните от него преживявания.
Съдът се убеди, че
полицейският служител Й. е документирал всеки етап от извършените от него
проверки безупречно, в съответствие с депозираните от него под страх от
наказателна отговорност показания, и съответстват на показанията на другия
свидетел Ц.. Затова кредитира изцяло показанията му и с тях отхвърли защитните
обяснения на подсъдимия.
Неоснователна е и защитната
теза на адв. Г., че полевия тест за употреба на наркотични вещества е направен
много след спирането на Г.. Този аргумент е несъстоятелен, защото времето е
незначително от гледна точка на процесите, които биха могли да настъпят в
човешкия организъм – по малко от 2 часа след установяване на управлението на
МПС. Отделно от това на подсъдимия е била осигурена реална възможност ако счита
резултатът на полевия тест за недостоверен, да се подложи на медицинско
изследване, което той изрично е отказал. Полицейският орган е изпълнил
задължението си, произтичащо от чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози да
съпроводи подсъдимия до лечебното заведение.
Характеристиките на
намерените вещества, които са били надлежно иззети от автомобила, се
установяват от заключението на физико-химичната експертиза, прието без възражения
от страните.
Дактилоскопната експертиза не
е установила следи от пръстите на подсъдимия, но това не изключва неговата
съпричастност, която се установява по други косвени доказателства – че той
управлява автомобила, признава за едното вещество, поставено в хартиената
„сгъвка“, и в слюнката му са намерени наркотични вещества от същия вид. Тези
отделни факти водят до единствения за съда верен извод, че Г. е държал и
другото вещество – наркотичния коноп.
Липсата на надлежно
разрешение за държане на наркотично вещество е установена чрез справка в
Министерство на здравеопазването.
Стойността на държаното
количество наркотично вещество е определена съобразно нормативния акт –
Постановление №23/29.01.1998 г. на МС.
Обстоятелството, че
подсъдимият и преди е употребявал наркотични вещества, се установява от неговите
обяснения.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Престъплението
по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т.1 НК предвижда наказание глоба до 1000 лева за този, който без надлежно
разрешително придобие или държи високорискови наркотични вещества или техни
аналози, когато случаят е маловажен.
Подсъдимият е осъществил
престъплението от обективна страна, във формата на държане, чийто предмет е бил високо
рисково наркотично вещество – канабис, без да има разрешително за това.
Налице е и допълнителното
условие за приложение на чл. 354а, ал. 5 НК – случаят е маловажен. Този извод
следва от съвсем малкото количество наркотик, предмета на престъплението, което
е било използвано за лична употреба, младата възраст на обвиняемия, чистото му съдебно
минало, добри характеристични данни и липса на противообществени прояви и
криминалистични регистрации.
От
субективна
страна съдът прие, че деянието е извършено виновно, при форма на вината
пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на държането на
наркотичини вещества, както и факта, че не притежава разрешително за това. Индиция
за този факт от вътрешния му мир е поведението на подсъдимия в хода на
полицейската проверка и притеснението му, което се подкрепя и от факта, че това
не е първа употреба на наркотични вещества и подсъдимият знае за забраната на
тяхното държане.
Личната употреба, която не е
криминализирано деяние, е обстоятелство, което придава на извършеното
качеството на „маловажен случай“.
Горното мотивира извода, че
от обективна и субективна страна е осъществено престъплението по чл. 354а, ал.
5, вр. ал. 3, т. 1 НК.
Съдът определи наказанието за
това престъпление в рамките на закона към средата – 500 лева, като съобрази
младата възраст на извършителя, липсата на трудова заетост и постоянен доход,
чистото му съдебно минало и обстоятелството, че наркотичните вещества са били
за лична употреба.
Престъплението
по чл. 343б, ал. 3 НК
предвижда за този, който управлява моторно превозно средство след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, наказание лишаване от свобода от 1 до 3
години и глоба от 500 до 1500 лева.
Това престъпление е от
категорията на формалните и от обективна страна то е осъществено след като
дееца е управлявал МПС след употреба на забранените вещества.
Г. е управлявал МПС и след
спирането му от полицейския орган е установена и употребата на наркотични
вещества. Времето на употреба – непосредствено преди управлението на МПС или по
– ранен момент, е без правно значение. Тази логика на законодателя да не държи
сметка за количеството на наркотичното вещество, а само за наличието му, което
е установено чрез качествената проба на полевия тест, отразява разбирането на
законодателя за „нулев толеранс“, което е продиктувано от мястото на
престъплението в специалната част на НК в главата „общоопасни престъпления“ .
Наркотичните вещества, включително и конкретно установените, всякога повлияват
психичните годности на човека. Затова и управлението на МПС след употребата на
наркотични вещества или техните аналози винаги застрашава степента на
обществена опасност на подобна проява, поради което тя е инкриминирана като
престъпление.
От субективна страна Г. е
съзнавал забраната да управлява МПС, въпреки това и след употреба на наркотични
вещества съзнателно е предприел това действие.
При определяне на
справедливото наказание за това престъпление съдът отчете следните смекчаващи
отговорността обстоятелства: съвсем младата възраст – 21 години, липсата на
други осъждания или противообществени прояви, и прие, че и най-лекото наказание
от 1 година лишаване от свобода би се оказало несъразмерно тежко за извършеното
престъпление. Затова съдът приложи законовата възможност, предвидена в чл. 55,
ал. 1, т. 1 НК и определи наказание под законовия минимум, а именно 8 месеца
лишаване от свобода, като на основание ал. 3 от същия текст не му наложи
по-лекото по вид наказание глоба.
Съдът приложи и нормата на
чл. 343г НК като лиши извършителя от право да управлява МПС за срок от 1
година, като изходи от това, че през този срок подсъдимият би могъл да осъзнае
вредната употреба на наркотичните вещества, да изчисти организма си от същите и
едва след това отново да управлява МПС.
Съдът приложи нормата на чл.
23 НК и определи подсъдимия да изтърпи само едно – по-тежкото от наложените му
наказания за извършените престъпления, а именно наказанието лишаване от свобода
за срок от 8 месеца, като прие, че за поправянето на Г. не е необходимо реално
да изтърпи това наказание, тъй като целите по чл. 36 НК могат да бъдат постигнати
и чрез условно осъждане с изпитателен срок от три години.
Съдът прие, че през
изпитателния срок спрямо Г. следва да се прилага за срок от една година
пробационна мярка – задължителни периодични срещи с пробационен служител. Чрез
тази мярка съдът намира, че могат да се компенсират сериозните неблагоприятните
фактори и проблемни зони, които са довели до извършване на престъпленията и които
са оценени от пробационния служител като вероятни рискове за рецидив. Съдът
намира, че пробационен надзор в рамките на една година е достатъчен срок, за да
се повлияе положително на уменията за мислене и планиране на подсъдимия,
ангажирането му с трудова дейност и повишаване на личната отговорност и правна
култура, както и справяне с вредната употреба на забранени вещества.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
...........................