РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 31.05.2023
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди
и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на
секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 12647 по описа за 2020 г. на СГС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 240 ЗЗД, както
и при условията на евентуалност иск по чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД.
Ищцата С.Г.Л. твърди в исковата молба, че е предоставила
на ответника Б.Б.А. (неин
племенник) на основание
неформален договор за заем сума, в размер на 30 000 лв., която е преведена
по банковата му сметка в „Банка ДСК“ АД, за закупуване на жилище. Сумата е
следвало да бъде върната в шестмесечен срок, до 21.05.2020 г., като ищцата поддържа,
че основанието посочено в платежното нареждане, приложено към исковата молба е
„захранване“. Ищцата твърди, че е изплатила писмена покана, с която е помолила ответника да й върне дадената му в заем сума,
като на 05.08.2020 г. е получила обратна разписка за връчването й. До настоящия
момент, ответникът не е върнал сумата, и не се е свързал с нея или с
упълномощения й представител адв. П.М..
Ето защо, ищцата С.Л. счита, че за нея е налице правен
интерес от предявяване на настоящите искове. Моли съда, да бъде осъден
ответника Б.А., да й заплати на основание чл. 240 ЗЗД сума в размер на
30 000 лв., ведно с законна лихва от датата на депозиране на исковата
молба, както и направените по делото разноски. При условията на евентуалност,
моли горепосочената сума да й бъде заплатена, като получена без основание,
ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба.
Ответникът
Б.Б.А. в отговора по чл. 131 ГПК признава исковата претенция (по евентуалния иск), като твърди, че
действително сметката му е била заверена от ищцата с исковата сума, но без
негово знание. Твърди, че не е налице договор за заем, но тъй като не
съществува друго правно основание, въз основа на което да задържи сумата,
поради което е възстановил същата в срока за отговор. Сочи, че не е канен извън
процеса да възстанови сумата, като оспорва разписката за доставяне, като
твърди, че не е подписана от него. Счита, че на основание чл. 78, ал. 2 ГПК не
следва да му се възлагат разноски.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и приетите по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от платежно
нареждане на „Банка ДСК“ АД, приложено към исковата молба, на 21.11.2019 г. С.Г.Л. е превела по банкова
сметка *** Б.Б.А. сума в размер на 30 000 лв. В графата основание е
посочено „И.А. Младенов, захранване“. Ответникът Б.Б.А. изрично признава
получаването на сумата в отговора, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Представена е покана
за доброволна възстановяване на заетата сума, адресирана до ответника, както и
обратна разписка за доставяне от 05.08.2020
г., връчено лично на ответника.
От представеното
извлечение от сметка на ответника в Банка „ДСК“ АД от 08.04.2021 г., се
установява че сумата от 30 000 лв. е преведена по сметка на С.Г.Л..
От заключението
на изслушаните и приети в настоящето производство две графически експертизи в
настоящето производство, се установява, подписът в оригинал на обратна разписка (известие за доставяне)
не е положен от Б.Б.А..
Видно от
представеното платежно нареждане от 21.11.2019 г., от съдържанието на текста
посочен като основание – а именно захранване, не може да се направи извод за
наличие за заемно правоотношение между страните по делото. Не е доказана по
делото и датата, посочена в исковата молба, като падеж на задължението. Следователно,
в случая не се установи валиден договор за заем, по смисъла на чл. 240 ЗЗД, поради
което предявения иск подлежи на отхвърляне.
Безспорно се
установи по делото, че сумата от 30 000 лв. е преведена на ответника, като
при липсата на валидно заемно правоотношение, същата подлежи на връщане, на
основание на чл. 55, ал. 1, пр. I ЗЗД, като
получена при изначална липса на основание. В случая се установи по делото, че
на сумата е върната от ответника. Поради което кондикционния иск, който е основателен, подлежи на
отхвърляне, поради плащане в хода на процес.
Относно
претенцията за законна лихва от датата на депозиране на исковата молба.
Съгласно
експертиза ответникът не е подписал известието за доставяне, следователно е
оборена формалната доказателствена сила на документа, като разписката е неистинска,
тъй като ответникът не е автор на подписа върху нея. Съгласно приетото в тълкувателно решение № 5/2017 г. от
21.11.2019 г.,
постановено по тълк. дело № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС, при връщане на дадено
при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
Закона за задълженията и договорите длъжникът дължи обезщетение за забава от
поканата да изпълни. Следователно
ответникът не е изпаднал в забава и не дължи законна лихва от датата на
исковата молба, тъй като същият е платил в срока на отговор, когато се установи
по делото, че е узнал за преведената сума, поради което не дължи и закова лихва
върху платената в хода на процеса сума.
Относно разноските
В случая, съдът намира че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК –
ответникът признава иска и не е станал причина за завеждане на делото, поради
което не дължи разноски. В полза на ответника не следва да бъда присъждани
разноски, защото искът по чл. 55 ЗЗД е поначало основателен, но вземането е
погасено поради плащане в хода на процеса.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 240 ГПК,
предявен от С.Г.Л. ЕГН **********,***, представлявана от адв. П.М., срещу Б.Б.А.
ЕГН **********,***, ат. 3, представляван от адв. Л.Л.,***, за заплащане на сума
в размер на 30 000 лв., представляваща заемна сума,
преведена по банков път на 21.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба - 18.11.2020 г. до окончателното плащане
на главницата, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. I ЗЗД, предявен от С.Г.Л. ЕГН **********,***,
представлявана от адв. П.М., срещу Б.Б.А. ЕГН **********,***, ат. 3, представляван
от адв. Л.Л.,***, за заплащане на сума в размер на 30 000 лв.,
представляваща сума, преведена по банков път на 21.11.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба - 18.11.2020
г. до окончателното плащане на главницата, поради плащане в хода на процеса.
Решението
може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: