РЕШЕНИЕ
№ 2156
гр. Бургас, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело №
20232120107523 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от П. С. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. ***, представлявано от адв. Д. П., с
която са предявени обективно съединени искове по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от
ГПК вр. чл. 55, ал.1, предл. трето ЗЗД за признаване на установено, че Д. А. Д.,
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Бургас, ж.к. ****, дължи на ищеца
сумата в размер на 3000 лева /три хиляди/, представляваща платена сума на
отпаднало основание - развален договор за изпълнение на строителни и
монтажни работи от 28.04.2023 г., както и сторените в заповедното и исковото
производство разноски, за които вземания е издадена Заповед №3163 от
26.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №6422/2023 г. на Районен съд – Бургас.
В исковата молба се твърди, че между страните бил подписан договор за
строителни и монтажни работи на 28.04.2023 г. По смисъла на същия,
ответникът, който бил изпълнител, се задължил спрямо възложителя /ищеца/
да извърши подробно описани в чл.1, ал.1 от него строително – монтажни
работи на обект, представляващ еднофамилна къща, находяща се в гр. Б..
Касаело се за СМР, включващи топлоизолация, монтаж на винилов сайдинг,
обшивка на сачак, обшивка на парапет тераса, парапет стълбище и таван
тераси. Срокът на изпълнение на договора бил определен на 55 дни, считано
от подписване на договора. В раздел 3 от договора били уговорени цената на
договора и начините на плащане, като общата цена на всички възложени СМР
възлизала на 7200 лв. В чл.6, ал.3 от договора, страните се уговорили, че след
1
като подпишат договора, възложителят ще дължи плащане в брой на аванс на
изпълнителя, в размер на 42 % от общата цена на договора.
Твърди се, че договорът бил сключен, като положените подписи били
заверени от нотариус, а пред него и в присъствието на още двама свидетели
била заплатена в брой сумата в размер на 3000 лв., представляващ аванс по
договора.
Твърди, че след подписване на договора, възложителят многократно
канил изпълнителя да започне работа по изпълнение на договора, но това не
се случило. Изтекъл и определения срок за изпълнение от 55 дни, като за
възложителя станало ясно, че договорът няма да бъде изпълнен и за него вече
не било в интерес извършване на ремонтните дейности поради започващия
есенес сезон.
Сочи, че на 31.08.2023 г. било подписано споразумение, по силата на
което ответникът признавал, че той носи вината за неизпълнение на договора.
Със същото споразумение изпълнителят освен, че признал за виновното си
неизпълнение, поел и задължение да върне получения по договора аванс в
размер на 3000 лв. в срок от 12 дни след споразумението или до 12.09.2023 г.
по посочената банкова сметка.
Моли да бъде установено със сила на присъдено нещо, че Д. А. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Бургас, ж.к. ****, дължи на П. С. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. ***, сумата в размер на 3000 лева
/три хиляди/, представляваща платена сума на отпаднало основание - развален
договор за изпълнение на строителни и монтажни работи от 28.04.2023 г.,
както и сторените в заповедното и исковото производство разноски, за които
вземания е издадена Заповед №3163 от 26.10.2023 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №6422/2023 г.
на Районен съд – Бургас.
Претендират се и разноските, направени в исковото и заповедното
производство. Представят писмени доказателства.
В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от
особения представител на ответника, с който оспорва предявения иск като
неоснователен.
Излага съображения, че договорът не съдържал информация за
извършено от ищеца плащане на договорения и претендиран аванс в размер на
3000 лв. Не бил представен и документ за извършено плащане на посочената
сума. Оспорва получаването на аванс по договора от страна на ответника.
От съдържанието на представеното по делото споразумение се
установявало, че сключения между страните договор за изпълнение на
строителни и монтажни работи от 28.04.2023 г. бил прекратен по вина на
изпълнителя поради липса на започнало изпълнение на приетата от него
работа по договора. То обаче не съдържало признание за получаване на сумата
от 3000 лв., поради което не можело да служи в настоящото производство за
доказване на този факт.
Моли предявеният иск за сумата в размер на 3000 лв. да бъде отхвърлен
2
като неоснователен. Претендират се разноските по делото. Прави
доказателствени искания.
В съдебно заседание, ищецът чрез своя процесуален представител
поддържа иска.
Ответникът не взема становище в съдебно заседание.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 422 вр. с чл. 55, ал. 1, предл.
трето ЗЗД, като същият е допустим.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. в полза на ищеца срещу ответника, е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, предмет на
установителния иск, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК
и исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че е между
страните е подписан договор за строителни и монтажни работи на 28.04.2023
г. По смисъла на същия, ответникът се е задължил спрямо възложителя
/ищеца/ да извърши подробно описани в чл.1, ал.1 от него строително –
монтажни работи на обект, представляващ еднофамилна къща, находяща се в
гр. Б.. Срокът на изпълнение на договора е определен на 55 дни, считано от
подписване на договора. Общата цена на всички възложени СМР възлизала на
7200 лв. В чл.6, ал.3 договора, страните се уговорили, че възложителят
заплаща в брой аванс на изпълнителя, в размер на 42 % от общата цена на
договора в момента на подписване на договора. Договорът е с нотариална
заверка на подписите
По делото е представено и споразумение от 31.08.2023 г., подписано от
страните, с което се установява че към датата на подписването му не е
започнало изпълнението на задълженията по договора за СМР от 28.04.2023 г.
поради което страните прекратяват действието на договора по взаимно
съгласие. Със същото споразумение изпълнителят е поел задължение да върне
получения по договора аванс в размер на 3000 лв. в срок от 12 дни след
споразумението. С тази уговорка се установява по делото, че на 28.04.2023 г.
сумата от 3000 лв. е била платена от ищеца на ответника, представляваща
предплащане по договора.
Представено е извлечение от банковата сметка на адв. П., видно от което
не е налице извършено плащане от ответника за претендираната сума.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
В полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 ГПК
заповед за изпълнение за претендираната сума, връчена по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК. В изпълнение на указанията на заповедния съд, заявителят в
законоустановения срок е предявил иск за установяване на вземането, който е
допустим.
По предявен иск по чл. 55 ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо,
3
което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването
(Решение № 248 от 15.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 784/2016 г., IV г. о., ГК). В
тежест на ответника е да докаже, на какво основание е получил даденото (арг.
от чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД). Третата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, когато
ищецът докаже даването, ответникът докаже основанието, на което е получил
даденото, но ищецът докаже, че това основание е отпаднало. При предявен
иск за връщане на платени по договор суми в хипотезата на чл. 55, ал. 1,
предл. трето ЗЗД, спорът се концентрира върху въпроса налице ли е основание
за тяхното задържане като доказателствената тежест е за ответника (Решение
№ 13 от 7.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 15/2010 г., II т. о., ТК Решение № 189 от
4.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 141/2012 г., I т. о., ТК; Решение № 239 от
16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1050/2012 г., IV г. о., ГК и др.).
В настоящия случай ищецът сам твърди и представя доказателства, че
първоначално платената авансова сума е платена въз основа на сключеният
договор за СМР, поради което е налице основание за получаването й. Твърди
се, че основанието, а именно облигационното задължение за заплащането на
тази сума е заличено с обратна сила в един по-следващ момент след
сключването на договора.
За основателността на така предявения иск е необходимо ищецът да
докаже, че е сключил с ответника сочения договор за изработка, че е заплатил
аванс по него в размер на 3000 лева, че договорът е прекратен по взаимно
съгласие на страните преди неговото изпълнение и че поради прекратяването
е отпаднало основанието на направеното плащане, съответно за ищеца е
възникнало вземане за връщане на платения аванс. Всички тези предпоставки
са доказани от ищеца, а ответникът не доказа възражението си, че е върнал
претендираната сума преди завеждането на иска.
Ищецът установи, че с обратна сила е отпаднало основанието, тъй като
договорът е прекратен по взаимно съгласие съобразно чл. 20а , ал. 2 предл.
второ ЗЗД. Ищецът установи, че е заплатил сумата от 3000 лв. на 28.04.2023 г.
тъй като ответника е направил извънсъдебно признание на този факт в
споразумението от 31.08.2023 г. Поради това предявеният иск е основателен в
цялост и следва да се уважи.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, и съгласно
задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да
заплати на ищеца направените от него съдебно-деловодни разноски в
заповедното и исковото производство. Направеното от особеният
представител на ответника възражение за прекомерност на двете адвокатски
възнаграждение заплатени от ищеца на процесуалният му представител е
основателно. Съдът намира, че според фактическата и правна сложност на
делото следва да се възстановят разноските сторени от ищеца за адвокатски
хонорар съответно за 450 лв. за исковото и 250 лв. за заповедното – общо 700
лв. Следва да се възстановят и заплатените от ищеца държавни такси и
депозит за особен представител.
Съдът следва да постанови на особения представител на ответника да се
изплати възнаграждение от внесеният депозит, тъй като това не е постановено
4
в съдебното заседание.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Д. А. Д.
с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Бургас, ж.к. ****, дължи на П. С. К. с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. *** сумата в размер на 3000
лева /три хиляди/, представляваща платена сума на отпаднало основание –
прекратен по взаимно съгласие договор за изпълнение на строителни и
монтажни работи от 28.04.2023 г., за което вземане е издадена Заповед № 3163
от 26.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. №6422/2023 г. на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Д. А. Д. с ЕГН ********** да заплати на П. С. К. с ЕГН
********** сумата в размер на 1120 лв. /хиляда сто и двадесет лева/,
представляваща разноски в заповедното и в исковото производство.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение за особен представител на адв. В. Б.
в размер на 300 лв. платими от внесения депозит.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5