Р Е Ш Е Н И Е
№ ............/………………………….., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Варна, Седемнадесети
състав
На осми октомври две
хиляди и деветнадесета година,
В открито съдебно
заседание в следния състав:
Председател: М. Иванова-Даскалова
Секретар: Оля Йорданова
Като разгледа докладваното от
административния съдия Административно дело №1626 по описа за 2019г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК, във вр. с чл.186,
ал.4 от Закона за данък добавена стойност.
Образувано е по заведена с вх.
№9335/12.06.2019г. жалба от ДЗЗД
„Х.“-гр.Варна срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №193-ФК/27.05.2019г. издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на
основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ и чл.186 ал.3 от ЗДДС е постановено запечатване
на търговски обект – магазин в гр.Варна, бул.„Осми Приморски полк“ №75
стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 10 дни.
В жалбата се твърди, че Заповедта е незаконосъобразна, необоснована и
немотивирана, издадена при съществено нарушение на процесуалните
правила и в противоречие с целта на закона. Оспорва се , че е извършено
нарушението, описано в Заповедта. Органите по приходите не изяснили
обстоятелствата, при които е извършена контролната покупка, поради което
неправилно приели, че на 23.05.2019г. в обекта е извършена продажба на стойност
20лв., за която не е издаден фискален бон от дружеството. Оспорват се изцяло
констатациите отразени в протокола за проверката, като се твърди, че не е
осъществен нито един от съставител ан чл.186 от ЗДДС, за да бъде налагана ПАМ.
Акцентират, че органите по приходите не са констатирали разлика между
фактическата наличност на парите в касата и тази, установена по фискалното
устройство в обекта, което свидетелствало, че се издават касови бележки. Не били изложени мотиви относно
продължителността на срока от 10 дни, за който е наложена мярката. Липсвали
доказателства в подкрепа на изводите в заповедта за необходимост от определянето
на такъв срок, както и отчитане, че това е първо нарушение на дружеството, че
други нарушения не са констатирани при проверката и продажбата е на незначителна
стойност. Неправилно и необосновано
издателят на заповедта намерил, че ако не бъде наложена ПАМ търговецът може да извърши
ново нарушение, от което да настъпят значителни щети за фиска. В случая срещу
търговеца нямало издадено НП и не били налице извънредни обстоятелства, с оглед
на които и по аргумент от чл.22 от ЗАНН да е необходимо прилагането на
извънредни средства, каквото е налагането на ПАМ. Считат, че наложената ПАМ е
несъразмерна по смисъла на чл.6 ал.2 от АПК, тъй като административният акт и
изпълнението му ще засегнат правата и законните интереси на дружеството в
по-голяма степен от необходимото за целта. Запечатването на обекта за срок от
10 дни щяло да причини значителни и трудно поправими вреди на дружеството. Това
щяло да доведе до отлив на клиенти, до негативно отражение върху търговската му
репутация, с оглед на което преките
вреди, които дружеството щяло да претърпи от мярката щели да надхвърлят
най-високия размер на наказанието предвидено в закона за този вид нарушение.
Това следвало да се отчете в съвкупност с обстоятелството, че се касае за
търговски обект осигуряващ средства за издръжка на съдружниците, които са в
тежко финансово и здравословно състояние. Поради това претендират отмяна на
Заповедта и наложената с нея принудителна мярка и присъждане на направените по
делото разноски за държавна такса в размер на 50лв. В съдебно заседание се
явява процесуален представители, който поддържа жалбата. Представя резолюция за
прекратяване на административно-наказателното производство на основание чл.54
от ЗАНН от органа, който е издал заповедта за налагане на ПАМ. Тъй като не бил
издаден нов АУАН, намира за прието от административно-наказващият орган, че не
е извършено нарушението, или не е извършено от дружеството. С оглед на това
дружеството било лишено от възможността да упражни правото по чл.187, ал.4 от ЗДДС и да заплати санкцията, за да не бъде запечатван обекта. Моли жалбата да
бъде уважена и на жалбоподателя да бъдат присъдени разноски само за заплатената
държавна такса за образуване на делото в размер на 50лв.
Ответникът - Началник отдел “Оперативни дейности” Варна чрез
упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата. Счита, че е неоснователна и моли да бъде
оставена без уважение. Излага съображенията поради които счита, че Заповедта е правилна
и законосъобразна, издадена в съответствие с целта на закона. Намира за
безспорно установени и доказани обстоятелствата свързани с основанието за
издаването й. Органът издал заповедта в условията на обвързана компетентност,
тъй като по закон бил длъжен при констатиране на административно нарушение да
бъде издадена заповед за налагане на ПАМ. Фискалната касова бележка съобразно
чл.25 от Наредба №Н-8/2006г. следвало да бъде издадена от в момента на
плащането на стоката, а това в случая не било направено във връзка с продажбата
в обекта извършена на 23.05.2019г. 10-дневния срок, за който е наложена ПАМ бил
определен при спазване на АПК и правилна преценка на случая, както и при
съобразяване на вида и разположението на обекта, стойността на неотчетената
продажба и наличието на непогасени публични задължения. Така определения срок
на ПАМ бил под средния размер, предвиден в закона и се явявал съразмерен на
нарушението и съобразен с превантивните и преустановителни функции, за
постигане на които се налага. Неиздаването на фискален бон за извършена
продажба водело до невъзможност за проследяване на реализираните обороти и
влияело на размера на публичните задължения на дружеството, което водело до
ощетяване на фиска. Поради това Заповедта била правилна, обоснована и законосъобразна
и моли да бъде потвърдена. Наличието на отрицателна разлика между фактическата
и касова наличност в обекта не обосновавало извод за липса на нарушение, а
кореспондирало с констатацията за наличие на такова. Във връзка с представената
резолюция за прекратяване на административнонаказателното производство за
нарушението сочи, че то е било прекратено на основание чл.54 от ЗАНН не поради
липса на нарушение, а заради допусната в АУАН грешка в датата на нарушението.
Позовава се на възприетото в актовете на съдилищата, че административното
производство по издаване на заповед за налагане на ПАМ и запечатване е отделно
и независимо от административнонаказателното производство. Моли за отхвърляне
на жалбата като неоснователна и недоказана и за присъждане на ответната страна на
юрисконсултско възнаграждение по Закона за правната помощ.
Като взе предвид становището на страните, прецени по
отделно и в съвкупност доказателствата и разпределението на доказателствената
тежест, въз основа на приложимите правни норми, Съдът достигна до следните фактически
установявания и правни изводи:
Административното производство започнало по повод извършена
проверка на 23.05.2019г. в търговски обект – магазин, находящ се в гр.В,
бул.»////” №///, стопанисван от ДЗЗД «Х.» -гр.Варна с ЕИК *********.
Проверяващите констатирали, че дружеството не спазва реда и начина за издаване
на съответен документ за продажба, тъй като след покупка на 1брой мъжка чанта и заплащане на цена от 20лв. в брой на Д. Н.
Е. – съдружник в дружеството, който работел като продавач, в 12,57часа не бил
издаден касов бон от работещото в обекта ФУ. За това и установеното при
проверката в обекта, извършена от двамата инспектори по приходите в ЦУ на
НАП-ГД»Фискален контрол» е съставен Протокол за извършена проверка сер. АА № 0350101/23.05.2019г.
В него посочили, че обекта представлява магазин за продажба на чанти, портомонета
дамски и мъжки, раници, колани и др. Проверяващите отразили, че в обекта е
наличен и функционира фискален касов апарат, по който разчетената касова
наличност била 29лв., служебно въведените пари в касата били 30лв., а фактическата
наличност била 51,60лв. – т.е. установена е разлика от 8,20лв., с която сума
наличните в брой средства били по-малко от тези, които по касов апарат следвало
да са налице.
Въз основа на описаното като установено в протокола за
проверката и в приложените междинни отчети, описа на наличните парични средства
и др., началникът на отдел “Оперативни дейности” Варна в ГД «Фискален контрол»
при ЦУ на НАП намерил, че ДЗЗД «Х.» -гр.Варна не е спазило реда и начина за
издаване на съответен документ за продажба, с което изпълнил състава на чл.186
ал.1 т.1 б.а от ЗДДС. Поради това на основание чл.186 ал.1 и чл.186 ал.3 от ЗДДС издал Заповед №193-ФК/27.05.2019г., с която на основание чл.186 ал.1 т.1
б.“а“ и чл.186 ал.3 от ЗДДС е постановено запечатване на търговски обект –
магазин в гр.Варна, бул.„Осми Приморски полк“ №75 стопанисван от дружеството и
забрана за достъп до него за срок от 10 дни.
С преписката ответникът представя АУАН №F489376/30.05.2018г. съставен срещу Х. Г. Е. ***, за това, че на 25.05.2019г. в 12,57часа
при извършена в стопанисвания от ДЗЗД«Х.»-гр.Варна с ЕИК ********* магазин в гр.В,
бул.»////” №///покупка на 1брой мъжка чанта
и заплащане на цена от 20лв. в брой от проверяващия И.А.С. на работещия
като продавач съдружник Д. Н. Е., не бил издаден касов бон от работещото в
обекта ФУ, което е квалифицирано като нарушение на чл.25 ал.1 т.1 във вр. с чл.3
ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ и чл.118 от ЗДДС. В този съставен АУАН
от ст. инспектора по приходите И.А.С. е посочено, че сред документите свързани
с нарушението са Протокола за извършена проверка №0350101/23.05.2019г., отчет
от КЛЕН от ФУ от дата 23.05.2019г., междинен отчет от ФУ, опис на парични
средства.
Във връзка със започналото със съставяне на АУАН
административно-наказателно производство в съдебно заседание представителят на
жалбоподателя ДЗЗД«Х.»-гр.Варна депозира Резолюция за прекратяване на
административнонаказателното производство №447110-F489376/ 09.07.2019г. с която
началникът на отдел „Оперативни дейности“–Варна при ЦУ на НАП като установил,
че в АУАН №F489376/30.05.2018г. е посочена различна дата на нарушението от
датата, посочена в Протокола №0350101/23.05.2019г. за проверката в обекта, в
която е участвал актосъставителя и при която е констатирано нарушението, на
основание чл.54 от ЗАНН прекратил административнонаказателното произвоство,
образувано въз основа на този АУАН, като указал на актосъставителя да състави
нов АУАН в рамките на три месеца от откриване на нарушителя, в който датата да
бъде посочена правилно. В откритото съдебно заседание на 08.10.2019г.
представителите на страните не спорят, че за нарушението свързано с
неиздаването на фискален бон и нерегистрирането на ФУ на продажбата, извършена
на 23.05.2019г., по повод на което е издадена оспорената Заповед за налагане на
ПАМ №193-ФК от 27.05.2019г. няма
издадено НП.
Във
връзка с компетентността на издателя на Заповедта за налагане на ПАМ, от
ответника с преписката е представена Заповед №ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на
Изпълнителния директор на НАП, с която на началниците на отдели “Оперативни
дейности” в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „ФК“ в ЦУ на НАП са предоставени
правомощия да издават заповеди за налагане на ПАМ «запечатване на обект» по
чл.186 от ЗДДС.
С
преписката ответникът представя и справка за задълженията на ДЗЗД“Х.“-гр.Варна,
от която е видно, към 27.05.2019г.
дружеството има общо 572,32лв. задължения– главници и лихви за данък по
подадени от него декларации по ЗДДФЛ и по ЗКПО.
В
подкрепа на твърдението в жалбата, че търговският обект, затваряне на който е
постановено със Заповедта осигурява средствата за издръжка на съдружниците в ДЗЗД“Х.“-гр.Варна,
които са в тежко финансово и здравословно състояние е представено разпореждане
от 01.01.2019г. на ТП на НОИ-Варна, с което е разпоредено от 01.09.2019г. на Н
Д Е да се изплаща лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер
на 217,98лв. на месец. Съгласно представена Заповед №ЗХУ/Д-В/5514/07.03.2019г. считано
от 01.01.2019г. на Н. Е е отпусната по чл.70 т.2 от ЗХУ. месечна финансова
подкрепа в размер на 52,20лв. Към жалбата е приложено Експертно решение
№1744/05.05.2010г. на ТЕЛК за Общи болести І-ви състав на
МБАЛ“Св.Марина“ЕАД-Варна, с което на Н. Е е определена 71,60% инвалидност за
срок до 01.05.2013г. Представено е разпореждане от 13.09.2013г. на ТП на
НОИ-Варна, с което на Х. Г. Е. е отпусната от 12.06.2013г. лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст в размер на 182,51лв. месечно. Приложен е документ
за извършено на 20.05.2019г. образно изследване – рентгенови снимки на Х.Е. със
заключение за рентгенови данни за коксартрозни изменения.
От
данните в публичния регистър БУЛСТАТ за ДЗЗД“Х.“-гр.Варна с ЕИК ********* се
установява, че Х. Г. Е. е негов управител и освен нея съдружници са лицата: Н Д
Е, Д. Н. Е., Д Й Н и Н К С
Видно от разписката към Заповедта за налагане на ПАМ №193-ФК/27.05.2019г.
/л.18 от делото/, тя е връчена на 30.05.2019г. на управителя и представляващ ДЗЗД“Х.“-гр.Варна
- Х. Г. Е. срещу подпис. В заповедта е посочен реда и сроковете дза оспорването
й. Жалбата срещу нея е депозирана на 11.06.2019г. чрез ТД на НАП-Варна до
Административен съд-Варна.
С оглед изложеното и доказателствата оспорването с
жалбата е упражнено в законово установения 14-дневен срок от връчването й, от активно
легитимирано лице – ДЗЗД «Х.»-гр.Варна, което е адресат на заповедта за
налагане на ПАМ, чиито прана се засягат неблагоприятно от този административен
акт. Това обосновава извода, че за дружеството е налице правен интерес и активна
легитимация за оспорване на Заповедта и жалбата му срещу нея е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен
орган – от Началник отдел “Оперативни дейности” Варна в ГД «Фискален контрол»
при ЦУ на НАП, на когото със Заповед №ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на Изпълнителния
директор на НАП са предоставени правомощия да издава заповеди за налагане на
ПАМ «запечатване на обект» по чл.186 от ЗДДС за нарушения на територията на
гр.Варна. Заповедта е издадена и подписана от Б С Г, в качеството и на началник
отдел “Оперативни дейности” - Варна в ГД «ФК» при ЦУ на НАП.
Заповедта е
издадена в писмена форма, с обстоятелствена част, в която са изложени фактическите
и правни основания, въз основа на които е постановена със съответната
разпоредителна част, поради което са неоснователни оплакванията в жалбата в
тази насока. Изложените в Заповедта мотиви отговарят на изискването на чл.186,
ал.3 от ЗДДС за мотивиране на акта и са достатъчни, за да може да се извърши
проверка за законосъобразност на Заповедта на всички основания по чл.146 от АПК.
Основателно ответната страна изтъква, че при издаването на Заповедта на основание чл.186 от ЗДДС административния
орган действа при условията на обвързана компетентност. От приетите по делото
писмени доказателства се установява, че на 23.05.2019г. двамата проверяващи са
извършили проверка на магазина, стопанисван от ДЗЗД «Х.»-гр.Варна, в който при
извършена контролна покупка от ст. инспектор И.А.С. на 1брой мъжка чанта и заплатени в брой 20лв. на работещият като
продавач Д. Н. Е., след получаване на сумата не е бил издаден фискален касов
бон
от въведеното в експлоатация и функциониращо фискално
устройство в обекта. Законодателят е предвидил при констатирано такова
нарушение да се налага ПАМ, без възможност за преценка от административния
орган дали да постанови такава. Правилно административният орган намерил, че е задължен
да приложи чл.186 ал.1 т.1 б.а от ЗДДС, съгласно който принудителната
административна мярка «запечатване на обект» за срок до един месец, независимо
от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не
спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба (фискален
бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба), издаден по
установения ред за доставка/продажба». Издаването на заповед за налагане на
принудителна административна мярка е самостоятелен процес по издаване на
индивидуален административен акт, различен от процеса по реализиране на
административно-наказателната отговорност на нарушителя чрез съставяне на АУАН
и издаване на НП. Макар и уредени в ЗАНН, принудителните административни мерки
се различават от административните наказания. ПАМ се налагат за предотвратяване
или прекратяване на административни нарушения, а не за да бъде санкциониран
нарушителя за извършването на тези нарушения. Поради това не съставлява
съществено процесуално нарушение издаването на Заповедта за налагане на ПАМ
преди да е съставен АУАН за нарушението и да е издадено за него НП.
Производството по издаване на акт за налагане на ПАМ не е
административно-наказателно, а административно и в него не се дължи преценка налице
ли са предпоставките за издаване на НП за него. Поради това изложените в тази
насока съображения в жалбата за обществената опасност на нарушението, респ. за маловажността
на случая, не могат да обосноват изводи за правилността и законосъобразността
на издаването на Заповедта за налагане на ПАМ.
От приетите по
делото доказателства се установява, че Заповедта е издадена след като са били
изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, в съответствие с
общото изискване на чл.35 от АПК, при правилно приложение на процесуалните и
материалните норми. Съгласно чл.118, ал.3 от ЗДДС фискалната касова бележка е
хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски
обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или
дебитна карта, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство, от
одобрен тип, в случая - фискално устройство с конкретизиран в атакуваната
заповед модел и ИН. Издаването на такава фискална бележка е задължение на всяко
лице, извършващо продажби на стоки или услуги в търговски обект, по аргумент от
чл.25, ал.1 т.1, във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства.
С представените с преписката и приети по делото писмени
доказателства: Протокола за извършена проверка №0350101/23.05.2019г., отчет от
КЛЕН от ФУ от дата 23.05.2019г., междинен отчет от ФУ, опис на парични средства
и събраните по искане на ответника гласни доказателства – показанията на
извършилите контролната покупка и проверката инспектори И.А.С. и И.К.Ж.
описаните в заповедта факти и обстоятелства са доказани. Съдът кредитира като
последователни, логични, без вътрешни противоречия и кореспондиращи с писмените
доказателства показанията на свидетелите. Свидетелите заявяват, че на 23.05.2019г.
са били и двамата в обекта на дружеството, който представлявал магазина на бул.
„Осми Приморски полк“ в гр.Варна, в който се предлагали кожени изделия и чанти.
В 12.57часа единият от тях – ст. инспектор И.С. направил контролна покупка на
1бр. мъжка чанта, която заплатил с една банкнота от 20лв. в брой на обслужилият
го продавач – мъж, който не му издал за покупката фискална касова бележка от фискално
устройство. Свидетелят сочат, че след като платил за чантата я взел и излязъл
от обекта. След като изминали около 5 минути, двамата инспектори се върнали в
магазина, легитимирали се и извършили проверката, при която установили, че в
обекта има работещ фискален касов аппарат, но на изведения от него КЛЕН не била
регистрирана извършената продажба на чантата на стойност 20лв. Във връзка със
засичането на парите в касата и установеното, че с 8,20лв. има по-малко пари от
регистрираните на фискалното устройство, свидетелите изтъкват, че при проверките
нямат право да проверяват какво има продавача в джобовете си. В тази връзка
свид. Ж. уточнява, че в магазина стоката била наредена на стелажи и при
проверката се оказало, че касовия апарат на обекта се намира между чантите. В
случая, както и в други обекти, касовият апарат бил малък като тефтерче и нямал чекмедже, както е в
големите магазини. Поради това, че нямало чекмедже към касата, от което да се
установи фактическата наличност, фактически наличните парични средства приели,
че са тези, които продавачът декларирал и им предоставил като сума от джобовете
си, за които казал, че спредставляват оборота на обекта. Така свидетелите
сочат, че са установили оборота, който както и този, отразен на касовия аппарат
описали в съставения за проверката протокол. Свидетелите заявяват, че
продавачът им обяснил, че по принцип майка му продавала в магазина, но била отишла
за малко до болница и затова той я замествал, че не продавал, а само пазел
магазина. В този обект твърдят, че не са имали други проверки и не са
констатирали други такива случаи.
Всички тези факти и обстоятелства свързани с
нерегистрирането на получените средства за извършената в обекта продажба и
проведената проверка и усстановеното при нея правилно са описани в Протокола за
проверката, екземпляр от който е връчен на продавача – Д. Н. Е., който е
съдружник в ДЗЗД“Х.“-гр.Варна и правилно са отразени в обстоятелствената част
на Заповедта за налагане на ПАМ, поради което неоснователни са твърденията в
жалбата, че не са правилно установени и доказани. За заплатена цената за
закупената чанта с пари в брой е следвало да бъде издаден и предоставен на
платилия документ за продажбата от наличното в обекта, регистрирано и функциониращо
фискално устройство. Правилно при издаване на Заповедта е взет предвид факта,
че не е регистрирана продажбата и не е издадена касова бележка от продавача и установеното
при проверката за оборота на обекта, за наличните парични средства и
създадената организация в него за работещите лица, за местоположението и
капацитета на обекта, който е нает от дружеството и ПАМ изразяваща се в
запечатването му и забраната за достъпа до него е наложена за срок от 10 дни.
Неизпълнението на задължението за регистриране и отчитане
на приход от продажби чрез фискално устройство безспорно засяга държавните
интереси, свързани с отчитането на приходите от задължените лица и плащането на
данъците върху действително реализираните обороти. На административният орган
налагащ ПАМ е предоставена преценката за какъв срок да запечата конкретния
търговски обект, който не може да е по-дълъг от месец, който с процесната
Заповедта е определен на 10 дни, за които да се запечата и забрани достъпа до магазина.
Този срок по продължителност е една трета от максималния предвиден в закона и е
съобразен с конкретния случай: че не е издаден документ за заплатена в брой една
чанта от 20лв., при наличие на въведен в експлоатация фискален касов апарат, при
засичане на които е установена разлика от 8,20лв. между разчетената касова
наличност и фактически наличните средства, за които поради липсата на чекмедже
към касовия апарат продавачът е държал в себе си и е извадил от джобовете си.
Тежестта на нарушението, разположението на обекта на
булевард в град Варна, по който преминава значителен поток от хора, видът на
продаваните в него артикули са послужили като мотиви на административния орган
да определи срока на запечатване, който е 10 дни – който е под средния размер
на срока, предвиден като възможен за налагане от законодателя.
С оглед на това срокът определен в Заповедта е съответен
на конкретните факти и обстоятелства и достатъчен за постигане на целите за
които ПАМ се налага. Срокът на ПАМ е определен в размер съобразен с
обществените интереси и достатъчен за да приведе поведението търговеца към спазване
на установения правов ред. Спазено е изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС за
мотивиране на заповедта за налагане на ПАМ, поради което не е допуснато
съществено нарушение на изискването по чл.59, ал.2 т.4 от АПК, в каквато насока
е установената съдебна практика в Решение №12854/17.10.2012г. по адм. д. №
402/2012г., Решение № 11926/27.09.2011г. по адм. д. № 2177/2011г. и Решение №
2371/24.02.2017г. по адм. д. № 13978/2015г. на ВАС.
Във връзка с твърденията в жалбата и представени
доказателства за затруднено финансово и здавословно състояние на съдружниците в
дружеството, Съдът констатира, че за двама от тях са представени писмени
доказателства, че управителят и единият от съдружниците получават месечно около
200лв.-250лв. пенсии и добавки всеки от тях. Тези факти и обстоятелства,
свързани с част от съдружниците в дружеството не могат да обосноват извода, че
наложената ПАМ е неправилна и незаконосъобразна. С обжалваната Заповед е
наложена ПАМ на дружеството, което е сдружение на пет физически лица и то във
връзка с извършваната от сдружението търговска дейност, във връзка с
констатирано неизпълнение на законово възведеното задължение за регистриране на
всяка продажба на ФУ. Създадената организация в обекта, разположжението на
касовия аппарат в него сред продаваната стока, а не на видно за клиентите и за
проверяващите място и съхраняването на оборотните средства у продавача по
начин, при който не е възможно точното им установяване и отграничаване от личните
такива, факта, че магазина е разположен на централен булевард в град Варна със
значителен поток от хора, налагат извода за правилно и законосъобразно
определен от административния орган 10 дневния срок за налагане на ПАМ. Поради
това неоснователни са оплакванията, поддържани и от представителят на
жалбоподателя в съдебно заседание, че запечатването на обекта и забрана достъпа
до него за 10 дни за нерегистрираната продажба на ФУ в размер на 20 лева
нарушава принципа за съразмерност.
ПАМ се налага независимо от предвидените глоби или
санкции и няма характер на допълнителна санкция, а само превантивно действие, поради
това как е започнало и дали е приключило административнонаказателното
производство за нарушението и стойността на неотчетената продажба са без
значение. Не е налице и несъответствие на акта с целта на закона, която в
случая е упражняване на предвидена в закона принуда върху субекта извършващ
дейност в обекта, която да го насочи към спазване на регламентирания в чл.118
от ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006г. ред за отчитане на продажбите. В случая
крайната цел на процесния индивидуален административен акт, както и на чл.118
от ЗДДС и на Наредба № Н-18/13.12.2006г. е да въздейства по максимално
ефективен начин върху обществените отношения, свързани с регистрирането и
отчитането на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, а
непосредствената му цел е да предизвика по-добра организация в обекта, целяща
регистриране на всяка извършена продажба на регистрираното и функциониращо в
него фискално устройство, да предотврати извършването на продажби, които не се
регистрират и не се отчитат по законоустановения за това ред и начин.
Заповедта е издадена и в съответства с целта на закона посочена
в чл.22 ЗАНН. Принудителната мярка "запечатване на обект" има
превантивна цел, тъй като с налагането й на търговският обект, в който е
осъществено нарушението, се препятства възможността търговецът да извърши друго
нарушение, свързано с неиздаване на документ за извършено плащане. В тази
връзка неоснователни са възраженията в жалбата поддържани и от представителя в
съдебно заседание, че не са настъпили вреди за бюджета, а вредите, които ще
претърпи дружеството от наложената ПАМ за срок от 10 дни ще бъдат значителни. Невъзможността
обекта да реализира евентуални обороти в размера на фигуриращите в отчетите през
срока на ПАМ не представлява вреда в размер на евентуалните приходи. Предлаганите
в обекта стоки не са малотрайни и съхраняването им в продължение на 10 дни през
срока на запечатването няма да коства значителни разходи на дружеството, нито
ще ги направи негодни за предлагане. Поради това неоснователни са доводите, Заповедта
е издадена в нарушение на принципа за съразмерност в чл.6 от АПК.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че не са налице основания по чл.146 от АПК за
отмяна на обжалваната Заповед, поради което оспорването й с жалбата следва да
се отхвърли като неоснователно.
С оглед изхода на спора своевременно направеното искане от
пълномощника на ответната страна за присъждане на юристконсултско
възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.143 ал.4 от АПК и чл.144
от АПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП ДЗЗД „Х.“ - гр.Варна
следва да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 100лв. за
юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ и фактическата и правната сложност на делото.
Водим от това и на основание чл.172 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалба вх. №9335/12.06.2019г. на ДЗЗД „Х.“-гр.Варна на Заповед за налагане на ПАМ №193-ФК/27.05.2019г.
издадена от Началник
отдел “Оперативни дейности” -Варна в ГД «Фискален
контрол» при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА ДЗЗД „Х.“-гр.Варна с ЕИК ********* да
заплати на Националната агенция за приходите сумата от 100/сто/лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд на РБ по реда на глава ХІІ от АПК.