№ 12141
гр. ..., 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20221110166254 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл.422 от
ГПК, вр. чл.240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД –
за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
суми, представляващи незаплатени суми по договор за кредит за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Ищецът твърди, че на ... г. с ответника сключили договор за кредит № ... във
формата на електронен документ, като договарянето се осъществило чрез
средства за комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт и телефон/, по
инициатива на ответника след попълнена заявка за кандидастване на сайта на
дружеството, с която декларирал, че се е запознал и съгласил с Общите условия
приложими към договора за кредит. След одобряване на кредита от ищеца и
сключване на договора посредством активиране на линк „приеми договора“ от
ответника, на последния била преведена по банков път сумата от 900 лв. Заетата
сума следвало да бъде погасена с осем 30- дневни вноски, като общият срок за
погасяване на кредита бил от ...г. до ...г. Твърди, че ответникът не изпълнил
изцяло задълженията си за връщане на получените суми, поради което дължи
1
непогасената част от главницата, както и уговорената договорна лихва.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове с твърдения за липса на договорно
отношение между страните, неизпълнение на задълженията на ищеца за плащане
на договорените суми, оспорва валидността на клаузата за лихва с твърдения за
нищожността й поради противоречие с добрите нрави. Прави възражение за
изтекла давност. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответника в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение за негови задължения за връщане на предоставени в заем
суми.
От представените по делото Договор за потребителски кредит № ... от ... г.
Приложение № 1 и погасителен план към него, се установява, че на посочената
дата между ответницата С. Н. Д., в качеството ѝ на кредитополучател, и ..., в
качеството му на кредитодател, е сключен договор за предоставяне на кредит от
разстояние, по силата на който ... предоставило на С. Н. Д. сумата в размер на 900
лева, която ответникът се задължил да върне на 8 равни погасителни вноски, в
срок до ... г., заедно с възнаградителна лихва в размер на 142,16 лв. при фиксиран
годишен лихвен процент в размер 40,5515 % и годишен процент на разходите от
49,00 %.
Получаването на сумата от ответницата се установява от представената по
делото разписка за извършено плащане № ... от ... г., удостоверяваща изплащането
на паричен превод в размер на 900 лв., нареден с основание „По договор за кредит
...“ в полза на С. Н. Д., с ЕГН **********, както и от удостоверение с изх. №.../...
г., издадено от „...“ АД, от което се установява, че преводът е изплатен в брой с
платежен документ разписка № ... от ... г. в ... ч. в охис на представител на „...“ АД.
Установява се по делото от заключението на вещото лице на приетата СТЕ,
което съдът не намира основание да не цени, че в компютърната система на
дружеството ..., С. Д. на ... г. в ... часа е подала заявка за кредит № ..., като е
попълнила формуляр за кандидатстване за кредит, в чието съдържание освен
лични данни и данни за работодател, фигурират и идентификационен номер на
клиента - № ..., както и номер на заявка, а именно - № ..., след като потребителят е
потвърдил електронната си поща, чрез активен бутон „Потвърди“ на заявения от
нея мобилен номер на ... г. в ... часа е изпратен СМС, съдържащ ПИН код; след
2
влизане в профила си, потребителят С. Д. на ... г. в ... часа е потвърдила Договора,
Общите условия и приложенията към него; на ... г. в ... часа сумата е изпратена на
каса на „...“ АД чрез системата на „...“.
От представеното по делото удостоверение от ... се установява, че мобилния
номер, на който е изпратен ПИН код за потвърждение на кредита и влизане в
системата на ищцовото дружество е с титуляр – С. Д..
Така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Основателността на предявените установителни искове за главница и
възнаградителна лихва по договора за потребителски кредит се обуславя от
кумулативното наличие на предпоставките: наличието на валидно
правоотношение по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
изпълнение на задълженията си по него – предоставяне на парична сума срещу
задължение за връщането й, както и размера на претенциите си /главница и
лихви/.
При доказване на горните факти, ответникът следва да докаже, че е
заплатил исковата сума /за което не сочи доказателства/.
Установено е по делото наличието на заемно правоотношение между
страните, като съдът приема че направеното от процесуалния представител
оспорване на това обстоятелство е неоснователно. По делото е изслушана и
приета съдебно-техническа експертиза, както и е представено удостоверение от ...,
от които несъмнено се установяват обстоятелствата, че ответникът е сключил
процесния договор за кредит и е получил сумата в размер на 900 лв.,
представляваща главница по договора. В подкрепа на този извод е и
представената по делото и неоспорено от ответника удостоверение от ... АД,
относно издадена разписка удостоверяваща изплащането на паричен превод в
размер на 900 лв., нареден с основание „По договор за кредит ...“ в полза на С. Д..
По тези съображения се налага извод за неоснователност на релевираните от
процесуалния представител на ответника възражения, че С. Д. не е сключвала
договор за потребителски кредит с ... и не получавала сумата от 900 лв.
Предвид нормата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
3
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Договорът за потребителски кредит следва да се
сключи в писмена форма на хартиен или друг траен носител със задължителното
му съдържание по чл. 11 ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР такъв
договор може да бъде сключен и като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Предвид
разпоредбата на т. 1 от ДР на ЗПФУР, такава финансова услуга, по отношение на
която законът е приложим е и кредитирането. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР
задължава доставчика да доказва, че е: 1/ изпълнил задълженията си предоставяне
на информация на потребителя; 2/ спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и 3/
получил съгласието на потребителя за сключването на договора и, ако е
необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има
право да се откаже от сключения договор. За доказване на електронни изявления
се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис - ЗЕДЕП, като
изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на
другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата,
съдържащи се в тях - чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР.
Електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно
изявление, което може да съдържа и несловесна информация, а електронното
изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде
възпроизведено, съставлява електронен документ – чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1
ЗЕДЕП. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от закона –
за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или
логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото
авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл.
13, ал. 3 ЗЕДЕП), но също така допуска страните да се съгласят в отношенията
помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на
саморъчен (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП).
Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен
документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава – чл.
180 ГПК и чл. 18, ал. 3 ЗПФУР. Възпроизвеждането на електронния документ
върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1,
4
изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис,
заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и
на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за
авторството на изявлението и неговото съдържание (виж Решение № 70 от
19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК).
Предвид изложеното, при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства съдът установи, че доставчикът е спазил изискванията на чл. 18, ал.
1 ЗПФУР. С оглед на горното следва да се приеме за доказано сключването на
договор за кредит от разстояние. Договорът е сключен в електронна форма –
обективиран в електронен документ, оформен в съответствие с разпоредбите на
чл. 3, вр. чл. 2 от Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги. Същият е представен по делото възпроизведен на
хартиен носител като препис заверен от страната. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ
писмената форма за сключване на договора са счита за спазена, ако е съставен
електронен документ, съдържащ електронно изявление. Следователно, следва да
се приеме за доказано сключването между страните на договор за кредит с
посоченото в представения документ съдържание.
Процесуалният представител на ответника е навел възражения за
нищожност на процесния договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради
противоречието му с императивните изисквания на специалния закон и в частност
с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 11 и т. 12 ЗПК. Отделно от това следва да
се отбележи, че нормите на Закона за потребителския кредит са повелителни,
поради което съдът може служебно да се произнесе по действителността на
договор, респ. клаузи в договор за потребителски кредит, когато са налице за това
правни или фактически обстоятелства.
Настоящият съдебен състав счита, че в разглеждания случаи са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Доколкото е бил договорен
фиксиран лихвен процент на годишна основа, не е било необходимо посочването
на методика за изчисляване на референтен лихвен процент. Отделно от това
следва да се има предвид, че по делото не се претендира неустойка за
непредставено обезпечение, поради която същата не следва да бъде включвана
при изчисляване на годишния процент на разходите.
С оглед изложеното и като взе предвид, че след сключване на процесния
договор, ищецът е направил извънсъдебно признание на дълга, като е погасил
частично главницата по договора за кредит, то дългът на длъжника е намален
5
именно с тази сума. Ищецът претендира по-нисък размер на главницата по
предоставена заемна сума, а именно сума от 746,40 лв., поради което искът следва
да бъде уважен изцяло. Ето защо съдът приема за установено, че ответникът
дължи по Договор за потребителски кредит № ... от ... г. връщане на заетата сума в
размер на 746,40.
Съгласно разпоредба на чл. 240, ал. 2 ЗЗД заемателят дължи лихва на
заемодателя, ако такава е уговорена писмено. В настоящия случай, между
страните е постигнато съгласие за начисляване на възнаградителна лихва на база
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,5515 %, като в погасителния
план е посочен и размера на дължимата от длъжника сума за възнаградителна
лихва в размер на 142,16 лв.
Ответникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на
ЗЗП, поради което и процесният договор за предоставяне на кредит от разстояние
№ .../...г. се ползва от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, като
съобразно посочения закон, приложение относно потребителските договори има
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г., Директива 2011/83/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, като се явява потребител и
по смисъла на чл. 7, ал. 2 ЗПФУР.
Съгласно чл. 18, ал. 5 ЗПФУР за договора за предоставяне на финансови
услуги от разстояние се прилагат и чл. 143 – чл. 148 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2
и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП се предвиждат критерии, чрез които
може да се установи неравноправният характер на клауза в договор, сключен с
потребител. В чл. 143, т. 3 ЗЗП е посочено, че неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка, която поставя изпълнението на
задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието
изпълнение зависи единствено от неговата воля. Разпоредбата на чл. 143, т. 10
ЗЗП предвижда, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, като позволява на търговеца да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да
6
бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Следва да се има предвид, че в настоящия случай страните
са договорили годишен процент на разходите в размер на 49 %.
Съдът приема, че не е налице нищожност поради противоречие със ЗПК и
ЗПП, тъй в съответствие с принципите на свободата на договаряне страните са
постигнали съгласие относно размера на възнаградителната лихва по заема, която
в процесния договор е изначално определена по ясен и разбираем начин до точно
фиксирана сума, което позволява на кредитополучателя да прецени
произтичащите за него икономически последици при обвързването му с договора.
Предвид изложеното съдът приема за установено, че ответникът дължи по
Договор за потребителски кредит № ... от ... г. сумата в размер на 84,71 лв.,
незаплатен остатък от посочения в договора размер на възнаградителната лихва.
Ето защо, за ответника е възникнало насрещното задължение да върне
заетата сума в претендирания размер – 746,40 лева, заедно с договорна
/възнаградителна лихва/ в размер от 84,71 лв. за периода от ... г. до ... г., за която
също са налице валидно уговорени клаузи в процесния договор.
Въпреки разпределената му доказателствена тежест ответникът не изложи
твърдения и не ангажира доказателства за плащане на процесните вземания,
предмет на издадената заповед за изпълнение от ... г., поради което предявените
искове по чл.422 от ГПК, вр. чл.240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 9
ЗПК за установяване дължимостта на тези вземания следва да бъдат уважени
изцяло.
Доколкото съдът достигна до извод за възникването на главен дълг, както и
че действително ответникът е изпаднал в забава за погасяването му, с оглед
падежната дата на последната погасителна вноска по представения по делото
погасителен план към процесния договор – ... г., то ответникът дължи и
обезщетение за забава в претендирания размер от 96,25 лева за периода от ... г. до
... г. С оглед на това, исковата претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се
явява също основателна и като такава следва да бъде уважена изцяло
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира
разноски разполага единствено ищеца.
В съответствие със задължителните разяснения, посочени в т. 12 на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе
и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
7
производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в двете производства съобразно уважената част от
претенциите. Последният е доказал, че реално е сторил такива и е поискал
присъждането им, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК трябва да му
бъде присъдена сумата от 525 лв. – сторени разноски в заповедното производство
(държавна такса и адвокатски хонорар), и 1 460 лв. – сторени разноски за
първоинстанционното производство (държавна такса, адвокатски хонорар,
депозит вещо лице, държавна такса за съдебни удостоверения).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ ...“ ЕАД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление ... срещу С. Н. Д., ЕГН **********, от гр. ...,
Ж.К. ..., ..., искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че С. Н. Д. дължи на
„...“ ЕАД, сума в размер на сумата от 746,40 лева, представляваща главница по
Договор за заем № .../... г., ведно със законна лихва за период от ... г. до
изплащане на вземането, сумата от 84,71 лева, представляваща възнаградителна
лихва за период от 24.06.2020 г. до ... г., както и сумата от 96,25 лева,
представляваща законна лихва за забава за период от ... г. до ... г., които
вземанията са предмет на издадена на ... г. заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 17983 по описа на СРС за 2022 г.
ОСЪЖДА С. Н. Д., ЕГН **********, от гр. ..., Ж.К. ..., ..., да заплати на
„...“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ..., на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата от 525 лв. – сторени разноски в заповедното производство и 1 460
лв. – сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8