№ 21146
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20231110147279 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба с вх. № 271750/02.10.2023 г., от
„Топлофикация София” ЕАД срещу Д. Г. Г., И. Д. Г. и Р. Д. Г., с която са предявени
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане за осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца при условията на разделна отговорност следните суми, начислени за
топлоснабден имот, находящ се в ............... – тавански апартамент, аб. № .........:
1. от Д. Г. Г. - 4/6 части от общо начислените вземания, а именно: 387,24 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., 84,56 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2019 г. до 25.07.2023 г., 15,40 лева, представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., и 5,00 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2019 г. до 25.07.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 24.08.2023 г., до окончателното
плащане;
2. от И. Д. Г. - 1/6 част от общо начислените вземания, а именно: 96,81 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., 21,14 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2019 г. до 25.07.2023 г., 3,85 лева, представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., и 1,25 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2019 г. до 25.07.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 24.08.2023 г., до окончателното
плащане; и
3. от Р. Д. Г. - 1/6 част от общо начислените вземания, а именно: 96,81 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., 21,14 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2019 г. до 25.07.2023 г., 3,85 лева, представляваща главница за цена на извършена
1
услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., и 1,25 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2019 г. до 25.07.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 24.08.2023 г., до окончателното
плащане.
Ищецът твърди, че е бил в облигационно правоотношение по доставката на топлинна
енергия за битови нужди с Д. Р. Г.. Твърдяното облигационно правоотношение възникнало
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесните период и имот топлинна
енергия, като купувачът не му заплатил дължимата се цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, за което
ответниците като наследници по закон на Д. Р. Г. му дължали процесните вземания. Посочва,
че ответникът Д. Г. Г. следвало да отговаря и на собствено основание за процесните
вземания поради прекратяване на съпружеската имуществена общност след смъртта на
съпругата му Д. Р. Г.. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в ОУ срок. Счита, че
ответниците са в забава, поради което дължат и обезщетение за забава върху изискуемите
главници. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника Р. Д. Г. не е постъпил отговор на исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК от ответниците Д. Г. Г. и И. Д. Г. чрез назначения им в
хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител са постъпили отговори на исковата
молба, с които оспорват предявените искове като неоснователни. Навеждат възражение за
изтекла погасителна давност. Оспорват като недоказани твърденията на ищеца, че
ответниците са наследници по закон на Д. Р. Г., както и че последната е имала качеството на
потребител на топлинна енергия.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено
следното от правна и фактическа страна:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: 1) качеството потребител на
топлинна енергия на Д. Р. Г. за посочения в исковата молба период и имот; 2) качеството на
ответниците на наследници по закон на Д. Р. Г.; 3) обема и стойността на доставената до
имота топлинна енергия през процесния период, както и стойността на предоставената
услуга за дялово разпределение. По възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже,
че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който
законът свързва погасяването му, са били налице основания за спиране или прекъсване
течението на давността.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответниците е да
докажат, че са погасили претендираните вземания. В тежест на ответниците е да установят
обстоятелствата, от които извеждат наведените възражения за отсъствие на пасивна
материалноправна легитимация.
По отношение на ответника Д. Г. Г. в качеството на наследник:
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на
топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови
нужди. Разпоредбата урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване. Следователно, тази законова уредба сочи за
купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на
топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
2
В настоящото съдебно производство спорно в отношенията между ищеца и ответника
Д. Г. Г. в качеството на наследник на Д. Р. Г. е възникването и съществуването през исковия
период на облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна
енергия по отношение на процесния имот – тавански апартамент, находящ се в ..................
От съвкупния анализ на приетите по делото писмени доказателства - Нотариален акт
за собственост на недвижим имот, придобит чрез продажба, № 31, том I, рег. № 2267, дело №
29/2008 г. по описа на Б. Б. нотариус с район на действие СРС, с рег. № 515, Нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 165, том I, рег. № 2927, дело №
117/2014 г. по описа на Р. Е., нотариус с район на действие СРС, с рег. № 106, и
Удостоверение за наследници с изх. № РСТ24-ДИ11-272/27.08.2024 г. /лист 135/ се
установява, че ответникът Д. Г. Г. и покойната му съпруга Д. Р. Г. са придобили по време на
брака си правото на собственост върху процесния тавански апартамент, находящ се в
..............., в режим на съпружеска имуществена общност /по арг. от разпоредбата на чл. 21,
ал. 1 СК/. Установява се, че след смъртта си на 19.01.2016 г. Д. Р. Г. е оставила за свои
законни наследници съпруга си Д. Г. Г., дъщеря си И. Д. Г. и сина си Р. Д. Г. – ответници в
настоящото производство. Съгласно чл. 27, ал. 1 СК съпружеската имуществена общност се
прекратява с прекратяването на брака, а на основание чл. 44, т. 1 СК бракът се прекратява
със смъртта на единия от съпрузите. Като съобрази и разпоредбата на чл. 28 СК, според
която при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни, съдът
намира, че след смъртта на Д. Р. Г. ответникът Д. Г. Г. е станал собственик на ½ идеална част
от процесния имот поради превръщането на бездяловата съпружеска имуществена общност
в обикновена дялова съсобственост. Останалата ½ идеална част от процесния имот следва да
се разпредели по равно между законните наследници на Д. Р. Г., като всеки от тях би станал
собственик на по 1/6 идеална част от процесния имот на основание наследствено
правоприемство /по арг. от чл. 9, ал. 1 ЗН/, в случай че наследниците са приели
наследството.
От изисканата и приложена на лист 121 по делото справка относно вписване в
особената книга за приемане и отказ от наследство за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016
г. се установява, че в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН, водена при Софийския районен
съд, е вписан отказ от наследството на Д. Р. Г. от страна на нейния съпруг Д. Г. Г. под №
8002800/08.02.2016 г. Оттук следва, че по отношение на 1/6 идеална част от правото на
собственост върху процесния имот не е настъпило наследствено правоприемство и Д. Г. Г. не
е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря за задълженията във връзка с
наследството на Д. Р. Г.. С оглед гореизложеното, съдът намира, че за исковия период
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за процесния
имот между ищеца и Д. Г. Г. в качеството на наследник на Д. Р. Г. не е възникнало, поради
което предявените срещу този ответник осъдителни искове за 1/6 част от общо начислените
вземания за главница за топлинна енергия и главница за дялово разпределение следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претенциите на ищеца „Топлофикация София” ЕАД по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
обезщетение за забавено плащане са акцесорни спрямо главния дълг за главниците за цената
на доставена топлинна енергия, респ. за цената на услугата дялово разпределение. Предвид
горните изводи за частична неоснователност на главните искове съдът намира, че като
частично неоснователни следва да бъдат отхвърлени и насочените към ответника Д. Г. Г.
претенции за заплащане на обезщетение за забава върху 1/6 част от общо начислените
вземания за главница за топлинна енергия и главница за дялово разпределение за процесния
имот.
По отношение на ответниците Р. Д. Г., И. Д. Г. и Д. Г. Г.:
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на
топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови
нужди. Разпоредбата урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
3
собственост или вещно право на ползване. Следователно, тази законова уредба сочи за
купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на
топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
В настоящото съдебно производство спорно в отношенията между ищеца и
ответниците е възникването и съществуването през исковия период на облигационно
правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по отношение на
процесния имот – тавански апартамент, находящ се в ..................
От съвкупния анализ на приетите по делото писмени доказателства - Нотариален акт
за собственост на недвижим имот, придобит чрез продажба, № 31, том I, рег. № 2267, дело №
29/2008 г. по описа на Б. Б. нотариус с район на действие СРС, с рег. № 515, Нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 165, том I, рег. № 2927, дело №
117/2014 г. по описа на Р. Е., нотариус с район на действие СРС, с рег. № 106, и
Удостоверение за наследници с изх. № РСТ24-ДИ11-272/27.08.2024 г. /лист 135/ се
установява, че ответникът Д. Г. Г. и покойната му съпруга Д. Р. Г. са придобили по време на
брака си правото на собственост върху процесния тавански апартамент, находящ се в
..............., в режим на съпружеска имуществена общност /по арг. от разпоредбата на чл. 21,
ал. 1 СК/. Установява се, че след смъртта си на 19.01.2016 г. Д. Р. Г. е оставила за свои
законни наследници съпруга си Д. Г. Г., дъщеря си И. Д. Г. и сина си Р. Д. Г. – ответници в
настоящото производство. Съгласно чл. 27, ал. 1 СК съпружеската имуществена общност се
прекратява с прекратяването на брака, а на основание чл. 44, т. 1 СК бракът се прекратява
със смъртта на единия от съпрузите. Като съобрази и разпоредбата на чл. 28 СК, според
която при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни, съдът
намира, че след смъртта на Д. Р. Г. ответникът Д. Г. Г. е станал собственик на ½ идеална част
от процесния имот поради превръщането на бездяловата съпружеска имуществена общност
в обикновена дялова съсобственост. Останалата ½ идеална част от процесния имот се
разпределя по равно между законните наследници на Д. Р. Г., като всеки от тях би станал
собственик на по 1/6 идеална част от процесния имот на основание наследствено
правоприемство /по арг. от чл. 9, ал. 1 ЗН/, в случай че наследниците са приели
наследството.
От изисканата и приложена на лист 121 по делото справка относно вписване в
особената книга за приемане и отказ от наследство за периода от 01.01.2016 г. до 16.08.2024
г. се установява, че в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН, водена при Софийския районен
съд, не са намерени данни за вписан отказ от наследството на Д. Р. Г. от страна на нейната
дъщеря И. Д. Г.. По тази причина съдът намира, че с оглед ангажираните по делото
доказателства ответникът И. Д. Г. и ответникът Р. Д. Г. са придобили по 1/6 идеална част от
правото на собственост върху процесния имот по силата на настъпило наследствено
правоприемство на основание чл. 5, ал. 1 вр. чл. 9, ал. 1 ЗН.
Съгласно чл. 48 ЗН наследството се придобИ. с приемането му, като приемането
произвежда действие от открИ.нето на наследството. Съобразно възприетото в съдебната
практика / Решение № 3189 от 19.06.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 4236/2022 г., Решение №
437/17.01.2012 г. по гр. д. № 70/2011 г. на ВКС III г./ нормата на чл. 48 ЗН регламентира
законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността,
уредена в разпоредбата на чл. 60 ЗН, от момента на открИ.нето на наследството по смисъла
на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или извършването на отказ от
него. В настоящия случай ответникът И. Д. Г. е релевирала възражение за наличие на вписан
по реда на чл. 50 вр. чл. 49, ал. 1 ЗН отказ от наследството на нейната майка Д. Р. Г., но -
както се установи съгласно изисканата в тази връзка справка, такъв не е извършван. Само за
пълнота следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗН, гласяща, че по искане на
всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да
наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството, или се отказва от него;
когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда
4
делото; ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме
наследството, не може да намери приложение в настоящия случай. Приемането или отказът
от наследство представляват едностранни и неотменими волеизявления, които имат строго
личен характер и зависят изцяло от личната преценка на лицето, призовано към
наследяване. По тази причина определянето на такъв срок на ответника И. Д. Г.,
представлявана по настоящото дело от назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител, не може да доведе до регламентираните в разглежданата норма правни
последици, тъй като ответникът разполага с правната възможност да изразява воля в тази
насока, която възможност е свързана изцяло с личната преценка на призования наследник и
се отразява пряко в неговата имуществена сфера. Противното би довело до нарушаване,
респ. ограничаване на правото на приемане на наследството, каквато не е целта на закона
/така Определение № 315/23.06.2015 г. по ч. гр. д. № 3092/2015 г. на ВКС, I г. о., Определение
№ 460/22.07.2015 г. по ч. гр. д. № 3616/2015 г. на ВКС, ІІІ г. о./.
Предвид всичко изложено дотук при условията на пълно и главно доказване, съдът
намира, че за исковия период клиенти на топлинна енергия и съответно задължени лица да
заплащат стойността на потребената в процесния имот топлинна енергия са именно
посочените ответници по делото съобразно притежаваните от всеки от тях идеални части от
правото на собственост върху имота – ½ идеална част за Д. Г. Г. и по 1/6 идеална част за И.
Д. Г. и Р. Д. Г.. За процесния период безспорно се установява, че е било налице валидно
облигационно правоотношение между ищеца „Топлофикация София“ ЕАД и ответниците.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал.
2 от закона). В настоящия случай несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3
ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения,
нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражения срещу
приложимите общите условия.
Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че в отношенията между страните за този период са приложими Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на
клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти.
Действащата през исковия период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
5
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
Съгласно чл. 139б ЗЕ потребителите в сграда – етажна собственост са длъжни да
изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово
разпределение, за резултатите, от който избор да уведомят писмено топлопреносното
предприятие или доставчика на топлинна енергия. За процесния период дяловото
разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало от „Топлофикация
София“ ЕАД, който извод следва от представените по делото писмени доказателства –
Протокол от ОС на ЕС от 12.01.2012 г., ведно със списък на етажните собственици, и
Договор от 01.02.2012 г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД и етажната
собственост, в която се намира процесният имот, както и от заключението на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза. С оглед изложеното, съдът приема за установено, че за
етажната собственост е налице валидно въведена система за дялово разпределение на
доставената топлинна енергия.
Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се
установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като пълно, обективно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по
делото писмени доказателства, включително в съответствие с представените индивидуални
сметки за дялово разпределение за имота през процесния период и представения протокол
на лист 30 по делото. През този период сградата се е топлозахранвала от една абонатна
станция. Отчитането на ТЕ се е извършвало от „Топлофикация София“ ЕАД по общ
топломер, монтиран в абонатната станция. Установява се, че от отчетеното количество ТЕ са
приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата е разпределена между всички потребители на сградата. Вещото лице
посочва, че данните по отношение на показанията на топломера, отчетената ТЕ,
технологичните разходи и разпределената между потребителите ТЕ съответстват на данните
в съобщенията към фактурите за процесния имот. За исковия период ФДР „Топлофикация
София“ ЕАД е извършвала разпределението на ТЕ в сградата след отчет на апартаментните
топломери и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в сградата етажна
собственост. Процесното жилище се намира на таванския етаж и не е захранено с отопление
- има само захранване с топла вода. Вещото лице посочва, че за процесния период от
01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. ответниците не са осигурили достъп на ищеца за отчет на
водомер, като по време на отчетите са попълвани протоколи за неосигурен достъп. Поради
неосигурен достъп за отчет на водомер за топла вода разходът за топла вода се изчислява
при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие
/чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата за топлоснабдяването/. Според изготвяните за всеки
отоплителен сезон изравнителни сметки на ответниците е начислявана само топлинна
енергия за загряване на топла вода, като топлинна енергия за отопление не е начислявана.
Разпределението на топлинна енергия в сградата ежемесечно съгласно чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването е по прогнозни данни от предходен изравнителен период. Установява се,
че отчитането на топлинната енергия и нейното разпределение в сградата в режим на ЕС се
за исковия период е извършвано в съответствие с действаща нормативна уредба, в т.ч. със
Закона за енергетиката и с Наредбата за топлоснабдяването. Вещото лице е посочило, че са
му представени свидетелства от периодични метрологични проверки на топломера в
абонатната станция, които са извършвани на всеки две години, като не са констатирани
отклонения извън допустимите стойности.
Съдът кредитира изцяло СТЕ. Вещото лице е посочило, че при изготвянето на
заключението се е запознало с всички необходими документи, както и с изравнителни
сметки и отчетни формуляри. Експертизата не противоречи на останалите доказателства по
делото. Спазен е принципът, залегнал в т. 2 на чл. 13 от ДиректИ. 2006/32/ЕО за изготвяне
на сметките въз основа на реално енергийно потребление. Този извод се обосновава с факта,
че от абонатната станция на сградата до индивидуалните имоти на потребителите
6
преминават топлопроводи, от които се отдава топлинна енергия, за която също се дължи
заплащане. Това разрешение е дадено и в Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на
ВКС, ОСГК, по т. д. № 2/2016 г., съобразно което: „...В действащата си редакция ЗЕ запазва
принципа за присъединяване към топлопреносната мрежа на етажни собствености само по
искане на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3 (чл. 133,
ал. 2 ЗЕ), като изисква същото мнозинство и за преустановяване на топлоснабдяването на
сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). И при тази уредба противоречие между този закон и Закона за
защита на потребителите няма, защото и двата нормативни акта изискват искане (съгласие)
от потребителя на топлинна енергия такава да му бъде доставяна, за да възникне за него
задължение за плащането . Различен е само субектът, който прави искането при доставката
на централно отопление в сгради под режим на етажна собственост, като това е обективно
обусловено от естеството на отношенията, които възникват между титулярите на право на
собственост или вещно право на ползване върху отделни обекти в такИ. сгради. В решение
на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. е посочено, че
топлоснабдяването на сградите в режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез
инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението на сградната
инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата-етажна собственост. Общите части не
могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои
собственици и титуляри на вещни права. Потребител на услугата е цялата етажна
собственост, затова титулярят на права върху отделни обекти не може да откаже
заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите
части енергия при доставката на централно отопление в сградата. Съгласието за доставката
и нежеланието за преустановяване по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява "искане" на
услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, поради което между двата закона не съществува
противоречие и не може да става въпрос за приложението на § 1 ДР ЗЗП.“
В допълнение, с Решение от 5 декември 2019 г. по съединени дела С-708/17 и С-
725/17 Съдът на Европейския съюз (СЕС) прие, че в българската правна уредба, която
задължава собствениците на апартамент в сграда-етажна собственост, присъединена към
система за централно отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на правото на
ЕС и в частност на правата на потребителите и регулацията за нелоялните търговски
практики. Напротив, следва сметките за използваната топлоенергия в тези общи части да се
изготвят индивидуално за всеки собственик на обект в сградата, като се изчисляват
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Предвид изложеното и при съобразяване на изравнителните сметки, изготвени от
ФДР за процесния период, вещото лице по СТЕ е стигнало до извод, че стойността на реално
доставената и потребена топлинна енергия за процесния период е 900,16 лева.
В действащите към съответните периоди наредби за топлоснабдяването е предвидено,
че рекламации /възражения/ по отчета на показанията на уредите, допълнителен отчет на
уредите и рекламации /възражения/ по разпределението на топлинната енергия в
изравнителната сметка за предходния отчетен период се извършват в срок до 31 август. След
изтичане на този срок не се приемат нови рекламации /възражения/ за преработване на
изравнителната сметка. По делото не се твърди и не са ангажират доказателства за
подаването на възражения срещу отчетите на ФДР в установения за това срок. Ето защо
съдът приема, че ищецът е доставял топлинна енергия на адреса на стойността по
изравнителните сметки, както и че на потребителите е предоставяна услуга дялово
разпределение.
Съгласно заключението на приетата по делото и неоспорена от страните ССчЕ за
процесния период не са налице плащания от ответниците в настоящото производство.
Вещото лице разяснява, че сумите са начислени коректно, като след края на всеки отчетен
период е извършено изравняване на прогнозните стойности. В откритото съдебно заседание
вещото лице допълва, че за процесния период има извършено плащане преди датата на
7
подаване на исковата молба в съда, което е отбелязано на стр. 6, таблица № 4, колона 7 от
ССчЕ, но тази сума е съобразена от ищеца при завеждане на иска. Съгласно изчисленията в
ССчЕ за процесния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. доставената от ищеца и
потребена в имота топлинна енергия е на обща стойност от 580,91 лева, до която сума е
предявена, респ. се явява доказана настоящата искова претенция.
Следва да се разгледа и наведеното от ответниците в отговора на исковата молба от
ответниците И. Д. Г. и Д. Г. Г. възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните
от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради
което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“
ЗЗД, както и лихвите за забава.
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация
София“ ЕАД са приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г.
на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м.07.2016 г. и
следователно са влезли в сила м.08.2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след
публикуването им – арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение
№ 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал.
3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая следва да се
отчете и че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г. /.
В настоящия случай срокът е бил прекъснат с подаването на исковата молба в съда на
24.08.2023 г., от която дата осъдителният иск се счита предявен – арг. чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Ето
защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 24.08.2020 г., са погасени по давност.
На вещото лице по ССчЕ съдът служебно е възложил да изчисли размера на непогасените
по давност задължения за главници и лихви с настъпила изискуемост съгласно приложимите
общи условия след 24.08.2020 г. и при съобразяване с чл. 3 и чл. 6 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Съдът кредитира
заключението на вещото лице по ССчЕ в предложения от него втори вариант, доколкото със
СТЕ се установи, че сумите за потребена топлинна енергия в имота са начислявани по
прогнозни данни. Вещото лице по ССчЕ е посочило, че за периода от 01.07.2020 г. до
30.04.2021 г. дължимата цена за доставена топлинна енергия е за сумата в общ размер от
166,98 лева. Съобразно дела на всеки от ответниците в съсобствеността, Д. Г. Г. следва да
отговаря за ½ от тази сума, т.е., за 83,49 лева, а И. Д. Г. следва да отговаря за 1/6 от тази
сума, т.е., за 27,83 лева.
Оттук следва, че претенцията на ищеца за топлинна енергия, насочена срещу
ответника Д. Г. Г., се явява частично основателна за сумата от 83,49 лева за периода от
01.07.2020 г. до 30.04.2021 г., а за разликата до пълния предявен размер от 387,24 лева за
8
периода от 01.05.2018 г. до 30.06.2020 г. същата следва да бъде отхвърлена поради
частичната основателност на възражението за изтекла погасителна давност. Върху
уважената главница се дължи и законна лихва от датата на подаване на исковата молба –
24.08.2023 г., до окончателното плащане.
Претенцията на ищеца за топлинна енергия, насочена срещу ответника И. Д. Г., се
явява частично основателна за сумата от 27,83 лева за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2021
г., а за разликата до пълния предявен размер от 96,81 лева за периода от 01.05.2018 г. до
30.06.2020 г. същата следва да бъде отхвърлена поради частичната основателност на
възражението за изтекла погасителна давност. Върху уважената главница се дължи и законна
лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.08.2023 г., до окончателното плащане.
По отношение на претенцията за услугата за дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
на чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение.
Размерът на дължимата такса дялово разпределение се установява от представените
от ищеца писмени доказателства и от заключението на ССчЕ, което съдът кредитира в тази
му част, а именно – сумата в общ размер от 23,10 лева, до която обща сума е предявена,
респ. се явява доказана настоящата искова претенция. Давността за тези задължения започва
да тече от датата на възникването им /арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД/. Съдът кредитира заключението
на вещото лице по ССчЕ в предложения от него втори вариант, доколкото със СТЕ се
установи, че сумите за потребена топлинна енергия в имота са начислявани по прогнозни
данни. Вещото лице по ССчЕ е посочило, че за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г.
дължимата цена за услугата за дялово разпределение е за сумата в общ размер от 10,90 лева.
Съобразно дела на всеки от ответниците в съсобствеността, Д. Г. Г. следва да отговаря за ½
от тази сума, т.е., за 5,45 лева, а И. Д. Г. следва да отговаря за 1/6 от тази сума, т.е., за 1,81
лева.
Оттук следва, че претенцията на ищеца за услуга за дялово разпределение, насочена
срещу ответника Д. Г. Г., се явява частично основателна за сумата от 5,45 лева за периода от
01.07.2020 г. до 30.04.2021 г., а за разликата до пълния предявен размер от 15,40 лева за
периода от 01.07.2019 г. до 30.06.2020 г. същата следва да бъде отхвърлена поради
частичната основателност на възражението за изтекла погасителна давност. Върху
уважената главница се дължи и законна лихва от датата на подаване на исковата молба –
24.08.2023 г., до окончателното плащане.
Претенцията на ищеца за топлинна енергия, насочена срещу ответника И. Д. Г., се
явява частично основателна за сумата от 1,81 лева за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2021
г., а за разликата до пълния предявен размер от 3,85 лева за периода от 01.07.2019 г. до
30.06.2020 г. същата следва да бъде отхвърлена поради частичната основателност на
възражението за изтекла погасителна давност. Върху уважената главница се дължи и законна
лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.08.2023 г., до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за законна лихва за забава предпоставя наличие на
9
главен дълг и забава в погасяването му. Съгласно Общите условия, одобрени с Решение №
0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по
прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал.
2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че „Топлофикация София“ ЕАД начислява
обезщетение за забава за задълженията по общата фактура. Задължението за заплащане на
стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно,
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от
публикуване на общите фактури на интернет страницата на ищцовото дружество.
Съобразявайки, че общият размер на непогасената по давност част от вземането за
главница е за сумата от 166,98 лева, вещото лице по ССчЕ е изчислило дължимото
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в общ размер от 36,25 лева.
Съобразно дела на всеки от ответниците в съсобствеността, Д. Г. Г. следва да отговаря за ½
от тази сума, т.е., за 18,12 лева, а И. Д. Г. следва да отговаря за 1/6 от тази сума, т.е., за 6,04
лева.
Оттук следва, че претенцията на ищеца за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия, насочена срещу ответника Д. Г. Г., се явява частично основателна за
сумата от 18,12 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 84,56 лева същата следва
да бъде отхвърлена поради частичната основателност на възражението за изтекла
погасителна давност.
Претенцията на ищеца за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия,
насочена срещу ответника И. Д. Г., се явява частично основателна за сумата от 6,04 лева, а
за разликата до пълния предявен размер от 21,14 лева същата следва да бъде отхвърлена
поради частичната основателност на възражението за изтекла погасителна давност.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба в съда /въпреки изрично дадените на ищеца указания в този
смисъл с доклада по делото/, поради което акцесорната претенция се явява изцяло
неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от
исковете.
Ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с
уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в общ размер от 1 250 лева, от които
50 лева за държавна такса, 400 лева за особен представител на ответниците Д. Г. Г. и И. Д. Г.,
350 лева депозит за СТЕ, 350 лева за депозит за ССчЕ и определено от съда в размер на 100
лева юрисконсултско възнаграждение. От така направените разноски на ищеца по
съразмерност ще се присъдят 449,95 лева, които следва да се възложат в тежест на
ответниците.
Ответниците имат право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно с
10
отхвърлената част от исковете, но доколкото не са претендирали такИ., не следва да им
бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Г. Г., ЕГН **********, с адрес ................., да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, ул. Ястребец“ № 23Б, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД 1/2 част от общо
начислените вземания, а именно: сумата от 83,49 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г. за
топлоснабден имот, находящ се в ................. – тавански апартамент, аб. № ........., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.08.2023 г., до
окончателното плащане, сумата от 18,12 лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2019 г. до 25.07.2023 г., сумата от 5,45 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.08.2023 г., до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 181,24 лева за
разноски, като ОТХВЪРЛЯ, както следва: частично исковете с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за разликата над 83,49 лева до пълния
предявен размер от 387,24 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 30.06.2020 г., за разликата
над 5,45 лева до пълния предявен размер от 15,40 лева и за периода от 01.07.2019 г. до
30.06.2020 г., и за разликата над 18,12 лева до пълния предявен размер от 84,56 лева и
изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 5 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 31.08.2019 г. до 25.07.2023 г.
ОСЪЖДА И. Д. Г., ЕГН **********, с адрес ........................, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, ул.
Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД 1/6
част от общо начислените вземания, а именно: сумата от 27,83 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.07.2020 г. до
30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в ................. – тавански апартамент, аб. №
........., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
24.08.2023 г., до окончателното плащане, сумата от 6,04 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2019 г. до 25.07.2023 г., сумата от 1,81 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
24.08.2023 г., до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
60,40 лева за разноски, като ОТХВЪРЛЯ, както следва: частично исковете с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за разликата над 27,83
лева до пълния предявен размер от 96,81 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 30.06.2020 г.,
за разликата над 1,81 лева до пълния предявен размер от 3,85 лева и за периода от 01.07.2018
г. до 30.06.2020 г., и за разликата над 6,04 лева до пълния предявен размер от 21,14 лева и
изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1,25 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 31.08.2019 г. до 25.07.2023 г.
ОСЪЖДА Р. Д. Г., ЕГН **********, с адрес ........................, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, ул.
Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД 1/6
част от общо начислените вземания, а именно: сумата от 96,81 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в ................. – тавански апартамент, аб. №
........., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 24.08.2023 г.,
до окончателното плащане, сумата от 21,14 лева, представляваща мораторна лихва за
11
периода от 15.09.2019 г. до 25.07.2023 г., сумата от 3,85 лева, представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021
г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 208,31 лева за разноски по
съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата от 1,25 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 31.08.2019 г. до 25.07.2023 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 24.08.2023 г., до окончателното плащане.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Банкова сметка на „Топлофикация София” ЕАД, по която могат да бъдат внесени
дължимите суми: IBAN BG48SOMB 9130 1011 2533 02.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12