О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260357 16.03.2021 година гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, І –
ви въззивен състав,
в закрито съдебно заседание, проведено в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-
ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов в.ч.гр. д. № 1141 по описа на съда
за 2021 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на ,,Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК № *****, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.“******, представлявано от законните си представители Н.Г.С.и
А.Ч.Д.– изпълнителни директори, чрез юрк.М.Н.,
против разпореждане от 16.11.2020 г., постановено по
ч.гр.д. № 707/2020 г. по описа на Ч.ски районен съд в частта му, в която е
отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу Н.Т.Ж.
***.Ч. за сумата от 333,80 лв. – договорна лихва за периода от 15.03.2020 г. до
15.08.2020 г.
Частният
жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното разпореждане поради
противоречието му със закона и необоснованост и претендира за отмяната му и постановяване
издаването на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.
Въззивният съд,
след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от
първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по заявление на ,,Т.Б.А.Б.“
ЕАД – гр.С. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК срещу Н.Т.Ж.
***.Ч. за сумата от 6130,48 лв. - главница;
333,80 лв. – договорна лихва за периода от 15.03.2020 г. до 15.08.2020 г., 492,90
лв. – обезщетение за забава за периода от 15.03.2020 г. до 17.09.2020 г.,
законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението в съда до
изплащане на вземането.
В
заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за потребителски кредит
№ **********/08.08.2019 г. и извлечение
от счетоводни книги към 17.09.2020 г.
Обезщетението
за забава било съобразено с чл.6 от ЗМДВИП като за периода от 13.03.2020 г. до
13.05.2020 г. не била начислявана законна лихва.
От
представените към заявлението извлечение от счетоводни книги и договор за
потребителски кредит се установява, че договорът е бил с краен срок 15.08.2020
г., а размера на сумата съгласно договора е
12929,69 лв., платима на 12 погасителни вноски, от които 6 платени и 6
неплатени. Размера на задълженията е 6957,18 лв., от които 6130,48 лв. -
главница; 333,80 лв. – договорна лихва за периода от 15.03.2020 г. до
15.08.2020 г., 492,90 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.03.2020 г.
до 17.09.2020 г. Съгласно договора за потребителски кредит на потребителя е предоставен
кредит в размер на 10000 лв. и допълнителна услуга на стойност от 468 лв., а
потребителят се е задължил да върне кредита ведно с договорна лихва от 18,47 %
годишен лихвен процент, на 12 погасителни вноски, от които 9 в размер от по
1077,47 лв. и една от 1077,52 лв. Предвидено е в случай на допуснато от
потребителя просрочие на дължимите от него плащания той да дължи на кредитора и
законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието -
от датата на падежа, до датата на ефективното изплащане на задължението.
С
обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението досежно сумата от 333,80
лв. – договорна лихва за периода от 15.03.2020 г. до 15.08.2020 г., т.к.
искането противоречи на разрешенията, дадени с ТР № 3/2019 г. по тълк.д.№
3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които размерът на вземането на кредитора
при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в
размер само на непогасения остатък от главницата и законната лихва от датата на
настъпването на предсрочната изискуемост до датата на плащането.
При така
установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба е допустима, тъй
като е подадена от процесуално-легитимирано лице, в предвидения срок за
обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата
е основателна, по следните съображения:
Разпоредбата
на чл.411, ал.2 т.2 от ГПК предвижда, че заповед за изпълнение не се издава,
когато искането противоречи на закона и на добрите
нрави, а съгласно т.3 – когато искането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
В
случая не са налице пречки за издаване на заповед за изпълнение за сумата 333,80
лв. – договорна лихва за периода от 15.03.2020 г. до 15.08.2020 г., т.к. не е
налице противоречие със закона или добрите нрави.
В
настоящия случай претенцията на ,,Т.Б.А.Б.“ ЕАД – гр.С. се основава на договор
за банков кредит с изтекъл срок, поради което не е налице забраната да се
претендира договорна възнаградителна лихва за периода от настъпването на просрочие
на задълженията на кредитополучателя до крайния падеж на договора, т.к. кредиторът
не е обявявал предсрочна изискуемост.
Указанията
по приложението на закона, дадени с ТР № 3/2019 г. по тълк.д.№ 3/2017 г. на
ОСГТК на ВКС касаят хипотезите на обявен за предсрочно изискуем договор за
банков кредит.
Искането
не се основава и на неравноправна клауза или вероятно такава, т.к. клаузата за
договорната възнаградителна лихва е индивидуално уговорена в договора за
потребителски кредит, същата не е уговорена във вреда на потребителя, а в
съответствие с разпоредбата на чл.430, ал.2 от Търговския закон, не създава
значително неравновесие в правата и задълженията на страните по договора, и в
частност не противоречи на чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит.
Не
представлява противоречие със закона и обстоятелството, че за един и същ период
от време се претендират възнаградителна лихва и обезщетение за забава, т.к. в
случая задължението на потребителя за връщането на кредита ведно с
възнаградителната лихва представлява платимо на отсрочено плащане посредством
анюитетни погасителни вноски задължение.
От
своя страна обезщетението за забава се претендира върху падежиралите и
неплатени анюитетни задължения, за периода на забавата на всяко едно от тях,
при изрично уговорена в договора за кредит възможност за това.
Ето
защо обжалваното разпореждане се явява неправилно и следва да бъде отменено,
като бъде разпоредено издаването на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в полза на ,,Т.Б.А.Б.“ ЕАД – гр.С.
срещу Н.Т.Ж. ***.Ч. за сумата от 333,80 лв. – договорна лихва за периода от
15.03.2020 г. до 15.08.2020 г.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.278, ал.2 от ГПК Старозагорски окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане от
16.11.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 707/2020 г. по описа на Ч.ски районен
съд в частта му, в която е отхвърлено заявлението на ,,Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК № *****,
със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“******, представлявано от
законните си представители Н.Г.С.и А.Ч.Д.– изпълнителни директори, чрез юрк.М.Н.,
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК срещу Н.Т.Ж. *** за сумата от 333,80 лв. – договорна
лихва за периода от 15.03.2020 г. до 15.08.2020 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на ,,Т.Б.А.Б.“
ЕАД, ЕИК № *****, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“******,
представлявано от законните си представители Н.Г.С.и А.Ч.Д.– изпълнителни директори,
чрез юрк.М.Н., заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК срещу Н.Т.Ж., ЕГН -**********, с адрес: *** за сумата
от 333,80 лв. – договорна лихва за периода от 15.03.2020 г. до 15.08.2020 г., а въз основа на заповедта
за изпълнение да се издаде изпълнителен лист.
ВРЪЩА
делото на Ч.ски районен съд за фактическото издаване на заповедта за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителния
лист.
Определението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/