Присъда по дело №249/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение №29 от 09.03.2010година по н.а.х дело №12 по описа за 2010година,Кърджалийския районен съд е признал Ф. Р. И. от Г. К. за виновна в това, че на 03.08.2009г., в Г. К. причинила на З. Е. С. от с. Ч., общ. К., лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, като телесната повреда е причинена на длъжностно лице- "продавач- консултант" в магазин "Н." на "Г. И. Г." ООД- Г.К., при изпълнение на службата му- престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, във вр. с чл.130, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК, я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание "ГЛОБА" в размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева.Осъдил е обвиняемата да заплати по сметка на Кърджалийски районен съд направените по делото разноски .

Недоволна от така постановеното решение е останала Ф. Р. И.,която чрез своя защитгик А.Д.Д.,обжалва същото, като неправилно и незаконосъобразно и моли съда да го отмени и отхвърли предложението на РП.В Съдебно заседание жалбодателката не се явява,но защитника й поддържа жалбата и моли подзащитната му да бъде оправдана,

Прокурорът от О. П. – К. в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно, обосновано и законосъобразно, а наложеното на жалбодателката наказание намира за справедливо, поради което моли жалбата да се остави без уважение.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваното решение, с оглед правилността му и оплакванията, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не е било необходимо провеждането на процесуално-следствени действия от настоящата инстанция в тази връзка. От събраните от първоинстанционния съд доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

През лятото на 2009г. свидетеля С.Б., който работил като таксиметров шофьор, се запознал с обвиняемата И., покрай упражняваната от него таксиметрова дейност. В продължение на около два месеца св.Б. превозвал обвиняемата с таксиметровия си автомобил от с.С., община М., където живеела до местоработата й в Г. К.. През това време св. С. Б. започнал връзка с обв. И.. Същият от около две години и половина имал връзка и със св. З.С.. Последната от 17.06.2009г. изпълнявала длъжността „продавач- консултант" в магазин „Н." на „Г. И. Г." ООД- Г. К., като сред основните й задължения според длъжностната й характеристика са да приема парични суми, да връща рестото и да издава касови бележки и фактури, както и допълнително задължение- да изпълнява функцията на материално отговорно лице.През посоченият период от време св.З. С. разбрала за отношенията на св.Б. с обв.Ф. И. и двете започнали да си разменят обидни смс-и.На 03.08.2009г. около 22.00 часа, обвиняемата Ф. И. пристигнала с нает от нея таксиметров автомобил, управляван от св. Н. Ф. М., до магазин "Н.", тъй като трябвало да види своя приятелка. Същата слязла от автомобила и се насочила към търговският обект. По това време в магазина на работа били св.З. С. и св.Г. Д.. Подс. И. влязла в магазин „Н." и застанала до касата, на която св.З. С. обслужвала клиенти. След като св.З. С. обслужила последния клиент, обвиняемата я хванала за едната ръка с цел да я издърпа навън,като св. З. не се съпротивила и излязла. Отвън, И. ударила по лицето няколко пъти с ръка пострадалата С., хванала я за косата и започнала да я дърпа. Св. З. С. се опитала да се защити, като също хванала за косата обвиняемата. При дърпането се скъсала верижката на часовника на свидетелкката, който паднал на земята. В това време, св. Г. Д., излизайки от санитарния възел видяла пред магазина колежката си св. С. и обв.Ф. И. да се дърпат за косите. Св.Д. се приближила към С. и И. и им казала да престанат със саморазправата, но думите й останали без резултат. Тя чула как двете жени си разменяли реплики на турски език, които не разбирала. Св.С. потърсила съдействие от св. Д., като й казала да се обади на св.С. Б.. По това време обвиняемата И. се качила в таксиметровия автомобил, с който пристигнала и заминала. В момента, в който св. Д. взела телефона на колежката си, за да се обади на св. Б. влязла самата св.З. С., която плачела и била с раздърпана коса, като дясната й буза била зачервена. Последната се обадила на приятеля си св. Б. и излязла пред магазина. При св. З. С. отишла приятелката й св. М. Ю.Ю., която през цялото време стояла в колата на С. и непосредствено възприела инцидента. Същата е имала възможност пряко да наблюдава действията на И. и пострадалата, тъй като автомобила, в който се намирала бил паркиран в близост до магазина. Св.Ю. не се намесила, поради това, че се уплашила от видяното. Не след дълго пристигнал и св.Б., на когото св. З. С. разказала за побоя. В заключението си по извършената съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 92/2009г. съдебният лекар сочи, че ударите в областта на лицето и скубането на косата са причинили болка и страдание на пострадалата.

Тази фактология е установена от събраните гласни доказателства, а именно от показанията на пострадала- свидетелка З. С., св. Г. Д., св.Н. М. ,св.М. Ю. и св. С. Б. които съдът е обсъдил задълбочено и детайлно,като е кредитирал голяма част от тях с подробен анализ защо подкрепя и защо не, част от показанията.

Горната фактическа обстановка се е приела от съда, който е стигнал до извода, че всички доказателства-преки и косвени, образуват едно хармонично цяло и правилно е намерил, че обвиняемата е осъществила от обективна и субективна страна престъпните състави на текстовете по които е предадена на съд и следва да бъде призната за виновна и осъдена.

От правна страна съдът е преценил, че обвиняемата Ф. И. е осъществила от обективна страна престъпния състав на чл.131, ал.1, т.1, във вр. с чл. 130, ал.2 от НК- на 03.08.2009г., в Г. К. причинила на З. Е. С., лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, като телесната повреда е причинена на длъжностно лице- "продавач- консултант" в магазин "Н." на "Г. И. Г." ООД- Г.К., при изпълнение на службата му. От субективна страна обвиняемата Ф. И. е извършила деянието при форма на вината- пряк умисъл, т.е. съзнавала е общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала настъпването на тези последици. Умисълът на обвиняемата се обективира в поведението й- нанесла удар в областта на лицето на св. З. С. и дърпала същата за косата. И тъй като пострадалата- свидетелка С. отговаря на условията на чл. 93, т. 1,6. „б" от НК- т.е. тя е имала качеството „длъжностно лице", престъплението правилно е квалифицирано по чл. 131, ал. 1, т. 1, предл. I, вр. чл. 130, ал. 2 от НК.

При тези данни, съдът правилно е счел, че са налице изискуемите от наказателния закон- чл.78а от НК, предпоставки за освобождаване на обвиняемата Ф. И. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, а именно: деецът е пълнолетен; наказанието за извършеното престъпление е в рамките предвидени в тази норма; деецът не е осъждан за престъпление от общ характер, и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред; няма причинени от престъплението съставомерни имуществени вреди.Предвид изложеното и конкретните обстоятелства по делото, настоящата инстанция намира,че наложеното административно наказание "глоба" в размер на 550 лева съответства на тежестта на извършеното престъпление, като същото е справедливо и напълно в състояние да постигне целите на личната и генералната превенция на наказанието – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите; както и да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо него и спрямо другите членове на обществото.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и наложеното на жалбодателката наказание не е явно несправедливо, т.е. не са налице основания за неговото отменяване или изменяване, поради което следва същото да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №29 от 09.03.2010година по н.а.х дело №12 по описа за 2010година на Кърджалийския районен съд

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.