№ 282
гр. Плевен, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20234400500322 по описа за 2023 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 234/13.03.2023 г. по гр.д. № 1569/2022 г. Плевенският
районен съд е прекратил на основание чл. 130 от ГПК като недопустимо
производството по гр.д. № 1569/2022 г. по описа на съда в частта за
предявените от ищцата Д. Р. Р. против ответника П. Т. Г. искове с правно
основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД по отношение на ½ и.ч. от недвижимия
имот, предмет на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален
акт № 141 том ІІІ рег. № 2710 дело № 209/2019 г. по описа на нотариус И.И.,
рег. № *** на НК и район на действие ПлРС.
Със същото решение Плевенският районен съд е отхвърлил като
неоснователен и недоказан предявения от ищцата Д. Р. Р. против ответника П.
Т. Г. иск с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт
№ 141 том ІІІ рег. № 2710 дело № 209/2019 г. по описа на нотариус И.И., рег.
№ *** на НК и район на действие ПлРС по отношение на ½ и.ч. от имота
поради противоречие с добрите нрави поради нееквивалентност на
престациите.
Със същото решение Плевенският районен съд е отхвърлил като
неоснователен и недоказан предявения от ищцата Д. Р. Р. против ответника П.
Т. Г. иск с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД за прогласяване
1
нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт
№ 141 том ІІІ рег. № 2710 дело № 209/2019 г. по описа на нотариус И.И., рег.
№ *** на НК и район на действие ПлРС по отношение на ½ и.ч. от имота
поради противоречие с добрите нрави поради това, че ответникът се е
възползвал от неравностойното възрастово, социално или материално
положение на Р.Р., тъй като към момента на сделката той е бил постоянно в
нетрезво състояние.
Недоволна от така постановеното решение в частта, в която са
отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД
по отношение на ½ и.ч. от недвижимия имот, предмет на договора за
покупко-продажба поради противоречие с добрите нрави е останала
въззивницата Д. Р. Р., която чрез пълномощниците си адвокати Д. Н. и В. М.
от ПлАК го обжалва пред ПОС в законния срок. В жалбата се излагат доводи
за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на постановеното
решение в обжалваната част. Позовава се на съдебна практика на ВКС, САС и
ПОС, посочена във въззивната жалба, като се счита, че доказаната по делото
нееквивалентност на престациите обосновава противоречие на атакуваната
сделка с добрите нрави и извод за нейната нищожност. Според въззивницата
за преценката на нееквивалентността следва да се съобрази само
действително платената по сделката продажна цена от 3 500 лв., тъй като за
плащане на разликата до договорения размер от 8 000 лв. по делото не са
събрани доказателства и следва да се приеме, че платената цена е 12 пъти по-
ниска от пазарната цена на имота. Твърди се също, че от събраните по делото
гласни доказателства – показанията на свидетелките К.В.И., В.Д.Р. и Б.И.Г. по
делото се е доказало, че към деня на сделката продавачът Р.Р. не е могъл да
разбира и ръководи действията си поради тежко заболяване в резултат на
постоянна злоупотреба с алкохол, бил напълно неадекватен и състоянието му
било благоприятен терен за внушения и манипулации. Неправилно според
въззивницата съдът не е взел предвид обстоятелството, че ответникът е бил
наясно с физическото и психическото състояние на Р.Р., тъй като заедно с
брат си често ходели при него да му насят ракия. Моли се въззивния съд след
като съобрази събраните по делото доказателства и закона да постанови
решение, с което да отмени изцяло първоинстанционното решение и вместо
него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове със
законните последици от това.
В срока за отговор по чл. 263 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на
2
въззивната жалба от въззиваемата страна П. Т. Г. чрез назначения му особен
представител адвокат М. Б., с който се оспорва основателността на въззивната
жалба. Поддържа се, че правилно ПлРС е приел, че не е налице
нееквивалентност на престациите при установената по делото данъчна оценка
на имота, която е по-ниска от продажната цена от 8 000 лв., както и с оглед
обстоятелството, че установената пазарна цена на имота с помощта на СТЕ е
само 6,79 пъти по-голяма от стойността на имота. Според особения
представител от значение в конкретната хипотеза е и обстоятелството, че
продавачът си е запазил правото на ползване на имота докато е жив, което се е
отразило върху пазарната цена на имота. Поддържа се, че правилно ПлРС е
приел, че не е налице и второто посочено от ищцата основание за нищожност
на договора за покупко-продажба, тъй като от събраните по делото
доказателства се е установило, че прехвърлителя си е запазил пожизнено и
безвъзмездно ползването на имота, а брата на въззиваемия Е. му е носил пари
и алкохол, както и че Р. е разполагал с парични средства, получени от
продажбата на имотите си. Твърди се, че по делото не са събрани
доказателства състоянието на алхолно опиянение на Р. да е било постоянно и
същото да не му е позволявало да разбира свойството и значението на
действията и да ръководи постъпките си. Твърди се също, че и при
оспорената сделка Р. се е явил пред нотариус и нотариусът не е установил
същият да е имал неадекватно поведение при изразяване на волята си. Твърди
се, че поведението на Р. по отношение на воденото от него дело за делба гр.д.
№ 1049/2018 г. по описа на ПлРС също не установява към този момент той да
е бил в състояние, което да не му позволява да изрази правновалидна воля.
Твърди се, че от доказателствата по делото се установява, че цялото
поведение на Р. е насочено към реализиране на доходи от имотите си за
собствена издръжка, което кореспондира с влошените отношения с дъщерите
му и нежеланието му да им остави с имоти в наследство. Моли се въззивния
съд след като съобрази събраните по делото доказателства и закона да
постанови решение, с което да потвърди изцяло първоинстанционното
решение. С отговора не се правят доказателствени искания.
В съдебното заседание въззивницата чрез пълномощника си адвокат В.
М. от ПлАК поддържа въззивната жалба и претендира направените по делото
разноски. Представя списък на разноските за въззивната инстанция за сумата
от 500 лв. възнаграждение на особен представител и сумата от 800 лв.
адвокатско възнаграждение. В депозираните писмени бележки се поддържат
оплакванията и доводите от въззивната жалба, които не следва да бъдат
преповтаряни.
Въззиваемия чрез назначения му особен представител адвокат М. Б. от
ПлАК поддържа депозирания отговор и моли съда да потвърди
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Решението на ПлРС като необжалвано е влязло в законна сила в
частта с характер на определение, в която ПлРС е прекратил на основание чл.
130 от ГПК като недопустимо производството по делото в частта по
3
предявените искове с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД по
отношение на ½ и.ч. от недвижимия имот, предмет на договор за покупко-
продажба, обективиран в нотариален акт № 141 том ІІІ рег. № 2710 дело №
209/2019 г. по описа на нотариус И.И., рег. № *** на НК и район на действие
ПлРС.
Въззивният окръжен съд, като обсъди оплакванията, изложени в
жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред
първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и
съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259 ал. 1
от ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана
от съда.
С ИМ депозирана пред ПлРС ищцата Д. Р. Р. е предявила против
ответника П. Т. Г. искове за прогласяване на нищожността договор за
покупко - продажба, обективиран в нотариален акт № 141 том ІІІ рег. № 2710
дело № 209/2019 г. по описа на нотариус И.И., рег. № *** на НК и район на
действие ПлРС поради противоречие с добрите нрави като се е позовала на
нееквивалентност на престациите, липса на отчетна сделка и злоупотреба от
страна на купувача с неравностойното и влошено състояние на продавача Р.
Д. Р. в резултат на постоянна употреба на алхокол, за което купувача е знаел.
ПлРС е приел, че е сезиран с два иска с правно основание чл. 26 ал. 1 пр.
3 от ЗЗД, съединени при условие на евентуалност за прогласяване на
нищожността на договора поради противоречие с добрите нрави, по първият
от които противоречието произтича от нееквивалентност на престациите, а по
вторият - от неравностойно положение на продавача в резултат на постоянна
употреба на алкохол, за което купувача е знаел.
За да прекрати частично на основание чл. 130 от ГПК производството
по отношение предявените искове с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД
по отношение на ½ и.ч. от недвижимия имот ПлРС е приел, че ищцата Д. Р. Р.
се легитимира като собственик по наследство от Р. Д. Р. на ½ и.ч. от
недвижимия имот, предмет на процесната прехвърлителна сделка, поради
което не е активно легитимирана и няма правен интерес да брани чужди
права, в случая тези на съсобственика си и своя сестра В. Р. Г.. Позовава се на
практика на ВКС в тази насока – решение № 140/17.11.2020 г. по гр.д. №
4530/2019 г., ІІІ г.о. на ВКС и др.. С оглед липсата на частна жалба против
определението същото е влязло в законна сила и не е предмет на въззивна
проверка.
За да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от
ЗЗД за прогласяване на нищожността на договора поради противоречие с
добрите нрави поради нееквивалентност на престациите по отношение на
наследствената на Д. Р. Р. ½ и.ч. от недвижимия имот ПлРС е съобразил, че
продажната цена в размер на 8 000 лв. е много близка до данъчната оценка на
4
имота в размер на 6 565,60 лв. и 6,79 пъти по – ниска от пазарната цена на
имотите в размер на 54 340 лв., но е приел, че не може да се направи извод, че
престацията е практически нулева. Позовал се на постоянна и
непротиворечива практика на ВКС в тази насока, обективирана в решение №
452 от 25.6.2010 г по гр.дело № 4277/2008 г. на ВКС, І г.о., решение №
119/22.3.2011 г по гр.дело № 485/11 г на ВКС, І г.о., решение № 29 от
22.3.2017 г по гр.дело № 2955/2016 г на ВКС, І г.о., решение № 24 от 9.2.2016
г по гр.дело № 2419/2015 г на ВКС, ІІІ г.о., решение № 65 от 21.3.2017 г по
гр.дело № 639/2016 г на ВКС, ІV г.о. и на ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.
дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС относно дефиницията на добрите нрави.
За да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от
ЗЗД за прогласяване на нищожността на договора поради противоречие с
добрите нрави с оглед неравностойното състояние на продавача Р. Д. Р. в
резултат на постоянна употреба на алкохол, за което купувачът П. Т. Г. е
знаел, ПлРС е приел въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, че макар по делото да се е доказало, че Р.Р. от години е
злоупотребявал с приема на алкохол и особено през последните 3-4 години от
живота си по делото не се е доказало той да е бил постоянно в алкохолно
опиянение, което да не му позволява да разбира свойството и значението на
действията си и да ръководи постъпките си, респ. системната употреба на
алкохол да е довела до промяна в личността му и той да не е можел да взема
адекватни решения към датата на оспорената сделка. Приел е за доказано, че
Р. пиел в центъра на с. **** всеки ден, но преди да пие е бил адекватен, водел
разговори, изразявал негативното си отношение към бившата си съпруга и
децата си, като ги псувал, обиждал и гонел, заявявал волята си да ги остави
без наследство и те да не получат нищо, които намерения осъществил в
последствие като се разпоредил с притежаваните от него имоти. Приел е, че
от съдържанието на оспорената разпоредителна сделка не може да бъде
направен извод за нелогично лишаване от собствеността върху единственото
му жилище, предвид това, че е запазил за себе си пожизнено и безвъзмездно
ползване на имота, като същевременно се е сдобил с парични средства, с
които да покрива издръжката за живота си, доколкото е живеел сам и не е
имал финансова подкрепа от роднините си, с които е бил във влошени
взаимоотношения. Приел е за доказано въз основа на показанията на
разпитаните свидетели, че Р. разполагал със средства, които е получавал от
5
брата на продавача и от разпореждането с наследствени имоти. Приел е за
доказано, че Р. се е явил лично при нотариус и е извършил оспорената сделка,
като липсват данни нотариуса да е възприел поведението ми като неадекватно
и лично е възприел се е уверил в неговата воля, като при последваща сделка,
извършена при нотариус също не се е установило от нотариуса Р. да не може
да съзнава значението на извършваната сделка и да не е годен да изрази
правно валидна воля. Въз основа на приложеното гр.д.№ 1049/2018 г. по
описа на ПлРС, съдът е приел за доказано, че Р. е предявил иск за делба на
12.02.2018 г. , явявал се е лично и е участвал в производството, като е
подписал одобрена от съда спогодба за прекратяване на съсобствеността и
делбеният съд също не се достигнал до извод, че Р. не е в състояние, в което
не може да изрази правно-валидна воля.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му
част, като останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При съобразяване на изложените в ИМ фактически обстоятелства за
нищожност на процесната сделка, въззивният съд приема, че ПлРС е сезиран
с два иска с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД за прогласяване на
нищожността на договора за покупко - продажба на недвижимия имот поради
противоречие с добрите, съединени при условие на евентуалност, като по
първия иск противоречието с добрите нрави произтича от нееквивалентност
на престациите, а по вторият – възползване на купувача от неравностойното
състояние на продавача.
Съгласно константната съдебна практика, която е посочена и от ПлРС,
накърняване на добрите нрави имаме, когато договорната свобода се използва
от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се
възползва от по-неблагоприятното положение на другата страна. Касае се до
сделки, които противоречат на добрите нрави, т.е. на норми от морален
характер, които обаче получават правно действие при оценката на
извършените в тяхно противоречие сделки. Константната практика на ВКС
приема, че противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката
противоречи на общо установените нравствено - етични правила на морала и
че само значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при
двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави
доколкото те са опредени като граница на свободата на договаряне,
предвидена в чл. 9 от ЗЗД. Приема се също, че при преценка за
действителността на двустранните възмездни договори относно това дали са
накърнени добрите нрави съдът следва да преценява действителната воля на
страните, формирана от всичките им уговорки, като се отчита взаимната им
връзка и целта на договора. Възприето е разбирането, че преценката дали
6
нееквивалентността е значителна следва да се извършва при съобразяване на
преследваната от страните цел, т.е. удовлетворяване на значим допустим от
закона интерес, тъй като само наличието на нееквивалентност на насрещните
престации не е достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е нищожна
поради противоречие с добрите нрави. Приема се, че понятието добри нрави
предполага известна нееквивалентност на насрещните престации и при
тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до
нищожност на сделката, като тази неравностойност би следвало да е такава,
че практически да е сведена до липса на престация - т.е. значителна и явна
нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност
поради противоречие с добрите нрави е налице, когато насрещната престация
е практически нулева. Когато престацията не е толкова незначителна, съдът
може само да извършва преценка дали не е налице сделка при явно неизгодни
условия, сключена поради крайна нужда /унищожаемост по чл. 33 от ЗЗД/,
ако такъв иск е предявен.
Безспорно се установява от представеното по делото в първата
инстанция удостоверение за наследници на Р. Д. Р., издадено от Кметство с.
****, Община Плевен, че същият е починал на 25.03.2022 г. в гр. Плевен и е
оставил за законни наследници дъщерите си Д. Р. Р. и В. Р. Г..
Безспорно се установява от представения по делото в първата
инстанция договор за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт №
141 том ІІІ рег. № 2710 дело № 209/2019 г. по описа на нотариус И.И., рег. №
*** на НК и район на действие ПлРС, че същият е сключен на 15.10.2019 г. от
Р. Д. Р. в качеството на продавач и П. Т. Г. в качеството на купувач и по
силата на договора купувачът е придобил възмездно срещу сумата от 8 000
лв., от която 3 500 лв., платена от купувача на продавача преди изповядване
на сделката и 4 500 лв. платими на равни месечни вноски в размер на 150 лв.
до 30.04.2022 г. собствеността върху недвижим имота, съставляващ ПИ с
идентификатор 17854.201.177 по КККР на с. ****, общ. Плевен, одобрени
със заповед № РД-18-25/21.01.20219 г. на ИД на АГКК Плевен, с адрес: с.
****, ул. *****, с площ 1 277 кв.м., ведно с построените в него сграда с
идентификатор 17854.201.177.1, с площ 91 кв. м., жилищна сграда -
еднофамилна, сграда с идентификатор 17854.201.177.2, с площ 31 кв. м., с
предназначение стопанска сграда и сграда с идентификатор 17854.201.177.3,
с площ 28 кв. м., брой етаж 1, с предназначение друг вид сграда за обитаване,
при граници на имота, подробно описани в нотариалния акт Установява се, че
към датата на сключване на сделката данъчната оценка на продадения имот е
в размер на 6 565,59 лв., както и че купувачът си е запазил правото да
пожизнено и бевъзмездно ползване на имота.
7
Безспорно се установява от приложеното към доказателствата гр.д. №
1049/2018 г. по описа на ПлРС, че по силата на съдебна спогодба, сключена на
19.11.2018 г. между страните Р. Д. Р., Н.Д. Р. и В.Д. Р., първият от тях Р.Р. е
станал едноличен собственик на описания по - горе недвижим имот,
съставляващ ПИ с идентификатор 17854.201.177 по КККР на с. ****, общ.
Плевен, ведно с построените в него сгради, В. Р. е станала едноличен
собственик на друг недвижим имот в с. ****, общ. Плевен, ведно с
построените в него сгради, а Н. Р. е заявил, че стойността на дела му е
заплатена от съсобственика Р.Р..
Установява се от заключението на приетата в първата инстанция СТЕ,
изготвена от вещото лице инж. С. С., което не е оспорено от страните, че
пазарна стойност на ПИ в с. ****, предмет на атакуваната сделка е в размер
на 54 340 лв..
За установяване на спорните обстоятелства в първата инстанция са
разпитани свидетелите посочени от ищцата, въззивница в настоящото
производство, както следва: К.В.И., В.Д.Р. и Б.И.Г.. Установава се от
показанията на разпитаните свидетели, че всички те са познавали Р.Р. и са
имали впечатления от състоянието му през последните няколко години преди
смъртта му, като свидетелката В. Р. е бивша негова съпруга и майка на
въззивницата, а другите две свидетелки са съседки в с. ****. Показанията на
свидетелките съвпадат помежду си относно обстоятелствата, че Р.Р. е бил
пенсионер и до смъртта си е живеел в имота, предмет на атакуваната сделка,
че през последните няколко години преди смъртта си пиел почти ежедневно,
бил в изключително лоши отношения с бившата си съпруга и дъщерите си и
ги обиждал, заканвал се, че няма да им остави нищо и ще подари или продаде
цялото си имущество. Показанията на свидетелките съвпадат и относно
обстоятелствата, че след употреба на алкохол Р.Р. бил отнесен, залитал,
псувал околните, посягал да се бие, падал, налагало се други хода да го носят
до дома му, не знаел къде се намира и като цяло бил неадекватен и
конфликтен след употреба на алкохол, като през последните месеци преди
смъртта си бил почти ежедневно пиян. Установява се също, че когато Р.Р. не е
употребил алкохол разговорял със свидетелката Б. Г., но имал проблеми с
паметта за минали събития и продължавал да псува и обижда свидетелката В.
Р.. Свидетелките К. И. и В. Р. установяват, че през този период Р.Р.
8
поддържал добри отношения с брата на купувача на имота - Е., който му
носел ракия и пиели заедно. Свидетелката В. Р. установява, че се опитала да
спре Е. да му носи алкохол, но той й отговорил да не се меси в отношенията
им. Свидетелката Б. Г. установява, че е виждала Р.Р. да разполага с пари и
знае от него, че Е., когото не познава му изпращал пари. Свидетелката В. Р.
установява, че по време на воденото дело за делба състоянието на Р.Р. било
по-добро в сравнение със състоянието му след това, но като цяло
злоупотребата му с алкохол датира от преди раздялата им през 2007 г..
Спорни по делото са въпросите: нищожен ли е поради противоречие с
добрите нрави сключеният на 15.10.2019 г. договор за покупко-продажба на
процесния недвижим имот в с. **** по отношение на наследствената на
въззивницата ½ и.ч. от този имот при съобразяване на посочените в ИМ
обстоятелства – нееквивалентност на престациите към датата на сключване на
договора и възползване на купувача от неравностойното положение на
продавача поради зависимостта му от алкохол към датата на сключване на
договора.
При преценката дали процесната сделка противоречи на добрите нрави
в съответствие със съдебната практика въззивният съд следва да съобрази
дали крайният резултат на сделката е съвместим с общоприетите житейски
норми за справедливост и добросъвестност. Конкретно за посочения в ИМ
порок на сделката нееквивалентност на престациите следва да се прецени
дали е прекрачена разумната граница на свободата на договаряне при такава
съществена нееквивалентност, при която не може да се предположи, че
договора би бил сключен: при пренебрежимо малка, почти нулева насрещна
престация и при съобразяване на преследваната от страните цел, т. е. налице
ли е удовлетворяване на значим допустим от закона интерес. В този смисъл е
и актуалната практика на ВКС. В определение № 1529 от 7.06.2023 г. по гр. д.
№ 3992/2022 г., III г.о., ВКС приема, че за да се приеме нарушаване на
добрите нрави при договори за продажба на имоти следва да е налице разлика
над десет, двадесет и повече пъти между договорената цена и действителната
пазарна или данъчна оценка на имота и същевременно наличието на
прекомерна разлика в престациите следва да се преценява от съда съобразно
конкретните установени по делото обстоятелства. В определение № 1147 от
8.12.2017 г. по гр. д. № 1732/2017 г., IV г. о. на ВКС, с което не е допуснато до
касационно обжалване решение на въззивен съд, ВКС прием за правилно
9
приетото от въззивния съд, че сделката е сключена в противоречие с добрите
нрави и не противоречи на разрешенията на въпросите по приложението на
нормата на чл. 26 ал. 1 пр. 3 ЗЗД, дадени в практиката на ВКС предвид
установената значителна нееквивалентност на насрещните престации, тъй
като договорената продажна цена, освен че е в пъти по-ниска от обичайната
пазарна стойност на имота не е доказано реалното й заплащане на продавача,
т.е. на практика престацията на купувача е нулева и целта на договора -
цялото имущество на прехвърлителя да се получи от съпругата му без
наследниците да могат да оспорват разпореждането за размера на запазените
си части. В определение № 154 от 4.03.2022 г. по гр. д. № 3110/2021 г., III г.
о., ВКС приема, че собственикът на всеки имот разполага с признато му от
закона право да се разпорежда с имота си и няма задължение да го пази за
наследниците си, поради което един договор за покупко - продажба по
правило не може да е нищожен като противоречащ на добрите нрави само по
причина, че поставя наследниците на отчуждителя в невъзможност в един
бъдещ момент да придобият права на собственост върху вещта, предмет на
договора.
С оглед цитираната по-горе практика на ВКС въззивният съд приема, че
при всички случаи при преценката налице ли е нарушаване на добрите нрави
следва да се държи сметка за спецификата на конкретната сделка с оглед
предмета и страните по същата.
При съобразяване на събраните в първата инстанция доказателства в
тяхната съвкупност, въззивният съд приема, че не са налице предпоставките
за уважаване предявения иск за нищожност на договора поради противоречие
с добрите нрави поради нееквивалетнтост на престациите. Въззивният съд
приема в мнозинството си, че не е налице нееквивалентност на престациите
при съобразяване на установените по делото при сключване на договора
преследвани цели от страните по договора в тяхната съвкупност, а именно
получаване на материална облага от продавача за заплащане на издръжката
му и разпореждане с имуществото му приживе за да обезнаследи
наследниците си, с които е във влошени отношения. Неоснователни са
доводите на въззивницата, че при съобразяване на нееквивалентността следва
да се взема предвид само платената при сключване на сделката цена от 3 500
лв., а не договорената цена от 8 000 лв.. Действително волята на страните е
10
била по - голямата част от продажната цена да се заплаща разсрочено при
месечни вноски от 150 лв. и по делото не са събрани конкретни доказателства
за нейното плащане от купувача. Свидетелката Б. Г. установява, че е чувала
от Р.Р., че братът на купувача Е. му е изпращал пари, но не може да се
приеме, че е налице плащане на цената по конкретния договор, по който
посочения Е. не е е страна. Въззивният съд приема, че от значение за
действителността на сделката при липса на доказателства за симулативна
сделка е договорената продажна цена между страните по сделката вписана в
нотариалния акт, а евентуалното неизпълнение на задължението за заплащане
на част от продажната цена при уговореното разсрочено плащане за посочен
период би породило облигационното право да се търси принудително
изпълнение на задължението по договора или разваляне на същия при
условията на чл. 87 ал. 3 от ЗЗД при съществено неизпълнение. Съдът
съобрази, че договорената продажна цена в договора за покупко – продажба
от 8 000 лв. е 6,79 пъти по-ниска от пазарната оценка на имота съгласно
заключението на приетата СТЕ в размер на 54 340 лв. и близка до данъчната
такава в размер на 6 565,59 лв., но приема, че само на това основание не може
да изведе извод за значителна и явна нееквивалентност на престациите на
страните по договора, обуславяща нейна недействителност на основание
противоречие с добрите нрави, доколкото нееквивалентността не надхвърля
10 пъти продажната цена възприета от цитираната актуална практика на ВКС
като минимум, при който може да се приеме наличието на този обективен
критерий, както и при съобразяване, че при определяне на цената от
стойността й не е приспадната и отчетена тежестта върху имота след
продажбата, изразяваща се запазеното право на ползване на купувача. При
съобразяване на обстоятелствата, при които е сключена сделката между
страните и целите на същата, съдът съобрази следното: От една страна по
делото се доказа безспорно, че продавачът не се е намирал в близки
отношения с купувача и няма данни те да са били роднини, близки приятели,
нито, че поради някакви причини купувачът е оказвал помощ, съдействие или
други действия на подкрепа, които да обосноват довод, че в случая се касае
до сделка с цена на имота под себестойността му поради естеството на
отношенията между договарящите. От друга страна продавачът е бил
пенсионер към момента на сключване на сделката, което предполага, че
доходите му от пенсия не са значителни и се е нуждаел от допълнителни
11
средства за покриване на разходите си за издръжка, респ. при изпълнение на
сделката от страна на купувача е имал възможност да си осигури парични
средства, с които да подпомогне издръжката си. Наред с това следва да се
отчете, че продавачът е запазил правото си на ползване върху имота докато е
жив, което означава, че за неизвестен при сключване на сделката период от
време купувачът е знаел, че ще притежава само голата собственост върху
имота и няма да има възможност да го ползва, което само по себе си
предполага известна нееквивалентност между договорената и пазарната цена.
Установи се от свидетелските показания, които съвпадат в това отношение,
че към момента на сключване на сделката и дълго преди това продавачът Р.Р.
е бил във влошени отношения със семейството си и не е търсил или получавал
подкрепа от тях, както и заявленията му да използва имуществото си за само
личната си издръжка и да ги лиши от възможността да го наследят, но тези
цели на продавача в своята съвкупност макар и засягащи правата на
законните му наследници не се намират в явно противоречие с добрите нрави.
Обстоятелството, че продавачът системно е употребявал алкохол не може да
доведе до други изводи, тъй като липсват доказателства към датата на
сключване на сделката продавачът да е бил освидетелстван по надлежния ред
и лекуван доброволно или принудително от алкохолна зависимост. При
съобразяване на всички конкретни обстоятелства, при които е сключена
сделката, съдът приема, че макар с оглед влошените отношения между
страните и системната употреба на алкохол продавачът да е правел
изявления, че няма остави нищо на децата си и цената на сделката е 6,79 пъти
по-ниска от пазарната оценка на имота, то не може да направи обоснован
извод, че продавачът упражнявайки правото си да се разпореди със
собствения си имот не е имал за цел да получи материална облага от сделката
и единствената цел, без която сделката не била сключена е лишаване на
наследниците му от имущество след смъртта му.
При тези правни изводи, с оглед липсата на основания за уважаване на
предявения главен иск с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД за
нарушаване при сключване на договора на добрите нрави поради
нееквивалентност на престациите, въззивният съд намира, че искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и следва да разгледа
предявения при условие на евентуалност иск с правно основание чл. 26 ал. 1
пр. 3 от ЗЗД за нарушаване при сключване на договора на добрите нрави
12
поради възползване на купувача от неравностойното положение на продавача
към датата на сключване на договора.
При съобразяване на събраните по делото доказателства за
обстоятелствата, при които е сключена сделката между страните съдът
приема, че не може да се направи извод за възползване на купувача от
неравностойно състояние на продавача, тъй като от доказателствата по делото
не се установи към този момент продавачът да е бил в положение на
зависимост от купувача по каквато й да е причина и да е бил безпомощен
поради възрастта си, финансовото си състояние, социалното положение или
тежко заболяване. От показанията на разпитаните по делото свидетели не се
установява наличието на конкретни отношения между продавача и купувача
по сделката, тъй като купувачът е непознат за свидетелките и не живее в с.
****, а единственото известно за тях обстоятелство е, че има брат на име Е.,
който бил в близки отношения с продавача, с който пиели заедно и му носел
алкохол въпреки предупрежденията на свидетелката В. Р.. Представените в
първата инстанция писмени доказателства, представляващи справки от
интегрираната информационна система на НЗОК за извършените прегледи и
хоспитализации на продавача Р.Р. установяват извършените от
общопрактикуващ лекар изследвания на същия за периода м. V 2017 г. – м.
ІІІ 2022 г., но от тях не се установява конкретно заболяване на Р.Р. към
посочения период, респ. към датата на сключване на атакуваната сделка. От
показанията на свидетелките също не се установява същият да е бил в
безпомощно състояние в периода на сключване на сделката и в някаква
обективна или субективна зависимост от купувача или неговия брат, а се
установява, че продавачът е продължил да живее в дома си, разполагал е със
средства, с които се издържал и ежедневно ходел в центъра на селото за да се
среща с приятели и да консумира алхокол, а случаите, в които падал на
улицата и не можел да се прибере били само след прием на алкохол, а не
постоянно негово състояние поради влошено здравословно състояние. Така
установените обстоятелства кореспондират с установените с писмените
доказателства обстоятелства, че продавачът се е грижел за правата си като е
завел дело за делба пред ПлРС през м. ІІ 2018 г., упълномощил е адвокат,
явявал се е по делото, изразил е воля за сключване на съдебна спогодба през
м. ХІ 2018 г., от която черпи права и свидетелката В. Р., явил се е лично пред
нотариуса при изповядване на сделката и е и потвърдил волята си за
13
възмездно разпореждане със собствеността върху имота, като е защитил
правата си чрез запазване на правото си на ползване върху имота до смъртта
си. По делото липсват преки доказателства, но с оглед възрастта на продавача
към датата на сключване на сделката следва да се приеме, че същият е
получавал пенсия поне в минимално установения размер и е имал доходи, с
които да посреща част от нуждите си за издръжка при съобразяване на
обстоятелството, че е живеел и е продължил да живее в дома си след
сключване на сделката. Алкохолното опиянение е укоримо поведение и
безспорно оказва влияние върху поведението на едно лице и отношенията му
с неговоти близки, но не съставлява основание само по себе си да се приеме,
че лицето е в неравностойно социално или друго положение.
Не следва да се съобразяват подробно доводите във въззивната жалба и
писмените бележки свързани с дееспособността на продавача към датата на
сключване на сделката в резултат на употребата на алкохол, тъй като съдът не
е сезиран с иск с правно основание чл. 26 ал. 2 т. 2 от ЗЗД или иск с правно
основание чл. 27 вр. чл. 31 от ЗЗД.
При тези правни изводи следва да се направи заключение, че липсват
основания за уважаване и на предявения при условие на евентуалност втори
иск с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД за нарушаване при сключване
на договора на добрите нрави поради възползване на купувача от
неравностойното положение на продавача към датата на сключване на
договора и същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото въззивният съд приема, че в полза на
въззивницата не се дължат направените по делото разноски.
При съобразяване цената на всеки от исковете, предмет на въззивна
проверка, която с оглед обстоятелството, че същите имат за предмет ½ и.ч. от
имота е в размер на ½ от данъчната оценка на имота в размер на 7 474,30 лв.
към датата на подаване на ИМ, т.е. цената на всеки от исковете е 3 737,15 лв.,
следва да се приеме, че въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване при условията на чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
14
ПОТВЪРЖДАВА решение № 234/13.03.2023 г. по гр.д. № 1569/2022 г.
на Плевенския районен съд в обжалваната част, в която съдът е отхвърлил
като неоснователни и недоказани предявения от ищцата Д. Р. Р. против
ответника П. Т. Г. иск с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № 141 том ІІІ рег. № 2710 дело № 209/2019 г. по описа на
нотариус И.И., рег. № *** на НК и район на действие ПлРС по отношение на
½ и.ч. от имота поради противоречие с добрите нрави поради
нееквивалентност на престациите и предявения при условие на евентуалност
иск с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността
на същия договор за покупко-продажба по отношение на същата ½ и.ч. от
имота поради противоречие с добрите нрави поради това, че ответникът се е
възползвал от неравностойното възрастово, социално или материално
положение на Р.Р..
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на касационно
обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15