Р Е Ш Е Н И Е
№ 26.09.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия КОНСТИНТИНА ХРИСТОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №5002 по описа за
2019 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по
чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №5002/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Е.Е.П.“ ЕООД *** ЕИК *******срещу решение №2935 от 07.01.2019 г по гр.дело №35986/2018 г на СРС , 113 състав ; в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на основание чл.79 ЗЗД на ЕТ „Д.В.М – Д.
Г.“ ЕИК *******гр.Пловдив сумата от 6534,80
лева възнаграждения за ремонт и обслужване на автомобили по договор за
сервизно обслужване от 18.11.2016 г , по изброени в решението на СРС фактури за
периода 15.03.2017 г – 08.06.2017 г ; ведно със законната лихва от 19.10.2017 г
до окончателното им заплащане ; и сумата от 310,37 лева лихви за забава върху всяко едно от възнагражденията за
периода 20.03.2017 г -18.10.2017 г .
Въззивникът излага
доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като след отказан от ищеца
ремонт на автомобил „Форд Транзит“ рег.№*******са констатирани липсващи части
на автомобила . Не е доказано , че са изпълнени качествено и в срок ремонтните
работи по фактурите и СРС е пренебрегнал показанията на разпитаните свидетели .
Въззиваемата страна е са подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Услугите са изпълнени качествено и в
срок и работите са приети от ответника .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника
на 17.01.2019 г и е обжалвано в срок на 31.01.2019 г .
Налице е правен интерес на въззивника
за обжалване на решението на
СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с
чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост
и неправилност на решението на СРС ; настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност
и недопустимост на съдебното решение, като такива пороци в случая не се консаттират . Относно доводите за неправилност
съдът /принципно/ е ограничен до изложените
във въззивната жалба изрични доводи
, като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи /частично/ исковете първоинстанционният съд е приел , че между страните не се спори , че
е подписан договор за сервизно обслужване от 18.11.2016 г. Ищецът е поел
задължението да извършва сервизно техническо обслужване, технически прегледи,
поддръжка и ремонт на автомобили, собственост или ползвани от ответното
дружество, а ответникът е поел задължение да заплаща възнаграждение в размер,
определен съобразно вида и обема на конкретно извършените услуги . Страните са
постигнали съгласие, съответно в чл.4 т.1 от договора във всички случаи при
приемане на съответния автомобил за ремонт, да се изготвя поръчка по образец –
Приложение №2 към договора, в два екземпляра, подписана от представител на
възложителя, в която длъжностното лице на изпълнителя посочва вида на
необходимите ремонтни работи и материали за влагане и срока, в рамките на който
ще бъде извършен ремонта. Съобразно уговореното в т.2 на чл.4 в поръчката се
включват и всички изисквания на възложителя, заявени при предаване на
автомобила, като поръчката се прилага като неразделна част от документацията за
съответния автомобил, относно техническото обслужване и ремонт, извършени от
изпълнителя . По делото не са представени поръчки, съставени по образец –
Приложение №2 към горепосочения договор, от които да се установява, съобразно
уговореното в чл.4 от договора, че ответното дружество е възложило на ищеца по
силата на сключения между страните договор
за сервизно обслужване от 18.11.2016 г., извършването на поддръжка и ремонт на
автомобили, във връзка с което от ищеца са били издадени процесните данъчни
фактури.
Размерът на неизплатеното от ответника
възнаграждение по процедните фактури възлиза на сума
в общ размер от 6 534.80 лв. Съгласно
чл. 301 ТЗ и доколкото ответникът не се е противопоставил на
сключването на търговските сделки при узнаването на това обстоятелство , както
и е отразил фактурите в „Дневник на покупките” ; дори сделките да са сключени
от лице, действащо от името на ответника без представителна власт, то те са
били потвърдени) от ответното дружество.
Според първоинстанционният съд са недоказани твърденията на ответното
дружество, че във връзка със сключения между страните договор за сервизно обслужване от 18.11.2016
г., ответникът е възложил на ищеца извършването на ремонт и обслужване на
автомобил с марка „Форд Транзит” с рег.№*******. По делото не е представена
поръчка, съставена по образец – Приложение №2 към горепосочения договор, от
които да се установяват, съобразно уговореното в чл.4 от договора, вида на
необходимите ремонтни работи и материали за влагане и срока, в рамките на който
ще бъде извършен ремонта. По делото не са представени и съставени от страните
двустранни приемо-предавателни протоколи, от които да се установява
състоянието, в което е предаден и в последствие получен горепосочения автомобил
. Липсата на части не се установява от показанията на разпитаните по делото
свидетели /служители на ответника/ Т.и Т., чиито показания са преценени от
СРС като вероятно пристрастни . Ответникът не е представил доказателства, че е
заплатил на ищеца дължимото възнаграждение и дължи същото заедно с лихви за
забава .
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят и от настоящия съд , при
следните уточнения . Договор за сервизно обслужване от 18.11.2016 г е рамков
договор , като всяка една от заявките за ремонтни работи представлява отделен договор , защото се уговаря
отделно възнаграждение , срок за изпълнение и пр . Не
може да се счита , че при евентуално неизпълнение по една от заявките , ответникът
не дължи плащане на възнаграждение по останалите заявки . Възражение за прихващане или насрещен иск по делото не са предявени , поради което евентуални вреди от липси
по „Форд Транзит” с рег.№*******не са въведени като относим
предмет на делото . Само за пълнота трябва да се отбележи , че с представените
частни документи от ищеца и трети лица , както и с показанията на св.Т.и св.Т.не
е доказано по убедителен начин , че евентуални липси са по вина на служител на
ищеца .
По отношение на процесните фактури
правилно СРС е приел въз основа на заключението на ССЕ , че е налице хипотеза
на чл.301 ТЗ и ищецът е изпълнил качествено и в срок сервизните и ремонтни
работи . Съгласно трайната практика на ВКС осчетоводяването и включването на
фактура от купувача /възложителя/ по търговска сделка в дневника му за покупки
по ЗДДС представлява извънсъдебно признание на задължението , както и
потвърждаване по чл.301 ТЗ на евентуални действия без представителна власт / решение №211 от 30.01.2012 г по т.д. №
1120/2010 г, ТК , ІІ ТО на ВКС , Решение №228 от 07.01.2015 г по т.д.№3597/13 г на ВКС , I ТО, решение №252 от 03.01.2013 г по т.д.№1067/2011
г на ВКС II ТО
, решение № 109 от 07.09.2011 г по т.д. № 465/2010 г,
ТК, ІІ ТО на ВКС , решение №92 от 07.09.2011 г по т.д. № 478/2010
г, ТК, ІІ ТО на ВКС ,
решение №18 от 04.04.2014 г по т.д. №24/2013 г, ТК , І ТО на ВКС , решение №30
от 08.04.2011 г по т.д. Д. № 416/2010 г, ТК , І ТО на ВКС и др./.
По изложените съображения решението на
СРС трябва да бъде потвърдено , като се присъдят разноски пред СГС за въззиваемата страна.
С оглед материалния интерес под 20 000 лева по всеки от обективно съединените искове
поотделно по търговско дело и на основание
чл.280 ал.3 т.1 ГПК - настоящото
решение не подлежи на касационно
обжалване.
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №2935 от 07.01.2019 г по гр.дело №35986/2018 г на СРС , 113 състав ; в частта , с която „Е.Е.П.“
ЕООД *** ЕИК *******е осъдено да заплати на основание чл.79 ЗЗД на ЕТ „Д.В.М – Д.Г.“
ЕИК *******гр.Пловдив сумата от 6534,80
лева възнаграждения за ремонт и обслужване на автомобили по договор за
сервизно обслужване от 18.11.2016 г , по изброени в решението на СРС фактури за
периода 15.03.2017 г – 08.06.2017 г ; ведно със законната лихва от 19.10.2017 г
до окончателното им заплащане ; и сумата от 310,37 лева лихви за забава върху всяко едно от възнагражденията за
периода 20.03.2017 г -18.10.2017 г ; и в частта за разноските .
ОСЪЖДА „Е.Е.П.“ ЕООД *** ЕИК *******да заплати на ЕТ „Д.В.М – Д.Г.“
ЕИК *******гр.Пловдив сумата от 950 лева
разноски пред СГС .
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.