Решение по дело №2282/2018 на Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

 

Номер 151/26.03.                                Година  2019                                           Град  П.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                                 Втори наказателен състав На тринадесети март                                                                                               Година 2019 В публичното заседание в следния състав: 

                                                                                        Председател: Петя Котева

                                                                 Съдебни заседатели:

Секретар Божура Антонова

като разгледа  докладваното  от   съдията    административно-наказателно дело    №  02282  по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Обжалвано е наказателно постановление № 14-0000590 от 14.11.2018 г. /НП/, издадено от Л.Д.В.– Директор на Дирекция “Инспекция по труда“/Д“ИТ”/ - П., с което на “*******”, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.П., ул. Св.св. Кирил и Методий № 23, представлявано от Д.С., ЛП ******в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Кодекса на труда /КТ/  за нарушение на чл. 415, ал.1, вр. чл. 404, ал.1, т.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лв /хиляда и шестотин лева/.

Жалбоподателят по изложени в жалбата доводи моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно В хода на съдебното производство чрез процесуалния си представител поддържа същите, акцентирайки за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че НП е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено. 

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения в закона срок  от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е неоснователна.

От фактическа страна:

На 24.01.2018 г. Т.Б.С. – главен инспектор в Д “ИТ”- П. изготвила протокол № 1744766/24.01.2018 г., с който дала девет на брой задължителни предписания на “*******” със седалище и адрес на управление гр. П., ул. Св.св.Кирил и Методий № 23 в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ във връзка с констатирани административни нарушения на трудовото законодателство. Под № 8 в посочения документ било дадено следното задължително предписание: “Работодателят да изплати обезщетение на лицето С.М.Д. в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал.1 от КТ”, със срок на изпълнение 20.03.2018 г. Предписанието било връчено на същата дата на Б.Б.– упълномощено лице на учебното заведение.

На 15.05.2018 г. свидетелката Т.Б.С. извършила последваща проверка по спазване на трудовото законодателство в ***********, като с призовка по чл. 45, ал.1 от АПК от 05.06.2018 г. изискала от представляващия работодателя да се яви той или упълномощен от него представител на 07.06.2018 г. в Д“ИТ”-П. и да представи документи, удостоверяващи изпълнението на дадените преди това задължителни предписания с протокол № 1744766 от 24.01.2018 г . От представената от упълномощеното лице Б.В.Б.документация  проверяващата установила, че са били изпълнени само две от дадените девет на брой задължителни предписания, като сред неизпълнените било и това под № 8, тъй като представителят на работодателя не ангажирал доказателства, че е  изплатено дължимото съгласно чл. 221, ал.1 от КТ обезщетение на лицето С.М.Д. в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието.

На 15.06.2018 г. свидетелката Т.С. съставила протокол № 1817280/15.06.2018 г., в който бил отразен факта на неизпълнение на даденото задължително предписание под № 8 с протокола от 24.01.2018 г. на Д “ИТ”-П., който бил предявен и подписан без възражения от Б.Б., упълномощена с пълномощно, рег. № 5637 от 23.05.2017 г.

С писмо на Д”ИТ”-П. жалбоподателят бил поканен да се яви на 20.06.2018 г. в 10:00 часа в дирекцията за съставяне на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, като било указано, че при неявяването му това ще стане  при условията на чл. 40, ал.2 от ЗАНН. Поканата била връчена на 15.06.2018 г. на пълномощника Б.Б..

На 20.06.2018 г. не се явил представляващия учебното заведение или негов пълномощник, поради което в хипотезата на чл. 40, ал.2, предл.2-ро от ЗАНН свидетелката Т.С. съставила АУАН № 14-0000590, с който поставила началото на административнонаказателното производство срещу *********** за нарушение на чл. 415, ал.1 от КТ, изразило се в неизпълнение на посоченото конкретизираното по-горе задължително предписание под № 8 в протокол № 1744766 от 24.01.2018 г. на Д”ИТ”-П..

За предявяване и връчване на съставения акт на жалбоподателя от страна на административнонаказващият орган /АНО/ били предприети редица действия, а именно: Било изпратено писмо изх. № 18069845 от 20.06.2018 г. до ГД”НП”, Дирекция “Миграция” /получено на 22.06.2018 г./ за предоставяне на данни дали Д.С. се намира на територията на страната и такова с изх. № 18069849 от 20.06.2018 г. до Управителя на Италианската търговска камара в България /получено на 22.06.2018 г./ за уведомяване на управителя на учебното заведение за явяването му на 09.07.2018 г. в Д”ИТ”-П. за предявяване и връчване на АУАН. На 16.07.2018 г.  инспектори от Д “ИТ”-П. посетили учебното заведение с цел лично връчване на АУАН на законния представител на юридическото лице, но това не осъществили, тъй като по сведение на служителя Б.Б. не било известно кога същият ще бъде в учебното заведение, което било удостоверено с констативен протокол от същата дата. С такъв от 19.07.2018 г. контролният орган документирал, че вицепрезидента на университета – Н.К.-упълномощен да получава актове за административни нарушения и НП е бил уведомен по телефона за съставения срещу учебното заведение акт, като бил поканен да се яви на 24.07.2018 г. в Д “ИТ”-П. за връчването му, което той не сторил.

Предвид изложените действия, водещи до невъзможност АУАН да бъде връчен лично на жалбоподателя, същият бил изпратен по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Известието с което актът бил връчен на 12.10.2018 г. на адреса на седалището на *********** било подписано от съответно длъжностно лице – Е.В..

Същевременно на таблото за обявления в Д”ИТ”-П. и на интернет страницата на ИА “ГИТ”-София било поставено на 30.10.2018 г. съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване.

В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу съставения акт.

След проверка по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН АНО приел, че са налице основанията по чл.53, вр. с чл. 83, ал.1 от ЗАНН и издал обжалваното НП, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на “*******”, за нарушение на чл. 415, ал.1, вр. чл. 404, ал.1, т.1 от КТ, налагайки му имуществена санкция в размер на 1600 лв /хиляда и шестотин лева/.

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, като взе предвид АУАН № 14-0000590 от 20.06.2018 г.  протоколи за извършени проверки №№ 1744766/24.01.2018 г  и 1817280/15.06.2018 г, констативни протоколи, покана по чл. 40, ал.2 от ЗАНН, известия за доставяне, пълномощни, писма, протокол за публикуване на съобщение на интернет страницата на ИА “ГИТ”-София, съобщение по чл. 416, ал.3 от КТ, сигнал с вх. № 17305679 от 07.12.2017 г. от С.М.Д., заявление от същия за прекрятавена на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, заповеди №№ 3-0035 от 29.01.2014 г. и ЧР-1260 от 18.12.2017 г. на Изпълнителния директор на ИА “ГИТ”-София. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката Т.Б.С., Д.Б.С. и С.М.Д., тъй като същите непосредствено са констатирали установените факти.

От правна страна:

Настоящият състав прие, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които накърняват правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност юридическо лице и които да водят до отмяна на НП, тъй като:

АУАН е съставен от оправомощено лице, предвид нормата на чл. 416, ал.1 от КТ, а НП е издадено от компетентен по смисъла на чл.47, ал.1 от ЗАНН орган, оправомощен съобразно чл. 416 ал.5 от КТ.

Не е спорно, че  жалбоподателят има качеството работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, както и че предвид основанието за прекратяване на трудовото правоотношение - чл. 327, ал.1, т.2 от КТ /едностранно от С.М.Д. поради забавено плащане на трудово възнаграждение от страна на работодателя/, то съгласно чл. 221, ал.1 от КТ за учебното заведение е възникнало задължението да заплати на преподавателя обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието. В настоящия случай се установи, че работодателят не е заплатил дължимото обезщетение, поради което и за отстраняване на констатираното нарушение с протокол  № 1744766/24.01.2018 г. на жалбоподателят е било дадено под № 8 задължително предписание да изплати обезщетението на лицето С.М.Д.-главен асистент в ЕПУ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал.1 от КТ, със срок 20.03.2018 г. Ето защо и визираната в АУАН и НП дата на извършване на нарушението – 21.03.2018 г. правилно е посочена, тъй като след като до 20.03.2018 г. не е било изпълнено предписанието под № 8, то и  в деня, следващ указаната дата  е започнало бездействие чрез което се осъществява нарушението, тъй като се касае за неизпълнение в срок на даденото предписание. Липсата на конкретизиране на мястото на извършване на нарушението не е съществено процесуално нарушение, тъй като нарушението е осъществено чрез бездействие и предвид факта, че обезщетението на С.М.Д. в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието може да бъде изплатено на преподавателя  навсякъде, стига да е подкрепено със съответните доказателства, че е извършено от работодателя е без значение къде е осъществено това. За прецизност съдът отбелязва все пак, че нарушението е констатирано в гр. П., а и мястото на която е следвало да бъде извършено действието от което учебното заведение се е въздържало противоправно е гр.П., предвид седалището на работодателя, както и предвид мястото на което е била упражнявана трудовата дейност на лицето, поради което и  в него е следвало да се заплати дължимото обезщетение на работника, с което да се изпълни даденото предписание на контролните органи. Поради тези съображение и настоящият състав прие, че е компетентен да се произнесе по жалбата срещу процесното НП.

Изчерпателно и ясно в НП и АУАН са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, изложени са и законните разпоредби, които са били нарушени– чл.415, ал.1,вр. чл. 404, ал.1, т.1 от КТ. Осъществяването на деянието е безспорно, с оглед даденото предписание под № 8 в протокола № 1744766 от 24.01.2018 г. и това описано в АУАН и НП. Касае се за един и същи факт – задължително предписание за заплащане на конкретно обезщетение на конкретно лице с предоставен срок за това, което не е било изпълнено.

Що се отнася до останалите твърдени нарушения на процедурата по образуване и приключване на административнонаказателното производство съдът счита, че такива не са налице, като съображенията са следните:

Некоректно е позоваването на датата, на която работодателят е дължал плащане на конкретното обезщетените, за да се претендира, че от този момент е започнал да тече едногодишния срок за образуване на производството. В процесния случай този срок тече от датата на извършване на нарушението, а именно от правилно посочената в АУАН и в НП като такава 21.03.2018г., за която съдът изложи съображенията си по-горе в настоящето решение. Същевременно и тримесечния срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН е започнал да тече от откриване на нарушителя, което е станало на 15.06.2018г. при последващата проверка за изпълнение на даденото задължително предписание, което е станало със съставения протокол № 1817280/15.06.2018 г., т.е.  при съставянето на АУАН на 20.06.2018 г. безспорно този тримесечен срок не е бил изтекъл.

Несподеляем е аргумента, че административнонаказателното производство е образувано на 24.01.2018 г. със съставянето на протокол № 1744766/24.01.2018 г., с който са били дадени деветте на брой задължителни предписания на учебното заведение, тъй като този документ само обективира констатациите от извършената проверка по спазване на трудовото законодателство от нарушителя, като същевременно  разпоредбата на чл. 36, ал.1 от ЗАНН е категорична, че такова се образува само със съставяне на АУАН.  В конкретния случай не са налице изключенията визирани в чл. 36, ал.2 от ЗАНН, а именно не се касае за производство, което да е прекратено от съда или прокурора или последният да е отказал да образува наказателно производство и го е препратил на наказващия орган, поради което и законосъобразно началото на процесното административнонаказателно производство е започнало със съставения 20.06.2018 г АУАН № 14-0000590.

Не е нарушена процедурата  по съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, тъй като е спазена хипотезата  на чл. 40, ал.2, предл.2-ро от ЗАНН. Не е спорно, че до законния представител на санкционираното лице е било изпратено кредитираното по делото като писмено доказателство писмо на Д”ИТ”-П., с което същият е бил поканен да се яви на 20.06.2018 г. в 10:00 часа в дирекцията за съставяне на АУАН, указвайки му същевременно, че при неявяването му актът ще се състави при условията на чл. 40, ал.2 от ЗАНН. Поканата е била връчена на 15.06.2018 г. на пълномощника Б.Б., която е заемала длъжността счетоводител в учебното заведение  и е участвала като пълномощник в хода на проверката, поради което и същата е редовно връчена.

Некоректна е лансираната теза, че  АУАН не е доведен до знанието  на нарушителя. Цитираните по-горе писма, които са били получени от адресатите, а именно: ГД”НП”, Дирекция “Миграция” за предоставяне на данни дали Д.С. се намира на територията на страната и до Управителя на Италианската търговска камара в България за уведомяване на управителя на учебното заведение за явяването му в Д”ИТ”-П. във връзка с АУАН, конкретизираните констативни протоколи от 09.07.2018г., 16.07.2018г., 19.07.2018г. и 24.07.2018 г., сочещи, че представляващият юридическото лице не е бил намерен на адреса на управление на учебното заведение, нито на територията на РБългария /още повече, че последният документ безспорно установява, че вицепрезидента на университета Н.К.а, който е бил изрично упълномощен от Д.С. да получава и подписва АУАН и НП-л.44, е бил изрично уведомен за съставения акт/, както и извършеното връчване  по чл.416, ал.3 от КТ - чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на ИА “ГИТ”-София, то съгласно разпоредбата на чл. 416, ал.4 от КТ актът се счита за връчен на 08.11.2018г., предвид приложените съответно на л.23 протокол от 30.10. 2018 г. и на л.25  съобщение на Д“ИТ”-П.. С оглед датата на издаване на процесното НП - на 14.11.2018г., съдът намира, че и правото на възражения по чл. 44, ал.1 от ЗАНН на санкционираното юридическо лице е било гарантирано в пълен обем от АНО. Не на последно място съдебният състав отбелязва, че безспорно по делото е установено и че АУАН е бил доведен до знанието на учебното заведение още на 12.10.2018 г., тъй като е бил връчен с обратна разписка именно на адреса на седалището на нарушителя на съответно длъжностно лице, натоварено да приема книжа срещу подпис.

Несподеляеми са възраженията, с които се оспорват пълномощията на Б.Б. –служител на санкционираното лице, да участва като представител на учебното заведение при извършване на проверките, които са финализирани с протокол № 1744766/24.01.2018 г., с който са били дадени задължителните предписания на жалбоподателя и този с № 1817280/15.06.2018 г., с който е бил установен факта на неизпълнение на даденото като такова под № 8, тъй като съгласно пълномощно с рег. № 3637/23.05.2017 г. същата е упълномощена от Н.К. - вицепрезидент на ***********, като това е станало в дадената му представителна власт от представляващия  университета Д.С., поради което и участието на този служител и подписването на горните протоколи за извършени проверка е в рамките на предоставената му представителна власт.

Настоящият състав не обсъжда наведените възражения относно реквизитите на протокол № 1744766/24.01.2018 г. и обстоятелствата, свързани със същността на самото задължително предписание, тъй като те са ирелевантни за предмета на настоящия спор. По делото не са ангажирани доказателства, че принудителната административна мярка е обжалвана по предвидения ред, още по-малко да е отменена, като липсват и наведени доводи в тази насока, поради което и същата е подлежала на безусловно изпълнение. При това положение в настоящия случай е достатъчно да се констатира неизпълнение, за да възникне основание за ангажиране административнонаказателната отговорност на работодателя на посоченото основание.

Позоваването на издадени срещу жалбоподателя  и на други шест НП, които са конкретизирани на л.9 в жалбата, за да се изтъкне, че АНО за едно и също деяние – неизпълнение на задължително предписание дадено с  протокол № 1744766/24.01.2018 г.,  е санкционирал  учебното заведение с отделни  санкционни актове е некоректно, тъй като от съдържанието на протокол № 1817280/15.06.2018 г. безспорно се установява, че проверяващият инспектор е установил  и описал  седем отделни предписания, които са били дадени с протокола от 24.01.2018 г. и не са били изпълнени, поради което и за всяко едно от тях работодателят носи съответна  административна отговорност.

Въз основа на изложеното съдът приема, че формираните от актосъставителя и наказващия орган изводи от фактическа и правна страна са обосновани и правилни, поради което и законосъобразно жалбоподателят, в качеството му на работодател, е привлечен към административнонаказателна отговорност за нарушение на чл.415, ал.1,вр. чл.404, ал.1, т.1 от КТ.

Същевременно, според настоящия съдебен състав, нарушението не попада и в приложното поле на чл.28 от ЗАНН. Касае се за формално нарушение за съставомерността на което не се изисква настъпването на вредни последици. За осъществяването му е достатъчно предписанието да не е изпълнено в определения за това срок. В конкретния случай даденото задължително предписание е останало неизпълнено и след този срок, при което липсва каквото и да е основание бездействието на нарушителя да се третира като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други сходни хипотези на нарушения от този вид, т.е., да се приеме маловажност на случая. 

По вида и размера на наложеното наказание:

Санкционната разпоредба на чл. 415, ал.1, от КТ предвижда, че който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв. В конкретния случай на *********** е наложена имуществена санкция към минималния размер, а именно 1600 лв, за която съдебният състав намира, че  съответства на характера и тежестта на нарушението, както и че в този си размер в най-висока степен би допринесла за реализиране на целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.

Всичко гореизложено, мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че атакуваното НП е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 14-0000590 от 14.11.2018 г., издадено от Л.Д.В.– Директор на Дирекция “Инспекция по труда“- П., с което на “*******”, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.П., ул. Св.св. Кирил и Методий № 23, представлявано от Д.С., ЛП ******в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда за нарушение на чл. 415, ал.1, вр. чл. 404, ал.1, т.1 от Кодекса на труда  е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лв /хиляда и шестотин лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – П.  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.

 

 

 

Председател:/п/

 

 

Вярно с оригинала,

ИГ