№ 27
гр. Смолян, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Дафинка Т. Чакърова
Членове:Елен М. Маламов
Крум Б. Гечев
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
в присъствието на прокурора Станчо Костадинов Станчев (ОП-Смолян)
като разгледа докладваното от Елен М. Маламов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20215400600101 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно - по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 2/01.07.2021г. по НОХД № 118/2020г. на З.ския районен съд е
признат подсъдимият ЛЮБ. КР. Д. за ВИНОВЕН в това, че на 23.12.2018 г.,
около 02,00 ч. в Дискотека „А.“, гр. З., обл. Смолян, в съучастие с АДР.
ЛЮДМ. П. от гр. З., обл. Смолян, като извършител, по хулигански подбуди, е
причинил на Б. Б. Т. от гр. М., обл. К., лека телесна повреда, изразяваща се в
оток, кръвонасядане и охлузване на кожата на главата и лицето, което е
довело до болка и страдание без разстройство на здравето, поради което и на
основание чл.131, ал.1, т.12, предл. I-во, във вр. с чл.130, ал.2, във вр. с чл. 20.
ал.2 НК, му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца,
което да изтърпи, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС, при
първоначален „строг режим“.
Със същата присъда е признат и подсъдимият АДР. ЛЮДМ. П. за ВИНОВЕН
в това, че на 23.12.2018 г., около 02,00 ч., в Дискотека „А.“, гр. З., обл.
Смолян, в съучастие с ЛЮБ. КР. Д. от гр. З., обл. Смолян, като извършител,
1
по хулигански подбуди, е причинил на Б. Б. Т. от гр. М., обл. К. лека телесна
повреда, изразяваща се в оток, кръвонасядане и охлузване на кожата на
главата и лицето, което е довело до болка и страдание без разстройство на
здравето, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.12, предл. I-во, във вр. с
чл.130, ал.2, във вр. с чл.20. ал.2 от НК му е наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от пет месеца, чието изтърпяване е отложено за срок от
три години, на основание чл. 66, ал.1 НК.
На основание чл. 25, ал.1 във вр.с чл. 23, ал.1 НК е кумулирано така наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от пет месеца на подс.А.П. с
наложеното му наказание по Споразумение № 80/30.03.2020г., по НОХД №
32/2020 г., на РС – З., като е определено едно общо наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от една година, чието изтърпяване е отложено, на основание
чл. 66, ал.1 НК, за срок от три години.
Подсъдимите ЛЮБ. КР. Д. и АДР. ЛЮДМ. П. са осъдени да заплатят на Б. Б.
Т., на осн. чл. 45 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди от
престъплението в размер на по 4000 лева за всеки един от тях, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 23.12.2018 г. до окончателното
им изплащане, разноски по делото в размер на по 400 лева, като са
отхвърлени предявените срещу двамата подсъдими искове за разликата над
4000 лева до 5 000 лева, като неоснователни и недоказани.
Двамата подсъдими са осъдени да заплатят на ОДМВР-Смолян разноски за
експертизи по ДП в размер на по 277,20 лева, а в полза на РС – З. - по 160 лева
ДТ върху уважения размер на гражданските искове и по 249,94 лева разноски
по делото.
Недоволни от присъдата са останали подсъдимите Л.Д. и А.П., които я
обжалват, чрез защитниците си адв.Г.Д., адвК. и адв.С., като се иска отмяна
на присъдата и постановяване на нова, с която те се оправдаят по
повдигнатите им обвинения и се отхвърлят изцяло предявените граждански
искове.
В съдебно заседание подсъдимите Л.Д. и А.П., лично и със защитниците си
адв.Г.Д., адвК. и адв.С. поддържат въззивните си жалби.
Представителят на ОП – Смолян и повереникът на гр.ицец и частен
обвинител Б. Т. – адв.У., оспорват жалбите, като неоснователни и предлагат
да се потвърди присъдата.
2
Като направи преценка на оплакванията в жалбите и протеста, становищата
на страните в о.з. и като извърши цялостна проверка на правилността на
обжалваната присъда, по реда на чл.314 от НПК, Смолянският окръжен съд
намира жалбите на подсъдимите за частично основателни.
По делото се установява следната фактическа обстановка:
Вечерта на 22.12.2018 г. св. Б.Т., заедно със свои близки роднини и приятели,
между които съпругата му - св. В.Б., сина му - св. Б.Б., св. Й.А., св. Е.В. и
свидетелите М.Ч. и А.Ч., били на сватба в ресторант „К.“ в гр. З.. Около 00,30
ч. на 23.12.2018 г. групата се преместила от ресторанта в дискотека „А.“,
където били настанени на едно сепаре. В близост до тях, на друго сепаре,
имало компания от около 10-12 човека, между които и подсъдимите Л.Д. и
А.П.. Самата дискотека била пълна с посетители, като и на дансинга имало
много хора, които танцували. Подсъдимите Д. и П. не се познавали с Б.Т.,
нито с хора от неговата компания.
Около 02,00 ч. на 23.12.2018 г. момиче от масата на подсъдимите – св.П.А.,
която е приятелката на подс.Л.Д., разговаряла със св. А.Ч., като в един момент
след това подс.Л.Д. отишъл към св.А.Ч., хванал го за врата и започнал да му
обяснява, да не си помисля нищо и да не поглежда приятелката му П..
Пострадалият Т. видял това и тръгнал да помогне на А.Ч., при което подс.Д.
се обърнал и го ударил с юмрук в лицето, вследствие на който Т. паднал на
земята. При направеният опит от Б.Т. да се изправи, той получил удар с
юмрук в областта на лицето от А.П., а след това и удар с ритник в главата. В
този момент пристигнал охранителят Т.П., хванал подс.А.П. и го извел навън.
Подс.Л.Д. същата вечер бил облечен със синя тениска и имал татуировки по
ръцете, а А.П. бил с бяла риза. Свидетелят Т.П. видял падането назад по гръб
на Б.Т., видял и как подс.А.П. го рита в лицето при опита на Т. да се изправи.
Видял и удар с юмрук на подс.П. с лява ръка, който удар попаднал в лицето
на пострадалия Т..
Когато ударите върху Б.Т. приключили, охранителите го извели навън пред
заведението, като имал кръв по лицето и ризата. Той бил превъзбуден и се
заканвал на лицата, които са му нанесли ударите. След случая св.Т. посетил
РУ - З., където депозирал жалба и обяснения, след което в около 03,05 ч.
посетил ФСМП - З., където му е оказана първа медицинска помощ. Същият
ден той се явил на преглед при съдебен лекар в болницата в гр. К., за което му
3
е издадено Съдебно-медицинско удостоверение № 310/2018 г.
На 23.12.2018 г. в 10,10 ч. пострадалият Б.Т. е прегледан от д-р Н.М., който е
издал съдебномедицинско удостоверение, в което е описал състоянието му
няколко часа след като е получил ударите от двамата подсъдими. Съгласно
описаното в това удостоверение по долния клепач на лявото око, в областта
на лявата скула и долната част на лявата слепоочна област на пострадалия Т. е
имало синкаво-мораво-червено кръвонасядане с размери 9/5 см. Кожата на
това място е била умерено отточна. В дясната слепоочна област на главата е
имало синкаво-мораво-червено кръвоснабдяване с размери 6/5 см. В областта,
непосредствено под дясната долночелюстна става се установява охлузване на
кожата с размери 0,5/0,5 см, покрито от тъмночервена корица, разположена на
нивото на околната здрава кожа. Без видими следи от външни увреждания са
шията, гръдният кош, коремът и крайниците.
По делото е прието заключението по изготвената СМЕ от вещото лице д-р
Т.Д., от което се установява, че при инцидента на 23.12.2018 г. на св.Т. е било
причинено оток, кръвонасядане и охлузване на кожата на главата и лицето,
като тези увреждания са получени при действието на твърд тъп или
тъпоръбест предмет и по време и начин е възможно да са възникнали по
гореописания начин. С това на св.Т. е причинена болка и страдание, без
разстройство на здравето. По своите медикобиологични признаци тези
телесни увреждания се характеризират като лека телесна повреда по смисъла
на чл.130, ал.2 от НК.
На 27.12.2020 г. отговорникът по поддръжка на видеокамерите в дискотека
„А.“ предал доброволно диск със записани три броя файла от охранителните
камери в заведението, касаещи вечерта на 22/23.12.2018 г. По делото е
назначена и изпълнена видео-техническа експертиза, по която вещото лице
С.Д.в дава заключение, че върху видео-записите, съдържащи се в оптичния
носител няма следи от манипулация. Движенията следват естествения си ход,
без да са налице обичайните прекъсвания, смущения, размествания или
изменения на области от изображението, т.е. видео-записите са автентични.
От видеофайловете, вещото лице е създало фотоалбум. Вещото лице
установява, че в кадър първо се появява Лице № 1, а след това се появява
Лице № 2, което стига до Лице № 1 и последното се обръща. След това Лице
№ 1 нанася удар върху Лице № 2, което Лице № 2 залита назад и излиза от
4
обсега на камерата. След това се появява Лице № 3 и извършва действия,
наподобяващи ритане с крак и удряне, но към Лице № 1. Появява се и Лице №
4, което нанася удар, като не се вижда върху какво или кого. По-късно се
вижда Лице № 1, как отново нанася удар, но не се вижда върху какво или
кого. Вещото лице уточнява, че на изображенията е невъзможно да се видят
образите на лицата, заради отдалечеността на камерата и ниската резолюция.
По направените възражения от защитника на подс.Д. пред въззивната
инстанция беше разпитан в качеството на свидетел А.Н., който с протокол за
предаване на вещи/л.25 от ДП/ е предал в РУ-З. компютърния диск със
записани три броя файлове – записи от охранителни камери от дискотека
„А.“. Св.Н. установява, че записите са свалени от локалното записващо
устройство за определен интервал от време, който му е посочен от органа на
МВР, присъствал при свалянето на тези записи. Св.Н. описва, че записването
в локалния диск се осъществява на отделни файлове, които са с различно
времетраене в зависимост от това кога е засечено движение и по какъв начин
е бил настроен дивиара. При засичане на движение започва записа, който е с
минимално времетраене от 30 секунди, и спира при липсата на движение.
След ново движение започва втори запис, което означава, че се прави ново
клипче. При сваляне на записа не се сваля само един файл, който е с
определено времетраене, а отделни клипчета с различна продължителност –
20 сек, 40 сек. или повече, които може да са през определен интервал от
време. Самите записи се предават на флашка и СD, като в протоколът за
предаването им се описва броя на файловете, но не и тяхното наименование.
С оглед гореизложеното съдът счита, че представения запис по делото не
следва да се изключва от доказателствения материал по делото, каквото
искане се прави от адв. Д., тъй като настоящата инстанция приема, че е иззет
при спазване на всички изисквания на НПК за събиране на доказателства по
делото и като такъв представлява годно доказателствено средство. В тази
насока е и заключението на вещото лице Д., че върху видеозаписите,
съдържащи се в оптичния носител по делото, няма следи от манипулация.
При разпита му в с.з. вещото лице е уточнило, че при свалянето на
информация от охранителните камери е възможно да има интервал в записа,
когато този запис трае няколко часа. Това е така, защото информацията се
записва на няколко файла, като промеждутъкът, за който говори в
заключението, е между два поредни файла и това е нормално.
5
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните
по делото свидетели Б.Т., А.В., Б.Б., Т.П., Е.В., А.П., които са еднопосочни и
непротиворечиви помежду си, като всеки един от тях установява отделни
детайли от целия случай. Описаните действия от тези свидетели се
потвърждават и направения запис и заключението на вещото лица Д., които
потвърждават механизма на нанасяне на телесни повреди, като действията на
Лице № 1 - наподобяват действията на подсъдимия Д., а действията на Лице
№ 4 - наподобяват действията на подсъдимия П..
Съдът правилно не е дал вяра на обясненията на подсъдимите и показанията
на свидетелите К., А.С., Р.К. и П.А., тъй като последните са в близки
приятелски отношения с подсъдимите и като такива се явяват заинтересовани
от изхода на делото. По делото са приобщени чрез прочитането им
показанията на св.К., дадени на досъдебното производство/л.185/, където той
твърди, че не е видял и не знае нищо за скандала в дискотеката. При разпита
му в съдебно заседание на 19.04.2021г., повече от година след това, този
свидетел разказва с всички подробности за инцидента, като твърди, че
пострадалият е ритнал подс. Д., а последният не го е удрял. В случая съдът
дава вяра на показанията на този свидетел дадени на ДП, тъй като няма как
тогава да не си е спомнял нищо, а след повече от година той да установява в
с.з. с такива подробности случая. От своя страна подс. Д. първоначално е
твърдял пред св. Б.Т., че е ударил два пъти пострадалия, тъй като последният
го е ритнал в слабините. В съдебното производство обаче е променил тази
своя защитна теза и твърди, че пострадалия го е ритнал в кръста, след което
тое само е хванал пострадалия и го е изблъскал без да го удря. Налице са и
съществени противоречия в обясненията на подс. Д. и св. П.А. относно
причината, поради която подс. Д. е отишъл при св. А.Ч.. Св.А. твърди, че този
свидетел я е ударил с ръка отзад, подс. Д. видял това и отишъл при него да му
обясни нещо. От своя страна подс.Д. твърди, че е отишъл да говори със св.
А.Ч., когато той е изпратил въздушна целувка на св. А.. Освен това
показанията на тези свидетели и обясненията на подсъдимите се опровергават
от показанията на останалите свидетели, които установяват нанасяне на удари
от страна на двамата подсъдими по главата на пострадалия, като тази им
показания се подкрепят от приложения видеозапис, заключението на вещото
лице Д., писмените доказателства и заключението на вещото лице по
6
изготвената СМЕ за получените увреждания от пострадалия, които са
констатирани непосредствено след инцидента.
Неоснователни са оплакванията на защитата на подсъдимите, че за да
постанови присъдата първоинстанционният съд се е съобразил само с
показанията на свидетелите, които са в близки отношения с пострадалия Т..
Това е така, тъй като показанията на тези свидетели се подкрепят от
съдържанието на приложения по делото видеозапис и показанията на
свидетелите Т.П. и А. А./П./, които не са в никакви близки отношения с
пострадалия и не са заинтересовани от изхода на делото, за да дават
недостоверни показания. Така св. Т.П. установява „ От около 4-5 метра видят
как А. слиза, Б. започва да се изправя и А. го рита в областта лицето. Видях
също как А. с лява ръка с юмрук удря по лицето Б.“. Този свидетел е бил на
работа като охрана в заведението, бил е предупреден предварително, че
компанията на подс.Д. е „проблемна“, намирал се в непосредствена близост
до участниците в инцидента и е възприел непосредствено описаните от него
действия. При разпита в с.з. св.П./А./ твърди, че не си спомня подробности за
инцидента, но в приобщените й към доказателствения материал по делото,
чрез прочитане, показания от ДП/л.68/ тя установява: „Около 02.00 часа се
намирах на горния бар, когато видях, че Л.Д. удари в лицето един мъж с бяла
коса, на средна възраст, който залитна назад“. Съдът дава вяра на показанията
на тази свидетелка, които е дала на ДП, тъй като този разпит е извършен само
около три месеца след инцидента, когато споменът за случилото се е бил
много по-ясен, а освен това тези й показания се подкрепят от част от другите
свидетели, на които съдът дава вяра, включително и от показанията на
пострадалия Т..
При така установената фактическа обстановка подсъдимите Д. и П. са
осъществили състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.12, предл. I-во във
вр. с чл.130, ал.2 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 23.12.2018 г., около
02,00 ч., в Дискотека „А.“, гр. З., обл. Смолян, в съучастие, като извършители,
по хулигански подбуди, са причинили на св.Б. Б. Т., лека телесна повреда,
изразяваща се в оток, кръвонасядане и охлузване на кожата на главата и
лицето, което е довело до болка и страдание, без разстройство на здравето.
Деянието е извършено от двамата подсъдими в съучастие и с хулигански
подбуди. Неоснователно е възражението на защитниците на подсъдимите за
7
липсата на хулигански мотив при извършване на деянието. Квалифициращото
обстоятелство по т.12, на чл.131, ал.1 от НК, а именно деянието да е
осъществено по хулигански подбуди, е налице, когато деецът цели чрез
нарушаване телесната неприкосновеност на другиго да покаже явното си
неуважение към обществото, пренебрежение към господстващия в
обществото морал и към човешката личност. В тези случаи отсъстват лични
отношения между престъпника и жертвата като вражда, завист и други
подобни. За наличието на този квалифициращ признак следва избраното от
дееца поведение да е било мотивирано от стремеж при открито пренебрегване
на обществения порядък и неуважение към обществото да извърши действия,
с които да покаже себе си, да се саморазправи с пострадалия. Действията на
извършителя следва да са безпричинни и продиктувани единствено от
желанието за саморазправа без оглед на каквито и да било лични мотиви за
извършване на деянието. Настоящият казус разкрива точна такава правна
характеристика по отношение и на двамата подсъдими. Подсъдимият Д. е
нямал никакви лични отношения с пострадалия, като поведението му е
мотивирано от стремеж при открито пренебрегване на обществения порядък
и неуважение към обществото да извърши действия, с които да покаже себе
си, да се саморазправи с пострадалия, изразявайки неуважение към всички
посетители в заведението. По делото не се установи по някакъв начин
пострадалият да е имал някакво противоправно поведение, с което да
мотивира подс.Д. да го удари. Следва да се отбележи, че не се установява и
св.А.Ч. да е имал поведение, с което да предизвика подс.Д. да отиде и да го
хване за вата, за да му каже да не поглежда приятелката му. Така още с тези
си действия спрямо св.А.Ч. подс.Д. е започнал да демонстрира явно
неуважение към установения в страната ред, изразявайки чувството си на
превъзходство над останалите граждани. Същото се отнася и до поведението
на подс.П., които по никакъв начин не е бил провокиран от пострадалия, но
въпреки това той го е ударил с юмрук и ритнал в главата, демонстрирайки
превъзходство и явно незачитане личността на пострадалия и установените
правила за поведение на обществени места, с ясното съзнание, че това му
поведения ще бъде възприето от много на брой хора, намиращи се в
заведението.
За така извършеното от двамата подсъдими престъпление е предвидено
наказание до една година лишаване от свобода или пробация, като
8
наложеното на подс.Д. наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца
не се явява несправедливо. Видно от приложената па делото справка за
съдимост/л.236-238 от ДП/ той е осъждан общо пет пъти, като две от
присъдите му са отново за престъпления срещу личността – един път за
нанесена лека телесна повреда и втори път за средна такава. Тези осъждания
характеризират подс.Д. като личност със завишена степен на обществена
опасност, като при него се установява една трайна нагласа да се саморазправя
физически с различни хора, чрез нанасяне на побой. Въпреки, че той вече е
изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца
по НОХД № 54/2015г. на З.ския районен съд за извършено престъпление по
чл.129, ал.1 от НК, то това наказание явно не е постигнало своя поправителен
и възпитателен ефект, след като той е извършил отново такова престъпление.
Ето защо едно наказание като наложеното лишаване от свобода за срок от
осем месеца би могло да постигне целите, визирани в чл.36, ал.1 от НК, като
то ще въздейства предупредително-възпиращо както спрямо подс.Д., така и
спрямо останалите граждани. С оглед предишното осъждане на наказание
лишаване от свобода, което е изтърпяно от подс. Д. ефективно до
15.04.2016г., са налице предпоставките на чл. 57, ал.1, т. 2, б . „б“ ЗИНЗС за
определяне на първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода по настоящото дело.
Правилно е определен вида и размерът на наказанието и на подс.П. -
лишаване от свобода за срок от пет месеца, който размер е около предвидения
среден такъв за това наказание. Действията на този подсъдим се отличават
също с дързост и безцеремонност, като едно такова наказание съответства
както на обществената опасност на деянието, така и с обществената опасност
на извършителя, спрямо когото е налице още едно осъждане за престъпление
от общо характер. Тъй като и двете деяния са извършени преди да е имало
влязла в сила присъда за някое от тях, то правилно е определено, на
основание чл.25 от НК, едно общо наказание, а именно – наложеното по-
тежко такова по другото дело лишаване от свобода за срок от една година.
Тъй като подсъдимия не е осъждан и са налице предпоставките на чл.66, ал.1
от НК, изтърпяването на това наказание правилно е отложено с изпитателен
срок от три години.
Що се отнася до уваженият размер на предявените срещу подсъдимите
граждански искове, то настоящият състав на съда намира този размер за
9
значително завишен. От приетата по делото СМЕ се установява, че на
пострадалия Т. са причинени оток, кръвонасядане и охлузване на кожата на
главата и лицето, вследствие на които увреждания той е претърпял само
болки и страдания, без да е налице разстройство на здравето му. С оглед вида
и характера на причинените увреждания, невисокия интензитет на
претърпените болки и страдания от тях, краткият срок, през който те са
продължили, бързото възстановяване на пострадалия и липсата на някакви
вредни последици за в бъдеще, както и предвид обществения критерий за
справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД, размерът на обезщетението, дължимо
от двамата подсъдими следва да бъде общо 2 000 лева или по 1000 лева за
всеки един от тях. Обезщетение в един такъв размер представлява един
справедлив паричен еквивалент на претърпените от пострадалия болки и
страдания, вследствие извършеното спрямо него деяние, като то съответства
и на присъжданите обезщетения от съдилищата в страната, определяни за
подобни на настоящия случаи. Ето защо присъдата следва да се измени в
осъдителната й гражданска част, като се намали размерът на определеното
обезщетение, което всеки един от подсъдимите е осъден да заплати на
пострадалия, от 4 000 лева на 1 000 лева за всеки един от двамата подсъдими.
С оглед намаляване размерът на обезщетението, следва да се намали и
дължимата ДТ върху уважения размер на гражданските искове, от 160 лева на
50 лева за всеки един от подсъдимите.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, на двамата подсъдими следва да се
възложат и направените от гражданския ищец и частен обвинител разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция в размер на 1 600 лева,
като се осъди всеки един от тях да му заплати по 800 лева.
Предвид гореизложеното и на основание чл.334, т.3 от НПК, Смолянският
окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 2/01.07.2021г. по НОХД № 118/2020г. на З.ския районен
съд в осъдителната й гражданска част, като НАМАЛЯВА размерът на
обезщетението за неимуществени вреди, което подсъдимите ЛЮБ. КР. Д. и
АДР. ЛЮДМ. П. са осъдени поотделно да заплатят на Б. Б. Т., от 4 000 лева на
1 000 лева /хиляда лева/, както и размерът на дължимата от тях ДТ върху
10
уважения размер на гражданските искове от 160 лева на 50 лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА подсъдимият ЛЮБ. КР. Д. да заплати на Б. Б. Т. направените
разноски за адвокатско възнаграждение по делото пред въззивната инстанция
в размер на 800 лева.
ОСЪЖДА подсъдимият АДР. ЛЮДМ. П. да заплати на Б. Б. Т. направените
разноски за адвокатско възнаграждение по делото пред въззивната инстанция
в размер на 800 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11